№ 15513
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110170897 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба вх. № ************* г. ответникът „**************” ЕАД, ЕИК
*************, иска изменение на разноските присъдени на ищцовата страна в настоящото,
възлизащи в размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Сочи се, че в представения по
делото от ищеца Договор за правна защита и съдействие е видно, че заплатеното адвокатско
възнаграждение към адвоката е 1 300 лв. Въпреки, че съдебният състав в мотивите си е
отбелязал именно този размер, в диспозитива на съдебния акт банката е осъдена да заплати
на ищеца сума в размер на 1 500 лв. Излагат се доводи, че възнаграждението следва
допълнително да се намали.
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК М. Д. Г., чрез адв. Б. Г. Й. излага доводи за това, че
претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност
по делото.
Съдът намира исканията на ответника за частично основателни.
С постановения съдебен акт, съдът е прогласил за недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК договор за потребителски кредит с клиентски №
*********, сключен на 07.05.2024 г. При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в
тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене
на делото- 1300 лева. Към исковата молба е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между М. Д. Г. и адв. Б. Г. Й., като е уговорено възнаграждение в
размер на 1300 лева, платимо по банков път. С молба вх. № ************* г. ищцата е
представила доказателства- платежни нареждания за заплащане на сумата от 1300 лева.
Съдът по направеното възражение за прекомерност не следва да редуцира уговореното
възнаграждение от 1300 лева. По реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа за материален интерес от 20 000 лева се
предвижда адвокатско хонорар от 2200 лева. Съдът намира, че именно такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, касаещо
1
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, и съответства на принципите
на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015,
C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
В процесния случай обаче действително съдът е допуснал грешка като е присъдил
хонорар от 1500 лева, вместо поискания от ищцата 1300 лева, която грешка следва да се
коригира по реда на чл. 248 ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *********г. по гражданско дело № 70897/ 2024 г. на СРС в
частта за разноските, като намалява присъдените разноски в полза на М. Д. Г.и вместо
присъдените с решението 1500 лева ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК
*************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Д. Г., ЕГН: **********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 1300 лева.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Решение № *********г.
по гражданско дело № 70897/ 2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2