Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 45
гр.Свищов, 23.02.2017 година.
Районен съд – гр. Свищов в публично заседание на 23.01.2017 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Т.Л., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 318, по
описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, по чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, по
чл. 26 ал. 1 предл. 3 вр. чл. 40 от ЗЗД, по чл. 537 ал. 2 от ГПК и по чл. 108 от ЗС.
Ищцата
Н.Д.К. *** твърди, че на 01.10.2010г. между А.Т., действала като пълномощник на
Н.К., съобразно пълномощно рег. № 3160 и № 3161, т. 1, № 108 от 09.09.2010г. на
нотариус Ц.М. – А., нотариус в района на РС - София и „Е.“ООД *** бил сключен
договор за покупко-продажба, за който бил оформен нотариален акт № 12, том V, рег. № 6494, дело № 349/2010г. на Нотариус И.А.,
нотариус в района на РС- Свищов, по силата на който притежавания от ищцата
недвижим имот – поземлен имот – нива с идентификатор **********, находящ се в
землището на гр. Свищов, м. *****, с площ от 19 800 кв.м. бил продаден на
купувача „Е.“ООД. Твърди се, че продажната цена по сделката, съобразно нотариалния акт била в размер на
2 681,90 лева. Заявява, че в пълномощното на ответницата Т. не била
посочена цена, по която да бъде продаден имота, както и не се съдържало
овластяване тя свободно да уговори цената и да продаде имота при условия,
каквито намери за добре, поради което пълномощното не обективирало волята й за
сключване на конкретен договор за продажба при цена, визирана в нотариалния
акт, поради което и същият бил сключен без представителна власт. Позовава се,
че не било извършено последващо потвърждаване на конкретния договор от
представлявания по смисъла на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, на които основания договорът
за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 12/2010г. на Нотариус А. бил
нищожен, поради липса на съгласие, обусловена от липса на представителна власт
и на потвърждаване, на основание чл. 26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД. Твърди се, че
договорът бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като било налице драстична нееквивалентност на престациите –
имотът бил продаден на цена, много по-ниска от пазарната стойност или при
крайно неизгодна цена, поради което и била налице значителна нееквивалентност
на престациите. Сключването на тази сделка от Т., увредило сериозно
икономическите интереси на ищцата и ответницата Т. злоупотребила с доверието й,
което поведение било в разрез с добрите нрави.
Договорът бил нищожен, поради нарушаване на основния принцип на
отношенията между представител и представляван – задължението на представителя
да действа в интерес на представлявания. Твърди, че договорът бил нищожен и по
чл. 26 ал. 1 предл. 3 вр. чл. 40 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и
по съображения, че представителят Т. и купувачът се споразумели във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД – със сключването на сделката били
накърнени икономическите интереси на упълномощителката, поради което било
налице злоупотреба с мандата, респективно увреждащо упълномощителя действие по
смисъла на чл. 40 ЗЗД. Позова се, че дори да не била посочена в пълномощното
цена и да е предоставена свобода на пълномощника да уговори цената, същият бил
задължен да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин и
продаде имота най-малко срещу средна пазарна цена, като в противен случай било
налице злоупотреба с мандат – увреждащо упълномощителя действие по чл. 40 ЗЗД.
Твърди, че продажната цена не била получена, като за сделката узнала при
справка в имотния регистър. Налице било и споразумяване във вреда на
представлявания, като знанието за увреждането у третото лице купувач се
установявало от това, че купувачът бил сключвал множество сделки с недвижими
имоти, в различни землища на гр. Свищов, включително и в процесното, като са
имали представа относно пазарните цени на недвижимите имоти в района на гр.
Свищов, купувачът е знаел, че посочената в нотариалния акт цена е много
по-ниска от пазарната такава, като е сключил процесния договор при явно
неизгодни за собственика условия, у управителят на дружеството е имало знание
за увреждането. Знанието на купувача за увреждащото действие произтичало и от
липсата на посочена цена в пълномощното, както и уговорка цената да се уговори
по преценка на пълномощника. Липсвала
разписка за платена по договора цена или на друг документ, установяващ плащането,
липсвал предварителен договор за покупко-продажба, което било необичайно, при
положение, че цената била заплатена преди сключването, което също говорело за
недобросъвестност на купувача. Тези обстоятелства характеризирали отношенията
между представителя и купувача и сочели на споразумяване във вреда на
представлявания. Твърди, че била лишена
изцяло от фактическа власт върху имота,
който по изложените основания за нищожност на договора за покупко-продажба се
владеел без правно основание от ответника „Е.“ООД. Твърди, че била собственик
на имота по силата на Решение на ПК Свищов № СВ10/15.09.1997г. по преписка
00422/20.01.1992г., като е придобила собствеността по наследяване. Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 ЗЗД, съответно по
чл. 26 ал. 1 предл. 3 и чл. 40 вр. чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД нищожността на
нотариален акт № 12, том. V,
рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС –
Свищов, като сключен при липса на съгласие, накърняване на добрите нрави и
споразумяване във вреда на представлявания и да бъде отменен същия на основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК. Моли да бъде прието за установено на основание чл. 108 от
ЗС, по отношение на „Е.“ООД ***, че ищцата е собственик на поземлен имот –
нива, с идентификатор **********, находящ се в землището на гр. Свищов, м. *****,
с площ от 19 800 кв.м., при посочени граници, като бъде осъден този
ответник да й предаде владението върху имота. Претендира разноски. С писмена
молба по делото преди първото съдебно заседание ищцата прави искане за
допускане изменение на иска по чл. 214 от ГПК на основанието на предявения иск
за прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба, като
наведените с молбата основания сочи, като главен иск, а останалите вече изложени
основания, като евентуални. С молбата навежда като главни основния за нищожност,
че оригиналът на цитираното в договора пълномощно липсвал, същият не се намирал
сред документите по нотариалното дело. Твърди, че сделката е извършена без да е
представен оригинал на пълномощното, като поради това, че разпоредителната
сделка била извършена въз основа на това пълномощно, твърди, че липсва
представителна власт за разпореждане с имота, предмет на договора по посочения
нотариален акт, поради което и разпоредителната сделка била нищожна на
основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като
липсвал оригинал на пълномощно рег. № 3160 и № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус М.-А.,
нотариус в района на РС – София. Позовава се на практика на ВКС, че следва към
момента на сключване на сделката да е налице оригинален диспозитивен документ,
а липсата на такъв документ обуславял липса на надлежно положен подпис от
прехвърлителя. Твърди, че приложеното по делото копие на това пълномощно не
било подписано от нея, същото било неистинско и липсвало надлежно
упълномощаване на представителя. Поради това и сключения от пълномощника въз
основа на соченото пълномощно договор по нотариален акт № 12/2010г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов бил сключен без представителна власт –
т.е. от пълномощник без представителна власт, поради което и разпореждането
било недействително, поради липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД. В
съдебно заседание на 18.05.2016г. по делото, процесуалният представител на
ищцата оспорва истинността на пълномощното, въз основа на което е сключен
договор, прави искане за откриване на производство по оспорване на истинността
му, относно авторството. Уточнява, че се предявява иск по чл. 26 ал. 2 предл. 2
от ЗЗД за прогласяване нищожност на разпоредителната сделка на две главни
основания в съотношение на кумулативност – липса на оригинал на пълномощното и пълномощното
не било подписано от ищцата, поради което
и сделката била нищожна, поради липса на съгласие, поради
недействителност на упълномощителната сделка, а останалите основания за нищожност на
сделката, посочени в исковата молба се поддържат като евентуални. В хода на устните състезания не взема становище,
но в писмено становище по делото моли исковете да бъдат уважение по наведените
от ищеца доводи. В писмена защита по делото излага подробни съображения за
основателност на исковата претенция – недвусмислена и ясна била волята на
упълномощителя сделката да се сключи при
посочена от упълномощителя и то не в друг документ, а именно в пълномощното
продажна цена, но такава цена не се сочела в пълномощното, нито в последващ
документ, което водело до извод , че пълномощника, като е договорил сам покупната
цена, е сключил договора при превишение на обема на учредената му
представителна власт, или без представителна власт; цената не била получена
предварително от упълномощителя, което било известно на купувача; по иска по
чл. 26 ал. 2 от ЗЗД на посочените главни основания, взема становище, че в хода
на делото бил представен оригинал на пълномощното от нотариуса, а по
твърдението за неистинност на пълномощното, решението по делото следвало да
бъде постановено съобразно заключението на вещото лице по съдебно-графологичната
експертиза; иска за нищожност на договора по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, като
сключен без представителна власт се явявал основателен, предвид обема на
представителната власт, липсата на уговорка за уговаряне цената по усмотрение
на пълномощника, липса на потвърждаване на договора; по иска по чл. 26 ал. 1
предл. 3 от ЗЗД следвало да бъде съобразена разликата в цените; по иска по чл.
26 ал. 1 предл. 3 вр. чл. 40 от ЗЗД се позовава на сговор за ощетяване на
ищцата , поради това, че цената била договораня
преди пълномощното, посочената в договора цена не отговаряла на
пазарната. Относно иска за предаване на владението върху имота взема становище,
че същият е обусловен от нищожността на сделката и правно основание намирал в
чл. 34 от ЗЗД, а не както било посочено в исковата молба чл. 108 от ЗС, поради
което моли иска да бъде уважен именно на това основание, което произтичало от
обстоятелствата по иска.
Ответницата
А.И.Т. *** в дадения от съда срок е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове, като неоснователни. Посочва, че ищцата не била единствен наследник
. Заявява, че няма практика да се вписва цената в пълномощните, като в
пълномощното имало овластяване за извършване на продажба и други действия. В съдебно заседание не се явява. В хода на
устните състезания не взема становище.
Ответникът „Е.“ООД *** в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове, като неоснователни. Счита, че цената на сделката не е
задължителен елемент на упълномощаването и непосочването и в пълномощното не
прави същото недействително. От значение за съдържанието на представителната
власт била волята на упълномощителя, отразена в акта, с който се учредява
представителството. Поради това, искът по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД следвало
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията за липса
на еквивалентност на насрещните престации по догова, тъй като имота бил
продаден за сума, съобразена с данъчната оценка, а ответницата Т. била
упълномощена да се разпорежда с имота на когото намери за добре, при условия и
начин на плащане, каквито прецени. Затова и действията на първия ответник по
избор на купувач и определяне цената на имота били в съответствие с волята на
упълномощителя. Сделката не била сключена във вреда на продавача, поради което
искът по чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Взема становище за неоснователност и недоказаност и
на иска по чл. 26 ал. 1 предл. 3 вр. чл. 40 от ЗЗД, тъй като отношенията между
упълномощител и уълномощен по никакъв начин не засягат купувача, още повече, че
ищцата упълномощила Т. да получи уговорената сума, ако не я е получила
предварително, като с пълномощното е декларирала получаването на платежната
цена. Позовава се, че за да бъде осъществен фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД, трябвало да бъдат налице два правопораждащи факта – договор, сключен във
вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във
вреда на представлявания. В случая сделката била сключена в интерес на ищцата.
Взема становище за неоснователност на иска по чл. 108 от ЗС, тъй като не се
доказват твърденията на ищцата за собственост върху имота, които се обуславят
от нищожност на договора. След като договорът не е нищожен, следвало, че същият
е породил желаните правни последици и ответното дружество ползва имота на
правно основание. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. В хода на устните състезания процесуалният му
представител взема становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната
фактическа обстановка:
По
силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален
акт № 12, том IV,
рег. № 6494, дело 349/2010г. на Нотариус
И.А. – Нотариус в района на РС – Свищов,
на 01.10.2010 г. ищцата Н.Д.К.,
чрез пълномощника А.И.Т. продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения
представител на дружеството И. Ц.М., собствения си недвижим имот – земеделска
земя, находяща се в землището на гр. Свищов, която притежава по наследство от Г.Н.
Г., б.ж. на гр. София, а именно: поземлен имот с идентификатор **********
/**********/ гр. Свищов, общ.
Свищов, обл. В.Търново по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800
кв.м. /деветнадесет хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно
предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, Категория: IV/римско четири/, Съседи: **********, за сумата 2 681,90 лева,
която пълномощника на продавача е получил изцяло от пълномощника на купувача
преди подписване на договора.
По делото е представена Скица на поземлен имот № 15-232460 от 04.06.2015г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново, на която е отразено актуалното местоположение на имота. Посочен в нея като собственик е ответното дружество „Е.“ООД ***.
Данъчната
оценка на недвижимия имот – нивата е 2 681,90 лв., съгласно приложеното
Удостоверение за данъчна оценка № **********/01.07.2015 г. на “Местни данъци и такси” при Община Свищов.
Приложено
по делото е представеното с исковата молба пълномощно рег. № 3160 и 3161 , том I № 108
от 09.09.2010 г. на Нотариус Ц.М. – А. – Нотариус в района на РС – София, с
което ищцата Н.Д.К. упълномощила И.Р.К. и А.И.Т. заедно и поотделно да
извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и
разпореждане чрез продажба, замяна и или друг възмезден способ със собствения и
имот, индивидуализиран в Решение на ПК Свищов, представляващ имот № 082010,
площ 19.801 дка, категория 4, полска култура, м. *****; да продава собствения й
недвижим имот, на когото намери за добре, при условия и начини на плащане –
каквито прецени, по цената, посочена по-горе.
В пълномощното упълномощителката декларирала в т. 3, че при подписване
на пълномощното е получила напълно и в брой продажната цена, която уговорили,
за имотите. Изискано по реда на чл. 192 от ГПК от Нотариус И.А. беше оригинала
на пълномощно с рег. № 3160 , р. № 3161 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц. А. –
Нотариус в района на РС – София, който оригинал беше представен по делото. Не
се спори по делото, че нотариалното дело, по което е ползвано това пълномощно /
нотариално дело № 349/2010година, по което е издаден нотариален акт № 12, т. V, р. № 6494/2010 г. е с изтекъл срок на
съхранение и е унищожено.
С
Решение № СВ 10 от 15.09.1997г. на ОбСЗГ Свищов за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на гр. Свищов, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Н. Г.,
върху посочените земеделски земи в
землището на гр. Свищов, сред които по т. 1 фигурира полска култура от 19,801
дка , четвърта категория, местност *****, при посочени граници. Съгласно
удостоверение за съпруг/а и родство до първа степен № 000232 от 31.08.2010г. на
Община Столична, район Триадица, Г.Н. Г., починал на 24.02.1965 г. има дъщеря Е.Г.
Д., починала на 15.03.1998г. и внучка Н.Д.К. – ищцата по делото.
Приложен
по делото е протокол от заседание на ОС на „Е.“ООД от 05.01.2010г., видно от
който е взето решение дружеството да закупи или земеделски земи, лозя, гори и
др. селскостопански територии на територията на Република България. Упълномощен
е управителя на дружеството да сключва от името на дружеството договорите за
покупко-продажба, замяна и оформянето им в нотариален акт, при наличие на пълна
и неограничена представителна власт, като
управителя Г.Н.Н. разполага с правото да определя самостоятелно и
свободно продажната цена на имотите, както и всички останали условия на
договорите за покупка, продажба и замяна.
С
протоколно определение по делото от 22.06.2016г. е открито производство по оспорване
истинността на документ – пълномощно с рег. № 3160 и рег. № 3161 от
09.09.2010г. на Нотариус Ц. Ангелов, Нотариус в района на РС – София, чрез
оспорване автентичността на документа –а вторството, чрез извършване на
проверка на истинността на документа.
Видно
от заключението на съдебно-графологичната експертиза, изготвено от вещото лице М.,
след изследване на оригинала на пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161 от
09.09.2010г. на Нотариус Ц. А. – Нотариус в района на РС София е, че подписът
за упълномощител в пълномощното е положен от ищцата Н.Д.К., както и ръкописният
текст /трите имена/ след подписа за упълномощител е изпълнен/изписан/ от ищцата
Н.Д.К.. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че изписването на по-малко елементи в изследвания подпис на ищцата е
въпрос на вариантност. Заключението на вещото лице М. е прието, но предвид
оспорването му от процесуалния представител на ищцата е допуснато изготвянето
на нова съдебно-графологична експертиза от друго вещо лице.
