Решение по дело №4481/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 475
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20191100604481
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,              г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                       

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                                                    ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 4481/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С определение от 09.10.2019 г. по н.ч.д. № 12308/2019 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав е определил едно общо най-тежко наказание спрямо осъдения С.К.Г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по повод предложение от Софийска районна прокуратура, сектор „ИНПЛ“ в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Съставът на районния съд е извършил следното групиране на наложените на осъдения наказания:

- едно общо най-тежко наказание измежду наложените му със споразумение по НОХД № 11945/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 14.07.2017 г., с присъда по НОХД № 3790/2017 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 27.07.2017 г., и присъда по НОХД № 11525/2017 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 21.06.2019 г., а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от една година;

- отделно е постановено изтърпяването на наказанието, наложено със споразумение по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 26.10.2018 г., а именно лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК първоинстанционният съд при изпълнение на наказанието по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан, считано от 08.02.2018 г. до 26.10.2018 г., а на основание чл. 25, ал. 2 от НК и времето, през което е търпял наказанието лишаване от свобода по осъждането, считано от 29.10.2018 г.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от осъдения С.Г., чрез защитника му – адв. В.К., в която се изразява недоволство срещу определението на първия съд, който при изчисляването на приспадането на времето при изпълнение на наказанието по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС, е постановил прекъсване за времето от 26 до 29.10.2018 г., през което лицето фактически е изтърпявало наказанието лишаване от свобода. Моли за изменение на първоинстанционния съдебен акт в тази му част, като се постанови приспадане на целия период на задържане, считано от 08.02.2018 г. В жалбата се прави искане за събирането на доказателства, а именно справка от ГД „ИН“ - СЦЗ за периода на задържането по НОХД № 12475/2018 г. на СРС и изтърпяната част.

В закрито заседание от 09.01.2020 г. СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не е налице необходимост от събиране на нови писмени доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения Г. – адв. К., акцентира пред въззивния съд, че с определението на първата инстанция е извършено неправилно приспадане по отношение както на постановените актове, които са групирано в едно общо наказание, така и по определянето на последното деяние, което е останало извън групата. Счита, че по съвкупността не е извършено приспадане на изтърпяната част от наказанията на тези три деяния, по които е била изтърпяна както мярка за задържане, така и пробация по деянията по НОХД 11495/2017 г. и по НОХД № 14246/2017 г., като излага доводи, че изпълняваните наказания пробация следва да бъдат приспаднати при евентуално изпълнение на наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, отложено с изпитателен срок от 1 (една) година. Отделно излага, че при постановеното изтърпяване на наказанието по НОХД 12475/2018 г. не са приспаднати всички периоди.

Представителят на СГП не оспорва жалбата, като посочва, че същата е била депозирана само относно приспадането по отношение на постановеното наказание по НОХД № 12475/2018 г. на СРС, като видно от справката, след влизането в сила на споразумението по делото, осъденото лице е започнало изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. По отношение на искането за приспадане по съвкупността, счита, че действително са налице основания за приспадане на изтърпяното наказание пробация, но следва да се има предвид, че наложеното общо наказание по нея е наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Осъденият Г. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да му се направи кумулация.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на С.Г., а именно:

1. Със споразумение по НОХД № 11945/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 14.07.2017 г. на осъдения Г., за деяние, извършено на 30.11.2016 г., на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – с периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца;

- безвъзмезден труд в полза на обществото 100 (сто) часа в рамките на една календарна година.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при изпълнение на наказанието пробация, е приспаднато времето на задържане по ЗМВР за срок от 24 (двадесет и четири) часа – на 01.12.2016 г., като един ден задържане се счита за три дни пробация.

2. С присъда, постановена по НОХД № 3790/2017 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 27.07.2017 г. на осъдения Г., за деяние, извършено на 07.12.2016 г., на основание чл.198, ал. 1, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – с периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

- включване в програма за обществено въздействие за срок от една година.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при изпълнение на наказанието пробация, е приспаднато времето на задържане по ЗМВР и с постановление на СРП за срок от 72 (седемдесет и два) часа от 08.12.2016 г. и с мярка за неотклонение задържане под стража от 10.12.2016 г. до 15.12.2016 г., като един ден задържане се счита за три дни пробация.

3. С определение по ЧНД № 14246/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 21.10.2017 г., по отношение на осъдения Г., е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по НОХД № 11945/2017 г. по описа на СРС и НОХД 3790/2017 г. по описа на СРС, а именно наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – с периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

- включване в програма за обществено въздействие за срок от една година.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при изпълнение на наказанието пробация, е приспаднато времето на задържане на 01.12.2016 г., на 07.12.2016 г. и от 08.12.2016 г. до 15.12.2016 г.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК, при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание пробация, се приспада неизтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 11945/21017 г. по описа на СРС.

4. Със споразумение по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 26.10.2018 г., на осъдения Г., за деяние, извършено на 08.02.2018 г., на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнение на наказанието пробация, е приспаднато времето на задържане, считано от 08.02.2018 г. до датата на сключване на споразумението.

5. С присъда, постановена по НОХД 11525/2017 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 21.06.2019 г., на осъдения Г., за деяние, извършено на 14.04.2017 г., на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от една година.

На основание чл. 59, ал. 1-3 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по делото, както и всяко друго задържане.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените с отделните съдебни актове и е оставил извън съвкупността наказанието по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС. Съображенията на въззивната инстанция от правна страна са следните:

Законосъобразно проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове са налични предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по НОХД № 11945/2017 г., НОХД № 3790/2017 г. и НОХД № 11525/2017 г. по описа на СРС. Адекватно районният съд е счел, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Г. по НОДХ № 11525/2017 г., а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено за изтърпяване за срок от една година. Правилно извън съвкупността е оставено осъждането на Г. по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС. Първият съд е изложил подробни съображения защо е приел така сформираната група и отделянето на осъждането по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС, към които настоящата инстанция се присъединява напълно.

Резонно проверяваният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което осъденият Г. е бил фактически задържан или бил е с мярка за неотклонение задържане под стража, в каквато насока са и служебно изисканите доказателства – справки от ГД „ИН“.

По отношение на оплакването на жалбоподателя, че при изчисляването на приспадането на времето при изпълнение на наказанието по НОХД № 12475/2018 г. по описа на СРС първият съд е постановил прекъсване за времето от 26 до 29.10.2018 г., през което лицето фактически е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, следва да се отбележи, че в случая конкретния период, за който следва да бъде извършено приспадане от наказанието лишаване от свобода, следва да бъде решен при предвидените възможности на чл.417, вр. чл. 59 от НПК, а именно прилагане на точните периоди с постановление на прокурор. Същото се отнася и до приспадането на изтърпяната част от наказанието пробация от съвкупността по НОХД № 11945/2017 г., НОХД № 3790/2017 г. и НОХД № 11525/2017 г. по описа на СРС. В такъв случай е невъзможно произнасяне в позитивен смисъл по претенцията на осъдения и неговия защитник, като за тях е налице възможността да я насочат към прокурора, в чийто правомощия, по реда на чл. 417 от НПК, е да приложи цитираната материалноправна норма.

Така мотивиран СГС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.10.2019 г. по н.ч.д. № 12308/2019 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.