№ 146
гр. Варна, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора Д. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600047 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбопод. Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. – редовно призовани не се явяват, представляват се от
адв. Б. – редовно упълномощен.
Подс. П.М. - редовно призован, явява се лично и с адв.Д.Д. – редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Аз считам, че ход на делото не следва да се дава, тъй като според мен,
доколкото няма протест от прокурора частния обвинител няма основание законово да
обжалва присъдата.
На първо място ще се позова на чл.79 от НПК последната част, който казва /цитат/,
става въпрос за акта който се обжалва. С този акт трябва да бъдат накърнени негови права и
интереси. Аз считам, че не са накърнени права и интереси на пострадалите, тъй като те
участваха в с.з., поддържаха обвинение, имаха възможност да предявяват и гр. иск, което не
направиха, най-вероятно отделно ще го направят, имаха възможност да направят искания.
Тоест в самия процес техни права и интереси не бяха накърнени, а и с акта не бяха
накърнени, тъй като всъщност по обв. акт на районната прокуратура е внесено и е
образувано това дело, този акт беше разгледан при спазване на процесуалните правила,
уважено беше обвинението, наложено беше наказанието.
Втория текст на който искам да се позова е чл.318 ал.4 изр.2 НПК /цитат/. Конкретни
искания по повод на наказанието което е наложено частния обвинител не направи в с.з.
Всъщност усилията там бяха насочени към едно искане и оплакване за нарушение на закона,
1
което искане беше разглеждано на три пъти в хода на това съдебно производство и беше
отказано. Така, че поначало и сега коментара за нарушение на закона във връзка с чл.213а от
НК е просто повод да се образува въззивно производство. Не знам дали това е съзнателно,
като се има предвид, ако така разсъждава и пълномощника на част. обвинител, че не са
налице основания за жалба или нещо друго, но конкретно искане не е направено.
Прокуратурата направи искане да бъде наложено наказание към минималния предвиден в
закона срок, без да конкретизира искането си и като се съсредоточи върху чл.213а, в крайна
сметка частния обвинител каза, че ако съда приеме все пак становището на прокуратурата и
се съобрази с него, да наложи едно справедливо наказание. Така че нито е сочил вид на
наказанието, нито е сочил срок на наказанието, нито дали да бъде изтърпяно или не и при
положение, че се присъединява и счита, че следва да се уважи обвинението и в искането си
за налагане на съответното наказание той се солидализира с него. Тоест в съответствие с
негови искания е постановен съдебния акт. Казус в който частния обвинител няма право на
въззивна жалба. И тъй като въззивната жалба на частния обвинител е единственото
основание за образуване на въззивното производство, аз считам, че жалбата е недопустима и
моля да не давате ход на делото, да прекратите производството и върнете жалбата на
частните обвинители.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам становището на моя защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че следва да се прекратява въззивното производство.
Така или иначе пострадалия е конституиран като частен обвинител, той е лице което е
претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението и считам, че той
може да обжалва присъдата и в тази й част която е наказанието, т.к. на практика би трябвало
това наказание да удовлетвори както обществото така и самия пострадал. В този смисъл
приемам, че се накърняват негови интереси и има право да жали присъдата.
АДВ. Б.: Не считам, че делото следва да се прекратява.
АДВ. Д.: /реплика/ Не се накърнява интереса, интереса на частния обвинител е
лицето да бъде признато за виновно и да му бъде наложено наказание. Даже и във
въззивната си жалба той не сочи какво наказание иска. Той просто казва да бъде увеличено
наказанието за да бъде справедливо, но в края на краищата в унисон с неговите искания и в
унисон със становището на прокурора, който не подава протест, е действал и съда. Частния
обвинител дори се присъедини към нашето възражение - и той твърди в своята пледоария,
че деянието не извършено по хулигански подбуди и това е уважено от съда, защото не
приема деянието да е извършено по хулигански подбуди, а приема само т.4.
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдът след тайно съвещание, като съобрази оплакването на адв.Д., съответно
искането му за отмяна на определението, с което делото е внесено за разглеждане във
въззивно съдебно заседание и връщане на жалбата, намира следното:
Безусловно аргументирано е направеното искане по отношение разпоредбата на
чл.318 НПК, ерго правото в конкретната ситуация на жалба на частните обинители-
2
пострадалите, представлявани от адв. Белерян. В тази връзка и съдът направи повторен
анализ на заседанието по същество на първата инстанция, и в частност на пледоарията на
частното обвинение с оглед наведените искания по отношение на крайния съдебен акт, като
вид и размер на поисканото наказание. Установява се безспорно, че изявлението от
процесуалния представител е общо, като буквално той е поискал справедливо наказание да
бъде наложено за стореното деяние, според него, от подсъдимия, по отношение на двамата
му доверители. По конкретна е била прокуратурата, която е посочила, че желае да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, изтърпяването на което
да бъде отложено с изпитателен срок. Съответно е изразено и становище по отношение на
инкриминирани вещи.
Така приведената пледоария в светлината на разпоредбата на чл.318 НПК, от една
страна дава основание на защитата да пледира, че не е налице интерес за атака на
първоинстанционния акт, доколкото липсва каквато и да е било конкретика по отношение
на целеното и искано от пострадалите наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимите. От друга страна не би могло да се отнеме даденото от закона право на
пострадалия, да иска справедливост от съда, дори и без да конкретизира напълно вида и
размера на пожеланото от него наказание.
Независимо от разсъжденията на съда в тази насока, самото съдържание на
въззивната жалбата ангажира въззивна проверка по реда на чл.313 НПК, доколкото в
първата част на същата се оспорва и приложението на материалния закон, а не единствено и
само наложеното наказание, което винаги ангажира проверката в тази насока на въззивната
инстанция.
С оглед на изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на въззивното производство.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия Яна Панева
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че присъдата на ВРС е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
В първата част на жалбата се твърди, че е нарушен материалния закон и не е
приложен правилно, а именно, че от док-вата по делото се установявало, че са налице още
две престъпления по чл.143 от НК и по чл.213а от НК. В тази част жалбата е неоснователна,
тъй като рамката е очертана от обв. акт.
3
По отношение на размера на наложеното наказание: в конкретния случай за
престъплението което е извършил подсъдимия по чл.130 ал.1 НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е било отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Така определеното наказание е в посока
към минималния размер, съдът е обсъдил събраните по делото док-ва относно личността на
подсъдимия, установено е било, че той е било осъждан, но е реабилитиран по право и се
води неосъждан, и преценил според мен правилно, че това наказание в посока към
минималния размер ще се постигнат и индивидуалните цели по отношение на него.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така изложената пред Вас жалба.
Считам на първо място, че не може да стане ясно и след мотивите, които са представени от
съда, не дават яснота по отношение на нашите оплаквания които направихме още в
разпоредителното заседание, а именно, че при наличие на данни за извършено друго
престъпление, тук искам да подчертая, че то е едно, а не две, т.к. в алтернатива са посочени
143 или 213а НК, прокуратурата внася този обв. акт с конкретни обвинения и съдът се
позова на обстоятелството, че не може по никакъв начин да промени волята на
прокуратурата и след като тя е внесла този обв. акт в съда, трябва да разгледа именно него.
Добре, но поне в мотивите трябваше да видим някакво изразено становище по отношение на
нашите оплаквания, пък било то и в насока защо се приемат и защо не се приемат. В края на
мотивите има само един пасаж в който се цитира, че след като съда приема обстоятелства
които е описал като такива, които са се случили, то отпада възможността да анализира други
обстоятелства, т.к. бил обвързан с рамките на обв. акт. В същото време, но има док-ва които
изобщо не са коментирани в този аспект. Например този прословут запис, където се казват
определени реплики и т.н., отново се обуславя нашата теза която сме твърдяли до тогава, но
в самите мотиви това не се коментира.
От друга страна, второто което посочвам, с което искам увеличаването на
наложеното наказание е именно това което поискахме, една справедлива присъда. Тази
присъда да бъде съобразена с данните за самото деяние, начина на извършване, времето,
мястото, интензитета и т.н. от една страна, и от друга страна с личността на дееца. Правилно
беше отбелязано, че той към момента на извършване на деянието е неосъждан, бил е
реабилитиран. Но съществуват характеристични данни които показват, че има множество
осъждания които са именно за подобни деяния, а именно свързани с хулиганство или
нанасяне на телесни повреди.
Това обуслови виждането на частните обвинители, че не следва и не е справедливо
наказанието, което е наложено да е в самия минимум на предвиденото от закона, а би било
справедливо, ако то бъде увеличено и именно затова е и нашето искане за увеличаване на
наложеното наказание, като аз също не мога да се ангажирам да искам от Вас конкретен
размер. Конкретен размер е право на съда да го определи и наложи.
АДВ.Д.: Аз моля да оставите присъдата в сила, като правилна и законосъобразна.
Понеже очевидно трябва да кажем по няколко изречение за чл.213а НК, защото
фигурира в жалбата това нещо въпреки, че РС-Варна в РЗ се произнесе по проблема, вие се
4
произнесохте, въззивната инстанция по жалба срещу това произнасяне, в с.з. по даване под
на делото РС отново се произнесе и продължаваме въпреки това, частния обвинител да
поставя този въпрос на вниманието Ви. Истина е, че във въззивната инстанция, в жалбата в
хода на РЗ не изчерпа всички основания за това защо не счита, че оплакването му е
обосновано с оглед материалния закон. Касае се за имуществено престъпление – чл.213а и
там е казано /цитат/. Това нещо в първата му жалба срещу акта на съда да откаже да се
занимава с проблема, освен чисто професионалния въпрос, ако беше направено сега може би
нямаше да има необходимост да излагаме такива аргументи, когато според мен е пределно
ясно какво представлява това престъпление 213а, и че няма място в този текст. Що се отнася
до размера на наказанието, колегата и сега не предлага конкретен размер наказание, но все
пак можеше да бъде по конкретен когато прокурора направи своето искане за налагане на
наказание към минимума, което да бъде отложено ефективно, и ако колегата не беше
съгласен можеше поне тогава да възрази и да каже, че такова наказание няма да съответства
на степента на обществена опасност на дееца, който бил осъждан. Не само, че е
реабилитиран, ами последното му наказание е от преди 20 год. и никакви характеристични
данни, които сочат за извършено престъпление не могат да са основание това да се отрази на
Вашия съдебен акт или на първоинстанционния съдебен акт, който е мотивиран достатъчно
според мен. Затова моля да оставите жалбата без уважение.
АДВ.Б.: Моля да ни присъдите разноските по делото.
АДВ. Д.: Това обуславя защо се пишат жалби. Съжалявам, че трябва да го кажа.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да добавя към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да оставите в сила присъдата на
първоинстанционния съд.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5