Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Габрово,23.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД закрито заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря........ и прокурор.....,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „К” ООД гр. Габрово против ЗК”Л.И.” АД гр. София.
Твърди се, че ищцовото дружество е
собственик на недвижим имот в гр. Габрово, *** този имот бил предмет на обезпечение
в полза на „ПИБ” АД . Поради това между ищцовото дружество и ответника бил
сключен договор за застраховка на недвижим имот по отношение на описания имот.
\на 17.01.2017 г. следствие на натрупване на сняг, на имота били нанесени щети,
подробно описани в молбата. Ответното дружество било уведомено за настъпилото
застрахователно събитие на 19.01.2017 г. Ищецът бил уведомен от ответника, че
определената сума по Щета № 0701-9801-Б2-17-7075/2017 г. е в размер на
18 294 лв. Тъй като било на лице значително разминаване в претендираните
от ищеца суми и оценката на застрахователя, бил предявен иск за сумата 30 000
лв., като частичен от общо дължима сума
106 334 лв., законна лихва и лихва за забава в раземр на 1569 за
периода от 25.07.2017 г. до 29.01.2018 г. С решение № 86/7.06.2018 г. по т.д. №
8/2018 г. искът бил уважен.
Иска се да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 76 334 лв., частичен иск от общо
дължимата сума от 106 334 лв., обезщетение, равняващо се на стойността на
възстановителните СМР, 11557 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода
25.07.2017 г. до 21.01.2019 г., законна лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото и
тези по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд Габрово.
С писменият отговор ответното
дружество заявява, че претендираната сума от 76 334 лв. е одобрена в пълен
размер и ще бъде изплатена на ищовото дружество. Поради това на основание
чл.237 ал.1 ГПК ответника прави признание на иска. Моли разноските да бъдат
възложени на ищеца на основание чл.78 ал.2 ГПК. В случай, че разноските на
ищеца надхвърлят минималния размер, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.С допълнителен отговор ответното дружество заявява,
че прави признание на предявения иск за заплащане на мораторна лихва в размер
на 11 557 лв.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото
и доводите на страните, приемаза
установено следното:
Предявените
по делото осъдителни искове са процесуално допустими предвид техния предмет и с
оглед обстоятелството, че са предявени от и срещу процесуално дееспособни правни
субекти, поради което съдът дължи постановяване на решение по
съществото на правния спор.
Направено
е искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК-при признание на иска.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание
на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на
ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на
съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това / чл. 237,
ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно
признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по
чл. 237, ал. 1 от ГПК. Както по-горе се посочи, ответното дружество е
направило изрично изявление за пълно признание на процесните искове и това
признание е неоттегляемо по аргумент от
чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на исковете,
съдът намира, че са основателни и доказани в пълния им предявен размер за
заплащане на главница в общ размер на
76 334 лв.,
обезщетение по щета № 9801-5500-19-0266, както и за
заплащане на сумата от 11557
лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода 25.07.2017 г. –
21.01.2019 г.-датата на подаване на ИМ пред съда.
Исковете следва да бъдат уважени
изцяло, а върху главницата
от 76 334 лв. следва да се начисли и законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 22.01.2019 г.
до окончателното й изплащане.
По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не излага мотиви.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на направените от ищеца съдебни разноски, тъй като не е осъществена
една от двете кумулативни предпоставки на ал. 2-ра от посочената разпоредба, за
да се изключи неговата отговорност за тези разноски. Ответникът е
признал иска, но въпреки това е станал причина за завеждане на делото, тъй като няма данни за
обратното и затова следва да поеме тежестта за направените от ищеца съдебни
разноски. От заявеното в
отговора на ответното дружество става ясно, че претендираните суми не са
изплатени на ищеца, към момента на депозиране на отговора в деловодството на
съда.
Разноските, съобразно
доказателствата за реалното им извършване, са в общ размер от 6 716 лв.,
включващ платена държавна такса от 3
516 лв. по предявените искове и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 3200
лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
В отговора на исковата молба ответникът е
поискал да бъде редуциран размерът на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение до минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г., в случай, че
го надвишава -
възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и
то подлежи на разглеждане по същество, тъй като е своевременно заявено /такова
искане съобразно съдебната практика може да бъде направено от страна по делото
до приключване на устните състезания/. По същество възражението е неоснователно,
тъй като
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в размер, незначително превишаващ
минималния такъв съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това
съдът намира, че не е налице основание за редуцирането на адвокатското
възнаграждение, независимо от фактическата и правна сложност на спора по
настоящото дело. Предвид всички тези съображения съдът намира, че изплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК и заявеното в това отношение възражение на ответника е
неоснователно, поради което не следва да се уважава.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъде присъден пълния размер на
направените от него разноски, възлизащ на общата сума от 6 716 лв.
На
основание изложеното и чл. 237, ал.
1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК”Л.И.” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***
да заплати на „К” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване - адв. Св.Б. ***
по следната б. сметка: ***
„Ф” ЕООД ЕИК *********,
сумата 76 334 лв. / седемдесет и шест хиляди триста тридесет и четири
лв./, частичен иск от общо дължими 106 334 лв., обезщетение, равняващо се
на стойността на ремонтно възстановителни работи по щета № 9801-5500-19-0266,
заедно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.405 ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК”Л.И.” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 51 Д да заплати
на „К” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване адв. Св.Б. ***
сумата 11 557 лв. / единадесет хиляди петстотин петдесет и седем лв./,
мораторна лихва върху главницата за периода
от 25.07.2017 г. до 21.01.2019 г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК”Л.
И.” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***
с адрес за призоваване адв. Св.Б. *** сумата 6 716 лв./ шест хиляди
седемстотин и шестнадесет лв./
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.
В.Търново.
СЪДИЯ: