№ 46
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002532 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 697 от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 1976/2019г. по описа на
СГС, Търговско отделение, 20 състав е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* не дължи на Държавна агенция Държавен
резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, вземания по
изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата
от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. –
разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело
№20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност. Със
същото решение са отхвърлени предявените от „Добрич Мел“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Красен ММ5“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено спрямо Държавна агенция Държавен резерв и военновременни
запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, че са погасени по давност вземанията по
изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата
от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. –
разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело
№20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15. Със същото решение Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114 е осъдена
да заплати на „Добруджа Мел“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 2 712 лв. разноски. Със същото решение са осъдени „Добрич Мел“ ЕАД, ЕИК
********* и „Красен ММ5“ ЕАД, ЕИК ********* да заплатят на Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, разделно
и по равно сумата от 600 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Държавна
1
агенция Държавен резерв и военновременни запаси в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* не
дължи на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул.
„Алдомировска“ № 114, вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д.
№1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна
лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и
висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради
погасяването им по давност.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Добрич Мел“ ЕАД и
„Красен ММ5“ ЕАД, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове.
Срещу същия съдебен акт е постъпила и насрещна въззивна жалба от Държавна
агенция Държавен резерв и военновременни запаси в частта, с която са уважени исковете на
„Добруджа Мел“ АД.
Във въззивната жалба на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни
запаси се излагат твърдения за неправилност на постановеното по делото решение в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Посочва, че
извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР, като
даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Твърди, че на основание влязло в сила решение № 44/10.05.2004г. в полза на ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“ е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006г. срещу
солидарните длъжници „Добрич Мел“ЕАД, „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД.
Посочва още, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20061110430454 по описа на ДСИ при СРС. Твърди, че правилно първоинстанционния съд е
посочил в решението си, че изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник „Добруджа
Мел“ АД са искани и извършвани до 12.04.2008г., като перемпцията следва да настъпи на
12.04.2010г., а съобразно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла
да тече през цялото време на висящото производство по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от
ЗЗД. Твърди, че новата давност е започнала да тече от 12.04.2010г., като е прекъсната с
образуването на ново изп.д. с подадена молба с изх. № 741/26.04.2013г., като е видно, че
периодът попада в хипотезата на чл. 116, б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, следователно вземанията
на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ към солидарния длъжник „Добруджа
Мел“ АД противно на изложеното от първоинстанционния съд не са погасени по давност.
Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която неправилно са признати за
погасени по давност вземания спрямо солидарния длъжник „Добруджа Мел“ АД. Моли да
му бъдат присъдени разноски.
На така подадената въззивна жалба са депозирани отговори в срок от насрещните
страни - „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД, чрез адв. А. П..
Изложени са твърдения за недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност
на насрещната въззивна жалба.
Жалбоподателите „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД излагат твърдения за
неправилност и необоснованост на решението в частта, в която са отхвърлени предявените
от двете дружества отрицателни установителни искове. Първоинстанционният съд е
направил погрешен извод за прекъсване на погасителната давност по отношение на двете
въззивни дружества за процесното вземане. Посочените изпълнителни действия не са такива
2
от кръга на изчерпателно изброените в мотивите към т.10 от ТР № 2/2013г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съответно последните са негодни да прекъснат и не прекъсват
погасителната давност. Твърди, че с прогласените последователно две перемпции по
прекратените на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК две предходни изпълнителни дела, с
обратна сила са били обезсилени всички изпълнителни действия прекъсващи погасителната
давност, противно на изложеното от първоинстанционния съд. Молят да бъде отменено така
постановеното решение и да бъдат уважени исковете на ищците. Молят да им бъдат
присъдени разноски.
Подадената насрещна въззивна жалба от Държавна агенция Държавен резерв и
военновременни запаси възпроизвежда оплакванията изложени в подадената от същата
страна въззивна жалба.
