Решение по дело №374/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 57

Гр. Видин, 28.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд  Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

трети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Борисов

Административно дело №

374

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по жалба на В.И.Г. в качеството му на ЕТ“ В. 2005 – В.Г.“*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/3273 от 27.09.2019г. издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София.

Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен като твърди, че е в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на оспорения акт, евентуално за прекратяване на ангажимента без да се изисква възстановяване на получената сума по договора.

Ответникът , чрез процесуалния си представител счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Г.  

 като ЕТ“ В. 2005 – В.Г.“  ЕИК ********* е подал на 23.03.2012 г. Заявление за подпомагане по  мярка 211 „Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 502862. Приложени са договори за аренда на декларираните за подпомагане площи, както и декларации за запознаване при участие  по схеми и мерки за подпомагане при мерките НР1 и НР2. С писмо изх. № 01-6500/3273 от 21.06.2019г. ДФ „Земеделие“ РА е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК. В указания 14-дневен срок, в ДФ „Земеделие“ София е постъпило възражение с вх. № 01-6500/3273 от 16.07.2019г. Последвал е оспорения АУПДВ, с който ЕТ“ В. 2005 – В.Г.“  ЕИК ********* е изключен от подпомагане и е постановено възстановяване на сума в размер на 649, 63, която е  50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014г., като мотивите са, че са нарушени разпоредбите на чл.4, ал. 1,т. 2 и 3 от  Наредба № 11 от 03.04.2008г. за прилагане на мярка 211 Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“  от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на акта насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, за който е налице правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.

ОспорениятАкт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/3273 от 27.09.2019г. издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София  е издаден от компетентен орган в изискуемата форма видно от заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ София. Съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно чл. 20а ал. 4 ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори.  

Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно мотивиран.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.  

Съдът намира, че оспорения АУПДВ е съответен на закона, при следните съображения:

Безспорно установено е, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде заявление за подпомагане по мярка 211 за кампания 2015г. за което го задължават гореописаните текстове от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за прилагане на мярка 211 Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“  от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. Последиците от неспазването на това изискване е уредено в чл. 14 ал. 1 от същата наредба и са изключване на кандидата от подпомагането и възстановяване на 50% от  получената до момента субсидия. Размерът е правилно изчислен като неподаването на заявление е на четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент. Това е  

 релевантно за случая.

Съда счита за неоснователни наведените доводи от жалбоподателя, че не е поемал такова задължение и, че подаденото заявление съдържа декларативни фрази без да се пораждат , изменят или прекратяват права. Следва да се каже, че задълженията произтичат от нормативни актове – посочените наредби – те са публикувани по съответния ред. Това , че част от тях са пресъздадени в съответното заявление е направено единствено за удобство на кандидата и да заостри вниманието му към нормативните изисквания. На следващо място именно попълненото такова  заявление за предишните три години е дало основание на жалбоподателя да получи търсената субсидия.

 Неоснователен е доводът за форсмажорни обстоятелства, довели до неподаването на заявление за 2015г. Като такива се изтъкват продажбата на наетите площи от техните собственици. Представени са два наемни договора – единият от 2007г. за 15 години и втория от 2010г. за 5 години. Тези договори създават правното основание за Г. да кандидатства с тези площи и не е пречка продажбата им да бъдат заявени, независимо чия собственост са. Ако лицето е счело, че това са форсмажорни обстоятелства е следвало да уведоми ДФЗ за това своевременно, а не да ги изтъква едва след приключилата проверка.   

Ето защо в обобщение следва да се посочи, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеното в процесния акт е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, съгласно в полза на ответника следва да бъдат присъдени, платими от жалбоподателя, поисканите разноски. Направени са разноски за юрисконсултско възнаграждение, което определено съобразно спецификата на производството по реда на чл. 7 ал. 1 т. 4 вр. с параграф 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100 лева.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

                                           РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Г. в качеството му на ЕТ“ В. 2005 – В.Г.“*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/3273 от 27.09.2019г. издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ София,  като неоснователна.

ОСЪЖДА В.И.Г. в качеството му на ЕТ“ В. 2005 – В.Г.“*** да заплати на  ДФЗ София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :