№ 217
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Илиев
Членове:Калинка Г.
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Д. С. С. Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600315 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 20/13.12.2023 год., постановена по НОХД №215/2023 год. по
описа на ОС – Монтана, съдът е признал подс. К. Е. М., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че за времето от 12:11:22 ч. на 13.07.2021 год. до 12:12:16 ч. на 13.07.2021 год. в гр.
***, обл. ***, при условията на продължавано престъпление, като извършил две деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като чрез фактически действия - въвеждане на персонален
идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен инструменти - дебитна
банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена българска банка“ АД
на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието на титуляра и извършил два
броя транзакции от АТМ устройство № 052508, стопанисвано от Банка „Централна
кооперативна банка“ АД, находящо се в гр. ***, обл. ***, като получил облага в общ размер
от 110 /сто и десет/ лв., като деянията са извършени, както следва:
Ha 13.07.2021 год. в 12:11:22 ч. в гр. ***, обл. ***, чрез фактически действия –
въвеждане на персонален идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен
инструмент дебитна банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена
българска банка“ АД на името на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието
1
на титуляра, като извършил успешна транзакция - теглене на сумата от 100 /сто/ лв., чрез
АТМ устройство № 052508, разположено в гр. Вълчедръм, стопанисвано от Банка
„Централна кооперативна банка“ АД и получил облага в размер на 100 /сто/ лв.;
Ha 13.07.2021 год. в 12:12:16 ч. в гр. ***, обл. ***, чрез фактически действия –
въвеждане на персонален идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен
инструмент дебитна банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена
българска банка“ АД на името на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието
на титуляра, като извършил успешна транзакция - теглене на сумата от 10 /десет/ лв., чрез
АТМ устройство № 052508, разположено в гр. Вълчедръм, стопанисвано от Банка
„Централна кооперативна банка“ АД и получил облага в размер на 10 /десет/ лв., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление,
поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с
чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил и му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда подс. К. Е. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, на
13.07.2021 год. в гр. ***, обл. ***, на ул. „***“ № **, в условията на опасен рецидив, чрез
използване на техническо средство – ключ с който е отключил входна врата на къща
собственост на К. Ц. Т. от гр. Вълчедръм обл. Монтана да е отнел чужди движими вещи – 2
бр. банкноти с номинал от 10 лв. или общо 20 лв. от владението на К. Ц. Т. от гр. ***, обл.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което го
оправдал по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
С присъдата, подс. К. Е. М., е осъден да заплати на К. Ц. Т. от гр. ***, обл. ***
сумата 110 /сто и десет/ лв. причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 13.07.2021 год. до окончателното им заплащане, като е отхвърлен предявеният
иск в останалата му част за сумата от 20 лв. като неоснователен.
С оглед изхода на делото, подс. К. Е. М., със снета по делото самоличност, е
осъден да заплати по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 176.10 /сто
седемдесет и шест лв. и 10 ст./ лв. разноски на ДП, а по сметка на ОС Монтана 50 /петдесет/
лв. разноски и 4.40 лв. държавна такса по уважения граждански иск и 5.00 лв. при издаване
на изпълнителен лист.
В законоустановения срок, срещу постановения съдебен акт, е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия К. Е. М.. По изложените съображения в същата, се иска
въззивната съдебна инстанция да постанови присъда, с която отмени присъдата на ОС-
Монтана в ЧАСТТА с която е признат за виновен и е уважен гражданския иск, като
постанови друга такава, с която да го признае за невиновен и да го оправдае за деянието по
чл. 249, ал. 1 от НК. В жалбата не се правят доказателствени искания.
Възражения против така подадената жалба, не са били направени от Окръжна
2
прокуратура – Монтана и от гражданският ищец К. Ц. Т..
Присъдата в останалата й част, с която подс. К. Е. М. е бил признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.196 ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, не е била обжалвана и протестирана.
Настоящия въззивен съдебен състав, служебно допусна провеждане на въззивно
съдебно следствие, със събиране на доказателства – преразпит на св. С. Ц. П..
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София, в
пледоарията си изразява становище, че присъдата като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена. Според представителя на държавното обвинение, конкретни доводи за
незаконосъобразност в жалбата липсват, а в пледоарията на защитата се лансира защитна
теза за доброволно предоставяне на дебитната карта от страна на гражданския ищец на
подсъдимия. Наведените доводи в тази връзка, според прокуратурата, са неоснователни, с
оглед на съвкупния анализ на доказателствата по делото. В предвид на развитата теза се
предлага жалбата като неоснователна да не бъде уважавана.
Защитата на подсъдимият М. – адв. М. в пледоарията си твърди, че не е доказано
по несъмнен, безспорен и категоричен начин авторството на престъпното деяние и прави
анализ на доказателствата в тази връзка, включително и липсата на категоричност в
приетото заключение на видеотехническата експертиза относно разпознаването като
подсъдимия на едно от лицата, заснети от камерата на банкомата.
Подсъдимият М. в предоставеното му право на лична защита заявява, че поддържа
изложеното от защитата му, а в предоставеното му право на лична защита иска да бъде
оправдан.
Апелативен съд като взе предвид подадената жалба, доводите на страните в
съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК приема, че присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
Подсъдимият К. М. и пострадалият - св. К. Т. живеят в гр. ***, обл. ***. Св. Т.
имал дебитна банкова карта с № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена
българска банка“ АД. На инкриминираната дата св. Т. бил оставил дебитната си карта на
маса, в стая, в дома си – къща с двор, намираща се в гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № **.
Ключът от входната врата на същата, бил държан свидетелят Т. под метална кутия на
масичка в двора. С дебитната карта имало листче с ПИН кода.
Преди обяд, на 13.07.2021 год., подс. М. бил в заведение „Хъшове“ в гр.
Вълчедръм, по едно и също време с пострадалия св. Т. и св. П.. Именно с последния – св. П.,
подсъдимият бил на една маса и пиел бира, почерпен от въпросния свидетел, тъй като нямал
пари. Подсъдимият говорел и с пострадалия – св. К. Т., по прякор „Р.“, но в тези разговори
не е ставало въпрос св. Т. да е поръчвал на подсъдимия да тегли пари чрез банковата му
карта. Св. П. и подсъдимият си тръгнали заедно, с уговорката свидетелят да го изчакана на
т. нар. разклон „петте кьошета“ на пътя, за да отиде подсъдимият до „едно място“.
3
Подсъдимият се забавил и когато дошъл, двамата със св. П. продължили в посока центъра
на града. Пътьом се спрели на инкриминираният банкомат, като подсъдимият извадил
банкова карта и листче с изписан ПИН код. Посредством картата, същият изтеглил сумата от
100 лв., а в последствие и още 10 лв. Банковата карта била изхвърлена от подсъдимия, който
признал за това пред св. П., както и че това била карта на св. К. Т. /Р./, която взел от дома му,
ведно с листчето с ПИН кода. Двамата също така посетили казиното в града, където
подсъдимият почерпил св. П. с бира и заредил 20 лв., за да играе свидетелят на
„машинките“. Самият подсъдим също играл, но на разстояние от автомата на свидетеля.
Присъствието на св. П. по време – между 12:11:22 ч. и 12:12:16 ч. на 13.07.2021 год.
и на мястото - АТМ устройството от което са били изтеглени сумите чрез дебитната карта на
св.Т., се установява от заключението на видоетохническата експертиза. Обект на същата е
изисканият и предоставен видеозапис от фасадна охранителна камера на АТМ устройство №
052508, находящо се в гр. Вълчедръм на ул. „България“ № 17 за дата 13.07.2021 год. На
записа се вижда как две лица отиват пред АТМ устройството и едното от тях извършва
операция по теглене на суми, а другото го чака в страни. От изготвената видеотехническа
експертиза, се установява, че лицето, което е в страни е св. С. П. и който не отрича в
показанията си, че е бил очевидец на тегленето на парите от подсъдимия. Вещото лице е
категорично, че се касае за св. П. и още едно лице, което е изтеглило на два пъти сумата от
110 лв. и което не може да бъде лицево идентифицирано от видеозаписа.
