Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
№.....................Гр. София, 01.11.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, 4 „В“ състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка
Чолева
Мл.съдия Велизар Костадинов
При участието на секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.д. № 10775/17 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 101770 от
21.04.2017г., постановено по гр.дело № 31471/2015г. на СРС 53 състав в частта,
с която са отхвърлени предявените от „Х.А.“ ГмбХ & Ко.КГ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 223,ал.2 от КЗ/отм./ , както следва: искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
- за разликата над сумата от 5 448,12лв.- до пълния предявен размер от 10
552,27лв., претендирана като обезщетение за вреди по лек автомобил „Мерцедес S 600” с рег.№ RE ******,
ведно със законната лихва от 03.06.2015г.- до окончателното изплащане, а искът
по чл.223,ал.2 от КЗ /отм./ - за разликата над уважения размер от 1 678,92лв.-
до пълния предявен размер от 5 407,27лв., претендирана като мораторна лихва
върху главницата, натрупана за периода 03.06.2012г.-03.06.2015г. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
„Х.А.“ ГмбХ & Ко. КГ поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение. Твърди, че действителната стойност на обезщетението за вреди по
процесното МПС не следва да се изчислява
по средни пазарни цени на българския пазар, макар ПТП да се е случило в България, в случаите,
при които собственикът на това МПС е чуждестранен гражданин. Поддържа, че
действителната стойност на обезщетението за вреди следва да се определи по
цените за труд и материали на държавата, в която е отремонтирано МПС. В тази
връзка се позовава и на практика на ВКС.
Счита, че от представената по делото фактура се установява стойността на
материалите и труда, необходими за репариране на щетите по процесния автомобил,
които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Моли съда да съобрази обстоятелството, че във
фактурата не е включена стойността на облицовка предна броня / 763,02 евро без
ДДС/, както и стойността на преден десен калник / 571,60 евро без ДДС/. Твърди,
че тези две стойности също следва да бъдат включени в рамките на дължимия
размер на обезщетението, тъй като са пряка и непосредствена последица от
ПТП. С оглед изложените доводи,
въззивникът твърди, от представените по делото доказателства се установява, че
необходимите разноски за възстановяване на увреденото МПС възлизат на сумата от
8 007,89 евро, от която следва да бъде приспадната заплатената от
ответника сума, като остава дължима сумата от 5 395,29 евро с левова
равностойност от 10 552,27лв. Ето
защо, претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него-
постановяването на друго, с което искове да бъдат уважени в пълните им
предявени размери. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , ЗАД „Б.В.И.Г.“ , оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение с депозирания отговор в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство-юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
При извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
По иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.):
Първоинстанционното решение е
влязло в сила в частта, с която е уважен искът за сумата от 5488,12 лв., присъдена
като обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца л.а.
„Мерцедес“, модел „S 600“, рег. № RE****** в резултат на застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 04.06.2010г. в гр. София, причинено от лице, чиято Гражданска отговорност, като водач на л.а. „Мерцедес“, модел „190 L“, ДК № ******, е застрахована при ответника. Т.е., със силата на пресъдено нещо между
страните е разрешен въпросът относно наличието на елементите на фактическия състав по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, обуславящи правото на обезщетение на ищеца за вредите
по собственото му МПС, причинени в резултат на процесното застрахователно събитие /ПТП/. Правният спор между страните по делото в
рамките на настоящото въззивно производство е само по отношение на размера на
дължимото на ищеца обезщетение – за разликата над уважения размер с решението с влязлата в сила част– до пълния
предявен размер. С обжалваното решение
на първата инстанция искът по чл.226,ал.1 от ГПК е отхвърлен за посочената
разлика с мотива, че съгласно чл.4,пар.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. към
извъндоговорните отношения е приложимо българското право, тъй като процесното ПТП
е настъпило на територията на Република България, поради което при определяне
размера на дължимото на ищеца обезщетение следва да бъдат съобразени средните
пазарни цени в България за материали и труд, така, както са дадени с приетото
по делото допълнително заключение на САТЕ. Настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразен и неправилен извода на първата инстанция, с който е прието,
че размерът на дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде определено по
средните пазарни цени за материали и труд, валидни за територията на
България. Този извод на първата инстанция
противоречи на разпоредбите на чл.203,ал.2 и ал.3 от КЗ /отм./. Легалната дефиниция на чл.203,ал.2 от КЗ
/отм./, постановява, че действителната стойност на обезщетението е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Възстановителната стойност е тази, срещу която имуществото може да се
възстанови в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка – чл.203,ал.3 от КЗ /отм./.
Доколкото в конкретния случай е безспорно установено, че увреденото МПС
е с чуждестранна регистрация и неговото отремонтиране е извършено на
територията на чуждата държава, в която е регистрирано - ФРГермания, съдът
приема, че стойността на възстановителния ремонт по смисъла на чл.203 от КЗ
/отм./ възлиза на сумата, заплатена реално на сервиза в чуждата държава,
извършил възстановяването на МПС от 6 134,51 евро , съгласно представената
по делото проформа фактура от 14.09.2010г.
Като е приел, че вредите следва да бъдат обезщетени по цени, валидни за територията на РБългария,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.203 от КЗ
/отм./, тъй като приетата от първата
инстанция стойност не съответства на действителната такава, дължима за пълното възстановяване на
МПС във вида му, преди настъпването на застрахователното събитие. Именно в този смисъл са и разрешенията на
константната съдебна практика на ВКС, на която се позовава въззивникът-ищец: решение №1/02.02.2011г. по т.д.
№263/10г. на ІІ ТО на ВКС и решение №57/07.07.2016г. по т.д. № 3751/2014г., на І ТО
на ВКС.
С оглед изложените мотиви, съдът
приема, че исковата претенция е доказана до размера на сумата от 6 134,51
евро . От тази сума следва да бъде приспадната доброволно заплатената от
ответника преди образуване на дулото сума от 2 612,00 евро. Като последица от
това, от ответника остава дължима сумата от 3 522,51 евро. От ищеца,
в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не са ангажирани доказателства
извършеният ремонт на процесното МПС да възлиза на посочената от него по-голяма
сума от 8 007,89 евро. Не се установява и твърдението на ищеца в обобщената
фактура за извършените ремонтни дейности на МПС на стойност 6 134,51евро да не е включена стойността на тези
за облицовката на предната броня и тези на преден десен калник. Ето защо, съдът
приема, че искът се явява доказан до размера на сумата от 3 522,51 евро- с
левова равностойност от 6 889,43лева. Поради това, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 5 488,12лв.- до доказания дължим размер от
6 889,43лв. и вместо него- постановено друго, с което исковата претенция
следва да бъде уважена за тази разлика. За
разликата над дължимата сума от 6 889,43лв. - до пълния предявен размер от
10 552,27лева, искът се явява неоснователен и като такъв- правилно е
отхвърлен с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По иска с правно основание по чл. 223,ал.2 от КЗ /отм./, вр. с чл.86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за
главницата за сумата от 6 889,43 лв., обуславя и основателността на претенцията
за акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея, натрупана за времето на
забавата – 03.06.2012г.-03.06.2015г.,което време на забава е установено със
силата на пресъдено нещо с първоинстанционното решение с влязлата в сила част,
с която е уважена претенцията по чл.223,ал.2 от КЗ /отм./, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД. Размерът на лихвата, натрупана за посочения период на забавата върху
главницата от 6 889,43лв. съдът определя по реда на чл.162 от ГПК от 2 342,51лв.
Поради това, обжалваното решение, с което претенцията за лихва е отхвърлена за
разликата над сумата от 1 678,92лв.- до дължимия размер от 2 342,51лв.
следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което искът за
посочената разлика да бъде уважен. За разликата над дължимата сума от
2 342,51лв.- до пълния предявен размер от 5 407,27лв.- искът се явява
неоснователен, поради което обжалваното решение в частта, с която той е
отхвърлен за тази разлика- следва да бъде потвърдено като правилно.
По
разноските: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът
има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с уважената част от
исковете от 1 232,11лв. , поради което
над присъдените с обжалваното решение разноски в размер на957,10лв.
допълнително му се следва сумата от 275,01лв. За въззивното производство ищецът
има правото на разноски, съразмерно с уважената част от жалбата му от 176,29лв.
, включващи държ.такса и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете от 193,90лв., поради
което за разликата над тази сума- до
пълния присъден размер от 230,00лв.- обжалваното решение следва да бъде
отменено. За вззивното производство на ответника се дължат разноски съразмерно
с отхвърлената част от жалбата на ищеца от 76,51лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№101770 от 21.04.2017г., постановено по гр.дело № 31471/15г., по описа на СРС
53 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Х.А.“
ГмбХ & Ко.КГ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) и чл. 223,ал.2 от КЗ/отм./ , както следва: 1/ искът по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликата над сумата от 5 448,12лв.- до размера на сумата от
6 889,43лева, представляваща обезщетение за вреди по лек автомобил „Мерцедес S 600” с рег.№ RE ******,
ведно със законната лихва от 03.06.2015г.- до окончателното изплащане и 2/
искът по чл.223,ал.2 от КЗ /отм./ - за разликата над сумата от 1 678,92лв.- до размера на сумата от
2 342,51лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
6 889,43лв., натрупана за периода 03.06.2012г.-03.06.2015г., както и в частта, с която „Х.А.“ ГмбХ & Ко.КГ е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ – разликата над дължимата сума от 193,90лв.- до
размера на сумата от 230,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ да
заплати на „Х.А.“ ГмбХ & Ко. КГ, както следва: 1/ на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - разликата над сумата от 5
448,12лв.- до размера на сумата от 6 889,43лева, представляваща обезщетение
за вреди по лек автомобил „Мерцедес S 600” с рег.№ RE ******,
ведно със законната лихва от 03.06.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ на
основание чл.223,ал.2 от КЗ /отм./, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД - разликата над сумата от 1 678,92лв.- до размера на сумата от
2 342,51лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 6 889,43лв., натрупана за
периода 03.06.2012г.-03.06.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №101770 от 21.04.2017г.,
постановено по гр.дело № 31471/15г., по описа на СРС 53 състав, в останалата обжалвана част, с която в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Х.А.“ ГмбХ & Ко.КГ срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ искове с правно основание по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 223,ал.2
от КЗ/отм./ , както следва: искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за разликата над сумата от 6 889,43лв.- до
пълния предявен размер от 10 552,27лв., претендирана като обезщетение за вреди по лек автомобил „Мерцедес S 600” с рег.№ RE ******,
ведно със законната лихва от 03.06.2015г.- до окончателното изплащане и искът
по чл.223,ал.2 от КЗ /отм./ - за разликата над сумата от 2 342,51лв.- до
пълния предявен размер от 5 407,27лв., претендирана като мораторна лихва върху
главницата, натрупана за периода 03.06.2012г.-03.06.2015г., както и в частта, с която „Х.А.“ ГмбХ & Ко.КГ е осъдено да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ – сумата от 193,90лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“
да
заплати на „Х.А.“ ГмбХ & Ко. КГ – сумата от 275,01лв.-
допълнително дължими разноски за първата инстанция и сумата от 176,29лв.-
разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.