№ 7
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20214501000342 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от ИЛ. В. Г. срещу Решение № 742 от 08.10.2021г. по
гр.д. 699/2021г. по описа на РРС, с което съдът е признавал за установено
съществуването на вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу ИЛ. В. Г. за сумата 400 лв.- главница по сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 2765404/09.03.2017г.; 40,85 лв.-
договорна лихва за периода от 10.04.2017г. до 08.08.2017г. и 48,80 лв.-
наказателна лихва за периода от 11.04.2017г. до завеждане на заповедното
производство на 14.08.2018г. В жалбата са наведени доводи за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения. Иска се от въззивния съд да отмени решението на районния съд
и да постанови свое, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно по
изложени подробни съображения. Иска се от въззивният съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендират се разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 09.03.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ИЛ. В. Г. е
сключен Договор за паричен заем № 2765404, с който е била отпусната сумата
от 400лв., платима на 5 месечни вноски, с фиксиран лихвен процент от 40%.
Годишния процент на разходите по договора е изчислен на 47,68%, като са
посочени взетите предвид допускания при определянето му. Договора не е
сключен при общи условия. В чл. 3 на Договора е уговорено, че с отпуснатия
заем се рефинансира задължение в размер от 153,12лв. по Договор за паричен
заем № 2720113 между същите страни, а остатъка е бил предаден на
кредитополучателя, за което договора служи като разписка съгласно чл. 3, ал.
2 от същия.
На 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № 35-00-20, в изпълнение на който с
Приложение № 1/01.10.2017г. към него е прехвърлено вземането към ИЛ. В.
Г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД. С пълномощно от 09.09.2015г., което не е било оттеглено, ККМ-
изпълнителен директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, упълномощава
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД всички длъжници за цендиране на вземанията им. Представено е и
изрично Потвърждение за извършване на цесия на парични вземания по чл.
99 от ЗЗД за прехвърлените вземания, посочени в Приложение №
1/01.10.2017г.
С уведомително писмо № 2765404 за цесия адресирано до ИЛ. В. Г. се
търси изпълнение на цялото претендирано вземане в размер на 740,67лв.
Писмо е било изпратено по Български пощи с обратна разписка до адреса,
посочен в договора за кредит, и е било върнато като непотърсено.
Изготвена е съдебно икономическа експертиза, която определя размера
на непогасените задълженията на ИЛ. В. Г. по Договор за паричен заем №
2765404/09.03.2017г. на обща сума от 728,55 лв., съдържаща 400лв.-главница,
40,85 лв.- договорна лихва за периода от 10.04.2017г. до 08.08.2017г., такси за
разходи за събиране на вземанията по чл. 8, ал. 2 от Договора- 45лв. и
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора-
242,70лв. и претендираните лихви за забава на обща стойност от 50,95 лв.,
съдържаща 12,12лв.- за периода 11.04.2017г. до 30.09.2017г. и 38,83 лв.- за
периода от 01.10.2017г. до 13.08.2018г.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият правилно е уважил предявените от „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД искове.
Съдът констатира, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземанията“ АД е бил сключен валиден договор за цесия, с
Приложение № 1/01.10.2017г. към който е било прехвърлено и вземането на
2
И.Г.. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно несъобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно константната практика на
ВКС изискването за съобщение от страна на предишния кредитор е с цел да
бъде избегнато двойно плащане от страна на длъжника. Възражение за
несъобщаване или съобщаване от ненадлежно упълномощено лице може да
бъде наведено от длъжника само при изпълнение на задължението към
предишния кредитор, в противен случай то е ирелевантно. Такава е и
практиката, залегнала в Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д.
788/2003 г., ТК съгласно което: “ Неизпълнението му /на задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води
до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого
е съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено.“
и в Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г.
о., ГК: “ Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.“
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е упълномощена от
представител на предишния кредитор ККМ- изпълнителен директор на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, да уведоми длъжника за извършената цесия, което
упълномощаване е законосъобразно и не противоречи на чл. 99 ЗЗД.
Константна практика на ВКС е, че уведомлението за извършване на цесията е
надлежно извършено и при получаване на препис от исковата молба с
приложенията към нея. Същото в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, съгласно което: „Уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.“ и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, съгласно което:
„Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано.“ С оглед горното съдът намира, че
задължението на И.Г. е било прехвърлено чрез цесия от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземанията“ АД и това
прехвърляне му е противопоставимо. Без значение за приложение на
горепосочената практика е дали производството е започнало като типично
исково или по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като уведомяването за
извършването на цесията в един последващ момент е достигнало до
3
длъжника, независимо дали със заявлението по чл. 410 ГПК или с
последяващата го искова молба, като това представлява факт, настъпил по
време на процеса, и следва да бъде отчетен от съда при постановяване на
крайния му акт съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
След извършена служебна проверка на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК на Договора
за паричен заем, съдът констатира, че той не противоречи на изискванията,
поставени в ЗПК и е действителен.
Договора за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, съдържа разбираеми и ясни клаузи, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт по-голям
или равен на 12, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в Договора е посочен Общият размер на
кредита- 440,85 лв., формиран съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, и начина на усвояването му- в чл. 2, т. 9
веднага след сключването на договора и както предвижда чл. 3, ал. 1 и ал. 2,
съгласно които с отпуснатия заем се рефинансира задължение в размер от
153,12лв. по Договор за паричен заем № 2720113 между същите страни, а
остатъка е бил предаден на кредитополучателя.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в Договора е посочен лихвеният процент
по кредита- 40% и условията за прилагането му, тъй като договора е с
фиксиран лихвен процент не се прилагат изискванията за променливите
лихвени проценти.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в Договора е посочен годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита- 47,68 %, който е изчислен точно, и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит- 440, 85лв., като в чл. 2, т. 8 от Договора са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 ЗПК начин.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в Договора са посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Уговорено е, че кредита ще бъде погасен с 5 равни
месечни погасителни вноски от 88,18 лв., платими на датите 10.04.2017г.,
10.05.2017г., 10.06.2017г., 10.07.2017г., 10.08.2017г., което посочване
представлява погасителен план.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК в Договора е посочена възможността на
потребителя да получава информация за правото си при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора.
На осн. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в чл. 7, ал. 3 на Договора е посочено
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
4
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден- 0,11% /чл.2, т. 6.1/ ;
Към договора няма Общи условия, той е подписан от страните на всяка
страница, както изисква чл. 11, ал.1, т. 27, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК при спазване на горепосочените изисквания
договора за потребителски кредит е действителен. Тази констатация на съда
не изключва възможността индивидуални клаузи на договора да са
неравноправни, съответно нищожни. Такава би могла да бъде клаузата за
неустойка по чл. 4, ал.1 на Договора, но след като ищеца не е потърсил
дължимата по нея сума, същата излиза извън предмета на делото и не следва
да бъде обсъждана от съда.
С оглед горното съдът намира, че при наличието на действителен
договор за Паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Г.. Сумата
по който се установява, че е била използвана отчасти в размер от 153,12лв. за
рефинансиране на предходно отпуснат заем и отчасти е била предадена, за
което съгласно чл. 3, ал. 2 самият договор има действието на разписка.
Разписката служи като доказателство за изпълнение на задължението на осн.
чл. 77 ЗЗД. Поради това съдът приема за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че не е бил завършен фактическият състав на договора за
заем поради непредаване на уговорената сума, както и че не може да се
установи предаване. Напротив, то се констатира от самия договор, в който
изрично е посочено, че служи като разписка за предаването на сумата.
Като съобрази констатациите на съдебно икономическата експертиза и
направените искания в петитума на исковата молба съдът намира, че И.Г.
дължи по Договор за паричен заем № 2765404/09.03.2017г. сумите от 400лв.-
главница, 40,85 лв.- договорна лихва за периода от 10.04.2017г. до
08.08.2017г. и 48,80лв.- лихва за забава от 11.04.2017г. до 08.08.2018г./ дата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/
Въззивният съд се присъединява към становището на районния съд, че
така претендираните суми следва да се присъдят на ищцовото дружество.
С оглед така приетата обстановка, въззивният съд намира решението на
районния съд за правилно и го потвърждава изцяло.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД е поискала да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лв. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че се следва
възнаграждение в минималният предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правна помощ размер от 100 лв.
Мотивиран така, окръжният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 742 от 08.10.2021г. по гр.д. 699/2021г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА ИЛ. В. Г., гр. „***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*** представлявана от ЮЮ сумата от 100 лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обожаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6