Р Е Ш Е Н И Е
№17
гр. Пловдив, 04.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7465 по описа
за 2018 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-6207-000778 от 26.09.2018г.
издадено от А.Ч.Д.на длъжност Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Труд упълномощен
със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на М.П.Н. от гр.П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му са наложени следните административни накаказания: 1. Глоба
в размер на 20 лв. за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП и се излагат твърдения за
липсата на доказателства за извършено от жалбоподателят Н. нарушения, за
допуснати нарушения при съставянето на АУАН, който не съдържа необходимите
реквизити по чл.42, т.4 от ЗАНН, за допуснати нарушения от АНО по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, както и за липсата на състав за извършено нарушение по чл.123,
ал.1 от ЗДвП. С допълнение към жалбата, представено в съдебно заседание се
излагат доводи по същество на искането
за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят
редовно и своевременно призован, в съдено заседание не се явява. Чрез своя
процесуален представител адв.И. Л.-Г.поддържа
искането си за отмяна на обжалваното НП на основанията посочени в жалбата, като
в съдебно заседание излага допълнителни доводи и съображения на които се
основава искането.
Въззиваемата
страна, РУ Труд към ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител,
и не взема становище по жалбата на жалбоподателят Н.. С придружително преписката писмо е
представено писмено становище за законосъобразно проведено производство по
съставянето на АУАН и издаване на НП предмет на настоящето дело, както и искане
за потвърждаване на атакуваното НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 16.07.2018г. от свидетел Л.Д. – полицейски
служител, на длъжност **** към РУ Труд при ОДМВР Пловдив е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение / АУАН / серия Д бланков номер 0632690 против жалбоподателя М.Н.
за това, че на 09.05.2018г. около 12,30 часа на път PDV 1154 на 0,5 км. управлява влекач Мерцедес с ДК № *** с
прикачено към него полуремарке Кьогел с ДК № *** собственост на фирма”Филанел”ЕООД 1. Водачът при излизане на заден
ход от фирма „Ретро-М” удря паркирания л.а. Субару с ДК № ***. 2. Не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП. (напуска ПТП-то) с което виновно е
нарушил чл.40, ал. и чл.123, ал.1 от ЗДвП. Съгласно акта е издаден протокол за
ПТП № 1712011. Актът е съставен в
присъствието на посоченото като нарушител лице, с вписване на възражения в него: „ имам
възражене, не съм съгласен с горе написаното”. Актът е подписан от жалбопдателя,
от актосъставителят, както и посочения като първи свидетел. По отношение на
втория свидетел посочен в акта – И.Д. Н. съдът не констатира наличието на негов
подпис в съставения АУАН. Жалбоподателят на датата на съставянето на акта е
получил препис от същия, надлежно удостоверено с разписка за това действие. В
законоустановения срок жалбоподателят е
подал писмено възражение до контролните органи тносно съставения АУАН. На
основание констатациите в акта е издадено и обжалваното НП, след като АНО е
приел направените от жалбоподателят възражения като неоснователни. Издаденото
НП е било връчено на жалбоподателят на 24.10.2018г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Актосъставителят Л.Д. разпитан в качеството на свидетел,
в съдебно заседание посочи липсата на спомен относно конкретния случай. След
предоставен за запознаване АУАН свидетел Д. посочи че е има бегъл спомен
относно нарушението, а именно че при преглед на камерите е видяно нарушението.
Свидетелят посочи, че е издал протокол за ПТП но няма спомен за нанесените щети
по автомобилите.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично доказана от
събраните и приложени по делото доказателства, каквито са показанията на
свидетел Д., документите
съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка. Съдът
кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод
за гореизложената фактическа обстановка.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери,
че жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество
на спора: За да се произнесе по
съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази,
че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването
на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/ такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /
само когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
на Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи.
По
приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на
актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата,
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателят И. нарушения, като ответника не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От приетите по делото доказателства се установява, че АУАН е
съставен от полицейски служител Л.Д. който не е очевидец и на
когото е било възложено да извърши проверката въз основа на постъпила
жалба РУ Труд на 10.05.2018г. от И. Д. Н.. С оглед така установеното, съдът не
кредитира достоверност на посоченото от свидетел Д. посещение на мястото на
ПТП, както и лично знание за участие на МПС управлявано от жалбоподателя в
посоченото в акта и НП произшествие. На неустановено по делото дата, въз основа
на посочения в заявление за издаване на протокол за ПТП от 10.05.2018г.
регистрационен номер на МПС управлявано от жалбоподателят Н. е била установена
самоличността на жалбоподателя и предприети действия по неговото уведомяване и
призоваване. Вписаният в акта като първи свидетел Б. И. Л. също така е полицейски служител, който не е очевидец, присъствал при установяване на нарушението.
Вписаният в акта свидетел – И. Д. Н. е собственика на л.а. Субару посочен в Протокола за ПТП, и като такъв също не може да бъде
свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода на случилото се.
съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на НП,
което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само
в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната
възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно
от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелите по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. При така установената
фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, с оглед обстоятелството, че единия свидетел по акта е собстнеки на втория автомобил посочен в протокола за ПТП,
и като такъв не може да бъде свидетел по АУАН, води до липса на втори свидетел
в АУАН, а липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Освен
изложеното, по
линия на служебния контрол съдът при запознаване със
съставения АУАН констатира не полагането на подпис от страна на посочения като
втори свидетел И. Н. в съставения АУАН. Така установеното води до заключение
относно неговото не присъствие при съставянето на акта, което също така само по
себе си представлява нарушение на процесуалните правила, съществено по своя
характер и не остранимо по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и което друго, самостоятелно
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В настоящия
случай нарушена е и разпоредбата на чл.42, т.9 от ЗАНН, като не са посочени
имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението. Липсва и описание
на настъпилите щети. Вписването в акта, че е съставен протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по
чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени
в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени
доказателства. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят
по един законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за
това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените
административни актове, което съставлява нарушение на изискванията на посочените
по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма.
Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото
на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител,
как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно
нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му
административно – наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 18-6207-000778 от
26.09.2018г. издадено от А.Ч.Д.на длъжност Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ
Труд упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което на М.П.Н.
от гр.Пазарджик, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му са наложени следните административни
накаказания: 1. Глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП;
2. Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
неговото изготвяне пред Пловдивски административен съд по реда на глава ХІІ на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.