РЕШЕНИЕ
№ 338
гр.
Плевен , 18.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на Иван Шарков прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа
докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 105 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството
е образувано по искова молба на В.К.Г.,*** чрез адв Д., съдебен адрес:*** срещу
Столична дирекция на МВР, гр. София с
правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане
на обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение
наказателно постановление № 18-4332-015655/15.08.2018 г.издадено от началник
група към сектор „Пътна полиция“ при
СДВР, представляващи направени разноски по обжалване на НП в размер на 400 лева
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски
.
В исковата молба ищецът посочва,
че с решение № 185399/06.08.2019 г. по а.н.д. № 3978/2019 г. по описа на
Софийски Районен съд е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателно
постановление № 18-4332-015655/15.08.2018г., издадено от началник група към
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179,
ал.2 от ЗДвП вр. чл.179, ал.1, т,5, ; чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на В.К.Г. е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушаване разпоредбата на чл.25, ал. 1
от ЗДвП, както и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 2 месеца за нарушаване разпоредбата на чл.123, ал.1, т.З, буква В от ЗДвП.
Твърди се, че в настоящия случай са налице вреди, причинени от
незаконосъобразно издадено от ответника СДВР - София наказателно постановление.
Посочва, че вредите по размер се доказват от представения „Договор за правна
помощ и съдействие“, сключен между ищеца и неговия адвокат във всяка от фазите
на административно-наказателния процес. Сочи се, че договорената сума е
изплатена на адвоката в пълен размер. Наведени са доводи, че основанието за
имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от
необходимостта от процесуално представителство и защита срещу издаденото
наказателно постановление.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника - Столична
Дирекция на Министерство на вътрешните работи- София да заплати обезщетение в размер
на 400лв. /четиристотин лева/ за причинени имуществени вреди, представляващи
направени разноски в административно-наказателното производство по отмяна на
незаконосъобразно издадено наказателно постановление № 184332-015655/
15.08.2018г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
съставляващи платеното адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 3978/2019 г. по
описа на Софийски Районен съд в размер на 400 лв., съгласно Тарифата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по делото е
представил писмен отговор с вх. № 930/14.02.2020 г. по предявената искова молба
– л. 15 по делото, в който посочва, че оспорва изцяло исковата молба по дело №
105/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен, VI състав, с която ищецът
В.К.Г. претендира заплащането на сумата от 400 лв., /четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за твърдени имуществени вреди, във връзка с отменено
наказателно постановление № 18-4332-015655/15.08.2018 г. на началника на група към
отдел „Пътна полиция“ - СДВР, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Счита исковата молба
за неоснователна и недоказана, предвид което намира, че същата следва да бъде
оставена без уважение. Излагат се доводи, че нито законът, нито СДВР задължават ищеца да избере и наеме адвокат,
който да го представлява пред правораздавателната система. Посочва се, че размерът
на хонорара е предмет на облигационно отношение между страните довереник и
доверител и не може да се вмени като отговорност на СДВР, която да го заплати.
Твърди се, че не са представени доказателства адвокатското възнаграждение да е
било реално заплащано, както и че посоченият договор за правна защита и
съдействие е частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила. Счита се, че представянето единствено на
договор е недостатъчно за да обоснове доказаност на иска. Намира, че въпреки
отмяната на издаденото по случая наказателно постановление претенцията на ищеца
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не следва да бъде уважена, тъй
като в противен случай би бил нарушен принципът, че нито едно лице не може да
извлича ползи от собственото си противоправно поведение. Счита се, че е налице съпричиняване
в хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, според който: „ако увреждането е причинено
поради, изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява“.
Възразява се срещу размера на твърдяното за платено адвокатско възнаграждение и
моли съдът да намали същото като
прекомерно. Счита се платеното възнаграждение в размер на 400 лв.
/четиристотин/ лева за завишено. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и в настоящото производство. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск или в условията на евентуалност да
го намали съгласно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради завишен и
неследващ се прекомерно висок размер.
В съдебно заседание ищецът – В.К.Г.,*** се явява лично и поддържа
исковата молба, като иска да се уважи. Представени са писмени бележки и
становище от адв Д., в които се поддържа вече изложеното в исковата молба.
Претендира заплащане на разноски.
Ответникът – Столична дирекция на МВР, , гр. София не се представлява,
като са представени писмени бележки на л. 30 делото, в които се поддържа
неоснователност на исковата претенция, недоказаност на извършени разноски и при
евентуалност прекомерен размер на претендираното обезщетение. Моли за
присъждане на разноски за юрисконсутско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С решение
от 06.08.2019 г. по н.а.х.д. № 3978/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, VІІ състав е отменено изцяло НП № 18-4332-015655/15.08.2018г., издадено от
началник група към отдел „ПП” при СДВР, с което на В.К.Г.,***, за това, че на
14.03.2018г., около 11.55 часа, в гр. София на бул. „***, с посока на движение
от кв.К. към с. В., управлява личния си л.а. *** и пред № 270
(1) при частично навлизане в съседна пътна лента, реализира ПТП в попътно
движещия се в дясна лента л.а. с рег. № РК 5193 ВН, с което нарушил чл. 25 ал.1
от ЗДвП и напуска мястото на ПТП, без да изпълни задълженията си като участник
в ПТП, с което нарушил чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП и на основание чл. 179
ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева и глоба
в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца.
В развилото се пред Софийски районен съд съдебно производство по
обжалване на издаденото наказателно постановление, В.К.Г. – жалбоподател, е упълномощил адвокат Д.Д. с
договор за правна защита и съдействие от
11.02.2019 г. на л. 6 от н.а.х.д. № 3978/2019 г. по описа на Софийски районен
съд за подаване на жалбата и процесуално
представителство и защита, като същият е осъществил процесуално
представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и
съдействие е отразено договорено възнаграждение за адвокат в размер на 400 (четиристотин)
лева ,като е отбелязано, че същото е заплатено изцяло в брой при подписване на
договора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи :
Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и
разгледана по същество е частично основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата
по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на ответника.
Следователно, първата предпоставка, с оглед
на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, отмененото наказателно постановление следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт.
В
настоящия случай не се спори и се
установява от приложеното нахд 3978/2019 год. на РС София , че НП е отменено от
РС, като решението на съда е влязло в
законна сила, тъй като не е обжалвано и е налице е първият елемент от фактическия състав
на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая към датата на осъществяване на процесуално представителство пред РС
София и към дата на постановяване на решението на районния съд – 06.08.2019 г.,
не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази
връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II
колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу
решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административно-наказателното производство към датата на провеждане на
съдебно заседание 21.05.2019 година, за жалбоподателя не съществува друг правен
способ да претендира същите, освен по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.
В хода на нахд № 3978/2019 по описа на РС София е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
което е изплатено. Съгласно ТР по т. д.
№ 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение и в случая е
неоснователен доводът на ответника, че не е доказано заплащане на
възнаграждението, тъй като в договора е
отразено плащане на датата на сключването му в брой. Доколкото този разход се
свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да
се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото
наказателно постановление.
В случая се
претендира изплащане на обезщетение в размер на 400 лева, като съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение и определянето му по
справедливост. За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая
стойността на отменената наложена санкция- глоба е в размер на 350 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от
Наредбата , към датата на подписване на договора, към която се препраща,
предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнаграждение, което при интерес от 1000 лв.
е 300 лева. В случая съдът намира независимо, че е договорено
възнаграждение от 400 лева, че присъждането на обезщетение в такъв размер не
отговаря на принципа на справедливост, тъй като съдебното производство се е развило при провеждане на едно съдебно
заседание, като адвокатът е присъствал, но делото не се отличава с
фактическа и правна сложност за дела от
този вид и в случая договореното и
изплатено възнаграждение не е в рамките
на предвиденото по Наредбата, прекомерно голямо е и следва да се определи по
справедливост в размер на 300 лева. В мотивите на постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е
посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството и съдът намира, че в случая са
спазени критериите за справедливост.
Предвид
горепосоченото следва да се присъди обезщетение в размер на 300 лева, като за
остатъка до 400 лева исковата претенция следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че е
налице и пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от отменено наказателно
постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 400 лева от 23.01.2020
година - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за
заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно
се дължи върху главницата в определения от съда размер от 300 лева, считано от 23.01.2020 г., тъй
като съдът не може да се произнесе извън
претендираното от ищеца.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че исковата молба следва да бъде частично уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски. Основателно е
възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дело с определен
материален интерес до 1000 лева – адвокатско възнаграждение е 100 лева. В
случая съдебното производство се развива в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа сложност и съдът намира, че претендираното възнаграждение
следва да бъде определено към минимума от 100 лева, или съразмерно уважената
част от иска – 75 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса
или разноски в размер на 85 лева.
Предвид горното и
на основание чл.
203 от АПК, вр. с чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Столична дирекция на МВР, , гр. София с, гр. София ул. „Антим I“ №5 да заплати на В.К.Г.,*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по нахд № 3978 по описа за 2019 година на Софийски районен съд ведно със
законната лихва върху обезщетението от 23.01.2020 година - датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Оставя без уважение искова молба на
В.К.Г.,*** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за остатъка
до претендирания размер от 400 лева.
Осъжда Столична дирекция на МВР, , гр. София с, гр. София ул. „Антим I“ №5 да заплати на В.К.Г.,*** направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на
85 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
Съдия:/п/