№ 58
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000093 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7 от 28.02.2023 г., постановено по т. д. № 10/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол, е отхвърлен искът на “Н." ЕООД, ЕИК
*********, против "Т." ЕАД, ЕИК ********, на осн. чл. 422 ГПК, за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца против ответника
за сумата 60 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г. заедно със
законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 2845/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Присъдени са разноски.
Недоволен от решението е останал ищецът "Н." ЕООД, ЕИК
*********, който го е обжалвал с въззивна жалба. В нея се поддържа, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на материалния закон.
Твърди се, че ищецът-поемател по записа на заповед няма задължение
да сочи каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, но не
може да му се откаже правото да представи доказателства в обосноваване
наличието на такава кауза, респ. тези доказателства да бъдат съобразявани и в
подкрепа тезата на ответника. Ищецът не можело да бъда санкциониран с
отхвърляне на иска, основан на менителнична сделка, заради това, че е
посочил каузална сделка, но не я е доказал. При неоснователност на
релативното възражение на ответника ищецът не дължал доказване на
1
възникване, респ. съществуване на каузално правотношение, по повод на
което е издадена ценната книга, така както не е дължал установяването му в
хипотеза на липса на относително възражение от ответника.
Неправилен бил изводът на съда за неизправност на ищцовото
дружество по каузалната сделка, изразяваща се в липса на готовност да
заплати продажната цена. Цената е следвало да бъде платена при сключване
на окончателния договор, което било препятствано от поведението на
ответната страна. Доказателство за добросъвестността на купувача бил
фактът, че същият пристъпил към събиране на вземането си едва през 2021 г.,
както и че не е развалил процесния договор, тъй като имал интерес от
престацията на насрещната страна.
Неправилно съдът обсъдил вземането, възникнало от предварителния
договор, а не от записа на заповед, въпреки многократното уточнение от
страна на ищеца. Неправилно била възприета от съда и фактическата
обстановка, като не били обсъдени изложените от ищеца доказателства.
Ответникът не изпълнил задълженията си по т. 6, т. 7 и т. 8 от предварителния
договор между страните и ищецът не бил поканен да окаже съдействие по
изпълнение на предварителния договор. Като довод за недобросъвестността
на ответника, във въззивната жалба се изтъква и многобройната смяна на
представляващи и адреси на седалище и управление на дружеството.
Поддържа се, че без наличието на издадена фактура и сключена сделка по
нотариален ред за купувача не е настъпило задължение за плащане на
продажната цена. Ответникът не е представил необходимите за сключване на
договора документи – скици и удостоверения, като не е изпълнил
задължението си да продаде. Валидна била и уговорената между страните
неустойка, която била съобразена с търговската практика.
Иска се отмяна на на обжалваното съдебно решение. Претендират се
разноски. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от “Т.” ЕАД, ЕИК********,
в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Записът на заповед бил издаден като обезпечение на неустоечна клауза
по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.02.2016 г., т.е. ищецът е навел твърдение за наличие на каузално
правоотношение, което подлежи на изследване в производството по чл. 422
ГПК. Наличието на валидна обвързаност между страните обаче не било
доказано от ищеца. Разпитаните св. З. и св. Т. не дали каквито и да било
сведения за хронологията на срещите между управителите на двете
дружества, нито били присъствали на тях.
Записът на заповед не отговарял на формалните изисквания за
валидност и бил нищожен. Не бил индивидуализиран издателят му – Х. К.
като физическо лице, като представляващ “Л.“ АД или “Т.“ ЕАД. Не било
възникнало и не съществувало задължение по записа на заповед, тъй като не
били възникнали и не съществували задължения по обезпечения с него
2
предварителен договор.
Налице била недействителност поради липса на съгласие и липса на
представителна власт. Предварителният договор за покупко-продажба на
недвижим имот бил нищожен на основание чл. 152 ЗЗД, а на същото
основание била нищожна и неустоечната клауза в него. Дори
предварителният договор да бил валидно сключен, не било налице
неизпълнение на задължението на продавача, тъй като купувачът не бил
заплатил и нямал готовност да заплати продажната цена. Не била определена
точна дата на сключване на окончателния договор, по чия инициатива
следвало да се организира датата и часа при нотариуса, липсвала покана на
купувача за сключване на договора. Налице било неизпълнение на
предварителния договор от страна на ищеца на основание чл. 90 ЗЗД. Не бил
сключен изобщо предварителен договор за покупко – продажба, а
представеният по същество обективирал преддоговорни отношения.
Договорът бил сключен във вреда на ответника, което било видно както
от изключително високия размер на неустойката, така и от явното
несъответствие на същата при аналогично неизпълнение от страна на
купувача. Високият размер на неустойката накърнявал добрите нрави. Тя
излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и създавала възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Поддържа се възражение за изтекла давност на вземането, обезпечено с
издаването на ценната книга. Падежът на задължението по т. 14 от договора
бил 30.12.2018 г., а давността за предявяване на иска с основание чл. 92 ЗЗД
била изтекла на 30.12.2021 г. Погасяването по давност на евентуално
възникнало задължение по неустоечната клауза по т. 14 от договора,
обуславяло липса на задължение по процесния запис на заповед.
Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски
в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не се ангажират
доказателства.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 17.05.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от “Н.” ЕООД
против “Т.” ЕАД. Ищецът заявил, че по негово заявление е издадена против
ответника заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на
заповед, който е издаден за обезпечеване на вземането на ищеца за неустойка
по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим
имот. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да сключи
3
окончателен договор и да прехвърли собствеността в срок до 30.12.2018 г., а
на падежа по записа на заповед не платил и сумата по него. Ответникът подал
възражение против заповедта за изпълнение и заповедният съд указал на
кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Отправено било искане за установяване, че дружеството-ответник дължи на
ищеца сумата 60 000 лв. по запис на заповед от 24.02.2016 г. заедно със
законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащането.
Ответникът “Т.” ЕАД оспорил иска. Възразил, че в записа на заповед не
е посочен ясно издателят му; че записът на заповед е антидатиран и не е
подписан от посоченото в него лице; че не съществуват задължения на
ответника към ищеца по предварителния договор за продажба на недвижим
имот; че предварителният договор е недействителен поради липса на съгласие
и липса на представителна власт; че предварителният договор е антидатиран
и не е автентичен; че предварителният договор е нищожен на осн. чл. 152
ЗЗД, тъй като цели обезпечаването на кредитор преди вземането му да е
възникнало; че уговорката за неустойка е нищожна на осн. чл. 152 ЗЗД; че
няма неизпълнение от страна на продавача по предварителния договор, тъй
като купувачът не е платил и няма намерение да плати цената и тъй като в
договора не е определена дата на сключването му, по чия инициатива ще се
организира сделката, няма и покана от купувача с изразена готовност да
плати цената; че е налице неизпълнение на предварителния договор от ищеца
на осн. чл. 90 ЗЗДС; че уговорката за неустойка е недействителна на осн. чл.
40 ЗЗД; че уговорката за неустойка накърнява добрите нрави и е нищожна; че
вземането за неустойка е погасено по давност.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд отхвърлил иска.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решението
е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
му, които споделя и не намира за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците:
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът неправилно
обсъдил вземането, възникнало от предварителния договор, а не от записа на
заповед, и че не бил длъжен да доказва съществуването на вземането по
каузалното правоотношение.
В исковата си молба самият ищец, без да чака ответникът да повдигне
възражение, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден по повод каузално правоотношение, е
изложил фактически твърдения в този смисъл. Ищецът е този, който е въвел в
предмета на делото твърдения, че сумата по записа на заповед (60 000 лв.) е
дължима за виновно неизпълнение на задължение по сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 24.02.2016 г., както и че ответникът не изпълнил задължението си в
4
срок до 30.12.2018 г. да прехвърли на ищеца недвижимия имот, предмет на
договора, поради което дължи уговорената неустойка. Ищецът посочил но-
нататък, че с оглед реализиране на правата на кредитора по
неосъществената покупко-продажба и поетото от ответника задължение
за заплащане на неустойка в размер на 60 000 лв., съгласно подписан запис на
заповед, подал заявлението за заповед за изпълнение.
Между страните е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот, в който е уговорено, че при неизпълнение на задълженията
на ответника-продавач по чл. 5 от договора той дължи неустойка за
неизпълнение в размер на 60 000 лв., за което се издава запис на заповед.
