Решение по дело №1257/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 322
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Димитрина Николова Младенова
Дело: 20201630201257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. гр.Монтана , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНА Н.

МЛАДЕНОВА
Секретар:ГИНКА А. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА Н. МЛАДЕНОВА
Административно наказателно дело № 20201630201257 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-005815/ 01.07.2019г. на
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на В. А. А. от село
Бързия, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като и на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.
А. А. от село Бързия, обл.Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като моли съда да го отмени. В съдебно заседание
пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и
писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, доводите на защитника на жалбоподателя и посочените
в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателя на 06.07.2018г. в 10.50 в град Монтана, ул.”Искър” № 11
управлявал лек автомобил „Сеат Алхамбра” с поставена немска
регистрационна табела с номер MZR4010, която е предназначена за МПС от
Република Германия. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
Автомобилът е със СР на МПС от Република Австрия. Не представя КТ към
СУ на МПС. Наказателното постановление се издава на основание
постановление за прекратяване на досъдебно производство № 805/2018г. по
описа на РУ-Монтана и преписка № 1460/2018г. по описа на РП-Монтана.
Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред и като
нарушение на чл.100 ал.1 от ЗДвП - не носи контролния талон от СУ на МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели
по установяване на нарушението хххххх. Същите са полицейски служители и
липсва всякаква индиция за заинтересованост. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля хххххх. Тези показания останаха изолирани от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят не оспорва констатациите, че МПС е било
2
нерегистрирано. Навежда обаче доводи, че не е доказано, че е управлявал
същото. Твърди още, че МПС се е намирало в двора на Пътна полиция.
От показанията на свидетеля ххххх /арг.л.62 гръб/ се установява по
несъмнен начин, че „...От камерите, след преглед на същите, за наблюдение на градската
част и трафо камерите, се установи, че автомобилът е транспортиран от село Бързия до град
Монтана от същото лице-ххххх, и той направи самопризнания, че е докарал автомобила...”.
Нещо повече, установи се, че автомобилът е бил пред, а не в двора на КАТ.
Именно и това е била причината друг водач на МПС да се оплаче, че не може
да придвижи автомобила си за регистрация. В следствие на това оплакване е
извършена и проверка на жалбоподателя, довела до констатиране на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Именно при тази проверка е констатирано от проверяващите, че
жалбоподателят не носи контролен талон към СУ на МПС, което съставлява
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаните деяния в
съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав
на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо
съдът намира, че ххххх е извършил посочените административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид
административно нарушение, като е наложил наказание към предвидения от
закона минимален размер. При определяне на наказанието правилно АНО е
преценил, че жалбоподателя е системен нарушител на правилата за движение
по пътищата – справка за нарушител, арг.л.25-31 от делото. Ето защо и не е
наложил минималното предвидено в правната норма наказание.
3
Наказанието по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е правилно
индивидуализирано, предвид това, че размерът му е точно фиксирано в
правната норма.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите
обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този
вид администратино нарушение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-005815/
01.07.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което
на В. А. А. от село Бързия, обл.Монтана е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и глоба в
размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4