№ 167
гр. Перник, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720105078 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Т. СТ., Б. СТ. ИВ. и Т.С.И..
срещу „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че
ищците като наследници на В.М.Н., поради погасяване по давност, не дължат на
ответното дружество всеки от тях съобразно наследствената си квота от 1/3 сумата в
размер на 971,74 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2002г. до 30.04.2009 г., сумата от 390,93 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.09.2002 г. до 08.10.2009г., както и
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 64, 21 лева,
за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3352/2009 г. на Пернишкия
районен съд и образувано изп. д. № 2303/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представено е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2011 г.,
издадена по ч.гр.д. № 3352/2009 г. по описа на РС-Перник, с която е разпоредено
длъжникът В.М.Н. да заплати на ответното дружество сумата от 2915, 21 лв. –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2002 г. до 30.04.2009г.,
сумата от 1172,78 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
1
за периода от 30.09.2002 г. до 08.10.2009г., както и законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.09.2009 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 192, 64 лева. Представен е
изпълнителен лист от 05.05.2011г. за посочените суми, издаден след констатация на
съда, че решение № 825 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 9 от 2010 г. подлежи на изпълнение.
От представеното удостоверение за наследници /л. 21 от изп.дело/ се установява,
че наследството на В.М.Н., починала на 16.09.2010 г. е преминало към наследниците
на сина й С. И. С., починал на *** г., - Р. Т. СТ. /съпруга/, Б. СТ. ИВ. / син/ и Т.С.И..
/син/. Наследствената квота на всеки от тях от наследството на С. С. е 1/3 ид. част.
От приложеното изп. д. № 2303/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
същото е образувано въз основа на посочения изп. лист от 05.05.2011г. по молба на
взискателя „Топлофикация Перник” АД от 17.12.2020 г. След установяване на факта на
смъртта на длъжника, въз основа на молба от 06.01.2021г. от взискателя с
постановление от 17.03.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал като наследници
по изп. дело на мястото на В.Н. – ищците. Изпращани са покани за доброволно
изпълнение.
Видно от отразяването върху гърба на изп. лист образуваното въз основа на него
изп. дело № 423/11 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Съдът квалифицира спорното право въз основа на фактическите
твърдения, изложени с исковата молба. В случая с исковата молба ищците въвеждат
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 2011 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело №
423/2011 г. на ЧСИ Е.Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
2
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да са
извършени изп. действия по изп. дело № 423/2011г. след подаване на молбата за
образуване на изп. дело. Постановлението за прекратяване на изп. производство
поради перемция има само констативен характер и съдът не е обвързан от посочената в
него дата. В този смисъл съдът приема, че след подаване на молбата за образуване на
изп. дело, за което също няма данни за точна дата, но очевидно е след 05.05.2011г.,, с
изтичането на две години е настъпила перемция или към 2013 г. производството е
прекратено. От този момент е започнал да тече давностният срок за погасяване на
правото на принудително изпълнение за вземанията, който е изтекъл през 2018 г.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая има данни и за развило се исково производство, поради което
давността винаги ще бъде 5 – години.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
3
В случая действия, годни да прекъснат давността –молба от 17.12.2020г., с която
се иска налагане на запор са предприети след като давността вече е била изтекла през
2018 г., поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените
искове са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски
за ДТ и адв. възнаграждение. Всеки от тях е сторил разноски за адв. хонорар в размер
на 350 лв., чието заплащане е удостоверено в представените договори за правна защита
и съдействие. И тримата ищци са сторили разноски за ДТ в размер на 171,23 лв. и
такса за заверено копие от изп. дело в размер на 24 лв. – общо 195,23 лв. или всеки по
65,07 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Р. Т. СТ. , ЕГН
**********, с адрес гр. ****, в качеството си на наследник на В.М.Н. НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение, сумата в размер на 971,74 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2002г. до 30.04.2009 г., сумата от 390,93 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.09.2002 г. до 08.10.2009г., както и законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в размер на 64, 21 лева, за които е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 3352/2009 г. на Пернишкия районен съд и образувано изп. д. № 2303/2020 г.
по описа на ЧСИ С.Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК , че Б. СТ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, в качеството си на наследник на В.М.Н. НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение сумата в размер на 971,74 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2002г. до 30.04.2009 г., сумата от 390,93 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.09.2002 г. до 08.10.2009г., както и законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и
4
направените разноски в размер на 64, 21 лева, за които е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 3352/2009 г. на Пернишкия районен съд и образувано изп. д. № 2303/2020 г.
по описа на ЧСИ С.Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Т.С.И.., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, в качеството си на наследник на В.М.Н. НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото
на принудително изпълнение сумата в размер на 971,74 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2002г. до 30.04.2009 г., сумата от 390,93 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.09.2002 г. до 08.10.2009г., както и законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в размер на 64, 21 лева, за които е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 3352/2009 г. на Пернишкия районен съд и образувано изп. д. № 2303/2020 г.
по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Т. СТ. , ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата в размер на 415,07 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Б. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата в размер на 415,07 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Т.С.И.., ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата в размер на 415,07 лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5