Р Е Ш Е Н И Е
№ 1943
Гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно
заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 1700
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И.С.П. - *** в
сектор СПС към ОД на МВР, с адрес: с Марково, обл. Пловдив, ул. „И. Асен ІІ“ №
18, чрез адв. О.Т. ***, против Заповед № 317з-4475/01.06.2020 год. на Директор
на ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание - писмено предупреждение за срок от 3 месеца на основание чл. 199,
ал. 1, т. 3, предложение първо за
извършено дисциплинарно нарушение -
неизпълнение на служебните задължения по смисъл на чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР за това, че като младши полицейски инспектор в РУ - Стамболийски два
пъти на 08.05.2019 год. и веднъж на 31.05.2019 год. в с. Йоаким Груево, гр.
Перущица и с. Цалапица обл. Пловдив е издал фишове за нарушение на ЗДвП, като
неправилно е санкционирал нарушителите с по - ниски от предвидените по ЗДвП
глоби за управление на технически неизправни МПС, а именно вместо глоба от
50.00 лв. нарушителите са санкционирани с глоба от 30.00 лева.
Твърди
се,че при издаване на оспорената заповед
са допуснати процесуални нарушения на чл.195,ал.1,пр.2 от ЗМВР , като същата е
издадена след изтичане на предвидения едногодишен срок от извършване на
нарушението.Поддържа се още, че се касае за маловажен случай и че
административнонаказващият орган не е съобразил,че И.П. в дейността си като
полицейски инспектор многократно е бил награждаван.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав
отмяна на процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Директор на
Областна дирекция на МВР-Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. П.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че
заповедта като издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР
административнопроизводствени правила и при съблюдаване на императивните
изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.
Претендира присъждането на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
І. По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати
неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения за това преклузивен
срок,пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК, поради което
същата е ДОПУСТИМА
ІІ. Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно - правния спор:
Не е спорно между страните,че към
момента на издаване на оспорената заповед,И.П. е работил като „младши
полицейски инспектор в РУ-Стамболийски.
Със
заповед № 317з-6955/07.11.2019г. директорът на ОДМВР – Пловдив /л.18/е сложил
начало на дисциплинарно производство като е наредил извършването на проверка за
изясняване на предварително постъпили данни, за това че служители на ОДМВР –
Пловдив издават глоби по фиш и наказателни постановления по отменените
разпоредби на чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, както и налагат
глоби в размер по – малък от 50 лева по чл. 181, т.1 и т.7 от ЗДвП, след
промяната на закона. Срокът за извършване на проверката е определен до
09.12.2019г. Същия е удължен със заповеди №№ 317з-7668/12.12.2019г./л.20/,
317з-604/24.01.2020г./л.21/, 317з-947/07.02.2020г. /л.22/,
317з-2557/01.04.2020г./л.24/ до
30.04.2020г.
До
И.С.П. са отправени покани рег. № 2372р-4937/10.03.2020г.
и рег. №2372р-4940 /10.03.2020г. /л.15 и л.16/за запознаване със заповедта и
даване на писмени обяснения. Поканите са връчени лично на 25.03.2020г. срещу
подпис.
Служителят
е дал писмени обяснения рег. № 2372р-6142/25.03.2020г.,/л.9/ ,в които е заявил,
че на дати 08.05.2019г. и 31.05.2019г. е съставил три фиша за налагане на глоби
в размер на 30 лева, за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Заявил е, че
при определяне размера на глобите е допуснал грешка, тъй като съгласно чл. 179,
ал. 6, т. 1 от ЗДвП същият е определен на 50 лева. Пропускът се дължал на това,
че неволно и по невнимание е посочил и наложил глобите по стара редакция на
ЗДвП ,без да съобрази настъпилите през 2017г. в ЗДвП законодателни промени.
За
резултатите от проверка е съставена справка рег. № 2342р-8653/27.04.2020 г.,
върху която директорът на ОДМВР – Пловдив е поставил резолюция „съгласен“ на
дата 20.05.2020г.
На стр. 68 гръб от справката е отразена
следната фактическа обстановка: С писмо рег. № 333р-2061/13.02.2020 г. от РУ – Стамболийски
са представени копия на фишове и издадени наказателни постановления, съставени
от младши експерт И.С.П. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” при РУ-Стамболийски при ОДМВР —
Пловдив, както следва:
1)
Фиш с №Н 417545/08.05.2019г., съставен на Р.Г.П.от с.Йоким Груево, за нарушение
на чл. 139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, по който е определена глоба в размер на 30
(тридесет) лева, наложена след изменение на ЗДвП в ДВ бр.2 от 2018 г. в сила от
20.05.2018г.;
2)
Фиш с № Н417547 /08.05.2019г., съставен на Й.К.Г.от гр.Перущица, за нарушение
на чл. 139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, по който е определена глоба в размер на 30
(тридесет) лева, наложена след изменение на ЗДвП в ДВ бр.2 от 2018 г. в сила от
20.05.2018г.;
3)
Фиш с № Н885531 от 31.05.2019г., съставен на Д.М.А.от с.Говедаре, за нарушение
на чл. 139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, по който е определена глоба в размер на 30
(тридесет) лева, наложена след изменение на ЗДвП в ДВ бр.2 от 2018 г. в сила от
20.05.2018г.;
При
тези данни комисията е установила, че съставените глоби по фиш от служителя,
без да са съобразени настъпилите промени в ЗДвП, представляват проявена
небрежност в служебната дейност и съставляват нарушения на служебната
дисциплина съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Дадено е становище, че на
служителя, за извършените системни маловажни нарушения на служебната дисциплина
и проявена небрежност в служебната дейност, на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от ЗМВР може да бъде наложено наказание „писмено предупреждение“.
Справката
е съобщена на П. срещу подпис на дата 29.04.2020г.
Според
длъжностна характеристика за позицията „младши полицейски инспектор“ в
сектор/група „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, служителят е длъжен да
познава нормативната уредба и основите на наказателното и административното
право, като система от наказателни и административни мерки за въздействие върху
правонарушителите, прилагани от органите на полицията.
Жалбоподателят
не оспорва,че е запознат с длъжностната характеристика за позицията,която
заема,както и какви задължения същата му вменява.Той не оспорва фактическата
обстановка,а именно,че е издал фишове като е приложим стара нормативна уредба и
неправилно е определил съответната глоба ,но това е било неволно и поради
невнимание.
Със
заповед № 317з-4475/01.06.2020 г директорът на ОДМВР – Пловдив е наложил на И.С.П.
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В
мотивите на заповедта ответният орган е възприел изцяло установената в хода на
дисциплинарното производство фактическа обстановка, по-конкретно:
1.на
08.05.2019г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив по време на изпълнение на
служебните си задължения, е съставил фиш серия Н № 0417545/08.05.2019г. на Р.Г.П.от
с. Йоаким Груево, за това че управлява МПС, марка “Форд Фокус” с per. ***с
техническа неизправност на МПС /не светещ фар/ - нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и е определил санкция глоба в размер на 30 тридесет/ лева по чл.
183, ал. 3, т. 7 - ал. 3 “Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: ”, т. 7
"управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да
застрашат сигурността на движението” от ЗДвП /отменени разпоредби на ЗДвП, ДВ,
бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г./, вместо да определи санкция глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева по действащия към момента на извършване на
нарушението чл. 179, ал. 6, т. 1 - ал. 6 "Който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: ”, т. 1 петдесет
лева - при констатирани незначителни неизправности; ’’от ЗДвП;
2.на 08.05.2019г. в гр. Перущица, ул. „И.
Вазов“ по време на изпълнение на служебните си задължения, е съставил фиш серия
Н № 0417547/08.05.2019г. на Й.К.Г.от гр. Перущица, за това че управлява МПС,
марка “Сузуки Лиана” с per. № ***с техническа неизправност на МПС /не светещ
фар/ - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е определил санкция глоба в
размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3. т. 7 - ал. 3 “Наказва се с
глоба 30 лв. водач, който: ”, т. 7 “управлява превозно средство с неизправности
или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението” от ЗДвП
/отменени разпоредби на ЗДвП, ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.201 Зг./,
вместо да определи санкция глоба в размер на 50 /петдесет/ лева по действащия
към момента на извършване на нарушението чл. 179, ал. 6, т. 1 - ал. 6 “Който
управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от:
”, т. 1 петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности; ”от ЗДвП;
3.на 31.05.2019г. в с. Цалапица, ул.
„Стефан Стамболов“ по време на изпълнение на служебните си задължения, е
съставил фиш серия Н № 0885531/31.05.2019г. на Д.М.А.от с. Говедаре, за това че
управлява МПС, марка “Форд Транзит’ с per. № ***с техническа неизправност на
МПС /не светещ фар - нарушение на чл. 139. ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е определил
санкция глоба в размер на 30 /тридесет/ лева по чл. 183, ал. 3, т. 7 - ал. 3
“Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: ”, т. 7 *'управлява превозно средство
с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението”
от ЗДвП /отменени разпоредби на ЗДвП. ДВ. бр. 2 от 2018г . в сила от
20.05.2018г./, вместо да определи санкция глоба в размер на 50 /петдесет/ лева
по действащия към момента на извършване на нарушението чл. 179, ал. 6, т. 1 -
ал. 6 “Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се
наказва с глоба от: ”, т. 1 “петдесет лева-при констатирани незначителни
неизправности; ”от ЗДвП;
Горните
нарушения са квалифицирани по чл.194, ал.2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения. За
тях на оспорващия, на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В съдебно производство са представени
от ответника допълнително доказателства,част от административната преписка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената Заповед № 317з-4475/01.06.2020г.
е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарнонаказващ
орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР – Директор ОД на МВР-Пловдив.
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на
акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата,
въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповед №
317з-4475/01.06.2020г.. съдържа всички
законово изискуеми реквизити – посочени са разпоредбите, които според
дисциплинарнонаказващия орган са били нарушени и фактическите основания за
издаването на заповедта - обстоятелствата, които според органа обосновават
наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение.
Заповедта е издадена в срока по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка, неоснователни са направените възражения в
жалбата в тази насока. Справката
за резултатите
от проверка е с рег. № 2342р-8653/27.04.2020 г., върху която директорът на
ОДМВР – Пловдив е поставил резолюция „съгласен“ на дата 20.05.2020г.
Съгласно
чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл. 196, ал.2 от ЗМВР/.
Спазен
е срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една години от извършването му. В случая двумесечният срок е започнал да тече
от 27.04.2020г. - датата на постъпване на материалите от дисциплинарното
производство при дисциплинарнонаказващия орган, който преди изтичането му ,на 01.06.2020г.
е издал крайния за процедурата административен акт. Дисциплинарната отговорност
на служителя е ангажирана в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението
от 31.05.2019г.Същият е изтекъл на 01.06.2020г./тъй като 31.05.2020г. е бил
неприсъствен ден-ден неделя и срокът е удължен до 01.06.2020г./Действително за
нарушенията от 08.05.2019г. срокът за
налагането на наказание за тях е изтекъл, но достатъчно е ,че нарушение
е констатирано и на посочената по –горе дата-31.05.2020г.,за да се издаде
оспорената заповед.Касае се за система от нарушения,от страна на жалбоподателя
,което е видно и от представените по делото многобройни справки.
На
оспорващия е била предоставена възможност да участва в производството и да даде
писмени обяснения, които са съобразени от дисциплинарнонаказващия орган при
спазване на реда на чл. 25 от Инструкция № 8121з-470.
В
обясненията си служителят не отрича, че е допуснал грешка при определяне
размера на глобите в процесните фишове. Според сведената до знанието на оспорващия
длъжностна характеристика, същият като полицейски орган е длъжен да познава
нормативната уредба, въз основа на която черпи правомощията си и изпълнява
задълженията, поставени му във връзка и по повод носене на службата.
Нарушенията
правилно са квалифицирани от ответника като неизпълнение на служебните
задължения, които по своята същност представляват дисциплинарни нарушения по
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Действително нарушенията са три и с оглед тежестта
им подлежат на санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – „порицание“,
вместо по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „писмено предупреждение“. Въпреки това
настоящият състав на съда намира, че допуснатото нарушение не е от категорията
на съществените и не дава самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй
като приложеното от органа наказание е по – леко. Иначе казано, ако същото не
бе допуснато, изходът на производството не ще бъде по – благоприятен за
оспорващия.
Органът
не е приложил процедурата по чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР – определяне на едно
общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Този
пропуск също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като на
оспорващия е наложено наказание в минимално предвидения тримесечен срок, при
възможен максимален срок от шест месеца. Тоест, ако органът бе спазил
процедурното правило и бе определил срок над минималния, изходът от
производството отново не ще бъде по – благоприятен за жалбоподателя.
Наложеното
дисциплинарно наказание е съобразено с цялостното поведение на служителя,
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и с формата на вината при
извършването му, поради което видът и размерът наказанието не се явяват в
противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Не може да се
сподели тезата на защитата на жалбоподателя,че в конкретния случай се касае до
маловажен случай.
Не
се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените
правомощия на административния орган.
При
така изложеното и при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски.
По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водил
от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.П.
- ***в сектор СПС към ОД на МВР, с адрес: с Марково, обл. Пловдив, ул. „И. Асен
ІІ“ № 18, чрез адв. О.Т. ***, против Заповед № 317з-4475/01.06.2020 год. на
Директор на ОД на МВР - Пловдив
ОСЪЖДА И.С.П. - ***в
сектор СПС към ОД на МВР, с адрес: с Марково, обл. Пловдив, ул. „И. Асен ІІ“ №
18, чрез адв. О.Т. ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив, сумата от
100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: