Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260523
гр.Бургас, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при
участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2937 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е
по жалба на Д.Г.П., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № Б-37/06.07.2020
г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с
чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
С жалбата се
навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му.
Изтъква се несъответствие между съдържанието на НП и приложената правна
квалификация. Излагат се и подробни доводи за липса на административно
нарушение.
В съдебно
заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител- адв.
Пантелей Солинков от БАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
В пренията си по съществото, както и в постъпило писмено становище, се изтъкват
и други аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира
разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк. Костова, включително и в писмено
становище, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят П. бил специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа
на правоспособните физически лица в „*”ООД, ЕИК *, който подписал окончателен
доклад за установяване на годността на строеж: „Конферентен и бизнес център с
хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен имот с идентификатор
07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под
шосето/ община Бургас. При извършена
документална проверка от служители на РДНСК Бургас се преценило, че подписаният
окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което не са
спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за
устройство на територията, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
23, ал. 2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във
връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от
29.10.2009г. за Строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. При проведено на 17.03.2020г. заседание на Държавна
приемателна комисия /ДПК/ за горецитирания строеж, се установило, че същият е изпълнен в несъответствие с
основните изисквания към строежите за безопасност в случай на пожар. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба 1з 1971 от29.10.2009г.: „Вратите на
евакуационните изходи се проектират така, че да ес отварят по посоката на
движение при евакуация”. Двете зали за бизнес срещи, намиращи се на първия етаж
на строежа, били изпълнени с врати на изходите, отварящи се обратно на посоката
на евакуация, което според АНО било нарушение на чл. 43, ал. 1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. При тези
данни е прието, че нарушението е започнало от датата на подписване на
горепосочения окончателен доклад /22.10.2019г./ и същото е довършено на
19.02.2020г. - датата на завеждане на окончателния доклад с вх.
№СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. Прието е, че нарушението е извършено в
мястото, където е съставен и подписан окончателният доклад - седалището на
лицето упражняващо строителен надзор - гр. Бургас.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на акт за установяване на административно нарушение, както и
на последвалото го наказателното постановление, съдът констатира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Посочени са всички признаци на
приетите за нарушени правни разпоредби, като липсва разминаване между
фактическо и правно описание на нарушението, което е вменено във вина на
жалбоподателя. Според АНО изпълненият строеж се разминава с окончателния
доклад, в който е прието, че липсват разминавания с нормативната уредба в
частта, касаеща пожарната безопасност, което именно е хипотезата на чл. 23 ал.2
т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. По отношение на възраженията за
посочването на датата на нарушението следва да се отбележи, че това е въпрос по
същество. Дори да се приеме, че нарушението е евентуално извършено на
22.10.2019 г., то не би била нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като
евентуалното констатиране на нарушението е свързано с дейността на държавната
приемателна комисия, за която в Наредба №2 от 31.07.2003г. са предвидени
продължителни срокове за формиране и произнасяне. Правилно е преценено и че при
така твърдяното нарушение, принципно може да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, тъй като същият е бил нает във връзка с изготвяне на книжа по
време на строителството и ако строежът се разминава с изготвените от него
документи, то същият носи отговорност.
Независимо от
горното, съставът намира, че извършването на нарушението не е доказано от
обективна страна. За да е съставомерно деянието по чл. 23 ал.2 т.1, предл.
второ от Наредба №2 от 31.07.2003г., е необходимо да се установи не просто
несъответствие на изпълнения строеж с окончателния доклад, а необходимо да бъде
доказано, че това несъответствие е било налице към момента на съставянето на
този доклад. Именно тогава може да се счита, че лицето е извършило нарушение,
като неправилно е отразило в документа наличието на пълно съответствие със
законовите изисквания. Съдът счита, че най-късният момент, в който е могло да
бъде извършено нарушението е датата на съставяне на окончателния доклад-
22.10.2019 г. Именно на тази дата жалбоподателят е обективирал волеизявлението
си за липса на несъответствие на изпълнения строеж, като липсват доказателства,
че към тази дата е било налице разминаване в изпълнението на строежа в
съответната част- вратите на залите, с това, което е прието от него. Твърди се
това разминаване да е констатирано едва на 17.03.2020 г.- близо пет месеца след
доклада. При това положение не може да се приеме, че към датата, когато
жалбоподателят е посочил, че строежът съответства на законовите изисквания,
това не е било така, поради което и няма как да бъде ангажирана неговата
отговорност. Още повече, че се касае за подвижен елемент- врати, а не се касае
за част от конструкцията например, или такава част, която да е невъзможно да
бъде променена след окончателния доклад.
Дори и да се
приеме, че фактическият състав на съставянето на окончателния доклад е датата
на неговото входиране, т.е. представянето му пред надлежните органи, то тази
дата се явява 13.12.2019 г., видно от Заповед РД-19152/06.03.2020 г. на
началника на ДНСК, с която е назначена ДПК. В заповедта е препратено към
входираното на 16.12.2019 г. искане, изпратено с писмо, находящо се на л. 67. В
последното с изходящ номер от 13.12.2019 г. изрично е посочено, че към
преписката е налице процесният окончателен доклад. При това положение отново
остава недоказан фактът на разминаване на строежа с доклада към датата
13.12.2019 г.- четири месеца преди констатирането му от приемателната комисия.
С оглед всичко
гореизложено, съдът намира вмененото нарушение за недоказано, като обжалваното
наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 91), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото преди изменението на чл.
63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, е отговаряла
агенцията, а не регионалното поделение (доколкото само агенцията е юридическо
лице съгласно устройствения правилник), съдът намира, че следва да осъди именно
ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1,
предл. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Б-37/06.07.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239,
ал.1, т.2 от ЗУТ на Д.Г.П., ЕГН: **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2
т.1, предл. второ от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и
чл.43 ал.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
ОСЪЖДА
ДНСК гр.София да заплати на Д.Г.П., ЕГН: **********, сумата от 300 лева
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените
по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала Д.Б.