В т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при
въведено от ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК твърдение, че вземането
му за издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с издадения запис
на заповед, предметът на делото не се променя. Ищецът сочи обезпечителната
функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като
доказва вземането си, основано на менителничния ефект, но при заявени
релативни възражения, каквито в настоящия случай има повдигнати, се
прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. В случая
съдът е приел, че записът на заповед е редовен, но е разгледал повдигнатите
от ответника релативни възражения и е счел за основателно възражението, че
вземането за неустойка, обезпечено със записа на заповед, не е възникнало.
Неоснователно се поддържа от въззивника, че в качеството си на
купувач по предварителния договор той е изправен, а в неизпълнение е
единствено продавачът-ответник, който не е изпълнил задължението си да
прехвърли собствеността, поради което дължи неустойка.
Предварителният договор е сключен на 24.02.2016 г. Уговорено е, че
продавачът ще прехвърли на купувача (ищеца) собствеността върху
конкретен имот; че владението ще се предаде на купувача в срок до
30.12.2018 г.; че цената за имота е 160 000 лв. и ще бъде платена при
прехвърлянето на собствеността на имота; че страните се задължават да
сключат окончателния договор не по-късно от 30.12.2018 г. (чл. 5).
Продавачът се задължил “да осигури технически сключването на
окончателния договор”. В чл. 14 е уговорено, че за виновно неизпълнение на
задълженията по чл. 5 – за сключване на окончателния договор до 30.12.2018
г. – продавачът дължи неустойка за неизпълнение в размер на 60 000 лв.
Липсват в предварителния договор детайлни уговорки за сключването на
окончателния договор – пред кой нотариус ще се изповяда сделката, как ще
се организира явяването пред нотариуса и по чия инициатива.
Няма по делото данни и липсват твърдения, че някоя от страните след
сключването на предварителния договор на 24.02.2016 г. до подаването на
заявление за издаване заповед за изпълнение на 14.09.2021 г. е извършила
каквито и да е действия, насочени към изпълнението му, т.е. към сключването
5
на окончателен договор. Няма данни продавачът да се е снабдил с
документите, необходими за изповядване на нотариалната сделка. Няма данни
за някаква кореспонденция между страните по повод окончателната сделка.
Няма данни някоя от страните да е поканила другата за сключване на
окончателния договор и да е изразила готовност да изпълни своето
задължение – продавачът да прехвърли собствеността, а купувачът да плати
цената. Няма данни някоя от страните да е предявила иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
и да е поискала от съда обявяване на предварителния договор за окончателен.
Сключването на окончателния договор за продажба на недвижим имот
съгласно уговореното между страните е трябвало да стане в нотариална форма
и е предполагало престации на двете страни – волеизявление на продавача за
прехвърляне на собствеността и плащане на цената от купувача. В конкретния
случай за да се приеме, че след изтичане на крайния срок за сключване на
окончателен договор в неизпълнение е продавачът, е необходимо да се
установи, че купувачът е платил цената (въпреки че не е бил длъжен съгласно
уговореното) или че е поканил продавача за явяване пред нотариус за
сключване на сделката и е изявил готовност да плати цената. Нищо от това не
се установява, поради което не може да се направи извод, че е налице
неизпълнение от страна на продавача, което е довело до възникване на право
на купувача за обезщетение в размер на уговорената неустойка.
Обстоятелствата, свързани със смените на представляващия дружеството-
продавач и на адресите на управление след сключването на предварителния
договор, се без правно значение. Твърденията на ищеца за “водени разговори”
с продавача за сключването на окончателен договор остават недоказани.
В заключение: обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди, тъй като крайните изводи по спора на инстанциите съвпадат.
Въззивната жалба е неоснователна.
Поради този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият
има право на разноски. Възражението на въззивника за прекомерност на
платения от въззиваемия адвокатски хонорар е неоснователно. При цена на
иска 60 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС възлиза на 5450 лв. Уговореното и платено
възнаграждение от 2000 лв., следователно, не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 28.02.2023 г., постановено по т.д. №
10/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА “Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б., община Д., да заплати на “Т.” ЕАД, ЕИК ********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. К. Б. I № 97, ет. 1, офис 10, чрез адв. Д. Д.,
сумата 2000 лв. – разноски за въззивното производство.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7