На така подадената насрещна въззивна жалба са депозирани отговори в срок от
насрещните страни - „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД, чрез
адв. А. П.. Изложени са твърдения за недопустимост, а в условията на евентуалност за
неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Апелативен съд - София, намира, че въззивните жалби, както и насрещната въззивна
жалба са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт и като такива са процесуално допустими. След като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК
във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание на чл.439 от ГПК.
Ищците „Добруджа Мел“ АД, „Добрич Мел“ЕАД и „Красен ММ5“ ЕАД – длъжници
по изп.д. № 20151110400798 по описа на ДСИ при СРС - твърдят, че вземанията на
ответника Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси в общ размер от
72 731,57 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006 г. по гр.д. № 1181/2000 г.
на Окръжен съд – гр. Перник, са погасени по давност. Поддържат, че за събиране на
процесните суми кредиторът образувал три изпълнителни дела - № 20061110430454, №
20131110430173 и настоящото с № 20151110400798 (присъединено към ИД №
20151110400797), като първите две били прекратени поради перемиране.
Ищците считат, че правна последица на перемпцията е ретроактивното обезсилване на
всички извършени до настъпването й изпълнителни действия и отпадане на техния
прекъсващ давността ефект. Ето защо тригодишният давностен срок, приложим към
процесните вземания, се явява изтекъл, считано от влизане в сила на решението за
присъждането им до образуване на последното (неперемирано) изпълнително дело. Поради
изложеното ищците молят съда да установи недължимостта на вземанията на посоченото
погасително основание. Претендират разноски.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва исковете, като твърди, че
течението на давностния срок е било многократно прекъсвано и взискателят е отправял
молби за предприемане на предвидените от закона изпълнителни способи и за насочване на
изпълнението към имуществото на длъжниците. Наред с това поддържа, че спрямо първите
две изпълнителни дела следва да се възприеме разрешението, дадено с ППВС 3/1980 г., като
се приеме, че по време на тяхната висящност давностният срок е спрян. С оглед на
изложеното ответникът моли съда да отхвърли отрицателните установителни искове и да му
присъди разноски за юрисконсулт.
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че процесните искове са за установяване недължимост на
3
паричен дълг, който е признат с влязло в сила съдебно решение и е предмет на
принудително изпълнение, поради погасяването му по давност, изтекла след формиране на
силата на пресъдено нещо.
Установява се, че с решение от 10.05.2004г., постановено по гр.д. № 1181/2000г. на
ОС-гр. Перник, настоящите ищци са осъдени да заплатят солидарно на Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси сумата от 57 778,57 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за заем, и сумата от 14 953 лв. разноски. Въз основа на
така постановеното решение, което е влязло в сила е издаден изпълнителен лист от
30.01.2006г. Въз основа на издадения на 30.01.2006г. изпълнителен лист с молба
от 01.03.2006г. кредиторът е поискал образуване на изпълнително производство срещу
солидарните длъжници „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД, а с молба от 29.02.2008
г. – и срещу „Добрич Мел“ ЕАД. Образувано е изпълнително дело № 30454/2006 г. по описа
на ДСИ при СРС. На 19.03.2013 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е
обявено прекратяването на образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Въз основа на молба от 26.04.2013г. е образувано ново изп.д. № 30173/2013 г.,
прекратено също на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съгласно издаденото на 07.09.2015г.
постановление. Висящото към настоящия момент изп.д. № 798/2015г. е образувано по молба
от 17.11.2015г. С молба от 14.03.2018г. взискателят е поискал присъединяване на изп.д. №
798/2015 г. към изп.д. № 797/2015 г., образувано по молба от 17.11.2015г. въз основа на
изпълнителен лист от 22.01.2008г.
При така изяснената фактическа обстановка по предявения при условията на
активно субективно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд - София намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Искът по 439 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, чрез който
длъжникът може да оспори изпълнението, като се позове единствено на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене и имащи характера на правопогасяващи
предпоставки досежно търсеното вземане.
