№ 499/18.08.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Николай Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №456 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Агенция Пътна инфраструктура – София, против Решение №42/18.02.2020г.,
постановено по АНД №1431/2019г. на РС Хасково. Сочи се, че решението било
неправилно. В мотивите си съдът правилно приел, че жалбоподателят извършил
нарушение, като осъществил движение по пътното платно с ППС, за което било
налице претоварване, довеждащо до квалификация за тежко ППС, за който превоз
било необходимо съответното разрешение. Съдът обаче приел, че
административнонаказващият орган не бил взел всички съотносими към извършеното
нарушение обстоятелства и наложил така най-високия предвиден размер санкция.
Следвало да се има предвид, че създадената правна норма за санкциониране на
нарушителите имала за цел и да компенсира вредите от установените нарушения.
При осъществени превози на тежки ППС следвало първо да се заплаща такса за
разрешителното, но и при тези превози се получавала по-бърза амортизация на
пътната настилка, което също следвало да се обсъжда като вреди. Съдът
неправилно приел, че имало наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
наказващият орган не бил посочил въз основа на какви обстоятелства определил
конкретния размер. Счита се, че право на административният орган било да
определя размера на санкцията. В случая нарушението било за първи път, но било
умишлено допуснато от водача, а претоварването било много голямо, затова не
били налице обстоятелства за намаляване на размера на санкцията. Иска се съдът
да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде потвърдено обжалваното
наказателно постановление №6599/28.11.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София с посочената в него санкция и размер.
Ответникът по жалбата Д.Д. не взема становище по
основателността на касационната жалба от АПИ.
В касационната жалба от Д.Т.Д. се обжалва същото
решение, като се счита за неправилно, необосновано, допуснати били съществени
нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът приел, че осъществил
състава на посоченото в АУАН и НП нарушение. Не били взети изложените в жалбата
му срещу НП доводи. Съдът не направил цялостен анализ на хронологията на
събитията и последователността на осъществените факти. Съдът приел фактите въз
основа на разпита на актосъставителя, който възпроизвеждал установените в акта
факти. Съдът формирал неправилен извод за безспорна установеност. Иска се съдът да
отмени обжалваното съдебно решение, като бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Окръжна
прокуратура счита, че касационните жалби са неоснователни и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните жалби са допустими, като
всяка от тях е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледани по същество
двете жалби са неоснователни.
С обжалваното решение Районен съд Хасково изменя наказателно
постановление №6599/28.11.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София, съставено въз основа на АУАН №0007402/04.11.2019г.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 04.11.2019г. в 14,32ч. на път ІІІ-8007, км 14+100,
посока с.Узунджово, Д.Д. е управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2
оси марка Ивеко, модел *** с рег.№*** и полуремарке с 3 оси с рег.№*** на МПС с 4 оси с две управляеми оси
марка ***, модел ***, № ***- извънгабаритно пътно превозно средство, без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел
IV на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, с което е нарушил
разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закон за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г.,
поради което и на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закон за
пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева, като съдът е изменил наказателното постановление и
намалил размера на наложено наказание от 2500,00 лева на 1 000,00 лева. Съдът е счел, че НП било
законосъобразно и правилно издадено, като няма нарушения при съставяне на АУАН
и издаване на НП, а и тези актове били издадени от компетентни органи в
административнонаказателното производство. Измерването на параметрите на ППС
било извършено с надлежно техническо средство, като при самото измерване не се
установявало да има допуснати нарушения, които да разколебават показанията, а
оттам и фактическите изводи на контролните органи. Аргументирано въззивната
инстанция сочи, че е осъществен от обективна страна състава на
административното нарушение, както и правилно било квалифицирано от
административнонаказващия орган. Съдът отчел, че
правилно в тази връзка била приета за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя да
се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС – дейност от специално ползване на пътищата по
смисъла на ЗП и Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, както и се обосновал относно извода за субекта на нарушение
– водачът на спряното МПС, като цитирал съответните разпоредби от закона и
подзаконовите актове. Но съдът
счел, че наказанието в конкретния случай се явявало прекомерно. Макар и да
имало претоварване, то липсвали отегчаващи вината обстоятелства /не била
заплатена такса впоследствие, но водачът не бил собственик/, а и вследствие на
деянието не били настъпили допълнителни вредни последици, а и нарушението било
първо за водача. Наказанието следвало да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства, а и нямало данни за имущественото положение на водача и именно
поради това било предприето редуциране на наложеното наказание до минималния
размер.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди.
