№ 175
гр. Свиленград, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100301 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, - за
признаване за установено по отношение на ответника Ж. С. С., че същият
дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД сума в общ размер на 532,80 лева, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, от
която: сумата 127,30 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата 42,40 лв.,
представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски и сумата 363,10
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане
на вземането. Претендират се направените по делото разноски, както и тези,
направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между праводателя му “Теленор България ЕАД и
ответника Ж. С. С. /абонат/ бил сключен Договор за мобилни услуги от
11.03.2020 г., по силата на който абонатът предпочел мобилен номер
************* с абонаментна програма Тотал+ 33,99, със срок на действие 24
месеца, т.е. до 11.03.2023 г. Съгласно сключено към договора Допълнително
споразумение от дата 10.06.2020 г. абонатът предпочел нов абонамент -
Тотал+ 39,99, със срок на действие 24 месеца, т.е. до 10.06.2022 г.
Във връзка с предпочетения абонамент ответникът сключил и Договор
за лизинг от същата дата - 11.03.2023 г., съгласно който получил мобилно
устройство HUAWEI Y5p 32GB Dual Blue на покупна цена от 29,99 лв. при
стандартна такава в размер на 289,90 лв., видно от раздел II, т. 1 от
1
допълнителното споразумение от 10.06.2020 г., т. е. направената отстъпка
възлизала на сумата 259,91 лв.
Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги от
23.01.2021 г. с предпочетен мобилен номер **************, с абонаментна
програма Тотал+ 16,99 със срок на действие 24 месеца.
Във връзка с предпочетения абонамент ответникът сключил и Договор
за лизинг от същата дата - 23.01.2021 г., съгласно който получил мобилно
устройство ALCATEL 1SE 33GB Dual Green. Видно е от т. 7 от договора,
мобилното устройство било предоставено на абоната на обща лизингова цена
209,99 лв., при стандартна такава в размер на 309,90 лв., т.е. направената на
абоната отстъпка възлизала на сумата 99,91 лв.
Във връзка с предпочетения абонамент ответникът сключил и Договор
за лизинг от същата дата - 23.01.2021 г., съгласно който е получил базови
аксесоари: 1/. Good Ram 16GB microSD Class 10, 80 MBs; 2/. MyScreen Lite
Edge ALCATEL IS 2020; 3/. Integral USB 3.0 flash memory 16GB; 4/. ULTRON
RealPower PB 2600 Alu, за период от 23 месеца срещу месечна цена в размер
на 2,12 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 2,12 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *********.
Ответникът дължал месечни абонаментни такси и потребил мобилни
услуги за периода от 15.01.2021 г. до 14.04.2021 г. на обща стойност 127,30
лв., които не заплатил в уговорения срок, който бил указан във всяка от
издадените месечни фактури: фактура № **********/15.02.2021г., фактура №
**********/15.03.2021г. и фактура № **********/15.04.2021 г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на фактурираните
такси и услуги, ангажирало договорната му отговорност по т.11 от
сключените договори, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника и издал крайна фактура №
********** от дата 15.06.2021 г.
Незаплащането на предоставените услуги в срок обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от договорите, като начисли
и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между „Теленор България“ ЕАД и
Комисия за защита на потребителите, относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 363,10 лв. била
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11/раздел 2
от договорите.
Претендираната неустойка в размер на 363,10 лв. представявала
2
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер Съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на
подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива
на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи, свързани с него, същият бил длъжен да заплати за
всяка СИМ карта, отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без
ДДС. В случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. В
случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и
без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът посочва, че неустойката в размер на 363,10 лв. се формирала
от: 1/. сумата 241,30 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилен номер *************, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, в размер на 119,65 лв., и
неустойка за предоставено устройство HUAWEI Y5p 32GB Dual Blue, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II от договора за мобилни
услуги 10.06.2020 г., в размер на 121,65 лв., и 2/. сумата 121,80 лв.,
включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер **************, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС, в размер на 49,15 лв., и неустойка за
предоставено устройство ALCATEL 1SE 33GB Dual Green, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II от договора за мобилни услуги
23.01.2021 г., в размер на 72,65 лв.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано частно гр.
дело № 111/2023 година по описа на Районен съд - Свиленград и била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. Във връзка с
връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и
дадените му от съда указания, ищецът предявявал исковете за установяване
на вземанията си, предмет на заповедта по чр.410 от ГПК.
