РЕШЕНИЕ
№ 2907
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330120101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. М. Г., Г. К. Г. и Н. С. Г. срещу ЗАД „Асет
Иншурънс“, с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове за
присъждане на всеки един ищец сума в размер на по 5 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от
настъпило на 19.10.2020 г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Мерцедес С180“, с
рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.10.2020 г., около 19.20 часа в ***
водачът на лек автомобил л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № *** – Г.Г., като не е спазил
правилата за движение причинява ПТП с ищците, като пешеходци. Мястото на ПТП е
посетено от органи на МВР, които съставили Констативен протокол с пострадали лица. На
водача на лекия автомобил е съставен АУАН и в последствие – Наказателно постановление,
влязло в сила. В резултат от ПТП – то на ищците са причинени следните травматични
увреждания: на С.Г. – травма на *** коляно, при което е причинено болка и страдание, на
Г.Г. – повърхностни рани по ***, при което е причинени болка и страдание, на Н.Г. –
контузия в областта на ***, болки в областта на седалище и бедро, болки в областта на лява
ръка, при което са причинени болки и страдания. Лекият автомобил, с който е причинено
ПТП- то е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. За
причинените им травматични увреждания, от които търпят неимуществени вреди ищците се
обърнали към ответника за заплащане на обезщетение. Последният определил такова в по-
малък размер от търсения от ищците предявяват настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск. Признава, че л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***, към датата на ПТП бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Оспорва водачът на
1
този лек автомобил да е виновен за ПТП – то. Опсорва механизма на ПТП-то. Оспорва
вредите за ищците, както и те да са настъпили в резултат от ПТП-то. Оспорва размера.
Прави възражение за съпричиняване, доколкото ищците не са спазили също правилата за
движение, не са се движели по обозначено за пешеходци място, както и другите правила
визирани в чл.113 и чл.114 ЗДвП. Иска се отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение нa 06.08.2021 г., като засрахователят е
определил по-малка сума от търсената от ищците с писмо от 04.11.2021 г. /л.20/, което
поражда интерес на ищците да предявят претенцията си пред съда за пълния размер.
По същество:
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищците следва да установят
настъпването на процесната дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение
на лице, което е имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на
ищеца на неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента, причинно-
следствената връзка между вредите и противоправното поведение на водача на л.а.
„Мерцедес С180“, с рег. № ***, размера на обезщетението, отправянето към застрахователя
на писмена застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение.
Вината се предполага. Ответникът носи насрещно доказване, както и доказателствена
тежест да установи възражението си за съпричиняване, както и възражението си за
прекомерност на претендираното обезщетение, както и да обори презумпцията за виновност.
С Определение от 22.03.2022 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от
съда обстоятелствата, че л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***, към датата на ПТП бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.10.2020 г. /л.73/ е посочено
кои са участници в ПТП от същата дата, а именно лек автомобил „Мерцедес С180“, с рег. №
*** с водач Г. Т. Г., като пострадали лица са посочени ищците - С. М. Г., Г. К. Г. и Н. С. Г., с
отразена травма за първия – контузия на ***, за втория – контузия на *** и за третия –
контузия на ***. В Констативния протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е
отразено, че водачът на лек автомобил „Мерцедес С180“, с рег. № *** е невнимателен и
непредпазлив към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците и допуска
ПТП. Видно от Констативния протокол на водача на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № *** – Г.
Т. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно, че е настъпило ПТП на
19.10.2020 г. в ***, с участие на лек „Мерцедес С180“, с рег. № *** с водач Г. Т. Г., както и
че на последният е съставен АУАН, както и че пострадалите лица са имали обективни
травми.
По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
2
подлежи на доказване в настоящото производство.
В тази връзка по делото е изискано и представено от ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“
преписката, заведена във връзка с процесното ПТП /л.68-77/. От там са представили АУАН
издаден срещу Г.Г., с което е установено, че именно той е виновен за ПТП-то,. Въз основа
на така издадения АУАН е съставено Наказателно постановление срещу Г.Г. и му е
наложено административно наказание за извършеното от него нарушение. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 30.12.2020 г., видно от разписката под
него, като не се установява да е било обжалвано, поради което съдът приема, че същото е
влязло в законна сила.
В тази връзка от показанията на свидетеля Г. Т. Г. /протокол от о.с.з. от 29.06.2022 г.
л.80/ се установява, че именно той е управлявал лек автомобил „Мерцедес С180“, с рег. №
***, с който е причинено процесното ПТП. Установява се, че именно този свидетел е
причинил процесното ПТП като е предизвикал сблъсък с пешеходците – ищците по делото.
