№ 136
гр. Ихтиман, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200389 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от управителя * против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй
като жалбоподателят не е извършил описаното нарушение, тъй като е
заплатил в цялост дължимите тол такси. Сочи, че издаденият фиш не е
съобразен с разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се представлява. От същия е
постъпила молба-становище, с която са изложени допълнителни съображения
към жалбата. Твърди, че електронният фиш е издаден след предвидения в чл.
34 ЗАНН срок. Навеждат се доводи за това, че административнонаказателната
отговорност е погасена по давност. Сочи, че електронният фиш е
незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда
възможността за издаване на електронен фиш, с който се налага имуществена
санкция на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Твърди се, че фишът не съдържа
изискуемите от закона реквизити. Оспорва се годността на техническото
средство, установило нарушението. Твърди се, че е нарушен и принципът на
пропорционалност. В допълнение към жалбата сочи, че не е описано ясно
вмененото нарушение с издадения електронен фиш. Претендира и разноски,
1
във връзка с което представя договор за правна помощ и платежно нареждане.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от юрк. Х. К.,
оспорва жалбата, като моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Претендира да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
На 01.06.2020 г. в 08:30 часа с устройство № 10012, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет влекач с
рег. № *, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала
автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него е имало заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, но платената категория
е била по-малка от измерената.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „*“ ООД, ЕИК * е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в пълен
размер, тъй като платената категория е била по-малка от измерената.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради неспазване на предвидените в чл. 34 от
ЗАНН срокове.
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по
чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се
отнася до издаването на наказателното постановление, а в производството по
установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя
АУАН и не се издава НП.
За извършеното нарушение е предвидено административно наказание
имуществена санкция. Този вид административно наказание, налага при
преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната
в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията
на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за
наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По
силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
2
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което
е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
да тече от момента на извършване на нарушението – 01.06.2020 г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
01.06.2023 г., като през този период не се събраха доказателства да са били
извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният
фиш е издаден на 08.09.2023 г., съгласно представената по делото извадка от
електронната система на АПИ (л. 18-19 от делото), а същият е връчен на
жалбоподателя едва на 24.01.2024 г (видно от приложената към преписката
разписка на л. 10 от АНД № 2673/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас).
Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за
наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения
електронен фиш само на това основание.
Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години
и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не
бяха установени по делото. Според настоящия съдебен състав издаването на
електронния фиш не следва да се приема за действие, което прекъсва
обикновената преследвателска давност, още повече, че издаването на
електронния фиш се е случило след изтичането на обикновената давност на
01.06.2023 г. в случая.
По същество съдът приема, че жалбата е основателна и на друго
основание, не само поради изтичането на обикновената преследвателска
давност.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.
1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
3
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 01.06.2020 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния
автомобил с рег. № *, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км
43+448, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за
извършено нарушение, тъй като декларираната категория в тол декларацията
е камион над 12 тона и 3 оси, а ППС от нарушението е с 5 оси.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“.
4
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.
10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство
се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били
част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2,
параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да
се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
От писмените доказателства се установява, че дружеството - собственик
на пътното превозно средство „*“ ООД и „Интелигентни трафик системи“ АД
са имали сключен договор за използване на услуги по електронно събиране на
пътни такси (тол такси). Установено е от постъпилото писмо от
„Интелигентни трафик системи“ АД, че дружеството-жалбоподател не е
заплатило за тол сегмент № ********** дължимата сума в цялост, тъй като
бордовото устройство, асоциирано с процесното МПС е било декларирано с 2
оси на влекач и 1 ос на ремарке. Съдът счита, че на собственика на пътното
превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати в
цялост таксата за преминаване през съответния участък. Едва след
уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса
доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на
административнонаказателно производство.
Следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя във връзка с
незаконосъобразност на фиша поради неяснота при описването на вмененето
нарушение е неоснователно. От съдържанието на електронния фиш се
установява, че нарушението се изразява в това, че процесното МПС се е
движело по участък от платената пътна мрежа с деклариран брой оси по-
малък от действителния. Броят оси на ремаркето, с което се е движел
процесният влекач категорично се установява от приложените фотоснимки с
вкопиран час на заснемането им, на които се вижда регистрационния номер на
МПС и броя оси на тегленото от него ремарке.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен
фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като
съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.
5
Настоящият състав приема, че дори да се приеме, че обективно е било
допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била отчетена,
съответно заплатена дължимата тол такса в пълен размер за автомобила,
ползван от жалбоподателя, при преминаването му в района на АМ Тракия, то
деянието представлява маловажен случай.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че
предвидения в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави
разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или
плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от
заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.
От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено
доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент,
където е установено нарушението, съобразно разликата в декларирания брой
оси, е в размер на 0,32 лв. Това сочи, че с деянието държавният бюджет е
ощетен в минимален размер. При това положение размерът на наказанието
надвишава многократно дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко
изложено може да се направи извод, че конкретното деяние е с незначителна
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а
от Директива 1999/62.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б
ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок
на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен
ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове
на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
6
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание,
респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента на
засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на
принципа на пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28
ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни
административни нарушения. След като нарушението е извършено преди
влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з. (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г. , в
сила от 24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, чл. 28 ЗАНН може да
бъде приложен като по-благоприятен за нарушителя закон.
В този смисъл, според настоящия състав, след като извършеното от
страна на жалбоподателя административно нарушение е маловажен случай, то
атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и на това основание,
поради което и следва да бъде отменен.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 420 лева за адвокатско
възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е под минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал.
2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и същият съответства на правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.
2, т. 3 ЗДвП на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя *, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от * - председател, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя *, сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет
лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по
7
делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във
връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8