По тези съображения, ищецът моли да бъдат уважени предявените
искове и да му бъдат присъдени направените разноски, включително и тези в
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
3
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд -
Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 54/16.02.2023 г. - за
заплащане от ответника на сумата 532,80 лева, задължение за предходен
период за клиентски номер на абоната по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************* от 11.03.2020г. и допълнително
споразумение към него от 10.06.2020г., договор за лизинг от 11.03.2020г. и
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************** от
23.01.2021г. - за отчетния период на фактуриране от 15.01.2021г. до
04.06.2021г., включваща сумата 127,30 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
сумата 42,40 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови
вноски и сумата 363,10 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва за период от
15.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски, включващи
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 240,00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил
искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК (исковата молба е подадена по пощата на
02.05.2023г. – последния ден от 1-месечния срок, видно от пощенското
клеймо).
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от
ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението
по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния
иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между
страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице
посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са
депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице
идентичност – предмет на предявените установителни искове са именно
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *************, сключен на 11.03.2020
година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и Ж. С. С., като
„потребител“ (л.9). Видно от договора операторът се е задължил да
предоставя на потребителя мобилни услуги при абонаментен план Тотал + и
при месечен абонамент в размер на 33,99 лв. за срок от 24 месеца – до
11.03.2022г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната
4
абонаментна такса. Договорът съдържа клауза, съгласно която: „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него, в
това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок
на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата от между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.“.
Представена е със заявлението по чл.410 ГПК и Декларация от
11.03.2021г. (л.16), видно от която потребителят – ответник е получил
екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, подписан от
представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на
страните са част от поетите задължения по възникналото между тях
договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни
услуги и не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписаната декларация – съгласие, приложена в
заповедното производство. Изявлението на потребителя представлява
писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част
от неговото съдържание.
Представено е и Допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги от 11.03.2020г., сключено между страните на 10.06.2020г. Видно от
същото, приложено към заповедното производство (л.21), страните са
предоговорили нов абонамент - Тотал+ 39,99, и нов срок на договора от 24
месеца, т.е. до 10.06.2022 г., при стандартен месечен абонамент 39,99 лв.
Видно от допълнителното споразумение, с подписването му страните са
сключили Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y5p 32GB
Dual Blue, така че при подписването му ответникът – потребител е получил
мобилното устройство на лизингова цена 29,99 лв., при стандартна цена
289,90 лв., т.е. с отстъпка от цената – 259,91 лв. Допълнителното
споразумение съдържа клауза за неустойки, идентична с клаузата за
неустойки в договора за мобилни услуги.
Представен е и сключен между страните Договор за мобилни услуги от
23.01.2021г. с предпочетен мобилен номер **************, с абонаментна
програма Тотал+ 16,99 със срок на действие 24 месеца (л.63), видно от който
5
договорената месечна такса е 13,99 лв. В този договор за мобилни услуги е
обективиран Договор за лизинг за мобилно устройство ALCATEL 1SE 33GB
Dual Green, за лизингова цена 209,99 лв., при стандартна такава в размер на
309,90 лв., т.е. при отстъпка в размер на 99,91 лв.
Представен е със заявлението по чл.410 от ГПК и Договор за лизинг на
базови аксесоари, сключен на 23.01.2021г. между „Теленор България” ЕАД,
като „лизингодател“, и Ж. С. С., като „лизингополучател“ (л.48), по силата на
който лизингодателят предоставя на лизингополучателя, при условията на
този договор и на Общите условия, пакет аксесоари, включващ: 1/. Good Ram
16GB microSD Class 10, 80 MBs; 2/. MyScreen Lite Edge ALCATEL IS 2020; 3/.
Integral USB 3.0 flash memory 16GB; 4/. ULTRON RealPower PB 2600 Alu,
срещу обща лизингова цена в размер на 50,97 лв. (с доплащане на сума от
2,12 лв.). Договорът е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването му, като в същия е обективиран погасителен план.
По делото е приложен препис и от Общите условия на договор за
лизинг, които са подписани от ответника – лизингополучател (л.41).
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните
фактури: 1/. Фактура № **********/15.02.2021г., издадена за отчетен период
15/01/2021-14/02/2021г., на стойност 52,59 лв., платима в срок 20.03.2021 г.,
като в детайлизираната справка към фактурата е видно и всяка една от
начислените във фактурата суми; 2/. Фактура № **********/15.03.2021г.,
издадена за отчетен период 15/02/2021-14/03/2021г., на стойност 104,74 лв.,
платима в срок 30.03.2021 г., като в детайлизираната справка към фактурата е
видно и всяка една от начислените във фактурата суми; 3/. Фактура №
**********/15.04.2021г., издадена за отчетен период 15/03/2021-14/04/2021г.,
на стойност 156,64 лв., платима в срок 30.04.2021 г., като в детайлизираната
справка към фактурата е видно и всяка една от начислените във фактурата
суми. Представена е и приета по делото и т.нар. от ищеца „крайна“ фактура
№ **********/15.06.2021г. на стойност 532,80 лв., включваща сума за
плащане размер на 127,30 лв. с вкл. ДДС, каквато сума се претендира от
ищеца по първия установителен иск – за установяване дължимостта на
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
въз основа на процесния договор за мобилни услуги, както и сумата 363,10 лв.
– „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“. Във фактурата
е посочено, че дължимата сума е платима в срок до 30.06.2021 г.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на
процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.422 от ГПК,
наличието на валидно облигационно правоотношение, по всеки от процесните
договори за мобилни услуги, по силата на който ищецът има качеството на
доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни
услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за
посочените периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя
на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните
услуги, размера на цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на
договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на
6
ответника, размера на цената на мобилните услуги.
Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че
страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за мобилни
услуги, а именно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************* от 11.03.2020 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ************** от 23.01.2021г.
Вследствие сключването на тези договори за мобилни услуги,
възникналото по всеки от тях облигационно правоотношение между страните
следва да се уреди с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно която,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Съгласно чл.71 от част XIII от Общите условия (л.93 – л.106),
приложими към процесните договори, потребителят е длъжен да заплаща на
оператора определените цени по начин и срокове заплащане, посочени в
чл.27 от същите ОУ. Съгласно чл.27 от ОУ, „Плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването“. Съгласно чл.75 от част XIV от ОУ, при
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов
договор с него.
В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна
на оператора на договорите за мобилни услуги е неплащане от страна на
потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане,
което основание е визирано в разпоредбата на чл.19б, б.„в“ от ОУ. За
едностранното прекратяване на договорите на основанията, предвидени в
чл.19б от ОУ, не се изисква писмено предизвестие, видно от приложените
ОУ.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно
правоотношение между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги по процесния договор за мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорения месечен абонамент и такси по договора,
независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като
породилия действие договор, вменяват в задължение на абоната да заплаща
ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договора.
Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги. Също така
ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които
са извън месечните абонаментни такси. За да бъде присъдена и тази част от
претендираната сума, ищецът следваше да докаже, че абонатът е използвал
услугите, описани в издадените фактури. Фактурите и приложенията към тях
изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти /възникване на
вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на
посочените стойности/, като същите не са подписани от получателя на
7
доставката - ответника. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в
това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство /чл.180 от ГПК/, без да
доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Именно поради
това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно доставката на
услугите по сключения договор между страните и тяхната стойност. От друга
страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения
договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото
чрез същите не се установява основанието на вземането. Също така, във всяка
фактура е посочено името на съставителя, същата отговаря на всички
изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и
ценена като доказателствено средство. Неполучаването на фактура не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми,
съгласно чл.26, изр. посл. от ОУ.
С оглед горното, съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретен номер, предоставени на ответника по съответно подписан от него
договор за мобилни услуги. Ответникът не ангажира доказателства за
изпълнение на задълженията си за заплащане на сумите по фактурите – за
претендираните по делото абонаментни месечни такси и потребени услуги.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на сумата
127,30 лв. - за абонаментни месечни такси и потребени услуги е основателен
и ще се уважи. Върху тази главница се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението - 15.02.2023г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, ищецът следваше да установи
наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.422 от
ГПК, наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по
силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване, срещу
уговореното лизингово възнаграждение, както и лизингодателят да е
предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за
обичайното или уговореното потребление, настъпилият падеж на дължимите
лизингови вноски и техния размер.
В случая, от събраните по делото доказателствата се установява, че
между страните са сключени три договора за лизинг: Договор за лизинг на
мобилно устройство HUAWEI Y5p 32GB Dual Blue от 10.06.2020г., Договор
за лизинг за мобилно устройство ALCATEL 1SE 33GB Dual Green от
23.01.2021г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 23.01.2021г. По
всички тях ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване съответните гореописани лизингови вещи, срещу заплащане от
страна лизингополучателя на съответна лизингова цена. Договорите са със
8
срок 23 месеца, като съобразно погасителния план по тях,
лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща съответно
договорените лизингови вноски. Съгласно договорите, с подписването му
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал съответното
устройството във вид, годен за употреба. Т.е. следва да се приеме, че с
подписването на договорите за лизинг лизингополучателят е получил
лизинговите вещи.
В случая се претендират неплатени 19 бр. лизингови вноски по
договора за лизинг на базови аксесоари, за периода от месец юни 2021г. до
месец януари 2023г., т.е. с настъпил падеж. Доколкото се установява, че
ищецът е предоставил за ползване на ответника базовите аксесоари във вид,
годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът
намира, че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от
лизинговите вноски в размер на 42,40 лв. По тези съображения предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл.92 от ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 363,10 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, и в заявлението по чл.410 от ГПК, и в исковата молба е изяснено,
че това вземане е формирано, както следва: сумата 241,30 лв. - неустойка,
начислена в резултат на предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги за мобилен номер ************* по вина на потребителя поради и
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС, и
сумата 121,80 лв. - неустойка, начислена в резултат на предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер
************** по вина на потребителя поради и представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси без ДДС.
Съдът намира и че клаузата в договора за мобилни услуги, с която е
уговорена процесната неустойка е нищожна и неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения.
Безспорно, в настоящия случай ответникът има качеството на
„потребител“ по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и с оглед на това приложение намират и нормите на ЗЗП
- съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба
в икономическо отношение страна. Съгласно мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на
ОСTK на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
9
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за мобилни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни
съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща
таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и
добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между
търговеца - икономически по-силната страна и потребителя - икономически
по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори за мобилни
услуги, както и от приложимите Общи условия, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно
да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки
това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до
прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати
на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както
и в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената му
без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя,
респективно – в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на
оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки имат неравноправен
характер. Налага се извода, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвал от положението си на икономически
по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и
задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради
тези обстоятелства операторът е предвидил в предварително изготвени
бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато
договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от
мобилния оператор, липсва.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че уговорената клауза за
неустойки създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга,
поради което има неравноправен характер.
Отделно от това, уговорените между страните неустойки излизат и
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, и
създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, като
нарушават принципа за справедливост и на това основание
също имат неравноправен характер. Когато е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори
10
само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност
мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузата за неустойки в
процесните договори за мобилни услуги е неравноправна и нищожна, поради
което искът за установяване на дължимостта на неустойки в общ размер на
363,10 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая в заявлението по чл. 410 от ГПК от
„Йеттел България“ ЕАД изрично е поискано присъждане на разноските в
заповедното производство, а именно: 25,00 лева – за държавна такса и 240,00
лева – за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 84,40 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на
605,00 лв., от които 125,00 лева - внесена държавна такса и 480,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представил списък по чл.80
от ГПК и доказателства за извършването им. Съдът намира, че с оглед изхода
от делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 192,70 лв., представляващи направени
по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че съществува
вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, от ответника Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
***************************, за сумата 127,30 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 15.01.2021г. – 04.06.2021г., по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 11.03.2020 г. и
Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ************** от
23.01.2021г., и за сумата 42,40 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от 23.01.2021г., ведно със
законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
11
ГПК № 54/16.02.2023г. по частно гражданско дело № 111/2023г. по описа на
РС-Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
***************************, иск за признаване за установено, че
съществува вземане на „Йеттел България“ ЕАД от Ж. С. С. за сумата 363,10
лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент - по по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от
11.03.2020 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер
************** от 23.01.2021г., ведно със законна лихва за период от
15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 54/16.02.2023г. по
частно гражданско дело № 111/2023г. по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
***************************, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 192,70 лв. – разноски по делото и сумата
84,40 лв. – разноски по частно гражданско дело № 111/2023г. по описа на РС-
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12