В показанията си свидетелят заявява, че автомобилът е имал съприкосновение единствено
със С.Г., като не е удрял другите двама пешеходци. Независимо от това и тримата
пешеходци са паднали на земята, като видими травми е имала само Г.Г., която е нарязала
ръцете си при падането на буркани, които е носела и които са се счупили при падането.
Детето било разстроено, разплакало се, започнало да обижда свидетеля. На мястото дошли
органи на полицията, включително и военна полиция и екип на спешна помощ, който
откарал пострадалите. Свидетелят заявява, че не е имал възможност да реагира, доколкото
не е успял да възприеме преди удара пешеходците, за което му попречил преминаващ
насреща автомобил. Свидетелят установява, че няколко дни след инцидента се е чул с ищеца
С.Г., който му се е извинил за острата реакция и му съобщил, че са добре.
От показанията на свидетеля С. М. С. /протокол от о.с.з от 29.06.2022 г. л.81/ се
установява, че същият е наблюдавал настъпването на процесното ПТП от най-близката
точка на пътния инцидент, като се е намирал в автомобил, паркиран в близост до случилото
се. Свидетелят установява, че лекият автомобил, който е блъснал пешеходците, преди да
настъпи удара с тях, се е наложило да мине в оширение на пътя, за да пропусне движещ се
срещу него автомобил и при преминаване в това оширение блъска пешеходците – мъж, жена
и дете. Жената и детето полетели нагоре и паднали на земята. Жената носела покупки,
буркани, които от падането се счупили и нарязали ръцете й. Свидетелят установява, че и
тримата пешеходци са били ударени от автомобила. След удара пострадалият мъж бил
хладнокръвен, а жената и детето били в шок.
Същото се установява и от разпита на свидетеля И. Г. Р. /л.83/, който е бил свидетел-
очевидец на инцидента, като е бил в един автомобил със свидетеля С..
Съдът кредитира показанията така разпитаните свидетели като обективни и
непротиворечиви, с изключение на показанията на св. Г. в частта, че е блъснал единствено
ищеца С.Г., а с останалите двама пешеходци автомобилът му не е имал съприкосновение,
доколкото в тази част показанията противоречат с показанията на другите двама свидетели,
които пряко са наблюдавали инцидента. В тази част съдът приема показанията на свидетеля
Г. като защитна позиция. Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено са възприели.
С оглед изложеното от така обсъдените доказателства се установява, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес С180“, с рег. № *** е виновен за настъпване на процесното ПТП. не
се доказаха обстоятелства, които да изключват отговорността му, като да е налице случайно
деяние, при което да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди настъпване на
неблагоприятните последици. Напротив установи се, че при отпиване и спиране на лекия
3
автомобил до изчакване да премине насрещно движещия се автомобил свидетелят Г. е могъл
да предотврати настъпването на ПТП-то, както и да възприеме своевременно
преминаващите пешеходци.
Видно от фиш за спеша медицинска помощ /л.11/ на мястото на инцидента е дошъл
екип на Бързо помощ, който е прегледал пострадалата Г.Г. като са констатирани
повърхностни рани по *** и оток на долен ***.
Видно от лист за преглед на пациент /л.12/ Г.Г. е прегледа, констатирани са болки в
лява подбедрица и е обработена и превързана рана.
На същата е издадено и съдебно удостоверение /л.13/ в което са отразени като травми -
повърхности рани на китката и дланта, контузия на коляното.
Преглед е направен и на Н.Г., видно от лист за преглед на пациент /л.16/, като не са
констатирани видими травми, освен повърхностна травма на други части от главата и
контузия в областта на *** става. Същото се установява и от издаденото му съдебно
удостоверение /л.18/.
От разпита на свидетелка Р. С. Г. /л.79/, доведена от ищците, се установява ще същата
дошла на мястото на ПТП, след инцидента, след обаждане от родителите й. Същата
установява, че при пристигането си видяла майка си с нарязани ръце, брат й плачел, бил в
шок, треперел, а бащата бил с ударен лакът, който бил подут и ударено коляно.
Свидетелката установява, че след инцидента брат й – Н.Г., бил неспокоен, страх го било да
спи сам, поради което спял заедно със сестра си, страх го било да пресича сам улицата.
Изпитвал страх, към момента на инцидента, че може да се случи най-лошото с неговите
родители – да умрат. Оплаквал се от болки в рамото и ходел нагрявки. Върнал се на учили
ден след инцидента. Родителите й също изпитвали стрес от инцидента, вкъщи говорели за
него. Майката се оплаквала от болки в таза, а бащата от болки в лакътя. Родителите й не са
търсели лекарска помощ и не са се подлагали на лечение. Не са били в болничен.
Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед тяхната вероятна заинтересованост, съдът
кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви.
В обсъжданата част показанията са на база лични и непосредствени възприятия на
свидетелката.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е
такъв какъвто е описан от ищеца в исковата молба, установен от Наказателното
постановление и от разпитаните свидетели. Съдът приема за установено и че в резултат на
инцидента на ищеца са причинени следните травматични увреждания – на С.Г. – натъртване
на *** и ***, на Г.Г. – натъртване на *** става и прорезни рани по ръцете и на Н.Г. -
повърхностна травма на други части от главата и контузия в областта на *** става. Съдът
приема за установено и че в причинно - следствена връзка с вредите стои противоправното и
виновно поведение на водача на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***, причинил ПТП, като е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, застрахован към датата на ПТП при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на размера на обезщетението:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания
и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан
от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало
от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
4
В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца
С.Г., съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева. За да определи този размер съдът взе
предвид вида на травматични увреждания на ищеца – повърхностно натъртване на лакът и
коляно. Взе се предвид обстоятелството, че не е последвало усложнение при ищеца,
травматичните увреждания са отшумели за кратък период от време, не е било необходимо
провеждане на лечение. Не е било необходимо ползване на болничен и отсъствие от работа.
Отчете се и първоначалният стрес, който е изживян от ищеца при удара за него и за
семейството му.
По отношение на ищцата Г.Г. – съдът приема, че справедливото обезщетение също е
2200 лева, като при нея има натъртване на тазобедрена става, без усложнения и без
продължително възстановяване и порезни рани по ръцете от счупени буркани, които са
повърхностни и са се възстановили в кратък период от време. Не е било необходимо
провеждане на лечение и приемане на медикаменти, както и ползване на болничен и
отсъствие от работа. Не се установи уврежданията да са попречили на нормалните й
ежедневни дейности, да са и създавали трудност и да е изпитвала болки след инцидента. Взе
се предвид и силно изразения шок от инцидента, към момента на неговото настъпване,
изпитваното притеснение, по силно изразен от на ищеца С.Г..
По отношение на ищеца Н.Г. - съдът приема, че справедливото обезщетение също е
2500 лева, като при него има следните травматични повърхностна травма на други части от
главата и контузия в областта на тазобедрената става. Отчете силно изразеното стресово
състояния, изпитания силен уплах, продължил и след инцидента. Отчете се обстоятелството
и че при него няма усложнения, непосредствено след инцидента се е върнал на училище, не
е било необходимо ползване на болничен и провеждане на лечение.
Съобразно стандарта на живот в страната за 2020 г. за краткия период, в който
ищците са търпели вреди от инцидента и тяхната ниска интензивност, съдът намира, че
обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над него се явява
прекомерно и не е икономически обусловено.
С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
По възражението за съпричиняване:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредите от ищците, доколкото същите не пресичали на предвидено за това място – на
пешеходна пътека, с което допринесли за настъпване на инцидента.
От разпита на тримата свидетели, допуснати на ответника, се установява, че ищците са
пресичали по продължението на тротоара на кръстовище. Наличието на кръстовище се
установява от план – схемата на органите на МВР /л.74/. Съгласно пар.6, т.54 от ДР на ЗДвП
на кръстовище, продължението на тротоарите са пешеходни пътеки.
С оглед изложеното съдът намира, че ищците не са нарушили правата за движение и
със своето поведени не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, поради което
исковете ще се уважат до размерът определен от съда, а за горницата над уважения размер
до пълния предявен размер от по 5000 лева за всеки ищец, исковете като неоснователни ще
се отхвърлят.
Като законна последица от уважаване на иска върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е направено от
ищеца с исковата молба, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.12.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 600 лева, платена държавна такса, 3000 лева,
5
платено адв. възнаграждение /л.21 гръб/ или общо 3600 лева, от които, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенцията, ще се присъдят в размер на 1608
лева.
Ответникът доказа следните разноски: 60 лева – депозити за свидетели.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за
исковото производство за ищеца в размер на 210 лева, от които съразмерно с уважената част
от претенцията ще се присъдят 116.20 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 19.10.2020
г. в ***, ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълния предявен
размер от 5 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 2200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 19.10.2020
г. в ***, ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2200 лева до пълния предявен
размер от 5 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. Г., ЕГН
**********, с адрес:*** сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 19.10.2020
г. в ***, ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен
размер от 5 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Г., ЕГН
**********, на Г. К. Г., ЕГН ********** и на Н. С. Г., ЕГН **********, тримата с адрес:
6
*** сумата в общ размер на 1608 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, Г. К. Г., ЕГН ********** и Н. С. Г., ЕГН
**********, тримата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗАД „Асет Иншурънс“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар Планина“ № 35, сумата
в размер на 116.20 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7