О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 547
град
Шумен, 28.08.2019 г.
Шуменски окръжен съд,
в закрито заседание на двадесет и осми август, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.
Зара Иванова
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 318 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.274
и следващите от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Г.Ж.И., против определение № 612/15.07.2019 г. по гр.д. № 724/2019
г. на РС гр. Н.п., с което е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на иска. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно,
поради неправилна преценка на предпоставките за допустимост на иск по чл.124 ГПК. Излага подробни съображения в жалбата. С оглед на това моли въззивния съд
да отмени атакуваното определение и върне делото на районния съд, за продължаване
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на
правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна,
поради следното:
Производството
по гр.д. №724/2019 г. на НПРС е образувано по искова молба на Г.Ж.И., действащ
чрез пълномощника си адв. П.Т. ***, против „Уни Кредит Булбанк” АД, гр. С., с
която се иска съдът да признае за установено, че ищецът не дължи солидарно с
длъжника по договор за банков кредит - кредитополучателя Б.Й.Г., на „Уни Кредит
Булбанк” АД, гр. С., сумите посочени в исковата молба, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Т.е.
предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Сам ищецът в
исковата молба излага, а е видно и от представените по делото доказателства, че
ответникът е инициирал срещу него заповедно производство по чл.417 ГПК и е образувано
ч.гр.д. № 1326/2010 г. на НПРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение № 934/22.11.2010
г. и изпълнителен лист, срещу ищеца, при условията на пасивна солидарност с Б.Й.Г.,
в полза на „Уни Кредит Булбанк” АД, гр. С., за сумата 68818,17 евро главница,
15491,10 евро договорна лихва за периода 20.02.2009 г. – 17.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2010 г., до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски от 3297,91 лв. държавна такса
и 1259,38лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги на банката по договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 1949/27.05.2008 г. – документ по чл.417, т.2 ГПК. Въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 564/2010 г. на ЧСИ с рег.
№ 715, преобразувано в изп.д. № 926/2015 г. на ЧСИ № 807, прекратено и
образувано от цесионер „Агенция за събиране на вземания” АД като изп.д. №
20/2019 г. на ЧСИ с рег. № 807. Ищецът твърди, че не е страна по договора и не
е съдлъжник. Излага доводи за
неправилност в преценката на заповедния съд, че същият е солидарен длъжник и
следва да заплаща солидарно вземането по документа, изхождащ от банката.
С
определение №612/15.07.2019 г. НПРС е прекратил производството по гр.д. №
724/2019 г., поради недопустимост на иска. В мотивите си първоинстанционният
съд е приел, че в случая макар да се иска установяване липса на солидарна
задълженост, на практика ищецът иска установяване, че не дължи сумата по
заповедта за изпълнение, което е следвало да направи с възражение по реда на
чл.414 ГПК, независимо дали се отнася до размера, основанието или солидарността
на задължението. Не се касае за изключенията предвидени в чл.439 или чл.424 ГПК,
поради което предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
Принципът е, че установителният иск е субсидиарна форма на
защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на
спорното право. В настоящия случай, за вземането, чиято недължимост в условията
на пасивна солидарност, ищецът претендира, е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. Оспорването на вземания, във връзка с които е била издадена заповед
за изпълнение, по общия исков ред, без да е използван специалния ред, предвиден
в глава ХХХVІІ „Заповедно производство” от ГПК, е недопустимо. Това произтича
от особения характер на производството, уредено в горепосочената глава от ГПК.
Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права
/съответно задължения/ - относими само към страните по вече инициирано
производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези
разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. Това разбиране се
налага с оглед логиката и духа на уредбата, приета с ГПК /в сила от
01.03.2008г./, защото предвидения специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му /възражение по чл.414 от ГПК,
възражение по чл.423 от ГПК или предявяване на иск по чл.424 от ГПК/. Длъжникът
е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова
страна /дори без да е необходимо мотивиране на това възражение/, за да се
размести доказателствената тежест и за да бъде заявителя /кредитор/ задължен да
установява вземането си по исков ред, в предвидения за това срок /чл.415 от ГПК/. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни
за длъжника последици, но това не дава основание на длъжника да търси защита,
чрез друг иск извън предвидените. Т.е., той не би могъл да предявява, нито иск
по чл.124 от ГПК, нито иск по чл.439 от ГПК. Предвид това и доколкото законът
предвижда специално производство за оспорване
вземането по издадената заповед за изпълнение, то депозирания
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява
процесуално недопустим.
Следва
да се отбележи, че в случай на неподаване на възражение по чл.414 ГПК в срок,
вземането може да бъде оспорено само при наличие на визираните в чл.424 ГПК
основания и срокове, а предявеният иск не може да се квалифицира като такъв.
Недължимостта на вземането не е обоснована с новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства /чл.424 ГПК/. Искът не може да се квалифицира и като
такъв по чл.439 от ГПК, доколкото не се твърдят новонастъпили, след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, факти. Ето защо, доколкото е налице друг ред
за защита на претендираното от ищеца право, то предявеният отрицателен
установителен иск се явява недопустим.
Предвид
изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,
а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 612/15.07.2019 г. по гр.д. № 724/2019 г. на РС гр. Н.п., с което е прекратено
производството по делото, поради недопустимост на иска.
Определението може да
се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя, пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.