Разпореждане по дело №6017/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 10175
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20185530106017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по гр.д. № 6017/2018 г. на Старозагорския районен съд констатира, че исковата молба на ЗД „Бул Инс“ АД е нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК поради следното:

Исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, според който текст тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая исковата молба  съдържа непълноти, като ищецът се е ограничил да посочи само три факта – настъпилото ПТП, изготвянето на протокол за ПТП от органите на КАТ и изплащането на застраховката, допълнени с твърдението, че местопроизшествието е настъпило на алея в посока ул. „Б. Бонев“.

Тези факти са обаче крайно недостатъчни. Всъщност не е посочено къде е станало ПТП – „на алея в посока ул. „Б. Бонев“ е крайно недостатъчно, защото е твърде общо. Не са изложени обстоятелствата, които очертават механизма на настъпилото ПТП - не е ясно нито къде се намира дупката върху пътното платно и колко е била голяма, респ. дълбока; не е ясно, с каква скорост е управляван автомобилът, за който се твърди да е попаднал в дупката.

Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба, предявеният иск е по чл. 213, ал.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ /отм./ или чл. 410, ал. 1, т. 3 от сега действащия Кодекс на застраховането – доколкото се твърди, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Законът с посочената правна норма допуска правната възможност застрахователят да встъпи в правата на удовлетвореното чрез застрахователното обезщетение лице спрямо тези, които са ги увредили. В тази връзка следва да се посочи, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предяви искове за реализиране на отговорността по чл.47-49 ЗЗД, когато са НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА ЗА ТОВА (ППл № 7/77 г., т.15).  Това ще рече, че искът по чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ трябва да включва фактите, от които произтича претендираното в исковата молба право, т.е. не само твърдения за наличие на застрахователно правоотношение и плащане на застрахователно обезщетение, но и твърдения за елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. В т.ч. в случая влиза и механизмът на настъпилото ПТП вкл. с твърдения за местоположението и големината на дупката, през която водачът на МПС е преминал с управлявания от него автомобил. Твърденията за механизма на ПТП следва да се отнасят и до скоростта на МПС, с която то се е движило при настъпване на ПТП  с оглед изясняване на причинната връзка между повредата и начина, по който се твърди да е получена. Следва изрично да се посочи, че тези обстоятелства не могат да бъдат изяснени със съдебно-техническа експертиза., тъй като за да бъде допусната такава, следва отнапред да е ясно кои факти и обстоятелства ще установяват. Не е допустимо обстоятелствата по иска да се уточняват и конкретизират чрез препращане към доказателствата, приложени към исковата молба, към бъдещи свидетелски показания или да се установяват в последствие от експертиза (Р-441-2004, ІІІ г.о.; О-35-2007, ІV-Б; Р-1014-2007 г., ІV г.о., постановено по в.гр.д. №191/2006 г. на Старозагорския окръжен съд). Ако се допусне, това означава да се подменят процесуалните действия на ищеца по сезиране на съда с редовна искова молба, което е недопустимо. Съгласно чл.8, ал.2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а не другите участници в процеса, каквито са свидетелите и вещите лица.

С оглед на тези съображения съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение. На ищеца следва да се укаже, че ако не отстрани посочените с разпорежданията за без движение нередовности по исковата молба, съдът ще приеме, че не може да изложи твърдения съгласно указанията на съда по причина, която не е извинителна, и ще върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р А З П О Р Е Ж Д А:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл.129, ал.1 ГПК исковата молба и УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на това разпореждане с нарочна молба с препис за ответника да отстрани констатираните нередовности, съобразно обстоятелствената част на това разпореждане.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. 

Делото да се докладва след изтичане на срока.

 

 

 

05 декември 2018 г.                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: