Номер 30009.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20203100501766 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:47 часа се явиха:
Въззивната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР – ВАРНА,
редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна М. С. М. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Симеон Т., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СЪДЪТ докладва молба вх.рег. № 21461/02.10.2020г., депозирана от
юриск. Б. ЙО., процесуален представител на въззивната страна Областна
дирекция на МВР – Варна, в която посочва, че поради неотложни служебни
ангажименти не може да се яви в днешно съдебно заседание, изразява
становище по съществото на спора, към молбата са приложени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ докладва молба вх.№ 21318/01.10.2020г. от ОД на МВР-Варна
чрез юриск. Б. ЙО., с искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, за
спиране на производството по делото, тъй като е налице преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред последния е
образувано Дело С-262/2020г. по тълкуване на Директива 2003/88/ЕО, което е
от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Адв. Т.: Запознат съм с молбата, считам, че същата не следва да бъде
уважавана, т.к. поставените въпроси в преюдициалното запитване не касаят
настоящото производство, поради което моля молбата да бъде оставена без
1
уважение.
СЪДЪТ е сезиран от въззивната страна с искане за спиране на
настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по повод
повдигнато от РС-Луковит с Определение от 15.06.2020г. по гр.д. №
606/2019г. преюдициално, запитване пред Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург,
по което е образувано дело № 2003/88/ЕО, с оглед поставените в
преюдициалното запитване въпроси, а именно:
1. Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а“ от Директива 2003/88/ЕО,
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената
продължителност на труда през деня?
2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за
основните права на европейския съюз изисква ли определената
в националното право нормална продължителност на нощния
труд – 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работниците в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3. Ефективното постигане на целта на § 8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на
нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния
труд, включително на заетите в публичния сектор?
Счита, че същите, така както са формулирани, са неотносими към
настоящия предмет на спора, който е свързан с начина на отчитане и защита
на нощния труд от държавните служители в ОД на МВР. Ето защо не са
налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и
за това искането следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ОД на МВР-
Варна за спиране на производството по в.гр.д.№ 1766/2020г. по описа на ВОС
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
2
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 41171/26.06.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян" № 2, чрез юрисконсулт Б. ЙО., срещу решение № 2175 от
05.06.2020г., постановено по гр.дело № 18157/2019г. на Варненския районен
съд, 10-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на М. С. М. , ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, бул. „Ч." 35, вх. А, ап. 41, сумата от 1470,36
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 209 часа за целия процесен период от
01.11.2016г. до 30.09.2019г., получен като разлика между часовете положен
нощен труд от 1448 часа и преизчисления на положен нощен труд с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението,
като поставено при неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за
приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР,
каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява
несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне
частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 315,73
лв. /сбор от дължимата сума за първо и второто тримесечие на 2018г. - 138,32
3
лв. и 177,41 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г. до
16.07.2018г. в размер на 46,30 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно -деловодни разноски.
Адв. Т.: Запознат съм с доклада по делото, нямам възражения.
Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения писмен отговор,
оспорвам въззивната жалба. Няма да соча други доказателства, представям
списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, по
подробни доводи изложени в писмения отговор. Моля при постановяване на
съдебния акт да ни бъдат присъдени разноски, съобразно представения
4
списък.
Съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:49
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5