От приложената към делото разпечатка от банка “ОББ“ АД е видно, че на 13.07.2021
год. в 12:11:22 ч. от АТМ устройство на банка ЦКБ, находящо се в гр. Вълчедръм на ул.
„България“ е извършено първо теглене от дебитната му карта на пострадалия в размер на
100 лв. След няма и минута от тази транзакция в 12:12:16 ч. от дебитната му карта от
същото АТМ устройство е извършено второ теглене, този път на сумата от 10лв.
Около обяд, св.Т. се прибрал у дома си, но едва по – късно след обяда установил
липсата на дебитната карта, листчето с ПИН кода и две банкноти с номинал от 10 лв. В
последствие, свидетелят Т., посетил клона на ОББ в гр.Монтана, установил че от сметката
му са били изтеглени сумата от 110 лв. и подал жалба в полицията.
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от
приобщените в наказателното производство доказателства, събрани пред първата инстанция
и в проведеното въззивно съдебно следствие, с преразпит на св. П..
Не се спори от страните, че преди обяд на инкриминирана дата – 13.07.2021 год.
подсъдимият М., св. Т. и св. П., са били в заведение „Хъшове“ в гр. Вълчедръм, както и че в
един момент подсъдимият и св. П. са си тръгнали от заведението, докато пострадалият все
още е бил там. Безспорно е, че от сметката на св. Т., чрез използване дебитна карта, издадена
на негово име, от АТМ устройство, намиращо се в гр. Вълчедърм на ул. „България“ №17,
чрез две транзакции, е била изтеглена сумата от 110 лв. В производството пред първата
инстанция, подсъдимият не отрича, но твърди, че св. Т. му е дал доброволно картата.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорно е обстоятелството дали
4
тегленето на сумите е станало с или без съгласието на титуляра – св. Т.. Във връзка с това
спорно обстоятелство, въззивната инстанция споделя изводите на окръжният съд,
изразяващи се в следното:
Показанията на пострадалото лице св. К. Т., че не е давал разрешение на подсъдимия
да тегли пари от сметката му, не е предоставял дебитната си карта на същият и информация
за ПИН кода на същата, се подкрепят и от изявленията на св. П. при разпита му пред
въззивната инстанция и в приобщените показания, дадени при разпита му в досъдебното
производство на 20.03.2023 год. /л. 89 от ДП/, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4
във вр. ал. 1 т. 1 от НПК и потвърдени от него в съдебно заседание, които въззивният съд
изцяло кредитира. Свидетелят П. е придружил подсъдимия след напускане на заведението, с
уговорката да отидат до града. Изчакал е подсъдимият на разклона с улицата, водеща в
посока на дома му, под предлог да се преоблече, след което тръгнали за центъра на града.
Именно подсъдимият е изтеглил на два пъти сумата от 110 лв. от банкомата, като в
последствие е споделил на свидетеля, че е изхвърлил дебитната карта, която е била на името
на св. Т.. Въззивният съд дава вяра на показанията на св. П., дадени в ДП на 20.03.2023 год.
и приобщени във въззивното съдебно следствие, тъй като същите след прочитането им,
освен че се потвърждават от свидетеля, са в съответствие са със заключението на
видоетохническата експертиза на иззетите записи, както и частично с обясненията на
подсъдимия, в изложената по – горе част. Свидетелят е потвърдил изцяло прочетените му
показания, с обяснение, че не може да помни всичко. В същите, св. П., е категоричен, че
пострадалият свидетел К. Т. /“Р.“/ е говорел с подсъдимия, но не и да е поръчвал на
подсъдимия да тегли пари с неговата карта. След изтегляне на сумата подсъдимият е
споделил на свидетеля П., че в близост до щанда за продажба на вестници е изхвърлил
дебитната карта, която била на името на св. Т. и която взел от дома на последния, в едно с
листчето с изписан ПИН код за картата. Сумата, която е изтеглил подсъдимия била
използвана за игралните автомати в казиното, като свидетелят е категоричен, че не са се
връщали при пострадалия да му предават каквито и да било пари.
Действително св. П. е бил разпитван неколкократно в наказатилното производство,
като същият не е бил последователен в показанията си. Пред първата инстанция, свидетелят
е бил оскъден в разказа си за случилото се, но в общи линии повтаря, че двамата –
подсъдимият и св. Т. са разговаряли в заведението, но не знае за какво, както и че именно
подсъдимият му е казал че картата е на пострадалия Т.. В показанията си пред въззивната
инстанция, свидетелят отново твърди, че не е знаел, че подсъдимият е ползвал картата на св.
Т. и е изтеглил от сметката му инкриминираната сума, но в последствие подсъдимият му е
обяснил, че картата му е дадена доброволно от пострадалия с молба да изтегли пари от
сметката му. В последствие, след констатираните съществени противоречия между заявеното
от него в съдебно заседание и дадените показания в ДП на 20.03.2023 год. /л.89 ДП/,
последните бяха прочетени на осн. чл.281, ал. 4 във вр. ал.1, т.1 от НПК, който свидетелят е
5
потвърдил че поддържа. Именно в така прочетените показания, свидетелят изяснява, че се
касае за неправомерно ползване на дебитната карта на св. Т., като свидетелят е категоричен
че не е имало във връзка с тези действия разрешение от страна на пострадалия. Така
приобщените свидетелски показания на св. П. се подкрепят и от останалите доказателства
по делото - показанията на св. Г. Ц., който е познавал и двамата /подсъдимия и
пострадалия/, виждал ги е в едни и същи заведения, но свидетелят е категоричен, че не е
чувал разговор между тях, който да касае теглене на пари или пък предаване на бележки,
банкови карти и пари. Аналогични са и показанията на св. Л. А., пред когото единствено
подсъдимият е твърдял, след като се „разчуло“ за случилото се, че пострадалият му е дал
картата. В подкрепа на същите показания на св. П., са включително и действията на
подсъдимия, който след като е изтеглил парите е играл хазартни игри в казиното на града,
изхвърлил е картата и листчето с кода, не се е срещнал в последствие с пострадалия, за да
му предаде изтеглената сума или да му даде каквито и да било обяснения във връзка с
картата.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на окръжния съд относно
показанията св. С. П., че не следва да бъдат кредитирани същите относно твърдението й, че
е видяла подсъдимия да дава пари в кръчмата на пострадалия Т., тъй като същата не е могла
да уточни нито времето като дата, нито сумата, която е видяла, че подсъдимият дава на
пострадалия. Тези нейни показания са нелогични и във връзка с действията на подсъдимия
по изхвърлянето на дебитната карта, тъй като при твърдяното от нея, логично е същата да
бъде върната на св. Т. заедно с предаването на парите, ако е имало Т.а и то в резултат на
предходна уговорка между двамата за това. На следващо място, ако в действителност е
истина, че свидетелката е видяла предаването на пари около обяд на инкриминираната дата,
то тогава същите са в противоречие със свидетелските показания на П., че са напуснали
заведението с подсъдимия около обяд, че е чакал подсъдимия на разклона за дома му и не е
последвало връщане в заведението дори и след като са посетили казиното в града.
Последното действие е било след 12,11 часа, тъй като видно от приложената към делото
разпечатка от банка “ОББ“ АД в 12:11:22 ч. от АТМ устройство на банка ЦКБ, находящо се в
гр. Вълчедръм на ул. „България“ е извършено първо теглене от дебитната му карта на
пострадалия в размер на 100 лв. След няма и минута от тази транзакция в 12:12:16 ч 12,18
часа. Така изложената хронология във времето противоречи на показанията на свидетелката
относно предаване на каквито и да било пари от подсъдимия на пострадалия на
инкриминираната дата и соченото от свидетелката време.
По отношение на показанията на св. Л. М., въззивната инстанция изключи същите от
доказателствения материал, тъй като с настъпилата промяна в разпоредбата на чл. 118, ал. 2
от НПК, се изключва възможността служителите на МВР, които са извършвали
разузнавателни беседи по смисъла на чл.10 от ЗМВР, да бъдат свидетели в производството
по делото.
В предвид на направения анализ относно свидетелските показания, съдът дава вяра
на показанията на св. Т. относно взаимоотношенията с подсъдимия и твърдението, че не би
6
му дал по никакъв повод достъп до банковата карта и парите му, че не е водил разговор за
такава услуга от подсъдимия, а входната врата на къщата е била заключена. Показанията му
за дадени обективно и безпристрастно и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства - показанията на св. С. П. с когото заедно подсъдимият е изтеглил сумата от
110 лв. с чуждата дебитна карта и изслушаната видео-техническа експертиза, както и от
действията на подсъдимия след тегленето на инкриминираната сума.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция споделя извода на окръжният съд, че
обясненията на подсъдимия не се подкрепят от събраните доказателства в тяхната
съвкупност, относно наличието на съгласие от страна на пострадалия за теглене на парични
суми от сметката му чрез дебитната му карта, поради което ги възприе също само като
източник на защита, но не и като доказателствено средство в тази им част.
Налице са достатъчно по обем доказателства, въз основа на които правилно и
законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че подс. М. е осъществил деянието
по чл.249, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна, подс. М. е използвал чужд платежен инструмент, без съгласието
на титуляра, като за времето от 12:11:22 ч. до 12:12:16 ч. на 13.07.2021 год. в гр.Вълчедръм,
обл.Монтана е извършил две транзакции от АТМ и е получил облага от 110 лв., чрез
въвеждане на ПИН на банкова карта, издадена от ОББ на титуляра К. Ц. Т., без негово
съгласие.
От субективна страна, подс. М. е осъществил деянието при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е целял – ползване на дебитна карта без разрешението на титуляра. Въз
основа установеното от фактическа страна, не може да бъде прието възражението, че се
касае за доказателствен дефицит във връзка с осъществяването на деянието по чл. 249 от НК
от субективна страна и въз основа на което да бъде отменена присъдата, с постановяване на
друга такава, с която да бъде признат за невиновен и оправдан и по така повдигнатото
обвинение.
При така направения анализ на доказателствата по делото, въззивната инстанция
отговори на възраженията на защитата, дадени в съдебните прении във въззивното
производство и твърдяното в жалбата на подсъдимия, че не е осъществено деянието по
чл.249 от НК от страна на подсъдимия и счете същите за неоснователни и непочиващи на
доказателствата по делото.
По отношение на размера на наложеното наказание, въззивната инстанция намира, че
не са налице основания за намаляване на същия. Подсъдимият М. е получил по-леко
наказание, с приложение при определяне размера на наказанието на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, като първоинстанционният съд е определил същия под предвидения
7
минимален такъв в чл. 249, ал. 1 от НК от две години „Лишаване от свобода“, а именно осем
месеца „Лишаване от свобода“, без да бъде наложено кумулативно предвиденото в закона
наказание „Глоба“. В мотивите на присъдата, са изложени съображения, че се касае за
сравнително висока обществена опасност на деянието и висока степен на обществена
опасност на самият подсъдим, като наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал. 1 и ал.3 от НК са били изведени от
„конкретните измерения на случая и най – вече ниският размер на сумата“.
Така изложените пестеливо мотиви и липсата на ясно разграничаване кои от
обстоятелствата се приемат като смекчаващи вината и кои като отегчаващи такива, не се
споделя от въззивния състав, че определеният размер на наказанието би изпълнил целите на
закона.
Според апелативния съд, смекчаващи вината обстоятелства не са налице. Размерът на
изтеглената сума, приет от първоинстанционният съд като нисък, е такъв, в предвид на
обстоятелството, че по сметката на пострадалият Т. не е имало други суми /справка л. 6-7 от
ДП/, които да бъдат изтеглени, тъй като баланса по сметката след транзакциите, извършени
от подсъдимия е бил 4,61 лв. Размерът на изтеглените суми не следва да се разглежда и
изолирано от всички останали обстоятелства по делото, каквото е било направено от
окръжния съд, при приетото относно степента на обществена опасност на деянието и на
дееца.
Като отегчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция прие наличието на
продължавана престъпна дейност по чл.249, ал.1 от НК; извършените успешни транзакции;
множество осъждания за деяния против собствеността; лоши характеристични данни,
извличащи се и от наличието на множество криминалистически регистрации. Не на
последно място във връзка с определяне размерът на наказанието, следва да се вземе в
предвид начина на придобиване на платежния инструмент, за което няма повдигнато
обвинение и причините за извършване на деянието, чрез проникване и използване на
изтеглените парични суми за хазартни игри. Въпреки изложеното относно обстоятелствата,
имащи значение при определяне размерът на наказанието, при липса на протест срещу
присъдата, същата следва да бъде потвърдена, в предвид принципа на да не бъде влошавано
положението на подсъдимия. И във връзка с изложените мотиви, въззивната инстанция
прие, че не са налице основания за изменение на присъдата, с намаляване на размера на
наказанието. По отношение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, не може да
бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият е
осъждан преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и има
законова пречка за приложение на института на условното осъждане, което правилно и
законосъобразно е преценено от първоинстанционния съд с постановяване на ефективно
изтърпяване на наказанието при първоначален „Строг“ режим. Видно от свидетелството за
съдимост, последно, подс. М. на 28.11.2019 год. е изтърпял наказание, наложено му по
НОХД №146/2019 год. по описа на РС-Лом, „Лишаване от свобода“ в размер на шест
месеца. При тази констатация, не е изтекъл предвидения в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК
8
петгодишен срок, при което правилно и законосъобразно е бил определен от Окръжния съд
– Монтана първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
При направената служебна проверка, въззивната инстанция констатира, че в
диспозитива на присъдата наложеното наказание по чл. 249, ал. 1 от НК е във вр. чл. 58а, ал.
4 от НК, а именно касаещи случаите на постановяване на осъдителна присъда в
производство, протекло по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК -. Съкратено съдебно следствие,
каквото не е налице, поради което присъдата следва да бъде изменена в частта с приложение
връзката с чл. 58а, ал. 4 от НК при определяне на наказанието.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че подсъдимият не е
осъществил деянието по повдигнатото обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал.1, т.
4 във вр. чл. 194 , ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1 б. „б“ от НК, за това че на 13.07.2021 год. в гр.
***, обл. ***, на ул. „***“ № **, в условията на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство – ключ с който е отключил входна врата на къща собственост на К. Ц. Т.
от гр. Вълчедръм обл. Монтана да е отнел чужди движими вещи – 2 бр. банкноти с номинал
от 10 лв. или общо 20 лв. от владението на К. Ц. Т. от гр. ***, обл. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което го е признал за невиновен и го е
оправдал. Присъдата в тази й част не е била протестирана или обжалвана и е влязла в сила.
Относно уважения размер на разгледания в наказателното производство граждански
иск, въззивната инстанция прие, че присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена,
доколкото се касае за изтеглени суми от подсъдимия М. от сметката на пострадалото лице Т.,
с което са настъпили имуществени вреди за последния, изразяващи се в техният размер от
110 лв. и които не са възстановени. Същите се дължат от подсъдимият, с оглед отразеното
по – горе от фактическа страна. Подсъдимият дължи и такса върху уваженият размер на
гражданския иск, който е в размер на 4, 40 лв.
Присъдата следва да бъде потвърдена и частта за разноските, присъдени от първата
инстанция. Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 249, ал. 1
от НК, във връзка с което в наказателното производство са били направени разноски относно
изготвената видеотехническа експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл. 189 от НПК, която разпоредба е правилно приложена от
първоинстанционният съд, с осъждането на подсъдимия да ги заплати в полза на МВР
/176,10 лв./ и по сметка на ОС-Монтана /50 лв./.
При извършената на осн. чл.314 от НПК служебна проверка, САС не констатира
основания отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга такава, като
същата следва да бъде изменена единствено във връзка чл. 58а, ал. 4 от НК относно
определяне на размера на наказанието, в предвид на изложеното по – горе.
Предвид горното, Апелативен съд-София, НО, 3-ти състав
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯВА присъда № 20 от 13.12.2023 год., постановена по НОХД № 215/2023
год. на ОС – Монтана, в ЧАСТТА с която е определено наказание във вр. чл.58а, ал.4 от НК,
касаещо деянието по чл.249 , ал.1 от НК, като я ОТМЕНЯ в тази й част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10