№ 1444
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100902154 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от "Национална спортна база" ЕАД,
ЕИК ********* срещу ответника Д. С. В., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.535 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установени на вземанията предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.03.2019г.,
издадена по ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на СРС, 142-ри състав, в ЧАСТТА
относно задължението на ответника В. в размер на 136 590 лв.,
представляващо вземане на ищеца по Запис на заповед от 27.03.2018г., издаден
от „МС КОНЦЕРТ“ ЕООД, авалиран от ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава претенцията си с твърденията, че вземането произтича
от абстрактната сделка запис на заповед, като менителничния документ е
авалиран от ответника, при което той е солидарно отговорен наред с издателя-
длъжник по ценната книга. Сочи, че записа на заповед е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника.
Въз основа на него е била издадена процесната заповед за незабавно
изпълнение, срещу която ответникът е депозирал в срок възражение по чл.414
ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането и такъв е предявен в настоящото производство.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи
от страна на ответника, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът релевира възраженията, че записа на заповед не е
1
подписан от него като управител на дружеството-издател и като авалист,
поради което оспорва истинността на тези подписи. Сочи, че дори да е бил
издаден процесният запис на заповед, то той е обезпечавал изпълнението на
някаква каузална сделка, вероятно договор за наем, който обаче не сочи
конкретно, но според него е бил изпълнен от издателя на записа на заповед,
поради което ищецът злоупотребява с ценната книга. На следващо място
навежда възражението, че действителният собственик на поемателят „МС
КОНСЦЕРТ“ ЕООД е лицето Д.А.Д., като ответникът дори да е подписвал
нещо то е било по разпореждане на действителния собственик, а това според
ответника представлява основание за нищожност на записа на заповед „като
каузална сделка“. Счита, че записът на заповед не е бил надлежно предявен на
издателя и на авалиста, както и че не е налице учредено надлежно
поръчителство по записа на заповед.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от ю-т П.,
който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло и да
присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответникът Д. В. не се яви лично в съдебното заседание и не изпрати
представил.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото, съдът обяви за безспорно в отношенията между
страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че към
датата на издаване на записа на заповед ответникът е бил управител на „МС
КОНЦЕРТ“ ЕООД.
От представените и приети писмени доказателства се установява, че на
27.03.2018г. от МС“Концерт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. В. е издаден в полза на поемателя „Национална спортна база“
ЕАД, ЕИК ********* Запис на заповед за сумата от 136 590 лв. Записът на
заповед е с падеж на предявяване и е подписан от Д. В., в качеството му на
управител на издателя, като освен това е авалиран от Д. В. в качеството му на
физическо лице. Видно от представените нотариални покани (л.53 и 56 от
делото) записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 07.12.2018г.,
а на авалиста на 28.12.2018г., като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е депозирано в съда на
22.01.2019г. и въз основа на него е образувано ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на
СРС, 142-ри състав.
Съгласно договори за организиране и провеждане на концерти от
20.03.2018г., 13.04.2018г. и 07.05.2018г., сключени между издателя на
процесния запис на заповед- МС“Концерт“ ЕООД и ищцовото дружество,
МС“Концерт“ ЕООД е поело задължения по тези договори да заплати на
„Национална спортна база“ ЕАД за наем на зала за провеждането на концерти
сумата в общ размер на 128 844 лв. с ДДС, а с преводни нареждания от
22.03.2018г. за сумата от 46 524 лв., от 13.04.2018г. за сумата от 15 000 лв. и от
2
08.05.2018г. за 20 000 лв., е изплатило на ищеца общо 81 524 лв., или
неизплатени са останали задължения по тези договори в общ размер на 47 300
лв.
Във финансовия отчет на "Национална спортна база" ЕАД за 2018г. като
едно от значимите за дружеството вземания, е посочено такова спрямо „МС
Концерт“ ЕООД за 47 000 лв.