Не се спори, че сумите по издадения на 30.01.2006г., касаят вземания,
представляващи възнаградителна лихва и разноски.
Спорен е между страните въпросът за течението на погасителната давност и срокът
на погасителната давност за процесното вземане, значението на солидарността при
течението на давностния срок, както и с кои действия се прекъсва давността и откога
започва да тече тя при перемиране на изпълнителното дело, както и приложимо ли е спрямо
процесните изпълнителни производства ППВС № 3/18.11.1980г., отменено с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че течението на погасителната давност започва
от датата на издаване на изпълнителния лист - 30.01.2006г. по арг. от разп. на чл.282 ал.1 от
ГПК във вр. с чл.404 ал.1 от ГПК.
Срокът на погасителната давност е петгодишен срок, съгл. разп. на чл.117 ал.2 от
ЗЗД, съгл. която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Ирелевантно е обстоятелство какъв е характера на вземането,
установено със съдебното решение, въпреки че вземането, предмет на делото, по което е
4
издаден изпълнителния лист съставлява вземане за възнаградителна лихва и разноски.
В този смисъл е трайната съдебна практика, установена още от ВС и неизоставена от
ВКС и задължителна за настоящата съдебна инстанция. Съгл. ППВС №2/21.12.81г., когато
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът за новата давност е винаги
петгодишен, включително и за присъдените лихви. В този см. са и Решение
№68/24.04.2013г. по т.д.№ 78/2012г. на ТК, Второ т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК, Определение №808/06.06.2012г. по гр.д.№ 1641/2011г. ГК, Трето г.о. на
ВКС и Определение №42/19.01.2018г. по гр.д. №3565/2017г. ГК, Трето г.о. на ВКС. и пр.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Това означава,
че преценката относно осъществяването на факти, довели до прекъсване/спиране на
давността, в настоящия случай следва да бъде направена, спрямо всеки от длъжниците
самостоятелно и възможното погасяване по давност на дълга спрямо един от тях не
освобождава останалите, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд.
Спорен остава въпроса по прилагането на ППВС № 3/18.11.1980г., спрямо
процесните изпълнителни дела, за да даде отговор на този въпрос въззивния съд, съобрази
следното:
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на
даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /така
Решение № 170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2383/2017г., IV г.о., ГК./
Предвид изложеното и съобразявайки данните по настоящото производство, по
отношение на първото по време образувано изпълнително дело № 30454/2006г. по описа на
ДСИ при СРС с молба от 01.03.2006г. срещу солидарните длъжници „Красен ММ5“ ЕАД и
„Добруджа Мел“ АД, а с молба от 29.02.2008 г. – и срещу „Добрич Мел“ ЕАД, което е било
прекратено с изрично постановление на ДСИ от 19.03.2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК се прилага ППВС № 3/18.11.1980г. , както и по отношение на второто изпълнително
производство от образуването му с молба от 26.04.2013г. до обявяването на ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а по
отношение на третото изпълнително производство, а именно изп.д. изп.д. № 798/2015г. по
описа на ДСИ при СРС се прилага изцяло т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
5
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, предвид съобразяване на датите на образуване
и прекратяване на изпълнителните производства.
Вземането на кредитора е съдебно признато с влязло в сила решение, което както бе
посочено се погасява с 5 годишна погасителна давност, поради което след всяко прекъсване
на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД ще започне да тече нова 5-годишна
давност.
