Р
Е Ш Е Н И Е № 81
Гр. Сливен,
03.06.2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети май две хиляди и десета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при
участието на прокурора ………….и при секретаря Ваня Костова, като разгледа
докладваното от съдия Стела Динчева административно дело № 14 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2010 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е образувано по жалба от А. Т. Р. от с.Г.,
общ.С. като управител на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” срещу Заповед №
РД – 15 – 1805/24.11.2009 год. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание
чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с която е наредено на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев
Русев” в качеството му на собственик на павилион монтиран в пространството на
УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С. да освободи незаконно държания имот, а
именно УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С., тъй като същият е общинска
собственост, чрез премахване на павилиона. Образуваното производство по
настоящото дело се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата
си оспорващият А. Т. Р. твърди, че има сключен договор от 05.11.2008 год. с
Община Сливен за наем на процесния имот и съгласно този договор същият плаща
месечен наем в размер на 17,13 лева. Два дни след сключването на договора обаче
оспорващият е бил уведомен, че договорът се прекратява и следва да се освободи
терена. Твърди се още в жалбата, че оспорващият разполага с разрешение за
строеж № 14/16.03.1989 год. издадено от управление “Архитектура и
благоустройство” при Общински народен съвет гр.Сливен. Посочва, че павилионът
се използва за вулканизация на гуми и осигурява работни места на трима души. Прави
искане пред съда да отмени Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год. на Кмета на
Община Сливен и да му се даде възможност да подпише анекс към сключения
договор, да му бъде определена наемна цена и да продължи да ползва общинския
терен.
В с.з.
оспорващият ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” се представлява от А. Т. Р. и
от адв. С. ***, който поддържа подадената жалба и моли съдът да отмени
обжалваната заповед № РД-15-1805/24.11.2009 год. Представя писмени бележки в
този смисъл.
В с.з.
административният орган, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Р., намира
жалбата за неоснователни и моли съдът да я отхвърли. Представя писмени бележки.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Оспорващият
е собственик на павилион закупен от ПК “Наркооп” гр.Сливен с фактура №
1202/24.10.2008 год. Павилионът е монтиран в УПИ І, кв.28 по плана на с.К.,
общ.С., който имот е общинска собственост съгласно представения акт за частна
общинска собственост № 46/16.02.2010 год. За монтирането на павилиона има
издадено разрешение за строеж № 14/16.03.1989 год. от управление “Архитектура и
благоустройство” при Общински народен съвет гр.Сливен на името на ПК “Наркооп”
гр.Сливен. На 05.11.2008 год. А. Т. Р. в качеството му на ЕТ сключва договор за
наем с Община Сливен, съгласно който лицето ще ползва имота срещу месечен наем
в размер на 17,13 лева. В договора е уговорено, че същият може да се прекрати с
едностранно писмено предизвестие от един месец съгласно чл.238 от ЗЗД. На
07.11.2008 год. Кметът на общината е изпратил писмо изх. № 4701-1406 до
оспорващия, с което го уведомява, че на основание чл.4, ал.3 от договора за
наем сключен между тях на 05.11.2008 год. след изтичане на един месец от
получаване на писмото договорът за наем ще се счита за прекратен. С друго писмо
от същата дата с изх.№ 4701-1405 оспорващият е уведомен, че в едномесечен срок
от прекратяването на договора за наем следва да освободи терена-общинска
собственост чрез премахване на павилиона. И двете писма са получени от
оспорващия на 13.11.2008 год. На 12.11.2009 год. служители от Община Сливен
извършили проверка на място в с.К. и установили, че имотът не е освободен от А.
Т. Р. и все още се ползва от него. За резултатите от проверката е съставен
констативен акт № 14 в присъствието на оспорващия. Копие от констативния акт е
връчено на лицето лично на 17.11.2009 год. На 19.11.2009 год. в Община Сливен е
постъпило възражение от оспорващия с вх.№ 9400-19904 срещу така съставения
констативен акт. Във възражението се посочва, че оспорващият желае да му се
даде възможност да сключи анекс към договора и да му се определи наемна цена,
която да заплаща за да продължи да извършва дейността си, тъй като осигурява
работни места на трима души. Въпреки подаденото възражение на 24.11.2009 год.
Кметът на Община Сливен издава Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год., с
която нарежда да се премахне павилиона разположен в УПИ І, кв.28 по плана на с.
К., общ.С. Тази заповед е обжалвана пред Административен съд гр.Сливен и въз
основа на жалбата срещу нея е образувано настоящото производство.
По делото е
изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението, на
която за процесния павилион не е реализирана процедура за запазване и придаване
на траен устройствен статут.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени
към административната преписка писмени доказателства, както и тези представени
от оспорващия и събрани служебно от съда.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правно естество:
Жалбата е
подадена от А. Т. Р. в качеството му на управител
на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” срещу Заповед на Кмета на Община
Сливен, с която е наредено да бъде премахнат павилион собственост на оспорващия
разположен в УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С., който е общински имот.
