Определение по дело №1770/2019 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И  Е

 

№................/……06.2019г

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

Председател: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

  СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Василев, ч.гр.д № 1770 по описа за 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу определение 1457 от 21.12.2018г. на съдия по вписвания при СРС, с което е постановен отказ по молба вх. №88568/21.12.2018г., подадена от синдиците на банката чрез мл.адв. М.П.за подновяване вписването на особен залог на търговско предприятие на „Е.П.“ АД, учреден с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г.

Съдът като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока от лице с надлежна представителна власт, срещу акт подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна по следните съображения:

Производството пред съдията по вписванията е образувано въз основа на заявление и молба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ с които се иска вторично вписване/отбелязване в имотния регистър към Агенцията по вписванията – Служба по вписванията София на вече вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е.П.“ АД, ЕИК ********, в чийто активи са включени описаните в молбата недвижими имоти, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на особения залог. Към заявлението са представени пълномощно за мл.адв. М.П.; квитанция за платена държавна такса, удостоверение от Търговския регистър за вписване на особения залог; 2 броя копия на вписан договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие.

С обжалваното определение е вписването е отказано при съображения, че: 1) синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда, каквото към заявлението по отношение на мл.адв. П. не е представено; 2) представените заверени копия на договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие са обикновени фотокопия, а приложенията не са скрепени от нотариуса към договора за залог, което е изискване на чл. 3, ал.1 от ПВ; 3) удостоверението за вписване на залога следва да съдържа описанието на имота, до който се отнася акта, с посочване на вида, местонахождението, номера на поземления имот, площта, границите, а съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието се извършва съобразно данните по чл. 60, т.1-7 ЗКИР; 4) към удостоверението не са представени скици-копия на кадастралната карта (чл. 6, ал.3 ПВ вр. чл. 77, ал.2, т.1 ЗКИР); 5) исканото вписване не касае възстановяване на вписан и заличен по-рано залог, а вписване на нов залог; 6) по преписката не са представени данъчни оценки на имотите, което препятства проверката за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения; 7) исканото вписване противоречи на чл. 1, параграф 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като засяга правата на трети лица, придобили имоти предмет на особения залог в периода между заличаването и възобновяването му.

Несъмнено правилото на §5, ал. 3 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.  22 от 2018г.) е предвидено и следва да се тълкува и във връзка с правилата на §5, ал. 1 и 2 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), които регламентират материалноправните предпоставки относно валидността, респективно нищожността на изявления от името на банката за заличаване на вписвани обезпечения в полза на банката, направени след поставянето й под специален надзор, но съдията по вписванията няма правомощия да проверява осъществяването или липсата на тези материални предпоставки (изрично в този смисъл е и т. 6 от тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.д. №7/2012г. на ВКС, ОСГТК), включително да изследва въпроса дали обезпечението е заличено поради плащане от длъжника в хипотезата на §5, ал. 2 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.) или поради други обстоятелства.

Действието на заличаването и последващото подновяване на залога в хипотезата на §5 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.) по отношение на правата на длъжника и третите лица по §5, ал. 4 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.) представляват материалноправни въпроси, които са допустим предмет на разглеждане от съда в исков процес с предмет такива права, но не и от съдията по вписванията в охранителното производство по подадената молба за подновяване на вписването на залога по специалния ред, предвиден с §5, ал. 3 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр.  22 от 2018г.).

Правомощията на съдия по вписванията по тази молба се изчерпват до проверка на следните обстоятелства: подадена ли е молбата от легитимирано лице, в предвидения от закона срок и по отношение на подлежащ на вписване акт.

Видно от заявлението и молбата на синдиците, с тях се иска вторично вписване/отбелязване в имотния регистър към Агенцията по вписванията – Служба по вписванията София на вече вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е.П.“ АД, ЕИК ********. Процесната молба е подадена по реда §5, ал. 3 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.). Следователно с искането не се иска подновяване на вписване или ново вписване на залог, а възстановяване на заличеното вписване.

Доводът на съдията по вписванията за липсата на представителна власт на лицето подало от името на „КТБ“ АД /н/ заявлението за вписване е неоснователен. Съгласно чл.31, ал.3 ЗБН синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела. Разпоредбата на ЗБН е специална по отношение на чл. 660, ал.2 ТЗ и я дерогира. Следователно за всички производства свързани с ЗБН синдиците на „КТБ“ АД /н/ не следва да искат разрешение, нито от съда по несъстоятелността, нито от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за упълномощаване на трети лица с техните права. Така представеното към заявлението пълномощно за мл.адв. М.П.учредява за последната надлежна представителна власт за банката. Неоснователен в тази връзка е и доводът на съдията по вписванията за липса на правен интерес на заявителя. След като пълномощникът действа от името и за сметка на „КТБ“ АД /н/, а последната съгласно §5, ал. 3 от ЗБН разполага с право да иска възстановяване на учредените в полза на банката от нейни длъжници или трети лица обезпечения, които са били заличени от квесторите на банката, то следва да се приеме, че е налице и правен интерес за заявителя по исканото вписване.

Не основателен е и доводът, че удостоверението за вписване на залога следва да отговаря на изискванията на чл. 6, ал.1, б. „в“ ПВ и изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ, съответно към него следва да се представят скици-копия на кадастралната карта съгласно чл. 6, ал.3 ПВ вр. чл. 77, ал.2, т.1 ЗКИР. На първо място разпоредбата на чл. 6, ал.2, б. „б“ ВП изключва приложението на чл. 6, ал.1, б. „в“ ПВ по отношение на актове, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. Сред примерното изброяване на актовете е посочен и актът, въз основа на който се учредява особен залог на търговско предприятие. На следващо място чл. 6, ал.4 ВП изрично изключва приложението на чл. 6, ал.3 ПВ вр. чл. 77, ал.2, т.1 ЗКИР по отношение на актове, въз основа на които се постановява вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие. Следователно липсата на индивидуализация на имотите в удостоверението за вписване на залога, съответно непредставянето към него на скици-копия от кадастъра на имотите, не съставлява нарушение на цитираните от съдията по вписванията разпоредби и въз основа на това не може да се откаже вписване. Отделно от това към заявлението е представен препис на договора за учредяване на особен залог, в приложение №1 към който се съдържа индивидуализация на имотите.

Доводът за липса на представени данъчни оценки, което препятства проверката за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения също не може да обоснове постановения отказ. Това е така, защото искането касае възстановяване на заличеното вписване, което се извършва по силата на закона. Последното изключва възможността да се очаква съдействие от страна на залогодателя, както за даване на декларация по чл. 264 ДОПК, така и за представяне на данъчни оценки на имотите.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението от определение 1457 от 21.12.2018г. на съдия по вписвания при СРС, с което е постановен отказ по молба вх. №88568/21.12.2018г., подадена от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, вместо което и на основание чл. 577, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 2 и чл. 577, ал. 3 ГПК постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ подновяване на вписването на особен залог на търговското предприятие на „Е.П.“ АД, учреден с Договор за особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г, за което е подадена молба вх. №88568/21.12.2018г., от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :  1.                              2.