Относно изложеното
в касационната жалба на АПИ следва да се има предвид, че за нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП е предвидена
глоба в размер от 1000 лева до 5000 лева, като в случая наказанието е 2500
лева, а така е определено като такова в средния размер. При определянето му,
съгласно НП, административнонаказващият орган е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства, че
нарушението е извършено за първи път, а като отегчаващи обстоятелства -
неизпълнението на условията по чл. 37, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ
и продължаване движението на ППС в нарушение на забраната, както и степента на
надвишаване на нормите на Наредбата. Но посочените отегчаващи отговорността
обстоятелства са определени неправилно. Надвишаването нормите на Наредбата
административнонаказващият орган веднъж е отчел при обосноваване липсата на
маловажност на нарушението, поради което не е следвало да се позовава отново на
това обстоятелство. На следващо място неизпълнението на условията по чл. 37,
ал.3 от Наредбата също не може да бъде отегчаващо обстоятелство. Още при
връчване на разписката – л.11 от преписката към нахд №1431/2019г., водачът е
бил запознат, че изпълнението на условията на посочената разпоредба ще се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Така
административнонаказващият орган насърчава активното поведение на тези водачи,
които макар и след нарушението, се снабдят с нужното разрешение. От това обаче
не следва, че по аргумент на противното неизпълнението на чл.37, ал.3 от
Наредбата е отегчаващо обстоятелство. Няма данни нито в АУАН и НП, нито са
налице други доказателства, за това дали водачът след съставяне на акта е
продължил управлението на ППС. Дори и да е било установено това, то водачът е
следвало да носи отговорност при последваща проверка на ППС отново за липса на
разрешение, като му се състави и последващ АУАН и издаде НП пак за нарушение по
същата правна квалификация, но не може да се отчита като отегчаващо
обстоятелство при първото установено нарушение. Освен това следва да се има предвид и че липсват данни за имущественото
състояние на водача. В този смисъл касационната инстанция счита, че въззивната
инстанция правилно е изменила размера на наказанието. Следва да бъде съобразено
и безспорното, че водачът е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС
попада в хипотезата на тежко/извънгабаритно, а в случай, че е така, то да не
допуска движение в обхвата на пътя, както и че ако параметрите на управляваното
от него ППС се окажат над допустимите, то е следвало да се въздържа от
управлението преди да се е снабдил с изискуемото по закон разрешение. В случая
той е бездействал, поради което се приема, че нарушението е извършено при
условията на непредпазливост, в хипотезата на небрежност,
т.е. неоснователно е възражението на касатора АПИ относно субективния елемент
от състава на нарушението. Поради така изложените
съображения съдът намира, че размерът на санкцията е следвало да бъде определен
с оглед наличието единствено на смекчаващи
отговорността, поради което и правилно НП е било изменено и размерът е намален
на до предвидения в закона минимум от 1000 лева. За така определения размер
съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на нарушителя и същият занапред да не допуска
подобни нарушения на ЗП.
Относно изложеното в касационната жалба от
Д.Д. и доколкото
няма спор по делото, че ППС е извънгабаритно, както и тъй като не се оспорват
установените натоварване и разстояние, съдът намира за неоснователно
възражението, че са извършени с неодобрен тип средство, а и в хода на процеса
са ангажирани доказателства от административнонаказващия орган – л.17-27 от
анд№1431/2019г., касаещи годността и периодичната проверка на техническите
средства, с които е било извършено измерването и които не са били оспорени. Настоящатата инстанция
намира за неоснователно възражението в касационната жалба за неправомерно
ангажиране отговорността на наказаното лице – като водач, вместо на неговия
работодател – превозвача. Вменената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП не поставя изискване
относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване
на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по
специалното ползване на пътищата чрез движение на извънгабаритни и тежки ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б.А от ЗП е и лицето, което
фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а в случая това е водачът
на ППС Д.. Наред с това следва да се има предвид и разширения кръг на задължени
лица съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, а именно: собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Последното се потвърждава и от съдържанието на
приложената санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се
налага на три отделни категории физически лица, като това са: тези, които са
нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.В-Г, т.2, ал.2 и ал.5 и
чл.41; тези, които извършат някои от изброените дейности, включително по т.2 –
"движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя"; и тези,
които наредят да бъдат извършени някоя от изброените дейности. При безспорно
установеното, че наказаното лице - като водач на ППС, осъществява движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без разрешение, то именно той
попада в кръга на субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършеното. Относно
приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че правилно административнонаказателната
отговорност е била ангажирана по реда на ЗП, а не по реда на ЗДвП. В разпоредба
на чл.177, ал.3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които
управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от МРРБ, без да спазват установения за това ред, като в случая обаче
компетентността за установяване на административните нарушения и
санкционирането на нарушителите е на лицата по чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя - съгласно чл.19 от ЗП. Административнонаказателната отговорност
на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Закона за движение по пътищата има за основно
предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите
и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то
логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание
на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. Няма данни
контролните органи да се установили нарушението в конкретна хипотеза, която да
е свързана с целта на ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства, поради което и именно наложената санкция е по ЗП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Хасково е изменил наказателното постановление, е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №42/18.02.2020г., постановено по АНД №1431 по описа на Районен съд
Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.