Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7248 по описа за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Е.Ц.Д., ЕГН**********,***.***против К.И.И.Б. ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ***, предствавлявано
от Я.Й.О.и П.Я.П.. Твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от
08.07.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на ПРС и на 21.11.2011г. е образувано
изп.д.№ ***г. по описа на ***Т.К., рег.№ ***на К***с район на действие ОС-***.
Твърди, че поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено на
12.08.2019г. Твърди, че в последствие
със същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№ ***по
описа на ***Т.К. рег.№ ***на К***с район на действие ОС-***, като доверителката
ми е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от
806.55лв.-неолихвяема сума, 1663.32-главница, 9.24лв.-лихви, 84лв.- разноски по
изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските по З***с включен ДДС в размер на 276.39лв. и сумата от 150лв./в т.ч.
държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и т.н./,
или общото задължение е в размер на 2989.51лв. По делото е присъединена и
държавата с вземане в размер на 621.60лв. Твърди, че от датата на
издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ ***. - 08.07.2011г. до датата на
изходиране на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ ***по описа на ***Т.К.,
рег.№ ***на К***- 10.10.2019г. са изтекли повече от
осем години, поради което и на основание
чл.110 от ЗЗД, вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност и
същото не е дължимо. Счита, че вземането по изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д.№ ***. на 08.07.2011г. е погасено по давност, поради което за ищцата е
налице правен интерес за завеждане на настоящия иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумите, за които е получена
покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ ***на ***Т.К., рег.№ като погасени
по давност. Моли да бъде признато за установено, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, че Е.Ц.Д. ***, ЕГН ********** не дължи на „К.И.И.Б.“
ЕАД, *** ***, представлявано от З.Д.-***, сумата от 806.55лв.-неолихвяема сума, 1663.32лв.-главница, 9.24лв.-лихви,
84лв.- разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските по З***с включен ДДС в размер на 276.39лв. и сумата от
150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице и т.н./, или общото задължение е в размер на 2989.51лв. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че нa 05.08.2007 г. между „***" ЕАД (предишно
наименование „***" АД), чийто универсален правоприемник е "*** С.А.,
клон ***, в качеството му на ***, от една страна и Е.Ц.Д., в качеството й на ***,
от друга, е подписан Договор за кредит № ***-***. Твърди, че вследствие на възникналите
между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения
договор за кредит, ***ът "***" ЕАД е
финансирал ***я, а за Е.Ц.Д. е възникнало задължение да издължи горепосочения
кредит. Твърди, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от
страна на Е.Ц.Д., ***ът се е снабдил със Заповед за
изпълнение, с което счита, че е прекъсната теклата до момента погасителна
давност, като действие по принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че в
мотивите на т. 14 от същото се развива виждането, че прекъсване на давността
може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и
може да реагира. Както при действието на Закона за давността, така и при
действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство,
в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът
да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със
срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на
длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг
начин.". Твърди, че в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за
инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди да се е
стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува
възможността да депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на
издадената Заповед за изпълнение. Още повече, че „ ...Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
манифестира желанието на ***а да започне принудително изпълнение, като ползва
облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско
принудително изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес
и съставлява действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на ***а,
а давността е последица на бездействието. ***ът не бива под страх от погасяването на вземането по
давност, да е принуден да предяви вземането си с иск." По тази причина
счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Счита, че с депозирането му в съда, същата е спряла да
тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 08.07.2011 г. с издаване на
изпълнителен лист. Твърди, че по молба на "***" ЕАД от 21.11.2011 г.
е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***Т.К., с peг.
№ ***към К***и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В
молбата си за образуване, взискателят е възложил на ***Т.К. правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал. 2 ГПК)
и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПН.
Излага съображения, че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността." Счита, че по аргумент на противното, следва да се заключи, че
молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата
по чл. 18 З***е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна
давност.
Счита, че след
образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла,
който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Твърди, че това произтича от
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980
г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № ***г.
по описа на ***Т.К.. Излага, че подобно становище е възприето и в решенията на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса
свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително производство „...Такъв е именно случаят,
предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на
чл.290 ГПК, Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018 г., в този
смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение №
287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61 от
24.07.2019 г. на Окръжен съд-Видин по в.гр.д № 217/2019 г., с което съдът
потвърждава Решение № 172 от 12.04.2019 г. по гр.д. №3004/2008 г. на Районен
съд-Видин, влязло в сила Решение № 1603/15.08.2019 г. по гр.д. № 2595/2019 г.
на Районен съд - гр. ***, XII състав).
Счита, че спрямо
рамката, поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително
дело № ***г., образувано по описа на ***Т.К. на дата 21.11.2011г., следва да
намира приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира...". От предходното счита, че следва
извода, че за периода от образуване на изпълнително дело N9 ***г. по описа на ***Т.К.,
до датата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече
отново след влизане в сила на това решението, arg. Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, "... като по силата на даденото с ППВС N9 3/18.11.1980
година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от 33,Ц. Действието на
това спиране е преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС". Счита, че горецитираното съответства и на
практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6,
nap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
обективирана в Решение от 19.02.2013 г. по дело П.П.срещу
*** /жалба № 2834/2006 г./ и в Решение от 10.01.2019 г. по дело В.срещу ***
/жалба № 48149/2009 г./. Според последната при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи
стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на
една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен
акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в
чл. 6, пap. 1 КЗПЧОС. (В този смисъл е и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК).
Предвид гореизложеното,
счита, че следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело
№ ***г. по описа на ***Т.К. - 21.11.2011 г. до датата на постановяване на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент, от който започва да тече 5-годишната погасителна давност е
датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането
се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
В условията на
евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в цитираното решение
на Върховния касационен съд, излага следните доводи, с което счита, че
погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла: По време на
образуваното на 21.11.2011 г. изпълнително производство по изпълнително дело № ***/перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия
изпълнителен лист изпълнително дело № ***- и двете по описа на ***Т.К., по
желание на взискателя са били предприети множество изпълнителни действия, всяко
от които прекъсващо погасителната давност, видно от преписката по
горепосоченото изпълнително дело. Твърди, че на дата 22.12.2011 г. е изпратена
молба за налагане на запор на моторно превозно средство с № ***. На дата
19.05.2017 г. е насрочен опис върху движимите вещи на длъжника, който на
24.05.2017г. е получил призовка лично. Твърди, че на 16.10.2017г. е наложен
запор върху банковите му сметки в „******" АД, като ищецът е получил
запорно съобщение на 17.11.2017 г. Твърди, че на 24.09.2019 г. е изпратена
молба за образуване на ново изпълнително дело с което се иска насрочване на
опис на движимите вещи в дома на ***, като на 10.10.2019
г. е наложен запор на банковите сметки на *** в „******" АД.
Твърди, че на дата
10.01.2017 г. между "***" ЕАД в качеството му на ***и „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на ***, се е
сключил договор за цесия, по силата на който "***" е прехвърлило
вземанията си по сключения с Е.Ц.Д. договор за кредит от 05.08.2007 г. на „К.И.И.Б." ЕАД. С пълномощно № 3137 от 24.01.2017 г. ,
предишният *** (***) е упълномощил „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на "***" ЕАД всички длъжници по вземания на "***" ЕАД, които "***"
ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД, "***" ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника Е.Ц.Д.. Изпратеното уведомление не е
получено. Посочва, че съгласно универсалните условия за предоставяне на
пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на адреса, поради
отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от
датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в
пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие,
което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Твърди, че по този начин
ответното дружество е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да
достигне до знанието на Е.Ц.Д.. Счита, че от това следва, че длъжникът по
договора е надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл
и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело № ***г. на Районен съд - гр. ***. Моли,
в случай че съдът приеме, че ищецът Е.Ц.Д. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към настоящия
отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на
чл. 99 ЗЗД. В този смисъл е установената трайна съдебна практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТН и Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВНС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о„ ТН. Твърди, че в искова
молба не е взето под внимание и въобще не се упоменават предприетите действия
по събиране на вземането. Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлява годно да прекъсване погасителната давност
основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на
т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВНС се
изтъква, че съгласно чл. 116, б. „е" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига
до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Въз
основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.
