Решение по дело №16567/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             18.06.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                        

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА  

 

     Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16567 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16567/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.Р.Р. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №223779 от 24.09.2019 г постановено по гр.д.№74100/16 г на СРС , 44 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу  „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че Р. не дължи сумата от 1565,69 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва считано от 27.10.2011г. до окончателното плащане, сумата от 303,92 лв. – мораторна лихва за периода от 1.11.2008г. до 12.10.2011г., и сумата от 182,07 лв. – деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№ 15752/2011г. по описа на СРС, 89 с-в.

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . СРС се е произнесъл по непредявен иск , като ищецът се позовава на това , че ответникът не е образувал изпълнително дело в 3-годишен давностен срок след издаване на изпълнителния лист . Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена едва на 26.10.2016 г . Неправилно СРС прилага чл.117 ал.2 ЗЗД , защото давността е 3-годишна .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.10.2019 г и е обжалвано в срок на 14.10.2019 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила след проведено исково производство по реда на чл.422, ал. 1 ГПК по гр.д.№ 20043/2012г. по описа на СРС, 42 с-в, приключило с решение № I-42-24 от 12.03.2013г и влязло в сила на 09.04.2013 г , с което е признато съществуването на част от вземанията по заповедта.

Въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на ответника от 26.10.2016г. срещу ищеца е образувано изп.дело № 20168440403562 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№ 844 при КЧСИ. С молбата взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение, с оглед на което с постановление от 03.11.2016г. последният е разпоредил предприемане на действия за проучване имущественото състояние на длъжника. На 24.11.2016г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са указани като дължими подлежащите на събиране суми по изпълнителния лист, както и такси и разноски по изпълнението. Със запорно съобщение от 24.11.2016г. е наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение от Софийска опера и балет. С постановление на съдебния изпълнител от 12.12.2016г. е наложена възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти. Липсват данни в хода на изпълнителното производство да са поискани от взискателя, респ. предприети от съдебния изпълнител други действия за събиране на вземанията.

Ищецът навежда като основание за недължимост на вземанията погасителна давност. Вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са установени с влязло в сила съдебно решение и съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД е приложима е 5-годишната давност, която започва да тече считано от влизане на решението в сила на 9.04.2013г.

Според Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок, т.е. в процесния случай нито снабдяването от страна на ответника с изпълнителен лист, нито образуването на изпълнително дело имат прекъсващ давността ефект. Съобразно изложените мотиви в т.10 от посоченото Тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл.116 б.„В“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.

В процесния случай давностният срок е бил прекъснат с предприетите от съдебния изпълнител действия по насочване на изпълнението върху притежаваното от ищеца имущество – налагането на запор върху трудовото му възнаграждение с изпратеното запорно съобщение от 24.11.2016г. и налагането на възбрана върху собствените му недвижими имоти с постановлението от 12.12.2016г., т.е. преди да са изтекли 5 години от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са признати вземанията на ответника, като новата давност (също петгодишна), която съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД е започнала да тече от последното прекъсване на 12.12.2016 г., не е изтекла.

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Както правилно е посочил първоинстанционният съд давността за вземанията тече от датата на влизане в сила на решението по чл.422 ал.1 ГПК /в случая 09.04.2013 г/ , като датата на издаването на изпълнителен лист и датата на образуване на изпълнително дело са ирелевантни .  Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземания установени с влязло в сила съдебно решение е винаги 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .

В случая със запорно съобщение от 24.11.2016г. е наложен запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение от Софийска опера и балет. С постановление на съдебния изпълнител от 12.12.2016г. е наложена възбрана върху собствени на ищцата недвижими имоти . Към момента на извършване на изпълнителните действие не е била изтекла погасителна давност за процесните вземания , а с тях давността е прекъсната . И към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съд не е изтекла 5-годишна погасителна давност .

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . Въззиваемата страна не е претендирала в срок разноски . Молбата до СГС е постъпила след приключване на о.с.з.

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №223779 от 24.09.2019 г постановено по гр.д.№74100/16 г на СРС , 44 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.