Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 80 06.10.2016г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд
І-ви наказателен състав
На двадесети септември година:
2016г.
В открито заседание в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: П.Д.
Прокурор: Павел Жеков
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров в.н.о.х.д.№
70 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 7 от 12.02.2015г.,
постановена по н.о.х.д.№ 381/2014г., РС Свиленград признал подс. Р.А.А. за
виновна в това, че на 19.05.2014г. на Автомагистрала „Марица”, при км
103+500, в района на землището на гр.Свиленград, като пътник в автобус, марка
„Отокар Навиго”, с рег. № РВ **** РА, държала в личния си
багаж, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон,
съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАкДС и чл. 28, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от
ЗТТИ, а именно: цигари от различни търговски марки, в общо количество
570 бр. кутии, всички на обща стойност 2 945,90лева и
случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.
1 вр. чл. 54 НК й наложил наказания: “лишаване от свобода” за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален „строг режим”, в
затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер 2 945,90 лева.
На основание чл. 234, ал. 3 НК,
стоките предмет на престъплението (40 кутии цигари марка „Viktory
Excluzive’’; 170 кутии марка ”MM-classik
slims”; 170 кутии марка “Ashima”; 100 кутии
марка “Don Antonio”; 30 кутии марка “Assos
slims”; 10 кутии марка “Akhtamar
slims” и 50 кутии цигари “Karelia slims”, всички без
акцизен бандерол) са били отнети в полза на Държавата и е било постановено
унищожаването им.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е
приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 10
месеца, наложено на подсъдимата с одобрено Споразумение по НОХД
№ 616/12г на ОС-Хасково, влязло в сила на 01.11.12г, което
да се изтърпи, при първоначален „СТРОГ режим”, в затворническо
общежитие от „ЗАКРИТ тип”, отделно, изцяло и преди наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година.
В тежест на подсъдимата са били
възложени направените на ДП разноски.
Недоволна от съдебния акт е останала
подс. А., която го обжалва с доводи за незаконосъобразност, защото не на
посочената в обвинителния акт бензиностанция, а едва на митническия пункт било
установено конкретните вид, марка и брой кутии цигари – предмет на обвинението.
Събраните на съдебното следствие доказателства установили точно това обстоятелство,
а твърдението в обвинителния акт, че е държала същите цигари на
бензиностанцията останали голословни. В съдебно заседание, защитникът поддържа
жалбата по изложените доводи, като подкрепя становището на прокурора от ОП
Хасково за прекратяване на наказателното производство по отношение на
подсъдимата, предвид наказването й по административен ред и алтернативно – А.
да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение.
Подс. А. споделя изложеното от
защитника й и иска да бъде оправдана.
Участващият във въззивното
производство прокурор изразява становище за основателност на жалбата, макар и
не по изложените в нея съображения, като предлага присъдата да бъде отменена, а
наказателното производство – прекратено, предвид наказването на А. с влязло в
сила наказателно постановление, издадено от началника на митницата.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата
проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила,
гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил
към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена
от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното от
подсъдимата А. престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за което й е било предявено
обвинение. Първоинстанционният съд стриктно е изпълнил процесуалните си
задължения, като подробно е анализирал доказателствата, изложил е съображения
за тяхната достоверност и въз основа на правилно установените факти е изградил
и правните си изводи. Данните за съществените моменти, включени в
непосредствения предмет на доказване, а именно, че на 19.05.2014г. подсъдимата
е пътувала с автобус от Р Турция за България, като от гр. Одрин закупила цигари
по 170 бр. кутии марка „Ashima” и марка „MM classic slims”, от безмитен
магазин на турския ГКПП ”Капъ куле” купила още цигари - 100 кутии,
марка ”Don Antonio”; 40 кутии, марка “Viktory Excluzive”;
30 кутии, марка “Assos slims”, 10 кутии, марка “Akhtamar slims” и 50
кутии, марка “Karelia slims”, че всички цигари, без акцизен бандерол;
които цигари поставила сред лични си багаж, носен в два средно големи саковете,
прикривайки цигарите с др. закупени от нея хранителни продукти –
макарони/юфка/, бисквити, зеленчуци и т.н., че при провеждане на специализирана
полицейска операция автобусът бил спрян от полицейските служители в района на
бензиностанция „Класик” на Автомагистрала, в землището на Свиленград и върнат
за повторна проверка на Митница Свиленград, че при тази проверка митническите
служители открили в багажа на подс. А. процесните акцизни стоки, без бандерол,
че с протокол подсъдимата сама е предала цигарите и е уточнила, че са нейна
собственост, както и обясненията, дадени от нея за контрабандираните акцизни
стоки при проведената от св. С. „оперативна беседа” са били изведени на
основата на съвкупна оценка на фактите, направена от множество доказателствени
средства, съпоставяни едно с друго и анализирани в контекста на противоречивите
обяснения, дадени от А. на двете фази на производството, така и с показанията
на Н.А.(приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК) и тези на
свидетелите Н.М. и С.С.. В мотивите се съдържат ясни и убедителни съображения
поради какви причини не се кредитират обясненията на подсъдимата и показанията
на свидетелите М. и С., като е даден отговор защо това е станало. Без да е
необходимо да се преповтарят съображенията на районния съд, е достатъчно да се
маркира процесуалното поведение на подсъдимата: първоначално и непосредствено
след разкриване на деянието подс. А., предава доброволно цигарите, подробно,
точно, ясно и логично описва закупуването на цигарите, поставянето им саковете,
пренасянето им през границата, откриването им при повторната митническа
проверка, (при разпита й на ДП, в присъствието на защитник), докато в съдебно
заседание, сочи че цигарите били в чанти, различни от нейните и били открити
извън личния й багаж, а поради страх, признала, че са нейни. Тази защитна
позиция на подсъдимата, е била оборена чрез приобщаването на обясненията й
дадени на досъдебната фаза на производството по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3 от НПК и категорично опровергана от останалите събрани по делото
доказателства (показанията на св. В., Н., К., К. и С.), с право не е била
споделена от първоинстанционния съд. От показанията на свидетелите митнически
служители се установява, че процесните цигари без бандерол са били поставени в
личния багаж на А., в двата й сака, под хранителните продукти. В тази връзка са
и показанията на св. С., провел подсъдимата разговор на митническия пункт,
възприел лично наличието на цигари в багажа на А.. Тези показания на
служителите на Митница и Полиция са последователни, ясни, подробни и в тяхната
достоверност съдът няма основание да се съмнява. Не така стоят нещата с
показанията на св. М. и С., които са били изключени от доказателствената
съвкупност. Съдът е дал ясен отговор на въпроса защо не дава вяра на тези
доказателствени средства, като пълно и подробно е анализирал липсата на
конкретика в показанията на С., осъждането на двете за осъществено на същата
дата и място престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК при пътуването им в същия
автобус и главното – пълното им противоречие с останалите гласни, а и писмени,
доказателства. В този аспект, противно на твърденията на защитата за
необоснованост на съдебния акт, не са били игнорирани обстоятелства с
оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени като оборени
от достатъчно по обем и сигурност доказателства, в подкрепа на обвинителната
теза.
Събраните на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд и от настоящият състав на въззивната инстанция
доказателства, установяват следната фактическа обстановка:
На 19.05.2014г. свидетелите В. и Н. спрели
за проверка автобус на фирма ”Ефетур”, марка –„Отокар Навиго” и рег. № РВ ****
РА, в района на бензиностанция „Класик”, находяща се на
Автомагистрала „Марица” – главен път А-
Тези факти обуславят следните правни
изводи:
Искането на участващият във
въззивното производство прокурор, споделено от защитата и подсъдимата, за
отмяна на обжалваната присъда и прекратяване на наказателното производство по
отношение на А. е неоснователно. ТР № 3/22.12.2015г. по т.д. № 3/2015г. на НК
на ВКС в конкретния случай не намира приложение, защото, първо инкриминираните
стоки в наказателното производство са различни от тези, предмет на
административно наказателното, като последните не са включени в обвинението
предявено на А., а от друга страна, административно – наказателното
производство за тях (60 к. ЛМ и 50 Карелия слимс) е било образувано, след
ДП(19.05.2014г.) и ТР дава друго разрешение в случаите, като този.