Основанието за издаването на заповедта е чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ, съгласно
който на премахване подлежат обектите, които са поставени в чужд имот без правно
основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е
отпаднало. В настоящия случай активно легитимирана страна да подаде жалба срещу
процесната заповед е лицето, което е собственик на обекта, за който е наредено
да бъде премахнат, а като пасивно легитимирана страна се явява кмета на общината
като овластен от закона да издаде такава заповед, а и като собственик на терена
върху който е ситуиран павилиона, т.е. оспорването е направено от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14
дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същото е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.
След като е
сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се
налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за
това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и
заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми.
По делото
се установява по безспорен начин, че оспорващият е собственик на павилион,
който се използва за вулканизация на гуми като павилионът е разположен в УПИ І,
кв.28 по плана на с.К., общ.С. Основанието за разполагането на павилиона върху
имот-общинска собственост е сключения между А. Т. Р. и Кмета на Община Сливен
договор за наем от 05.11.2008 год., съгласно който се дава възможност на
оспорващият да ползва общинския имот срещу заплащането на определен наем. За
разполагането на павилиона в общинския имот има издадено разрешение за строеж №
14/16.03.1989 год. от Общински народен съвет издадено на името на предишния
собственик на павилиона, а именно ПК “Наркооп” гр.Сливен. От разрешението за
строеж е видно, че същото е издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
(отм.).
Основният
спор в настоящото производство е налице ли са основанията по чл.57а, ал.1, т.2
от ЗУТ, т.е. в настоящия случай има ли сключен валиден договор за наем за
процесния имот и/или евентуално налице ли е издадено разрешение за строеж за
монтирането на павилиона.
По
отношение на първата хипотеза настоящият състав на съда намира, а и по този
въпрос не се спори от жалбоподателя, че към момента на издаване на процесната
заповед между страните не е имало сключен договор за наем за ползването на имот
УПИ І, кв.28 по плана на с.К., общ.С. Такъв договор е бил сключен между А. Т. Р.
в качеството му на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” и Кмета на Община
Сливен на 05.11.2008 год., но с писмо изх.№ 4701-1406/07.11.2008 год. кметът на
общината е дал едномесечно предизвестие на оспорващия, с което го уведомява, че
съгласно чл.4, ал.3 от договора за наем от 05.11.2008 год. след изтичането му
ще се счита договора за прекратен. Писмото е получено от оспорващия на
13.11.2008 год., т.е. от тази дата започва да тече едномесечното предизвестие и
същото изтича на 13.12.2008 год. От тази дата договорът за наем се счита за
прекратен и следователно към датата на издаване на Заповед №
РД-15-1805/24.11.2009 год. не е било налице валидно правно основание за
използването от страна на оспорващия на общинския имот.
По
отношение на втората хипотеза, а именно налице ли е разрешение за строеж за
павилиона към момента на издаване на заповедта, настоящият състав на съда
намира, че такова не е налице. Действително за павилиона е имало издадено разрешение
за строеж № 14/16.03.1989 год. от Общински народен съвет на основание чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ (отм). Съгласно този текст в редакцията му към ДВ бр.48/1985
год. “По изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният
архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в
терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, да се правят необходими временни
постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие
на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет.
При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се
събарят от организацията, която ги е ползувала, без да се заплащат”. В самото
разрешение за строеж не е посочен срока, за който се издава, но видно от самото
основание за издаването му, същото е издадено “по изключение” и се касае за
“временна постройка”. Съгласно § 50а, ал.1 от ЗТСУ (отм.) разрешенията за строеж на постройки по реда на
отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ ”… губят
действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не
по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр.
6 от 1998 г.)”. С отмяната на ЗТСУ режимът на тези временни постройки е уреден
от § 17 от ПР на ЗУТ в сила от 02.01.2001 год. Съгласно този текст е дадена
последна възможност строежи с временен
устройствен статут, изградени по реда
на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за
прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна
или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на
строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване
на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план временните строежи се
премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината,
издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. По решение на областния
управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен
срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за
изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1
да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.” В
настоящия случай съгласно заключението на вещото лице, което не се оспорва по
този въпрос, е установено след извършена проверка в Община Сливен, че за
процесния павилион не е реализирана процедура за запазване и придаване на траен устройствен статут.
От всичко гореизложено следва изводът, че към момента
на издаване на Заповед № РД-15-1805/24.11.2009 год. на Кмета на Община Сливен
оспорващият не е имал правно основание да държи собствения си павилион в имот
общинска собственост, защото от една страна договорът му за наем с Община
Сливен е бил прекратен, а от друга защото издаденото разрешение за строеж е
загубило действието си.
По отношение на откритото производство на основание
чл.193 от ГПК по оспорване на автентичността на Акт № 46 за частна общинска
собственост от 16.02.2010 год. касаещ имот УПИ І в кв.28 по плана на с.К.,
общ.С. съдът намира за установено следното: Производството е открито съгласно
чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК по искане на процесуалния представител
на оспорващия и се отнася до оспорване на автентичността на АЧОС № 46 от
16.02.2010 год. Адв.С. твърди, че АЧОС № 46 от 16.02.2010 год. е неавтентичен и
не е бил издаден тогава, когато е издадена заповедта за премахване на обекта,
както и че към този момент имотът не е бил общинска собственост, тъй като актът
е издаден на 16.02.2010 год., а заповедта е издадена на 24.11.2009 год.
Съгласно правилата на чл.193 от ГПК оспорването е
направено в изискуемия от закона срок, процесуалният представител на
административния орган е заявил, че ще се ползва от документа и съдът е
разпределил доказателствената тежест като е указал на оспорващия, че съгласно
чл.193, ал.3 от ГПК същият следва да ангажира доказателства относно твърдяната
неавтентичност на АЧОС № 46 от 16.02.2010 год.
При оспорване на автентичността на един документ
следва да се докаже авторството на документа, т.е. дали документът е подписан
от лицето сочено като негов автор или от друго лице. В настоящия случай адв.С.
следваше да докаже, с допустимите от закона средства, твърдяното от него, а
именно че АЧОС № 46 от 16.02.2010 год. не е подписан от лицето сочено като
негов автор, т.е. Й. Л.-кмет на Община Сливен. Такива доказателства обаче не
бяха представени. Не бяха представени каквито и да е други доказателства
относно твърденията на процесуалния представител на оспорващия.
По отношение на възражението на адв.С., че АЧОС № 46
от 16.02.2010 год. е неавтентичен понеже е съставен след датата на издаване на
процесната заповед, съдът намира, че не следва да обсъжда това възражение с
оглед несъстоятелността му, а и за да не се отклонява съществено от настоящия
спор.
Във връзка с всичко гореизложено и въпреки дадената възможност за представяне на
доказателства такива не бяха ангажирани от страна на оспорващия. При така
проведеното производство по оспорване на автентичността на АЧОС № 46 от
16.02.2010 год. съдът намира същото за недоказано
на основание чл.194, ал.2, предл.І във връзка с чл.193 от ГПК.
Съдът намира, че следва да сподели няколко думи
относно природата на акта за частна общинска собственост. Същият е документ с
обвързваща формална доказателствена сила. Характерът на този вид констативни
актове е декларативен, т. е до отмяната му по общия исков ред в рамките на
граждански вещен спор, той следва да се цени като меродавен. Преценката му не
може да се извършва в административно производство - нито косвено, нито при
директно оспорване. Този вид документи нямат правопораждащо действие.
Формалната доказателствена сила на констативния акт е абсолютно обвързваща в
административните процеси, като съответните органи са длъжни да постановяват
актовете съобразявайки се с нея. Административният съд не може да разрешава
оспорвания на административни актове, като преценя и решава граждански
правоотношения, нито следва да изчаква решение на гражданския съд, поради липса
на преюдициалност.
В настоящия случай АЧОС № 46 от 16.02.2010 год. е
съставен на основание чл.56, ал.1 във връзка с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, § 7,
ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 ЗИД на ЗОС. Съгласно посочените
разпоредби общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закон. Този закон в
конкретния случай е § 42 от ЗИД на ЗОС, според който “Застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на
общините”. Също така съгласно § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА “С влизане в
сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти:…. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване”.
Видно от представената комбинирана скица № 556/19.05.2010 год. предвиждането за
този имот съгласно плана от 1926 год. е за “културен дом и за парк”, т.е. за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Предназначението на
имота е непроменено към настоящия момент. Следователно имот УПИ І в кв.28 по
плана на с.К., общ.С. е общински имот по силата на закона и в случая е
ирелевантно кога е съставен акта за частна общинска собственост, защото Община
Сливен не е станала собственик на имота от съставянето на акта, а с него само
се е обективирал на хартиен носител един вече настъпил факт.
С оглед
изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна,
издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване
на изискуемата от закона форма и на процесуалните правила, поради което
подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Водим от
горното на основание чл.194, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на
основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за недоказано направеното от процесуалния
представител на оспорващия оспорване на
автентичността на АЧОС № 46/16.02.2010 год.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” представляван от А. Т. Р.
ЕГН ********** срещу Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год.
на Кмета на Община Сливен, с която е разпоредено да бъде премахнат павилион
монтиран в пространството на УПИ І, кв.28 по плана на с.К., общ.С., като НЕОСНОВАТЕЛНА
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС
на РБ
Административен
съдия: