Решение по дело №684/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 239
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120100684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Девня , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
Секретар:И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100684 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 558 ал. 7 от КЗ /чл. 288
ал. 12 от Кодекса за застраховане/ от „Гаранционен фонд” със седалище гр.
София, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, представляван заедно от
Изпълнителните директора Б.М. и С.С. срещу Ж. П. С., ЕГН: **********, с
адрес *** за осъждане на ответника да му заплати сумата 886, 76 лева,
представляваща изплатено от „Гаранционен фонд” обещетение по щета
№110300/23.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените в настоящото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на осн. чл.288,
ал.1 , . 2, б. “а” от Кодекса на застраховането /отм. /, сега чл. 557, ал.1 ,т. 2 ,б.
“а “ от Кодекса на застраховането, е изплатил по щета №110300/23.03.2016 г.
обещетение за имуществени вреди в размер на 886, 76 лева, причинени на лек
автомобил *** с рег. № *** вследствие на настъпило на 07.03.2016 г. ПТП в
гр. Варна. Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът Ж. П. С.,
който на посочената дата при управление на л. а. *** с рег. № *** на
1
кръстовището на ул. „Асен Разцветников“ и ул. „Петър Дертлиев“ в гр. Варна
отнема предимството на л.а. *** и го удря, като причинява процесното ПТП.
Поддържа се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ /отм/, сега чл. 490 от КЗ
ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Заявява се, че
ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение,
но до датата на предявяване на иска той не е сторил това. Моли се ответникът
да бъде осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ претендираната сума от
886, 76 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и съдебни
разноски.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
В открито съдебно заседание ищеца не изпраща представител, с
писмено становище моли, съда да уважи така предявените искове.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява, не
ангажира писмено становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения протокол за ПТП №1649968 от 07.03.2016 г.,
съставен от служител на Сектор „ПП” при ОД МВР – Варна на същата дата в
11, 30 часа в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Асен Разцветников” и ул. „Д-
р Петър Дертлиев” ответникът Ж. П. С. като водач на л. а. *** с рег. № *** и
номер на рама *** е отнел предимството на правомерно движещ се л.а. *** с
рег. № ***, вследствие на което настъпил удар между двата автомобила и
били причинени имуществени щети по л.а. ***.
Видно от писмо УРИ 819000-18021 от 03.06.2016 г. на Началника на
сектор „ПП” при ОД МВР – Варна срещу Ж. П. С., ЕГН:********** са
издадени Наказателни постановления № 16-0819-000573/07.04.2016 г. за
нарушение по чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 28.04.2016 г. и
НП №16-0819-001199/12.05.2016 г. за нарушение по чл. 683 ал. 3 от КЗ,
2
влязло в законна сила на 02.06.2016 г.
От извършената Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователни компании
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се установява,
че за МПС с рег. № *** и номер на рама *** няма данни за активна
застраховка „Гражданска отговорност” към дата 07.03.2016 г.
След изготвения Доклад по щета № 11 0300/23.03.2016 г.,
техническа експертиза и заключителна техническа експертиза нанесените на
увредения автомобил щети са оценени на 886, 76 лева.
С Преводно нареждане за кредитен превод така определеното
обезщетение от 886, 76 лева е изплатено от ищеца на И.М. Г. – собственик на
л.а . марка *** с рег. № ***.
До ответника е изпратена Регресна покана от 03.10.2019 г., с която е
бил поканен да възстанови сумата от 923, 76 лева на основание чл. 558 ал. 7
от КЗ в едномесечен срок от получаване на поканата.
Видно от приложеното известие за доставяне регресната покана не е
получена от ответника, като в обратната разписка е отбелязано, че адресатът е
преместен на друг адрес.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, когато ПТП е
настъпило на територията на Р България или на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. След извършване на плащането според разпоредбата на чл.
558 ал. 7 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
3
определянето и изплащането му и за него възниква правото да предяви
регресен иск срещу причинителя на вредата за тези суми. Съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше пълно и
главно да установи основанието и размера на претенцията си, като докаже, че
при управление на МПС ответникът е причинил виновно вреди в резултат на
извършено от него противоправно деяние, причинната връзка между
деянието и претърпените вреди, липсата на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" към датата на събитието и заплащане на сумата
претендирана от ищеца на увреденото лице.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения
регресен иск са налице, съобразно анализа на представените правно -
релевантни доказателства. От представения протокол за ПТП и справка за
влезли в сила две НП срещу ответника се установява по безспорен начин, че
виновно и противоправно той е причинил описания в исковата молба деликт –
настъпилото на 07.03.2016 г. ПТП. Впрочем горните обстоятелства не се
оспорват от ответника, който е подписал протокола за ПТП без възражения и
който, като документ, удостоверяващ неизгодни за него факти относно
участието му в ПТП, механизма на настъпването му и нарушените правила за
движение по пътищата се полза с материална доказателствена сила относно
тяхното настъпване. Установено е по безспорен начин обстоятелството, че
към датата на събитието за лекия автомобил управляван от ответника не е
имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". След
получаване на преписката по заведената щета от Гаранционен фонд е
изготвена техническа експертиза, според която стойността на имуществените
вреди причинени на увредения автомобил в резултат на ПТП възлиза на 886,
76 лева. Установява се от приложеното по делото платежно нареждане, че
стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло изплатена на
пострадалото лице от Гаранционния фонд, поради което на основание чл. 577
ал. 7 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е
възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение
от виновното лице – ответника Ж. Стоянов. По делото не са представени
доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума в
размер на 886, 76 лева, поради което исковата претенция се явява основателна
и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва върху
4
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. П. С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Гаранционен фонд” със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните директора Б. М. и С. С. сумата от
886, 76 лева /осемстотин осемдесет и шест лв, 76 ст./, представляваща
изплатено от „Гаранционен фонд” обещетение по щета №110300/23.03.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 557 ал. 7 от КЗ.

ОСЪЖДА Ж. П. С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Гаранционен фонд” със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните директора Б. М. и С. С. сумата от
150 лева /сто и петдесет лв., 00 ст./, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78 ал.1 и ал. 5 от ГПК вр. чл. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5
6