От страна на ответника не беше проведено успешно оспорването на
автентичността на подписите в запис на заповед, издаден на 27.03.2018 г. от
„МС КОНЦЕРТ“ ЕООД, представлявано от Д. С. В., положени срещу „подпис
на издателя“ и „подпис на авалиста“, поради което не е налице основание този
документ да бъде изключен от доказателствата по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разясненията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2013 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при спор между страните относно
конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
процесният запис на заповед, следва да бъде доказана връзка между соченото
каузално правоотношение и записа на заповед от страната, която навежда
твърдението за наличие на конкретно каузално правоотношение. При доказана
връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът
разглежда заявените от длъжниците релативни възражения, относими към
погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
В този смисъл, с доклада на делото съдът посочи, че в тежест на
ответника е да докаже възраженията си, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на вземане по каузална сделка-договор за наем, че наемната цена
по тази сделка е заплатена, че той не е подписал записа на заповед в
качеството му на управител на „МС КОНЦЕРТ“ ЕООД и като авалист ( във
връзка с оспорването автентичността на подписите).
В производството по делото не беше установено наличието на
облигационно правоотношение по договор за наем между „МС Концерт“
ЕООД и "Национална спортна база" ЕАД за наемна цена/и в размер на 136 590
лв., за каквато сума е издаден записът на заповед. Следователно, по делото не
следва да се разглежда наведеното от ответника възражение за наличието на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на
заповед, съответно – за погасяване на задълженията по каузалното
правоотношение, обезпечени с издаването на ценната книга. Отделно от това,
следва да се посочи, че установяването на сключени три договор за наем през
2018г., въз връзка с които „МС Концерт“ ЕООД е поело задължения за
заплащане на наем в общ размер на 128 844 лв. и е заплатило само 81 524 лв.
не означава, че процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечаване на
тези вземания, защото той е издаден преди сключването на два от общо трите
договора, а още по-малко, че задълженията по твърдяното каузално
правоотношение са били погасени от издателя на записа на заповед.
3
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на
ответника, че процесният запис на заповед е нищожен, защото бил подписан
от него по разпореждане на действителния собственик на поемателя „МС
КОНСЦЕРТ“ ЕООД.
Съдът намира, че е налице валиден запис на заповед - с изискуемите по
чл. 535 ТЗ форма и съдържание, издаден от ответното дружество - „МС
КОНЦЕРТ“ ЕООД, и авалиран от ответника Д. С. В..
Падежът на задължението, за което е издадена ценната книга, е на
предявяване, като видно от приетите нотариални покани, записът на заповед е
предявен на издателя на 07.12.2018г., а на авалиста на 28.12.2018г., поради
което следва да се приеме, че падежът на задължението е настъпил и
вземането на поемателя "Национална спортна база" ЕАД, както спрямо
издателя, така и спрямо авалиста е изискуемо. На основание чл. 485, ал. 1 ТЗ,
отговорността на издателя и поръчителите е солидарна, поради което следва
да се приеме, че Д. С. В. е задължен солидарно по процесния запис на заповед
спрямо поемателя на ценната книга. Същевременно, искът се счита за
предявен от депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК -22.01.2019г. поради което
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл и поръчителят по записа
на заповед е останал задължен по него.
Предвид това, представеният менителничен ефект установява годно за
изпълнение вземане на "Национална спортна база" ЕАД – в качеството на
поемател на ценната книга, срещу ответника Д. С. В. в качеството му на
поръчител по ценната книга, при условията на солидарна отговорност с
издателя, изискуемост на вземането по която е настъпила. Следователно,
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ и чл.86, ал ЗЗД
за установяване съществуването на вземане, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
20.03.2019г., издадена по ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на СРС, 142-ри състав,
в ЧАСТТА относно задължението на ответника В. в размер на 136 590 лв.,
представляващо вземане на ищеца по Запис на заповед от 27.03.2018г., издаден
от „МС КОНЦЕРТ“ ЕООД, авалиран от ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото в заповедното и исковото производство, за които
ответникът отговаря, и които възлизат общо на 4247,70 лв., от които 1365,90
лв. разноски в заповедното производство и 2881,80 лв. в исковото, за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. С. В.,
ЕГН **********, че в полза на ищеца "Национална спортна база" ЕАД, ЕИК
*********, съществува вземането, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.03.2019г.,
издадена по ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на СРС, 142-ри състав, в ЧАСТТА
относно задължението на ответника Д. В. в размер на 136 590 лв.,
представляващо вземане на ищеца по Запис на заповед от 27.03.2018г., издаден
от „МС КОНЦЕРТ“ ЕООД, авалиран от ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН ********** да заплати на "Национална
спортна база" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 4247,70 лв., представляваща
разноски по делото в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
След евентуалното влизане в сила на решението, последното, или
влезлият в сила отменящ го акт, да се изпратят в заверен препис на СРС по
ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на СРС, 142-ри състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5