Това са: „ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на ***; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица." Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69
г., I г. о„Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от
изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да
остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме
обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия
и към поощряването им за тази недобросъвестност.
Твърди, че в настоящия
случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател "***" ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД, ***Т.К.
не са бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело № ***и новообразуваното изпълнително дело № ***г.,
което доказва отношение за активно събиране на сумите по изпълнителния титул.
Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 08.07.2011г., същия
е издаден на основание чл.404 т.1 и 405
ал.1 ГПК Е.Ц.Д. е осъдена да заплати на ***а
„***“ ЕАД сумата от 1663,32 лв. главница по договора за кредит, 454,45 лв.
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2008г. до 15.07.2009г., 602,43 лв. лихва за забава за периода 15.05.2008г.
до 26.04.2011г., в едно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 154,40 лв. разноски по делото.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 10.01.2017г. се установява, че „***“ ЕАД е прехвърлило на К.и.и. Б. ЕАД портфолио
от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, подробно описани
в Приложение 1 към договора. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено и вземане от Е.Ц.Д.,
произтичащо от Договор ***-***.
Съгласно Пълномощно /л.31 от делото/ „***“ ЕАД е упълномощило
К.и.и. Б. ЕАД
да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. от името на „***“ ЕАД съгласно
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
Приложено е Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания до Е.Д., с което той е уведомен, че задължението му към „***“ ЕАД е
прихвърлено на К.и.и. Б. ЕАД. Видно от Известие за доставяне/л.32
от делото/ до Е.Д. е изпратено Уведомление за цесия, което не е получено.
По делото е представен заверен от ***Т.К. препис
от изп.дело № ***. От представения заверен препис от
ИД № ***и в частност от следните документи се установява:
С молба № 15586/21.11.2011г., е видно че е
подадена до ***Т.К. и с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на Изпълнителен лист от 08.07.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-***. С
молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ.
Със съобщение от 01.12.2011г. е наложен запор
върху описаните МПС, собственост на Е.Д..
С покана за доброволно изпълнение от 01.12.2011г. Е.Д.
е уведомена, че е наложен запор върху описаните МПС, както и е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на 09.05.2012г.
Видно от молба № 24641/19.05.2017г. от взискателя
е направено искане до съдебния изпълнител за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника.
С призовка от 22.05.2017г. ***Т.К. е известила Е.Д., че на 12.06.2017г.е
насрочен опис на движими вещи на длъжника. Съобщението е връчено лично на
длъжника на 24.05.2017г.
Със запорно съобщение от 16.10.2017г. е наложен
запор на всички вземания на Е.Д. от ****** АД на договорно и извъндоговорно
основание, в това число по бланкови сметки, банкови касетки и открити
акредитиви до размера на вземането по изпълнителното дело. С Писмо от
13.11.2017г. е вдигнат частично наложения запор до размер от 150,00 лв.
месечно.
Със запорно съобщение от 02.07.2019г. е наложен
запор върху описаните МПС, собственост на длъжника Е.Д..
Със запорно съобщение от 02.07.2019г. е наложен
запор върху трудово възнаграждение на Е.Д. от ***ООД.
Видно от Постановление от 12.08.2019г. е
прекратено производството по изп.д.№ *** по описа на ***Т.К.
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и са вдигнати наложените възбрани запори
след влизане в сила на постановлението.
По делото е представен заверен от ***Т.К. препис
от изп.дело № ***. От представения заверен препис от
ИД № ***и в частност от следните документи се установява:
От Молба № 36153/24.09.2019г. е видно, че е
подадена до ***Т.К. и с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на Изпълнителен лист, който се намира в кориците на изп.д.№ ***по описа на ***Т.К. от 18.04.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-***. С молбата
на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Направено
е искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и
притежаваните от него МПС.
Видно от запорно съобщение от 10.10.2019г. е
наложен запор върху описаните в него МПС, собственост на длъжника Е.Д..
Видно от Запорно съобщение № 44001/10.10.2019г. е
наложен запор върху всички вземания на Е.Д. от ****** АД на договорно и
извъндоговорно основание, в това число по бланкови сметки, банкови касетки и
открити акредитиви до размера на вземането по изпълнителното дело.
Видно от ПДИ от 10.10.2019г. същата е отправена до
Е.Д. и в нея същата е уведомена, че за вземането по изпълнителното дело е
наложен запор върху описаните МПС, както запор върху банкови сметки и вземания.
ПДИ е връчена на длъжника на 27.10.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие
на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
*** твърди, че след установяване
на вземането на ответника с влязал в сила съдебен акт по ч.гр.д.№ ***. по описа
на РС-*** за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по делото е
бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебен акт
вземане се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно
между страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е
установено с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността
съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от
деня на влизане в сила на съдебния акт. Видно
е, че вземането на ответника е установено към датата на издаване на процесния
изпълнителен лист 18.04.2011г., от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на ***а, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече не по-късно от датата на издаване на
изпълнителен лист 08.07.2011г. и е била прекъсната съгласно представените по
делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник на дата 21.11.2011г, когато с молба № 15586/21.11.2011г., е направено искане
за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист от
08.07.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа
на РС-***. С молбата на частния съдебен изпълнител са възложени правомощия по
чл.18 ЗЧСИ. Последващите изпълнителни действия по образуваното изпълнително
дело № *** са както следва: Със съобщение от 01.12.2011г. е наложен запор върху
описаните МПС, собственост на Е.Д.. С покана за доброволно изпълнение от
01.12.2011г. Е.Д. е уведомена, че е наложен запор върху описаните МПС, както и
е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 09.05.2012г. Видно от
молба № 24641/19.05.2017г. от взискателя е направено искане до съдебния
изпълнител за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на
длъжника. С призовка от 22.05.2017г. ***Т.К.
е известила Е.Д., че на 12.06.2017г.е насрочен опис на движими вещи на
длъжника. Съобщението е връчено лично на длъжника на 24.05.2017г. Със запорно
съобщение от 16.10.2017г. е наложен запор на всички вземания на Е.Д. от ******
АД на договорно и извъндоговорно основание, в това число по банкови сметки,
банкови касетки и открити акредитиви до размера на вземането по изпълнителното
дело. С Писмо от 13.11.2017г. е вдигнат частично наложения запор до размер от
150,00 лв. месечно. Със запорно съобщение от 02.07.2019г. е наложен запор върху
описаните МПС, собственост на длъжника Е.Д.. Със запорно съобщение от
02.07.2019г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на Е.Д. от ***ООД. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Видно е от гореописаната последователност, че има изпълнително
действие на 01.12.11г., с което е насрочен опис на движими вещи на длъжника на
дата 09.05.2012г., а следващото изпълнително действие е на дата 19.05.2017г.,
когато е поискано извършването на опис и оценка на движими вещи на длъжника. От
дата 01.12.11г. , включително и от 09.05.2012г. до 19.05.2017г. са изминали
повече от 2 години, през които не са извършвани изпълнителни действия по изпълнително
дело № ***, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 09.05.2014г. поради
настъпилата перемпция. Този факт е констатиран и с Постановление от
12.08.2019г., с което е постановено прекратяване на производството по изп.д.№ *** по описа на ***Т.К. на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и са вдигнати наложените възбрани запори след влизане в сила на
постановлението. Видно е, че след прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК са извършвани и други изпълнителни действия,
които обаче не могат да бъдат зачетени. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановената в тази връзка съдебна практика
изпълнителното дело се счита прекратено по силата на закона в случай, че в
период от две години от последното изпълнително действие нито от съдебния
изпълнител, нито по възлагане от взискателя, са предприети други изпълнителни
действия. В настоящия случай изпълнително дело № ***. се счита прекратено по
силата на закона на 19.07.2013г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК При прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Ответника се позовава на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно
обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла. Когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се
счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове.
Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна
в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи
при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно
действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по
съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са
от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото
им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен
случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което
е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика
несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно
датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези
случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това
е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен)
срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл.
117, ал. 2 ГПК)./така Решение
252/17.02.2020г. по гр. дело № 1609/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното новата давност е започнала да тече от прекратяването
на производството по изп.д.№ *** по описа на ***Т.К.
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 09.05.2014г. Всички извършени след
прекратяване на изп.д.№ *** по силата на закона на
09.05.2014г. не са валидно извършени и немогат да бъдат зачетени. Към датата
на тяхното извършване изпълнителното
дело е било прекратено по силата на закона, като е без значение, че съдебния
изпълнител не е бил издал постановление за това, поради което посоченото
изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело не е било валидно
извършено, не следва да бъде зачетено и не е произвело действие по прекъсване
на погасителната давност за вземането. Посочените изпълнителни действия не са
валидно извършени поради прекратяването по силата на закона на изпълнителното
дело и не са произвели действие по прекъсване на давността. Първото валидно
изпълнително действие след прекратяване на
изп.д.№ *** е извършено на дата 24.09.2019г. след
образуване на ИД № ***и подадената Молба
№ 36153/24.09.2019г. , която на частния съдебен изпълнител са възложени
правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Направено е искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника и притежаваните от него МПС. Поради изложеното
съдът приема, че по отношение на *** е предприето валидно изпълнително действие
на дата 24.09.2019г., тъй като в молбата се съдържа направено искане за
прилагане на определен изпълнителен способ и са поискани съответни изпълнителни
действия. Това обаче се е случило след като вече вземането е било погасено по
давност. Както беше посочено по-горе новата давност е започнала да тече на
09.05.2014г. с датата на прекратяване по силата на закона на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изп.производтво по изп.д.№ *** и до 24.09.2019г.
не са извършвани валидни изпълнителни действия, тъй като извършените такива са
извършени по прекратено по право изпълнително дело № ***поради настъпилата перемпция./в
този смисъл Определение № 290 от
25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 388
от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК /. Установява
се, че 5-годишния давностен срок е изтекъл на 09.05.2019г. и едва след това /на
24.09.2019г./ е предприето действие за принудително изпълнение върху съдебно
установеното вземане, поради което вземането е погасено по давност.
При тези изводи на съда, предявения иск се явявя основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения си размер.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на *** направените в настоящото производство деловодни разноски. В срок е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявени е иск с цена на иска 1672.56лв. Предвид
изложеното материалния интерес по делото
е 1672,56 лв. Останалите суми, посочени в исковата молба не представляват
установено със съдебен акт вземане, което да е предмет на предявения иск. Минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с материалния интерес
е в размер на 347,08 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на
делото не е висока. По делото са проведени две открити съдебни заседания и са
събрани само писмени доказателства, поради което договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 570 лв. се явява прекомерно. Съдът
намира, че адекватното на фактическата и правна сложност на делото адвокатско
възнаграждение е в размер на 420 лв., която сума следва да бъде присъдена.
Предвид гореизложеното следва ответника да бъде осъден да заплати на *** направени
по делото разноски в размер на 540,00 лева за ДТ и адвокатско възнаграждение /120,00+420
лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по отношение на ***ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от З.Д.-***, че Е.Ц.Д., ЕГН**********,***.***не дължи плащане на сумата 1672,56 лв./формирана
от 1663.32лв.-главница и 9.24лв.-лихви /, за която сума е издаден изпълнителен
лист от от 08.07.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-***, поради погасяване
на вземането по давност.
ОСЪЖДА ***ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от З.Д.-*** да плати на Е.Ц.Д., ЕГН**********,***.***,
направените деловодни разноски в размер на 540,00
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: