Определение по дело №257/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н. Е. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, депозирана чрез адв.Г. Х. от АК – Ямбол, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кантора № 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. Е. Д., за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

Жалбоподателят излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. Сочи, че не употребява наркотични вещества, а тестът, установил употреба на бензодиазепини, е фалшиво-положителен, тъй като приема лекарства, които оказват влияние върху тестовете за употреба на наркотици. Твърди, че това обстоятелство е установено в друг идентичен случай през 2022г., когато тестът му за употреба на наркотични вещества бил положителен, но впоследствие се е установило, че не е употребявал такива. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, доколкото ЗППАМ е връчена на 02.04.2025г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 14.04.2025г., чрез административния орган. Същата е изпратена в Административен съд – гр.Бургас, който с определение № 4373/14.05.2025г. по адм.д.№ 765/2025г. по описа на съда е прекратил производството по образуваното въз основа на въпросната жалба дело, изпращайки го по подсъдност на Административен съд – гр.Шумен, на основание чл.135, ал.2 от АПК. Подателят на оспорването е лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт в качеството му на адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от обективираното в нея властническо волеизявление. Поради това жалбата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Н. Е. Д., с [ЕГН], от [населено място], обл.Шумен и ответник – полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе към ОДМВР – [населено място].

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на жалбоподателя следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

С молба вх.№ 5465/12.05.2025г. жалбоподателят е поискал, с оглед установяване на твърденията в жалбата, да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане като свидетели лицата Н. Д. Е. и Ш. И. И., двамата от [населено място], обл.Шумен. Съдът намира направеното доказателствено искане за допустимо и относимо към правния спор, поради което същото следва да бъде уважено, респективно посочените от оспорващия лица следва да бъдат допуснати до разпит за насроченото открито съдебно заседание.

По останалите доказателствени искания на оспорващия съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

Оспорващ: Н. Е. Д. - [населено място], [улица], ет.3, кантора № 1, чрез адв.Г. Х..

Ответник: полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе към ОДМВР – [населено място].

НАСРОЧВА адм.д. № 257/2025 г. по описа на АдмС - [населено място] в открито съдебно заседание на 24.06.2025 г. от 11.00 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

ДОПУСКА до разпит като свидетели лицата Н. Д. Е. и Ш. И. И., двамата от [населено място], обл.Шумен, за установяване на фактите, посочени в жалбата, при режим на довеждане от оспорващия за насроченото открито заседание на 24.06.2025г.

УКАЗВА на жалбоподателя, Н. Е. Д., че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на ответната страна, полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе към ОДМВР – [населено място], че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

Съдът, на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.