Защитната теза на подс. Г. се свежда
до твърдението, че не било несъмнено установено, че инкриминираните цигарите
били държани в района на бензиностанцията, така както е според предявеното
обвинение, а това станало едва на митническия пункт при повторната и т.н. ЩМП.
Аргументирано районният съд е отговорил на тези възражения на защитника,
посочвайки, че фактическата власт на А. върху процесните цигари трае и след
преминаването на ГКПП К. Андреево до бензиностанция „Класик” (цигарите се
намират в нейния багаж), а конкретните марки и брой кутии са били установени по
късно – при повторната проверка. Фактът, че цигарите са закупени от нея,
намират се в нейния багаж, между останалите хранителни продукти, макар и в
багажното отделение на автобуса, спрял във вътрешността на страната (землището
на Свиленград) не означава, че А. не е имала възможност да се разпорежда с тези
акцизни стоки. Обосновано районният съд е приел, че подс. А. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 234, ал. 1 от НК, тъй
като на 19.05.2014г. на Автомагистрала „Марица”, при км 103+500, в района на
землището на Свиленград, като пътник в автобус, марка „Отокар Навиго”, с рег. №
РВ **** РА, държала в личния си багаж, акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАкДС и чл. 28, ал.
1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ, а именно: цигари от различни търговски
марки, в общо количество 570 бр. кутии, всички на обща стойност
2 945,90лева, като случаят не е маловажен. Несъмнено степента на
обществената опасност на деянието и дееца, преценени с оглед на всички
обстоятелства по делото не е ниска. В случая подсъдимата държи 570 бр. кутии
цигари на стойност близо 3 000 лева, което говори за значими вредните последици.
На второ място, касае се и до деец, който е осъждан за престъпление по чл. 242,
ал. 1, б.”а” от НК, с предмет също акцизни стоки, и въпреки това върши друго
престъпление. Преценени всички тези обстоятелства в тяхната взаимна връзка,
зависимост и значение, не дават основание да се приеме, че случаят е маловажен.
Престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, защото тя е съзнавала,
че държаните от нея цигари са акцизни стоки, те са без бандерол и върху тях
няма начислен акциз, какъвто се изисква по закон, поради което е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им.
Наказанията са били справедливо
определени към момента на постановяване на съдебния акт. Те са определени при условията
на чл. 54 от НК, но съдът е отдал по-голяма тежест на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които изключително подробно е изложил в мотивите
към обжалваната присъда. По-тежкото наказание „лишаване от свобода” е
определено в законовия минимум, предвиден в специалната част на НК, а „глобата”
е съизмерима със стойността на процесните цигари, така както законодателят е
избрал да се наказват тези престъпления. Тава е станало обаче към 12.02.2015г., а делото, въпреки подадената в
законния срок въззивна жалба, е било получено в ОС едва на 03.02.2016г., т.е. година след постановяване на
присъдата. Този, необосновано продължителен период от време представлява сам по
себе си „изключително смекчаващо отговорността обстоятелство” по смисъла на чл.
55 от НК, имащ за последица определяне на санкцията по реда на посочената
разпоредба и налагащ изменение на съдебния акт в аспект, намаляване срока на
по-тежкото наказание „лишаване от свобода” от 1 (една) година на 4 (четири)
месеца.
Предвид осъждането по н.о.х.д. №
616/12г. на ОС – Хасково, с което на подс. А. е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от три години, приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за
деянието, предмет на настоящото производство, е недопустимо. А след като това
престъпление е било извършено в изпитателния срок по предходното осъждане,
законосъобразно съдът е привел в изпълнение отложеното наказание „лишаване от
свобода” на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Правилно са определени режимът и
мястото за изтърпяване на наказанието, като законосъобразно е разрешен въпроса
с разноските и отнемането в полза на Държавата на предмета на престъплението.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 7 от 12.02.2015г.
на РС Свиленград, постановена по н.о.х.д.№ 381/2014г. в
наказателно-осъдителната й част, досежно условията и размера на наложеното на
подсъдимата Р.А.А., ЕГН ********** *** наказание, като определя същото по чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК и намалява размера от “лишаване от свобода за срок от
една година” на “лишаване от свобода за срок от четири месеца”.
Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :