Решение по КНАХД №306/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 79 от 01.08.2025 г., постановено по АНД № 73/2025 г. Районен съд – Берковица изменя Наказателно постановление № 25-0243-000083 от 11.03.2025 г. на ВПР Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, издадено на С. Б. И., от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 21, в частта, в която на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗВвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, като намалява размера на наложеното наказание глоба от 100 лв. на 50 лв. и потвърждава обжалваното Наказателно постановление в останалата му част, с която е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 175. ал. 1. т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът С. Б. И., чрез адв. К. Н. – АК Монтана, го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел наличието на вина от негова страна за липсата на предна регистрационна табела на управлявания автомобил, като е игнорирал обстоятелството, че същата е паднала вследствие на попадане в неравност („дупка“) по пътното платно в прохода „Петрохан“ в тъмната част на денонощието – събитие, което определя като непредвидимо и случайно. Поддържа, че веднага е намерил падналата табела, но поради липса на инструменти не е могъл да я закрепи на място, поради което я е поставил в купето на автомобила и е продължил пътуването си. Счита, че при тези факти не може да му се вмени вина за нарушението, а първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Моли касационната инстанция да отмени решението на районния съд и изцяло наказателното постановление като неправилни и незаконосъобразни.

В депозирана по делото молба касаторът, чрез процесуалния си представител адв. К. Н., заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поради неотложни лични и служебни ангажименти. Поддържат се съображения, аналогични на изложените в касационната жалба, като допълнително се акцентира върху това, че преди потеглянето от [населено място] автомобилът е бил с поставена предна регистрационна табела, която е паднала при попадане в дупка по пътя през тъмната част на денонощието. Касаторът сочи, че след като е намерил табелата, я е поставил в купето на автомобила и се е придвижил на собствен ход до дома си, където на следващия ден я е монтирал отново, позовавайки се на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП. Моли съдът да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление като неправилни и незаконосъобразни.

В съдебно заседание, касатора редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна ВПР Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Берковица, не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от ст. юрк. К. Д., която оспорва касационната жалба. Счита, че от въззивният съд правилно е приел, че нарушението е безспорно установено и е извършено виновно от наказаното лице. Също така правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че районният съд е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН като е изменил глобата. Моли касационната инстанция да остави в сила оспореното въззивно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна въззивният съд е възприел, че с обжалваното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С. Б. И. е ангажирана за това, че на 16.02.2025 г., около 21:15 часа, в [населено място], по [улица]в посока към [улица], е управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № [рег. номер], който е бил без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място. Повод за проверката е бил фактът, че автомобилът се е движел без предна табела. След спирането му И. извадил регистрационната табела от купето и обяснил, че е претърпял пътнотранспортно произшествие, при което тя е паднала, поради което я прибрал в автомобила. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 3434356/16.02.2025 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, с което на нарушителя е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В съдебното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, чиито показания съдът е кредитирал като последователни и непротиворечиви. Жалбоподателят не е оспорил, че е управлявал без предна регистрационна табела, но е твърдял, че тя е паднала при попадане в дупка по пътното платно.

От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с поставени на определените места табели с регистрационен номер. Посочил е, че тези изисквания се конкретизират в чл. 10, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., според която регистрационните табели се закрепват отпред и отзад на превозното средство, перпендикулярно на надлъжната му ос, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност.

Съдът е приел, че като водач на МПС И. е бил длъжен да осигури наличието на трайно закрепена предна регистрационна табела преди да приведе автомобила в движение, което не е сторил. Поради това не може да се позовава на непредвидимо или случайно събитие, нито да черпи права от фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. Не е споделено и възражението за „маловажен случай“, тъй като по силата на чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон разпоредбите на чл. 28 и 58г от ЗАНН не се прилагат.

Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна и субективна страна, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въпреки това съдът е счел, че административнонаказващият орган не е мотивирал определянето на санкция „глоба“ над законовия минимум, поради което е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на глобата от 100 на 50 лв., а в останалата му част – относно наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец“ – го е потвърдил като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.

При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора.

На следващо място, настоящият съдебен състав достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод относно безспорната установеност на деянието.

Въззивният съд е обсъдил възраженията по жалбата, аналогични на изложените в КЖ, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно решение.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само ППС, които са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Местата и начинът на поставяне са конкретизирани в чл. 10, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Установено е по делото и неоспорено от касатора, че процесното МПС е без поставена предна регистрационна табела на определеното място към момента на проверката, като табелата е била в купето. Това поведение осъществява състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП („регистрирано, но без табели или табелите не са поставени на определените места“), поради което въззивният съд правилно е потвърдил отговорността. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. изисква моторното превозно средство да бъде с регистрационни табели, поставени на определените за това места, а именно – отпред и отзад (или само отзад, когато конструкцията не позволява друго). Следователно е достатъчно дори само едната табела да не е поставена на мястото си, за да се приеме, че изискването на закона не е спазено. Нормата има за цел идентификацията на превозното средство в движението и гарантиране на възможността за визуален контрол от всички участници в пътното движение и контролните органи. Липсата на предна табела, макар задната да е налична, осуетява тази цел и представлява самостоятелно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Поради това правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждаща санкция и за хипотезата, когато „табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“, а не само когато напълно липсват.

По възражението за „случайно събитие“, а именно падане на табелата при попадане в дупка през тъмната част на денонощието, настоящият касационен състав намира, че дори да се приеме, че табелата е паднала по време на движение, от този момент насетне водачът съзнателно е продължил да управлява МПС без табелата да е поставена на определеното място, което е най-малкото непредпазливо нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съставът е формален и не изисква настъпване на вреден резултат, релевантно е фактическото управление без надлежно поставена табела. Следователно соченото „случайно събитие“ не изключва вината за последващото управление в нарушение.

Относно сочената от касатора разпоредба на чл. 101, ал. 2 ЗДвП, следва да се има предвид, че нормата допуска ограничено придвижване на собствен ход до най-близкото място за отстраняване на неизправността, при условие че това не застрашава безопасността на движението. Дори и при такава хипотеза изискването на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не се дерогира – движението с непоставена на място табела остава противоправно. Освен това по делото липсват данни, че придвижването е било сведено до най-близкото място за незабавен ремонт. Напротив, табелата е оставена в купето и МПС е управлявано до дома на водача, което не санира нарушението.

Възражението за прилагане института на маловажен случай е правилно отхвърлено от въззивния съд, тъй като съгласно чл. 189з ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Следователно квалификацията „маловажен случай“ е изключена ex lege.

Относно индивидуализацията на наказанието, настоящият състав намира, че въззивният съд основателно е констатирал липса на мотиви у АНО относно завишаване на глобата над законовия минимум и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН е изменил НП, като е намалил глобата до минимума от 50 лв. В останалата част – относно „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП – решението е правилно и законосъобразно, с оглед доказаното нарушение от обективна и субективна страна и липсата на смекчаващи обстоятелства, налагащи отпадане на този вид санкция.

Първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и признанията на жалбоподателя – и е достигнал до обосновани фактически изводи. Не се установяват съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, нито неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на изложеното, касационните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и за отмяна на наказателното постановление са неоснователни. Въззивното решение, с което НП е изменено в частта за размера на глобата и е потвърдено в останалата му част, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 01.08.2025 г., постановено по АНД № 73/2025 г. Районен съд – Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.