Според приетото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие. Примерно са посочени и действията, които биха могли да
прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и разбира
се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. От дадените примери може да се заключи, че действие,
с което взискателят отправя искане да се приложи изпълнителен способ, е годно да прекъсне
давността (както е посочено и в цит. ТР, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако
съдържа изпълнителен способ, прекъсва давността). Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността, следните действия – образуване на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В така
посоченото ТР ясно е разяснено, че перемцията, уредена в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
настъпва по силата на закона. Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение или не и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съобразявайки всичко гореизложено и данните по така приложените по делото
изпълнителни производства, съдът установи, че течението на 5 годишната погасителната
давност започва от датата на издаване на изпълнителния лист - 30.01.2006г., която давност е
прекъсната от образуване на първото изпълнително производство спрямо солидарните
длъжници „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД на 01.03.2006г., а по отношение на
третия солидарен длъжник „Добрич Мел“ ЕАД на 29.02.2008г., съобразявайки постановките
на ППВС № 3/18.11.1980г., приложимо към първото изпълнително производство, то
давността е спряла да тече през цялото време на образуваното изп. дело № 30454/2006г. по
описа на ДСИ при СРС по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД до неговото прекратяване с
изрично постановление на ДСИ от 19.03.2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е.
новата изпълнителна давност е започнала да тече от момента на прекратяване на
изпълнителното производство.
Горното води до извода, че по отношение на нито един от тримата солидарни
длъжници не е изтекла петгодишната погасителна давност в рамките на първото
изпълнително производство, както неправилно е възприето от първоинстанционния съд,
който не е съобразил приложението на ППВС № 3/18.11.1980г.
От 19.03.2013г. е започнала да тече нова погасителна давност по отношение на
процесните вземания, като последната е прекъсната с подаване на молба от 26.04.2013г. за
6
образуване на ново изпълнително дело, спрямо тримата солидарни длъжници, като
спирането трябва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980г. извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС. След отмяна на посоченото постановление, следващото
изпълнително действие е извършено с подаване на молба на 17.11.2015г., с която е
поискано образуване на ново изпълнително дело, както и прилагане на изпълнителни
способи (л. 1107, т. ІV), като след тази дата отново са извършвани изпълнителни действия с
налагането на запор на банкови сметки от 16.05.2018г. по отношение на „Добрич Мел“ ЕАД,
на 02.01.2019г. е наложен запор на МПС – та, собственост на длъжника – „Красен ММ5“
ЕАД, а с молба от 15.04.2019г. е поискано извършването на изпълнителни действия по
отношение и на тримата солидарни длъжници, съобразно вече действащото ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното петгодишния давностен срок не би могъл да изтече до настоящия
момент по отношение на нито един от тримата солидарни длъжници, поради което исковете
по чл. 439, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни.
Поради частично несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* не
дължи на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул.
„Алдомировска“ № 114, вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д.
№1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна
лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и
висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради
погасяването им по давност, като неправилно.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззивника Държавна
агенция Държавен резерв и военновременни запаси следва да бъдат присъдени сторените
разноски за пред настоящата съдебна инстанция. Въззивникът претендира, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, като не е представил списък
по чл. 80 от ГПК. Редът за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е
чл.78, ал.8 от ГПК, който препраща към нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, а тя
на свой ред към Наредбата за заплащането на правната помощ. Приложимият нормативен
акт в този случай е Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно новелата
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв, като в настоящия
случай съдът, счита че с оглед правната и фактическа сложност на делото следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв и държавна такса за
подадената въззивна жалба в размер на 1454,63 лв., или сума в общ размер на 1754,63 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 697 от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 1976/2019г. по
описа на СГС, Търговско отделение, 20 състав в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* не дължи на
Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул.
„Алдомировска“ № 114, вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д.
7
№1181/2000г. на ОС– Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна
лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и
висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради
погасяването им по давност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114, че по
давност са погасени вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2006 г., издаден по гр.д. №
1181//2000 г. на ОС-гр. Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна
лихва, и за сумата от 14 953 лв. - разноски, за събирането на които е образувано и висящо
изп.д. № 20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 697 от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 1976/2019г.
по описа на СГС, Търговско отделение, 20 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА „Красен ММ5“ ЕАД, ЕИК *********, „Добрич Мел“ ЕАД, ЕИК
********* и „Добруджа Мел“ АД, ЕИК ********* да заплатят на Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114 на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разделно и по равно сумата от 1754,63 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/ разноски пред Апелативен
съд – София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8