№ 150
гр. гр.Велинград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Административно
наказателно дело № 20225210200271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ракитово, ул. „Цар Асен“ № 4, против Наказателно постановление № 36-
0000497/25.07.2022 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Пловдив, с което на жалбоподателя А. М. К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр), за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. на МТ.
В жалбата се излагат бланкетни възражения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване
на НП са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят А. М. К., чрез пълномощника си
адв. В. Д., излага становище по същество и моли да се отмени НП, като
1
навежда конкретни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което изпраща материалите по
административнонаказателната преписка, излага становище за
законосъобразност на атакуваното НП. Не прави искане за присъждане на
разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2022 г., на ж.п. гара Костандово, на път II-84, жалбоподателят
А. М. К. управлявал автобус „Мерцедес Спринтер“, с рег. № РА 2135 КС, от
категория М2, собственост на „Хебър бус“АД, като извършвал специализиран
превоз на 9 броя пътници по маршрут, описан в пътен лист № 0-
0296/08.07.2022 г. – Ракитово - Пазарджик - Ракитово, със заверено копие №
********** за международен автобусен превоз на пътници. Единият от
пътниците в автобуса – Борис Николов Манолов, ЕГН **********, от гр.
Ракитово, ул. „Люлин“ № 55, пътувал без карта за специализиран превоз.
Автобусът бил спрян за проверка от свид. А. С. И. - инспектор в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив. При проверка на
документите, представени от жалбоподателя и пътниците в автобуса,
проверяващия орган констатирал, че пътникът в автобуса Борис Николов
Манолов пътува без карта за специализиран превоз.
Установеното поведение на жалбоподателя А. М. К., а именно, че е
допуснал пътника Борис Манолов да пътува в автобуса без да притежава
карта за специализиран превоз, било квалифицирано от проверяващия орган
при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Пловдив като
такова, нарушаващо разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
За констатираното нарушение свид. А. С. И. съставил срещу
жалбоподателя А. М. К. АУАН с бл. № 324653/08.07.2022 г. Актът бил
надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал с изявлението
2
„лицето е работник в Костол“. В АУАН не са изложени конкретни
възражения от жалбоподателя. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не
депозирал възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на А. М. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. (двеста лева), на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение по
чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
03.08.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и показанията на свидетелите А. С.
И. и Т. В. Г., събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят А. И.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Свидетелката Т. Г., присъствала при установяването на нарушението,
разказва за случая, като изложеното от нея кореспондира с показанията на
актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свидетелите А. И. и Т. Г., тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Димитър Радков Спасов - и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Пловдив, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. А. С. И., заемащ длъжността „инспектор“
при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив.
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното НП, следва от чл. 92 от ЗАвПр и представената по делото
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от министъра на транспорта, при
специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от
превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да
пътува.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция в размер на 200 лв.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства, се установява, че
на процесната дата и място единият пътник в автобус „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № РА 2135 КС, с който жалбоподателят е извършвал специализиран
превоз, не е притежавал карта за специализиран превоз.
4
За да се приеме, че едно лице е извършило административно нарушение
следва то да е нарушило конкретна административноправна норма, чийто
адресат е.
В случая процесната норма - чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, която с АУАН и НП се твърди, че е нарушена не
предписва конкретно задължение за водача на автобуса, което той трябва да
изпълнява или забрана за определено поведение, поради което водачът не е
субект на посоченото нарушение и неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по вменения административен
състав. Тази норма визира задължение за превозвача да издаде карта за
специализиран превоз по образец (приложение № 10) и задължение на
пътника при специализиран превоз да притежава и носи тази карта в себе си,
но не и задължения за водача. Не е нормативно предвидено издадената от
превозвача карта за специализиран превоз да се предава във фактическата
власт на водача и той да има задължението да предоставя такава на пътниците
при извършване на специализирания превоз.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ въвежда задължителни предписания за лица, различни от водача на МПС,
с което се извършва превоз, какъвто е жалбоподателят. Доколкото единият от
пътниците в автобуса не е имал карта за специализиран превоз, то следва
извода, че или превозвачът „Хебър бус“АД не е изпълнил задължението си да
му издаде и осигури карта за специализиран превоз по образец или пътникът
Борис Манолов не е носел такава карта в себе си, но не и че водачът на
автобуса е нарушил визираната правна норма.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, поради което и деянието му е несъставомерно по посочената
разпоредба. Това прави безпредметно обсъждането на субективната страна на
процесното административно нарушение.
Крайният извод на съда е, че поведението на жалбоподателя е било
неправилно квалифицирано, както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган като нарушение по чл. 62, ал. 1, изр. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и незаконосъобразно е била ангажирана
отговорността за жалбоподателя за извършено административно нарушение
5
по визираната правна норма.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваното НП
– да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Неоснователно е релевираното от административнонаказващия орган
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е в минималния размер по чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000497/25.07.2022 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Пловдив, с което на А. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ракитово, ул. „Цар Асен“ № 4, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр.
1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на А. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ракитово, ул. „Цар Асен“ № 4, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
6
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7