МОТИВИ : НОХД 1605/ 2016 г.
Подсъдимият Б.И.Е. - роден на xxxгxxx,
ж.к.Младост №25, вх.Б, ет.4, ап.11, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в
това, че за времето от месец юни 2011г. до месец декември
2012г. в село Мадан, обл.Монтана противозаконно присвоил чужда движима вещ -
лек автомобил, марка „Фиат”, модел „Брава” с ДК Bp
95 44 ВА, собственост на В.Д.В. xxx, който владеел- чл. 206 ал. 1 от НК
Прокурора
подържа обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Е. наказание една
година лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание да бъде отложено
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и
привеждането й в изпълнение.
Делото се разгледа при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. ”а” от НПК, тъй като подсъдимия се намира извън пределите
на Р. България и местоживеенето му е неизвестно, с участието на служебен
защитник назначен при условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК.
Разпитан
на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение. В хода на съдебното следствие служебният му защитникът моли съда да
му наложи наказание лишаване от свобода в предвидения от законодателя минимум,
изпълнението, на което наказание бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Доказателствата
са писмени и гласни, както и приобщени по реда на чл.281 от НПК на свидетеля Е.И.Е..
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено следното:
Свидетелката А.В.Д. и подсъдимият Б.И.Е.
живеели на съпружески начала от 2006г до 2012г. в село Мадан, обл.Монтана. През
2008г. Д. закупила от Република Италия лек автомобил, марка „Фиат”, модел
„Брава”. Регистрирала го в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- град Враца на
името на сина си В.Д.В., с ДК № Bp 95 44
ВА. Към онзи момент В.Д.В. xxx, при родителите на А.Д.. На Д. спешно се
наложила да замине за Италия и оставила лекия автомобил, марка „Фиат”, модел
„Брава” с ДК № Bp 95 44
ВА на подсъдимия Е. да го ползва и поддържа, докато тя се върне. При проведен
телефонен разговор с подсъдимия Е. през лятото на 2011г., тя разбрала, че той
искал да продаде автомобила. Д. му казала да не го продава, а да изчака, докато
тя се върне в България. Въпреки това Е. й заявил,че ще продаде автомобила. Тъй
като била в чужбина, Д. нямала възможност да предотврати това. В България тя се
прибрала през месец декември 2012г. и установила, че действително Б.Е. бил
продал автомобила. Не й казал, на кого го е продал и за каква парична сума.
Това станало причина, те двамата да се разделят. Д. не казала на сина си В.В.,
че Е. е продал собствения му автомобил, за да не се ядосва. В началото на 2013
г., когато се прибрала от Италия, се видяла със сина си и му разказала, че Е. е
продал без нейно съгласие лекия автомобил, марка „Фиат”, модел „Брава”, ДК № Bp 95 44 ВА. В. й казал, че ще
подаде жалба в полицията. Тя не се противопоставила, тъй като той бил законният
собственик на този автомобил. Свидетелят В.В. сочи, че лекият автомобил марка
„Фиат”, модел „Брава”, ДК № Bp 95 44
ВА, майка му била закупила и регистрирала на негово име, но останал при нея,
тъй като той все още нямал свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Заявява, че той не е давал пълномощно на подсъдимия, да се разпорежда
с автомобила му. След като разбрал от майка си, че Е. е продал колата му, той
подал жалба в полицията. Ходил и приподсъдимия, но последният го посъветвал да
не се саморазправя и да внимава, какво прави. Свидете лят Е.Е., брат на подсъдимия
заявява,че действително брат му Б.Е. и А.В.Д. живеели на съпружески начала в
наследствената им къща в село Мадан и имали лек автомобил „Фиат”, модел „Брава”
„ с врачански номер”. Спомня си, че брат му продал колата на някакво момче от
село Мадан, което живее до училището в селото.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на лек автомобил,
марка „Фиат”, модел „Брава” с ДК Bp 95 44
ВА, собственост на В.Д.В., към момента на извършване на деянието е 1 4000 лева.
В хода на съдебното следствие,
свидетелката А.Д. е категорична, че подсъдимия не и е давал никакви пари за
автомобила. Твърди, че той я заплашвал, че ако не потвърди това обстоятелство
пред разлепващите органи и свидетелят В.В. не оттегли подадената жалба срещу
него в полицията ще пострада, както майка й, така и синът и В.В.. Това накарало
свидетелката да се обади на бившия си съпруг, свидетеля Д.В.Д. за помощ, тъй
като се страхувала за майка си и синът си, което обстоятелство се потвърждава
от Д.Д..
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите В.Д.В., А.В.Д.
и Д.В.Д. и приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 от НПК
на свидетеля Е.И.Е., както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна
експертиза, което съдът приема, като обективно и компетентно, още повече, че не
бе оспорено и от страните в процеса.
С деянието си от обективна страна
подсъдимия Б.И.Е. е осъществила състава на чл. 206, ал. 1 от НК - за времето от месец юни 2011г. до
месец декември 2012г. в село Мадан, обл.Монтана противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил, марка „Фиат”, модел „Брава” с ДК Bp
95 44 ВА, собственост на В.Д.В. xxx, който владеел.
От субективна страна подсъдимия Е. е
извършил деянието при форма на вина - пряк умисъл, предвиждал е обществено
опасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са направеното признание на вината на досъдебното
производство от подсъдимия Е..
Отегчаващи отговорността обстоятелства в
случая са предишните осъждания на подсъдимия.
Причини
за извършване на деянието са ниско обществено и правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред, както и стремеж за облагодетелстване на
подсъдимияЕфремов по лек и престъпен начин без труд.
Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимия Б.И.Е. за ВИНОВЕН по предявеното му
обвинение и му наложи съответно наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложи за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация. Съдът определи наказанието на подсъдимия Е. при превес на
смекчаващи вината обстоятелства. Намери, че не са налице в случая изключителни
или многообройни смекчаващи вината обстоятелства, като съобрази и цялостното поведение
на подсъдимия Е., в хода на досъдебното производство.
В процесния
случай не са налице законни пречки за приложението на чл.66, ал.1 НК по
отношение на подсъдимия Е., въпреки предишните му осъждания, арг. справка за
съдимост лист 45-47 от делото. С последната присъда посочена в справката за
съдимост подсъдимия Е. е осъден с наказание лишаване от свобода с определен
изпитателен срок, който е изтекъл на 05.02.2011г., а процесното деяние е
извършено за времето от месец юни 2011г. до месец декември 2012г., т.е след
изпитателния срок на условната прписъда. Наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и на генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи и разноски на подсъдимия Б.И.Е.,
които следва да заплати по сметка на по сметка на ОД на
МВР Монтана, а именно сумата от 40.00 лева разноски за експертиза, а по сметка
на РС - Монтана сумата от 20.00 лева разноски за вещо лице, както и по 5.00
лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
След
посочване от НБПП гр. София размерът на изплатеното възнаграждение за
назначения служебен защитник, съдът допълнително ще се произнесе с определение
по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Водим от гореизложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: