Решение по КНАХД №1612/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК , вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител мл.експерт В. К., против решение № 672/04.06.2025 г. постановено по а.н.д. № 1198/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23-003443/17.12.2024 г. , с което на „Нишикли травел“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.105,ал.1 от Закона за автомобилните превози ( ЗАвтПр) за нарушение на чл.1,ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, във вр. с чл.12,т.3 от Спогодба „Интербус“. Решението се оспорва с основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за незаконосъобразност на всяко от приетите от Районен съд-Варна основания за отмяна на НП. Счита, че от събраните доказателства се установява обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Конкретно сочи, че неправилното попълване на ведомост № 12 от страна на превозвача, изпълнява фактическия състав на нарушението на чл.1,ал.2 от Наредбата. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник „Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, чрез юрисконсулт М. в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като прецени доводите на страните, фактите, изведени от Районен съд-Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че при извършена проверка по документи от служители на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна било установено, че „Нишикли травел“ в качеството на превозвач е извършил международен случаен превоз на пътници, без да е попълнил надлежно и правилно ведомост № 12/06.08.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459, в несъответствие с чл.12,т.3 от Спогодба „Интербус“. При попълването й по извършения превоз с МПС „Мерцедес“ рег. № [рег. номер], в двата еднообразни екземпляра /основен и дубликат/ има несъответствия, като в основния екземпляр на ведомостта няма списък с пътници, докато в екземпляра – дубликат на ведомостта има попълнен списък с пътници. Нарушението е квалифицирано по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС вр.чл.12 т.3 от Спогодба „Интербус“. За това нарушение служител на ОО „Автомобилна администрация“ съставил АУАН на 25.10.2024г. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв.

От правна страна Районен съд-Варна е приел, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно на няколко основания. Според въззивния съд в съдържанието на АУАН и в наказателното постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От съдържанието на акта и постановлението не става ясно кой е собственикът на МПС, нито кой е превозвачът, и как е достигнат извод, че именно „Нишикли Травел“ ООД е ЮЛ, отговорно за организиране извършването на международен случаен превоз на пътници с конкретно посоченото в тях превозно средство. Посочено е, че установяването на тези факти от съдържащите се в АНП доказателства не е достатъчно, за да се приеме, че правото на защита не е накърнено, понеже тези факти трябва да е съдържат в НП, за да може обвиненото лице да се защити срещу тях. На следващо място е посочено, че и материалният закон е приложен неправилно, тъй като несъответствието между два екземпляра на ведомост не изпълва фактическия състав на нарушение по чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС вр.чл.12 т.3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (“Интербус“), предвиждащ като част от контролните документи за случайни превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист. Прието е, че тази фактология предполага друга правна квалификация по Спогодбата „Интербус“, напр. неизпълнение на задължението на превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване – чл.13,ал.1 от Спогодбата, каквото обаче не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП. Съдът е преценил, че нарушението е и обективно недоказано – понеже в него не се съдържа конкретика по отношение маршрута на извършения превоз и липсват доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия. Също така от приложените по преписката два екземпляра на ведомост №12 е видно, че двата касаят превоз извършен на 06.08.2024 г. на територията на Република Турция , като в дубликатът е посочен списък с 10 пътници, а в основния екземпляр липсва такъв списък. При тези данни Районен съд-Варна е приел, че по делото е останало неясно откъде АНО е достигнал извод, че в този случай е осъществен международен случаен превоз на пътници в двете посоки. Приел е, че от начина по който е формулирано административното обвинение, не става ясно какъв списък има предвид наказващия орган- списък на пътници, на водачи или на други обекти. По изложените съображения въззивният съдебен състав отменил изцяло НП, като осъдил АНО да заплати разноски на „Нишикли Травел“ ЕООД.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда императивни изисквания за формата на НП, спазването на които предполага точно и конкретно фактическо описание на деянието, което да прави повдигнатото обвинение ясно и недвусмислено и по този начин да дава възможност за адекватно упражняване на правото на защита от страна на наказаното лице. Коментираните от Районен съд-Варна изисквания по чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени, за което касационният съд не споделя мотивите изложени от въззивния съд в постановеното от него решение – извършеното в тази връзка в процесното НП описание на деянието е ясно, доколкото в съдържанието на АУАН и НП е ясно посочено, че дружеството на настоящият ответник е превозвача, в което качество именно той е лицето, което следва да носи отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен превоз на пътници.

Независимо от горното, касационният съд споделя направените от въззивния съд изводи за допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон. Видно от обжалваното НП, от фактическа страна е прието, че е извършен международен случаен превоз на пътници, който не е бил в съответствие с чл. 12, т. 3 от Спогодба „Интербус“, доколкото превозвачът не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 12/ 06.08.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка № 3003459. Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП „случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Легалното определение на „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз” е дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС, според което това са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и които могат да бъдат :

а) „обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1;

б) превоз от вида „пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;

в) превоз от вида „празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:

ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;

вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида „пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;

вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно чл. 1 т. 2 от ДР на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

В конкретния случай контролните органи не са установили пътниците, които са пътували в автобуса да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора или да заплати превоза. Не е установено и дали е имало пътници в автобуса и колко на брой. Видно от приложените два екземпляра от ведомост № 12, единият касае превоз извършен от двама различни водачи на 06.08.2024 г. , като не е посочена начална и крайна точка на превоза, нe е посочено и наличието на пътници, респ. не е попълнен списъка с пътници. Другият екземпляр, който представлява "дубликат" от ведомост № 12, от своя страна касае превоз извършен само от единия водач на същата дата, но по маршрут от Слънчев бряг до Истанбул с наличен списък с пътници. Следователно, не е доказан посоченият в НП факт за осъществяване на международен случаен превоз на пътници в двете посоки, както и че е налице несъответствие между оригинал и дубликат на една и съща ведомост. Отделно от горното, посочената като нарушена разпоредба на чл. 12, т. 3 от Спогодба "Интербус" се намира в раздел “Контролни документи за случайните превози освободени от разрешителни”, а Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира два вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и сл. и случаен превоз – чл. 52 и сл., но в случая АНО освен, че не сочи коя е международната автобусна линия, същият не установява осъществяване на случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция, в който смисъл материалният закон е неправилно приложен.

Така като е отменил материално и процесуално незаконосъобразното НП, Районен съд-Варна е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за присъдените разноски.

При този изход на делото претенцията на дружеството-ответник за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в поискания от тях специален минимум от 130,00 лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, VІ-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 672/04.06.2025 г. постановено по а.н.д. № 1198/2025 г. по описа на Районен съд-Варна .

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на Нишикли Травел“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева.

 

Решението е окончателно.