Видно от заключението на новата
съдебно-графологична експертиза, изготвено от вещото лице М.М. е, че подписът в
пълномощно с рег. № 3160 и рег. № 3160 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц. А.,
нотариус в района на РС – София е положен от ищцата Н.Д.К., както и ръкописния
текст след подписа е написан от ищцата Н.Д.К..
Допусната
по делото е съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по която
– инж. Д. е, че пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор **********
по ККИКР на гр. Свищов, в м. „*****“, целият с площ 19.800 дка към 01.10.2010г.
е 15 840,00 лева. В констативно-съобразителната част вещото лице е
описало, че поземления имот е четвърта категория, на разстояние от 1 до 3 км.
спрямо строителните граници на населеното място и над 1 км спрямо пътната мрежа
с трайна настилка. Описал е, че след направени проучвания на извършени продажби
в района на гр. Свищов през 2010 година е установил средна цена на земи за
земеделски нужди, които се обработват в границите от 237 лева до 800 лева на
декар, според местоположението и категорията на земята. Приело е, че пазарната
стойност по метода на пазарни сравнения е 800 лева/ дка. В съдебно заседание
вещото лице заяви, че имайки предвид, че нивата е четвърта категория и е над 10
дка, нивата по Наредба за цени на недвижимите имоти на Министерство на
земеделието е 624,00 лева/ дка, от статистиката трябвало да бъде между 237 лева
и 360 лева, понеже било на декември 2011 г. – 360 лева на декар, като тогава
имало малко спад на цените на недвижимите имоти. Вещото лице, на база казаното
за имота, че е в храсти, като се обработва само един декар, посочи, че цената,
която е платена е реалната цена, около 300 лева/дка, както го дават от
статистиката. При предявяване на вещото лице Д. на две снимки, информация за
цените, справка от Информационната система на ОбСЗ Свищов, вещото лице заяви,
че цената, която е дал в заключението, може да се приеме наполовина. Същият
заяви, че цената, която е платена от дружеството Е. ООД е реална, имайки
предвид статистиката какво дава /19,801 х360 – 7 128,36 лева/.
Разпитан
като свидетел по делото беше св. Валери Вълев, посочен от ищцата. Същият
изнесе, че през 2015 година процесуалният представител на ищцата го помолил и
упълномощил да посети нотариалната кантора на Нотариус И.А. и да се запознае с
пет броя нотариални дела и направи копие от някои от документите. Даденото му писмено пълномощно останало при
нотариуса в гр. Свищов. Видно от показанията му, тогава трябвало да направи
копия на пълномощни и декларации от тези пет нотариални дела, три от които по
сделки на Н.К.. Видно от показанията му, при разглеждането на делата общувал с
помощник на Нотариус А.. Били му предоставени делата, по някои от делата имало
декларации в оригинал, но пълномощните по всички дела били фотокопия. Този
свидетел поясни, че на въпрос защо пълномощните са фотокопия, помощника на нотариуса му казал, че имало
едно пълномощно. Този свидетел изнесе,
че не е виждал официално заверен препис на пълномощното. Според показанията му,
всички копия от получените документи предоставил на адв. Ж. на другия ден.
Поясни, че в в даденото му от адв. Ж. пълномощно изрично пишело, че го
упълномощава в качеството му на адвокат, като към онзи момент все още той бил
младши адвокат. Допълни, че във връзка с тези дела, бил помолен от адв. Ж. да
получи и скици и данъчни оценки на имотите, отново на база предоставено му
пълномощно.
Управителят
на ответното дружество „Е.“ООД - Г.Н.Н.
по реда на чл. 176 от ГПК обясни, че с него не е имало предварителен договор,
тъй като по това време на пълномощното е практикувал стоматология в Австралия,
а баща му Н. Г. е бил в страната и е ръководел дружеството Е.. Обясни, че често
разговарял с баща си и тогава той го уведомил, че се продава имот в гр. Свищов,
който е много близо до маслобойната на Г., както и му споделил, че имотът е
много замърсен с дървета и храсти и ако го закупят, ще трябва значително
чистене да се положи. Споделил му, че се е разбрал за цена със собственичката.
Заяви, че той самия не е договарял
условия на продажба, не е изплащал цена, тъй като тогава не бил в страната, но
знаел, че баща му е сторил това, като носи платежни документи, с които да го
удостовери.
Приложени
по делото бяха представените от ответното дружество ПКО № 52 от
09.03.2010г. , с който било наредено да
се приеме от Н. за срещу имот в м. *****, Свищов + Т. сумата 6360 лева, като сумата е броена и
получена от касиера, както и РКО № 378/09.03.2010г., с който на Р.Г.З. била
платена сумата 6 240 лева за купен имот от 19 дка в м. *****, а с РКО №
377/09.03.2010 г. на Е. ООД, на А.Т. била платена сумата 130 лева – за
посредник.
Приложена по делото е справка от
Информационната система на ОбСЗ гр. Свищов за стопанската година от
01.10.2016г. до 30.09.2017г., видно от която площта на имот 82.10 е 19,800 дка,
обработваема площ 1,852 дка под наем, която площ се използва от Сортови семена *****.
Приложени по делото са и два броя снимки, представени от ответното дружество,
които бяха предявени и на вещото лице Д., на които се вижда състоянието на
имота и частта ползвана като земеделска
земя. Вещото лице Д. заяви, че с оглед
състоянието на имота, ако се приеме, че се обработва само един декар, може да
се приеме, че цената, която е платена е реалната цена, около 300 лева на декар.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи.
По
иска по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен
с нотариален акт № 12, том. V,
рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС –
Свищов, поради липса на съгласие, поради липса на оригинал на цитираното в
договора пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София.
Съдът
с оглед установената фактическа обстановка, намери този иск за неоснователен. В
молба за изменение на иска по чл. 214 от ГПК ищцата твърди, че липсва оригинала
на цитираното в договора за покупко-продажба пълномощно, който оригинал не се
намира в нотариалното дело и сделката е извършена без да е представен оригинала
на пълномощното, следователно и договора се явява нищожен поради липса на
съгласие, тъй като оригинала на соченото пълномощно липсва. Налице е
задължителна практика на ВКС – решение по гр.дело № 662/2012г. I Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с което е прието,
че когато договорът е сключен от пълномощник без представителна власт,
извършеното разпореждане е недействително, поради липса на съгласие, съгласно
чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. В отношенията между представител и представляван, при спор
дали има надлежно предоставена представителна власт за разпореждане с вещни
права на собствен недвижим имот, следва към момента на сключване на сделката да
е налице оригинален диспозитивен документ. Липсата на такъв документ, по силата
на който да може по несъмнен начин да се установи авторството на лицето,
изразило воля, а от тук и да се презюмира достоверността на обективираното по
сделката изявление, за обема на представителната власт и правните действия,
които следва да се извършат за да настъпи транслативния ефект на сделката,
обуславя извод за липса на надлежно положен подпис от прехвърлителя. В
настоящия случай не се доказа твърдяната от ищцата липса на оригинал на
цитираното пълномощно. Както се посочи по-горе, изискано и представено от
Нотариус И.А. - Нотариус в района на РС
– Свищов беше оригинал на пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София, който оригинал на пълномощно беше предмет на
изследване по допуснатите съдебно-графологични експертизи. Предвид това, искът
за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на посоченото
основание - липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, поради липса на
оригинал на пълномощно, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен
с нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, поради липса на съгласие, вследствие
недействителност на упълномощителката
сделка, поради липса представителна власт, поради това,че пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София, не е подписано от Н.Д.К.
Съдът
с оглед установената фактическа обстановка, намери този иск за неоснователен. В
молба за изменение на иска по чл. 214 от ГПК ищцата твърди, че въпросното
пълномощно не е подписвано от нея. Видно от заключението на
съдебно-графологичната експертиза, изготвено от вещото лице М., след изследване
на оригинала на пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161 от 09.09.2010г. на
Нотариус Ц. А. – Нотариус в района на РС София е, че подписът за упълномощител
в пълномощното е положен от ищцата Н.Д.К., както и ръкописният текст /трите
имена/ след подписа за упълномощител е изпълнен/изписан/ от ищцата Н.Д.К.. До същото заключение е достигнало и вещото
лице по допуснатата от съда нова
съдебно-графологична експертиза. Заключението на вещото лице М.М. по тази
експертиза е, че подписът в пълномощно с рег. № 3160 и рег. № 3160 от
09.09.2010г. на Нотариус Ц. А., нотариус в района на РС – София е положен от
ищцата Н.Д.К., както и ръкописния текст след подписа е написан от ищцата Н.Д.К..
Следователно недоказани се явяват твърденията на ищцата, че цитираното
пълномощно не е подписано от нея. След като по безспорен начин се установи, че
именно ищцата е изписала ръкописния текст след подписа за упълномощител, както
и подписа за упълномощител е положен от нея, то и предявения иск искът за
прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на посоченото
основание - липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, поради липса
на представителна власт, поради това, че
пълномощното не е подписано от ищцата, следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Досежно откритото производство по
чл. 193 от ГПК.
По този ред, по искане на ищцата е
открито производство по оспорване истинността на документ - пълномощно рег. №
3160 и рег. № 3161, т. I, №
108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. – Нотариус в района на РС София, чрез
оспорване на автентичността на документа – авторството. Същият съдържа подписа
на оспорилата го страна, поради което нейна е тежестта за доказване
неистинността на документа, съгласно чл. 193 ал. 3 от ГПК. Спазвайки този принцип, по искане на ищцата
беше допуснато извършването на съдебно-графологична експертиза, вещото лице по
която – М. даде заключение, че подписът за упълномощител в пълномощното е
положен от ищцата Н.Д.К., както и ръкописният текст /трите имена/ след подписа
за упълномощител е изпълнен/изписан/ също от ищцата. Заключението на новата
съдебно-графологична експертиза, също допусната по искане на ищцата, предвид
оспорване на заключението на вещото лице
М. е, че подписът в пълномощно с рег. № 3160 и рег. № 3160 от 09.09.2010г. на
Нотариус Ц. А., нотариус в района на РС – София е положен от ищцата Н.Д.К.,
както и ръкописния текст след подписа е написан от ищцата Н.Д.К.. Заключението
на вещото лице М. се кредитира от съда, същото не е оспорено от страните. Установи
се по категоричен начин, че подписа за упълномощител е на ищцата, както и
ръкописния текст след подписа е написан от нея. С оглед на изложеното, следва
да се признае оспорването на истинността /автентичността/ на пълномощното, на основание
чл. 193 ГПК, за недоказано.
С
оглед отхвърлянето на наведените от ищцата главни основания за нищожност на
договора за покупко-продажба, съдът следва да се произнесе по наведените от
ищцата при условията на евентуалност основания за нищожност на договора.
По
иска с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, поради липса на съгласие, обусловена
от липса на представителна власт за
сключване на договора за покупко-продажба.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът намери този иск за неоснователен. В исковата
молба ищцата твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие вследствие
липса на представителна власт и на потвърждаване. Позовава се на липса на посочена цена в
пълномощното, на която да бъде продаден имота, описан в него, липса на
овластяване на Т. свободно да уговори цената и да продаде имота при условия
каквито намери за добре, поради което и
пълномощното не учредявало представителна власт на пълномощника за сключване на
договора, както и не било налице последващо потвърждаване на договора от
представлявания по смисъла на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД. Налице е Тълкувателно
решение 5/2014 от 12.12.2016г. на ОС на
ГТК на ВКС, по въпроса какво следва да е необходимото съдържание на
пълномощното , за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с
имущество на упълномощителя, с което е прието, че за упълномощаване с
последиците по чл. 36 ал. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущества на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово
име, като не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане,
конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи –
определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се
извърши разпореждане; обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното. Или цената на сделката не е задължителен
елемент от съдържанието на пълномощното и непосочването й не го прави
недействително. В настоящия случай в
пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София действително не е посочена цена, по която да бъде
продаден имота, описан в него, но както се посочи, цената на сделката не е
задължителен елемент от съдържанието на пълномощното. В случая обаче
пълномощника е упълномощен да продава описания недвижим имот, на когото намери
за добре, при условия и начини на плащане – каквито прецени, по цената,
посочена по –горе. Липсва посочена цена в пълномощното, но същевременно е
налице деклариране в т. 3 от него, че при подписване на пълномощното,
упълномощителя – ищцата е получила напълно и в брой от пълномощника продажната
цена, която са уговорили за имота. Декларираното в пълномощното в този смисъл
кореспондира със събраните по делото доказателства – ПКО от 09.03.2010г. и РКО
от 09.03.2010г. , както и обясненията на управителя на ответното дружество по
реда на чл. 176 от ГПК, че е извършено плащане на цената. Или към датата на
пълномощното ищцата е получила плащане на цената на имота, съгласила се е с
тази цена, нещо повече, декларирала е, че е получила именно продажната цена,
която е била уговорена за имота. В случая не само не е било необходимо да има
твърдяното от ищцата последващо потвърждаване на договора от представлявания,
но и ищцата е упълномощила пълномощника да продава описания недвижим имот, на
когото намери за добре, при условия и начини на плащане – каквито прецени,
както и е декларирала, че при подписване на пълномощното е получила от
пълномощника именно уговорената продажна цена за имота. По тези съображения,
искът на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
иска с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, поради накърняване на добрите нрави.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът намери този иск за неоснователен. В исковата
молба ищцата твърди, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите
нрави, след като е налице нееквивалентност на престациите. Твърди се, че имотът
е продаден на цена значително по-ниска от пазарната стойност, с което са
увредени икономическите интереси на ищцата, като се позовава, че договорът е
нищожен поради нарушаване на основния
принцип в отношенията между представител и представляван, а именно на
задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Налице е задължителна практика на ВКС –
Решение № 452 от 25.06.2010г. по гр.дело № 4277/2008г. на Г.К., I Г.О. на ВКС, според което понятието „добри
нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката, но е прието, че тази неравностойност следва да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. В настоящия случай в пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София действително не е посочена цена, по която да бъде
продаден имота, описан в него, но както се посочи, цената на сделката не е
задължителен елемент от съдържанието на пълномощното. В случая обаче
пълномощника е упълномощен да продава описания недвижим имот, на когото намери
за добре, при условия и начини на плащане – каквито прецени, по цената,
посочена по –горе. Липсва посочена цена в пълномощното, но същевременно е
налице деклариране в т. 3 от него, че при подписване на пълномощното,
упълномощителя – ищцата е получила напълно и в брой от пълномощника продажната
цена, която са уговорили за имота. Декларираното в пълномощното в този смисъл както
се посочи по-горе, кореспондира със събраните по делото доказателства – ПКО от
09.03.2010г. и РКО от 09.03.2010г. , както и обясненията на управителя на
ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, че е извършено плащане на
цената. Или към датата на пълномощното ищцата е получила плащане на цената на
имота, съгласила се е с тази цена, нещо повече, декларирала е, че е получила
именно продажната цена, която е била уговорена за имота. В нотариалния акт е
посочена цена на имота 2 681,90 лева, която съответства на данъчната му
оценка, която цена е посочено, че е получена от пълномощника преди сключване на
договора. Заключението на вещото лице Д. по съдебно-
техническата експертиза е, че пазарната стойност на нивата е 15 840 лева,
или по 800 лева/дка. В съдебно заседание вещото лице, след предявяване на
представените от ответника доказателства – справка от информационната система
на ОбС Земеделие Свищов, два броя снимки, заяви, че цената, която е платена от
„Е.“ООД е реална, имайки предвид статистиката какво дава, цената можела да бъде
определена на 360,00 лева/дка или стойността на имота е 7 128,36 лева, с
оглед на състоянието на имота и обработваемата площ от него. Налице са РКО за
изплатена за този имот цена от 6 240 лева, както и изплатени на Т. 130
лева – за посредник, като липсват доказателства какъв точно размер на цената е
получена от продавача на имота – ищцата, но независимо от това, същата с оглед
изричната декларация в пълномощното, че преди подписването му , е получила
напълно и в брой от пълномощника продажната цена, която е уговорена за имота,
се е съгласила с тази цена, приела я е, а и договорът е сключен известно време
след това и ако е имала възражения към цената, е можела да предприеме съответни
действия. Напротив, налице е нейно съгласие с цената, която и е платена за
имота, която е декларирала, че е именно уговорената цена за имота, поради което
и искът на посоченото от ищцата основание се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 40 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, поради накърняване на добрите нрави по
съображения, че представителят и купувачът са се споразумение във вреда на
представлявания.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намери този иск за неоснователен.
В исковата молба ищцата твърди, че договорът е нищожен, поради продажбата на
имота на цена далеч по-ниска от пазарната стойност, с което са накърнени
икономическите интереси на ищцата, като е налице увреждащо упълномощителя
действие по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, както и споразумяване във вреда на
представлявания. Както се посочи, цената не е задължителен елемент от
съдържанието на пълномощното и непосочването й не го прави недействително.
Когато цената не е определена от упълномощителя, извършената от пълномощника
сделка е валидна, освен ако последният и лицето, с което договаря, се
споразумеят във вреда на представлявани, и ако е установено договаряне във
вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Налице е
Тълкувателно решение 5/2014 от 12.12.2016г.
на ОС на ГТК на ВКС, по въпроса какъв е видът недействителност на
договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, с което е
прието, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с
другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, не
поражда целените с него правни последици и е недействителен. Такова
споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД не се
доказа в конкретния случай.
Както се посочи, в пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София действително не е посочена цена, по която да бъде
продаден имота, описан в него, но и цената на сделката не е задължителен
елемент от съдържанието на пълномощното. В случая обаче пълномощника е
упълномощен да продава описания недвижим имот, на когото намери за добре, при
условия и начини на плащане – каквито прецени, по цената, посочена по –горе.
Липсва посочена цена в пълномощното, но същевременно е налице деклариране в т.
3 от него, че при подписване на пълномощното, упълномощителя – ищцата е
получила напълно и в брой от пълномощника продажната цена, която са уговорили
за имота. Декларираното в пълномощното в този смисъл кореспондира със събраните
по делото доказателства – ПКО от 09.03.2010г. и РКО от 09.03.2010г. , както и
обясненията на управителя на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, че
е извършено плащане на цената. В нотариалния акт е посочена цена на имота
2 681,90 лева, която съответства на данъчната му оценка, която цена е
посочено, че е получена от пълномощника преди подписване на договора. Това удостоверяване в нотариалния акт
отговаря на приложените по делото РКО и ПКО от 09.03.2010г. , както и на
декларираното от ищцата в пълномощното, че преди подписването му е получила
продажната цена на имота. Заключението
на вещото лице Д. по съдебно- техническата експертиза е, че пазарната стойност
на нивата е 15 840 лева, или по 800 лева/дка. В съдебно заседание вещото
лице, след предявяване на представените от ответника доказателства – справка от
информационната система на ОбС Земеделие Свищов, два броя снимки, заяви, че
цената, която е платена от „Е.“ООД е реална, имайки предвид статистиката какво
дава, цената можела да бъде определена на 360,00 лева/дка или стойността на
имота е 7 128,36 лева, с оглед на състоянието на имота и обработваемата
площ от него. Налице са РКО за изплатена за този имот цена от 6 240 лева,
както и изплатени на Т. 130 лева – за посредник, като липсват доказателства
какъв точно размер на цената е получена от продавача на имота – ищцата, но
независимо от това, същата с оглед изричната декларация в пълномощното, че
преди подписването му , е получила напълно и в брой от пълномощника продажната
цена, която е уговорена за имота, се е съгласила с тази цена, приела я е, обуславя
извод за липса на увреждащо действие спрямо ищцата със сключването на сделката,
както и недоказаност на твърдяното споразумяване във вреда на представлявания.
След като това е така, този предявен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. От доказателствата по делото не се установи и друго основание по чл.
26 от ЗЗД, водещо до нищожност на сделката.
Относно
иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 12,
том. V, рег. № 6494, дело №
349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС – Свищов за
покупко-продажба на процесния имот.
По
отношение на този иск, съдът намира, че същият е процесуално недопустим,
съгласно ТР № 3/2012г. на ОСГК на ВКС, тъй като на отмяна по реда на чл. 537
ал. 2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, но не и
нотариалните актове, удостоверяващи сделки за прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти. След като този иск е процесуално недопустим, същият следва да
бъде оставен без разглеждане.
Следователно
производството по делото в тази му част, по отношение на това недопустимо
искане на ищцата, следва да бъде прекратено с настоящото решение.
По отношение на
предявения от ищцата Н.Д.К. против ответника „Е.“ООД *** иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, относно поземлен имот – нива, с идентификатор ********** ,
находящ се в землището на гр. Свищов, м. *****, площ от 19 800 кв.м.,
съдът намира следното:
По делото не е спорно,
че Н.Д.К., чрез пълномощника А.Т. е продала, а ответника „Е.“ООД *** е закупил
с нотариале акт № 12, том I,
рег. № 6494, дело № 349/2010г. на Нотариус И.А. – Нотариус в района на РС –
Свищов гореописания недвижим имот – нива и че е във владение на същия. Предвид
искането на ищцата, съдът да прогласи нищожността на този нотариален акт и така
признавайки, че ответното дружество не е собственик на продадения с този
нотариален акт поземлен имот – нива, да приеме, че ответното дружество владее
имота без правно основание и да бъдат
осъдени да предадат владението, съдът приема, че така както е предявен искът по
чл. 108 от ЗС, същият е обусловен от изхода на делото по исковете с правно
основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
предл. 3 вр. чл. 40 от ЗЗД. Следователно неоснователността на тези искове води
до неоснователност на иска по чл. 108 от ЗС. Доколкото ищцата е продала
поземления имот и не се установиха твърдените пороци при сключване на договора,
понастоящем ищцата не е собственик на имота, чието предаване на владението се
иска. Предвид това този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото, ищцата следва да
заплати на ответното дружество „Е.“ООД *** направените по делото разноски в размер на
750,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** *** против А.И.Т. с ЕГН ********** *** и „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление ***, представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 26 ал. 2 предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката –
договор за покупко – продажба, за който е съставен нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, по силата на който Н.Д.К. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си А.И.Т. е продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения
представител на дружеството И. Ц.М., собствения си недвижим имот - земеделска земя,
находяща се в землището на гр. Свищов, която притежава по наследство от Г.Н. Г.,
б.ж. на гр. София, а именно: поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ гр. Свищов, общ. Свищов,
обл. В.Търново по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800 кв.м.
/деветнадесет хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно
предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, Категория: IV/римско четири/, Съседи: **********, за сумата 2 681,90 лева, поради
липса на съгласие, поради липса на оригинал на цитираното в договора пълномощно рег. № 3160 и рег. № 3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. –
Нотариус в района на РС София, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
против А.И.Т. с ЕГН ********** ***
и „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 26
ал. 2 предл.2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сделката – договор за покупко – продажба, за който е съставен
нотариален акт № 12, том. V,
рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС –
Свищов, по силата на който Н.Д.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си А.И.Т.
е продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения представител на дружеството И. Ц.М.,
собствения си недвижим имот - земеделска земя, находяща се в землището на гр.
Свищов, която притежава по наследство от Г.Н. Г., б.ж. на гр. София, а именно:
поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800 кв.м. /деветнадесет
хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, Категория: IV/римско
четири/, Съседи: **********,
за сумата 2 681,90 лева, поради липса на съгласие вследствие
недействителност на упълномощителката сделка, поради неподписване на цитираното
в договора пълномощно рег. № 3160 и
рег. № 3161, т. I, №
108 от 09.09.2010г. на Нотариус Ц.М.-А. – Нотариус в района на РС София от
посочения като упълномощител Н.Д.К., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА
оспорването на истинността /автентичността/ на пълномощно рег. № 3160 и рег. №
3161, т. I, № 108 от 09.09.2010г.
на Нотариус Ц.М.-А. – Нотариус в района на РС София, на основание чл. 193 от ГПК, за НЕДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
против А.И.Т. с ЕГН ********** ***
и „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 26
ал. 2 предл.2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сделката – договор за покупко – продажба, за който е съставен
нотариален акт № 12, том. V,
рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС –
Свищов, по силата на който Н.Д.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си А.И.Т.
е продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения представител на дружеството И. Ц.М.,
собствения си недвижим имот - земеделска земя, находяща се в землището на гр.
Свищов, която притежава по наследство от Г.Н. Г., б.ж. на гр. София, а именно:
поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800 кв.м. /деветнадесет
хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, Категория: IV/римско
четири/, Съседи: **********,
за сумата 2 681,90 лева, поради липса на съгласие – липса на
представителна власт за сключване на договора за покупко-продажба, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
против А.И.Т. с ЕГН ********** ***
и „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 26
ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сделката – договор за покупко – продажба, за който е съставен
нотариален акт № 12, том. V,
рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус А. – Нотариус в района на РС –
Свищов, по силата на който Н.Д.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си А.И.Т.
е продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения представител на дружеството И. Ц.М.,
собствения си недвижим имот - земеделска земя, находяща се в землището на гр.
Свищов, която притежава по наследство от Г.Н. Г., б.ж. на гр. София, а именно:
поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800 кв.м. /деветнадесет
хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, Категория: IV/римско
четири/, Съседи: **********,
за сумата 2 681,90 лева, поради накърняване на добрите нрави, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
против А.И.Т. с ЕГН ********** ***
и „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 26
ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 40 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сделката – договор за покупко – продажба, за
който е съставен нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, по силата на който Н.Д.К. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си А.И.Т. е продала на „Е.“ООД ***, чрез упълномощения представител
на дружеството И. Ц.М., собствения си недвижим имот - земеделска земя, находяща
се в землището на гр. Свищов, която притежава по наследство от Г.Н. Г., б.ж. на
гр. София, а именно: поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ гр. Свищов, общ. Свищов,
обл. В.Търново по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от 19 800 кв.м. /деветнадесет
хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****: трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, Категория: IV/римско
четири/, Съседи: **********,
за сумата 2 681,90 лева, поради накърняване на добрите нрави по
съображения сключването му във вреда на
представлявания, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Н.Д.К. с ЕГН ********** *** иск за отмяна на нотариален акт № 12, том. V, рег. № 6494, дело № 349/2010 г. на Нотариус
А. – Нотариус в района на РС – Свищов, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА в тази
част производството по гр. дело №
318/2015 г. по описа на РС – Свищов, като НЕДОПУСТИМО.
В тази част решението
има значение на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в
едноседмичен срок от получаването му.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Д.К. с ЕГН ********** ***
против „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Г.Н.Н. ИСК по чл. 108
от ЗС за приемане за установено по
отношение на „Е.“ООД, че Н.Д.К. е собственик на поземлен имот с идентификатор
********** /**********/
гр. Свищов, общ. Свищов, обл. В.Търново по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, с площ от
19 800 кв.м. /деветнадесет хиляди и осемстотин квадратни метра/ , в м. *****:
трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, Категория: IV/римско четири/, Съседи: ********** и за осъждане на „Е.“ООД да й предаде владението върху този
поземлен имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Н.Д.К. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Е.“ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, представляван от
Г.Н.Н. направените по делото разноски, в размер на 750,00 лева/седемстотин и
петдесет лева/ - за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: