Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1828 18.11.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: К. Линова
Прокурор: А.
Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2058 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Величков Т. ***,
чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 10 от 07.07.2021г.,
постановено по АНД № 80 от 2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е
потвърдено изцяло наказателно постановление № 02-26 от
25.02.2021 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА
гр.Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че не са
изложени мотиви по конкретните оплаквания на жалбоподателя. Оспорва се
осъществяването на риболов в рамките на забранената зона. Позовава се на
свидетелски показания относно точното местонахождение на лицето, извършило
риболов. Твърди се, че мястото е извън обхвата на аз.Камчия. Касаторът
притежава валиден билет за любителски риболов, като според него риболовът на
процесната дата е осъществен в близост до с.Подвис, на водоем, който протича по
естествено речно корито. Оспорва се верността на посочените географски
координати, като според касатора същите са описани погрешно, тъй като при
проверка на координатите се индивидуализирало място северно от язовир Камчия, а
с.Подвис е от южната му страна. Основното оплакване на санкционираното лице е,
че не е извършвал риболов на забранено място. Липсвало описание на фактите,
включени в състава на нарушението, като само от правната квалификация се
въвежда индиция за някои от тях без да са надлежно описани в обвинението на
подведеното под отговорност лице. Липсата на тези фактически обстоятелства
ограничавали правото на защита на наказаното лице и водят до формална
незаконосъобразност на съставения акт за установяване на нарушение и на НП,
обуславящи отмяната на последното. Прави се искане, касационната инстанция да
отмени решението на Районен съд –Карнобат и вместо него да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се
представлява от адвокат С.Г.- Т., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
оспорения съдебен акт и потвърденото с него НП.
Ответникът по касация – ИАРА, със седалище гр.Бургас,
редовно уведомен, не се представлява. Не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на първата
инстанция да бъде оставено в сила.
Административен
съд-Бургас, като прецени доводите и становищата на страните, събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Карнобат е било образувано по жалба на Д.Т. ***, против наказателно постановление № 02-26 от
25.02.2021г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
ИАРА гр.Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание
чл.70, ал.1 от ЗРА било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
С оспореното
решение, районният съд потвърдил НП, а за да постанови съдебния си акт съдът
приел, че на процесната дата- 04.10.2020г. служители на ИАРА са извършвали
проверка на територията на яз.Камчия. Установили, че Д.Т. извършва любителски
риболов, с въдици поставени в работно положение във водата. Сочи се, че лицето
притежава валиден билет за любителски риболов, с описан номер. С помощта на
техническо средство, проверяващите установили място на нарушението и го
индивидуализирали с точни географски координати, цитирани в съставения акт за
установяване на нарушение и издаденото НП. Според съда, нарушението е
квалифицирано правилно, съгласно посочената в НП разпоредба на чл.30, ал.3, т.1
от ЗРА и Заповед № РД-09-69 от 01.02.2019г. на МЗХГ. Съдът е изтъкнал, че
съгласно тази министерска заповед се определят временни забрани за стопански и
любителски риболов във водни обекти и
отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.
Посочено е, че яз.Камчия безспорно е воден обект, по смисъла на чл.3 от ЗРА, а
съгласно Заповед № РД-09-69 от 01.02.2019г. на МЗХГ, публикувана на интернет
страницата на ИАРА, в този воден обект е забранен риболова, съгласно приложение
№ 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г. Сочи се, че в Приложение № 1 от Наредбата
яз.Камчия е определен с основно предназначение за питейно-битово
водоснабдяване, а за разлика от другите язовири със сходно предназначение, в
които любителският риболов е разрешен извън санитарно-охранителната зона, той е
забранен за риболов във всички свои зони целогодишно. Така съдът обосновава
извода си за законосъобразно налагане на административното наказание и
потвърдил изцяло НП.
Настоящият
касационен състав, счита, че решението на РС-гр.Карнобат е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От приетите по
делото доказателства, се установява действително, че на
04.10.2020 г. в 09.10 ч. при проверка, извършена от специалисти при ИАРА
Бургас касаторът, притежаващ валиден билет за любителски риболов е заварен да
извършва такъв риболов със съответни принадлежности на воден обект, различен от
Черно море и р.Дунав. Тези факти по делото са безспорни.
Спори
се относно мястото на осъществения любител, като според тезата на наказващия
орган мястото е част от яз.Камчия, съответно са описани точните географски
координати, а според жалбоподателя, мястото е воден обект в близост до
с.Подвис, който протича по естествено речно корито.
Видно
от съдържанието на акта и на НП, физическото лице е наказано за нарушение по
чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, във връзка със Заповед № РД-09-69 от 01.02.2019г. на
МЗХГ.
Тази
заповед е приложена в преписката приета в хода на съдебното производство на
Районен съд- гр.Карнобат /л.36-40 от делото на КРС/, а освен това
е общоизвестна, тъй като съдържанието е публикувано и в интернет страницата на
Министерството на земеделието, храните и горите. Относимо към процесното
вменено на касатора нарушение е съдържанието на стр.4 от заповедта, относно
цитираните водни обекти на територията на Област Бургас, където е въведена
забрана. Съгласно т.4.1 от заповедта се забранява риболова в участъци от реки и
водни обекти, посочени поименно и в съответните им части, където важи
ограничението. Действително, в това число е включен и яз.Камчия, съгласно
Приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г., но в „границите на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“ видно от текста
на заповедта по отношение на този воден обект. Следователно, общият
административен акт, на който се основава АНО въвежда ограничение /забрана за
риболов/ само във вътрешните водни обекти /участъци на реки и други водни
обекти/, но тъй като се въвежда забрана /ограничение/ тя важи само за изрично
посочените в административния акт места. Общоизвестен факт е, че територията на
Защитена местност „Пода“ е 1 кв.км. и се намира на 4 км. южно от центъра на
гр.Бургас, вляво от международния път „Бургас- Истанбул“, които данни за защитената територия са публикувани още
с обособяването на тази територия и са достъпни за всички лица.
Първостепенният
съд не е взел предвид така изложеното съдържание на заповедта. Мястото на
забраната, обективирано в заповедта, съпоставено с описанието на мястото,
където е заварено лицето да извършва любителски риболов води до категоричния
извод, че мястото на осъществения любителски риболов е извън територията
обхваната от действащата Заповед от 01.02.2019г., валидна за три календарни
години- 2019г., 2020г. и 2021г. Това е така, тъй като описаните в НП географски
координати са на площ в близост до
с.Подвис, включено в територията на община Сунгурларе и очевидно
несъответстват на описаното в заповедта място на забраната- „границите на ЗМ
„Пода“, в землището на гр.Бургас“.
При
положение, че основният факт включен в състава на вмененото на дееца нарушение
е нарушаване на забрана, въведена с така описания административен акт,
респективно на неговото съдържание, последното също следва да бъде обсъдено при
преценка дали действително е нарушена конкретната забрана.
Съдът
в това производство не разполага с възможност да осъществява контрол на
цитирания общ административен акт, който следва да се изпълнява като влязъл в
сила и придобил стабилитет, а и не би могло да се игнорира неговото съдържание
и да се обосновава извод за наличие на нарушение, въпреки констатациите, че
така описаните параметри на мястото на нарушението очевидно противоречат на
текста на акта, обективиращ забраната.
Съгласно чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, министърът
на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и
водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни
обекти по чл.3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на
популациите от риба.
Със Заповед № РД 09-69 от 01.02.2019 г. Министърът
на земеделието, храните и горите е забранил извършването на риболов през посочените
три календарни години, сред които и 2020 година в редица рибностопански обекти
и зоните около тях по чл.3, ал.1, т. 1-2 от ЗРА, сред които и язовир „Камчия“,
но не за цялата площ на язовира, както става ясно от текста на заповедта.
Вярно е, че съгласно Приложение
№ 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 година
за ползването на язовирите – държавна собственост в рибностопанско отношение и
правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите
– държавна собственост по чл. 3 ал. 1 от ЗРА язовирът е забранен за
риболов. Обаче, издаденият общ административен акт е постановен, съгласно
чл.30, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, а целта на този акт
е обективиране на забрани за риболов. В този смисъл, издаденият по-нов общ административен
акт, съгласно законовата делегация на чл.30, ал.3 от закона /ЗРА/ не може да
бъде игнориран от описаното в цитираното приложение към наредбата, още повече,
че уредбата на обществените отношения с този акт се явява специална, доколкото
обективира само действащи във времето и спрямо водните обекти забрани, докато
самата наредба регламентира отношенията във връзка с ползването на водните обекти-
държавна собственост въобще. При тази конкуренция не може да се игнорира
направеното от издателя на акта уточнение относно мястото, където действа
забраната за любителски риболов към 2020г., а именно за яз.Камчия, в „границите
на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“.
При положение, че същият воден обект-
яз.Камчия е обект на регулация и от новия общ административен акт и то се прави
уточнението, че забраната е само за конкретна територия, по начина на
описанието й не може да се направи връзка с процесното място, където касаторът
е заварен да извършва любителски риболов, а именно в близост до с.Подвис,
общ.Сунгурларе. В тази връзка, действително се нарушава и правото на защита
на наказаното лице да разбере с кой акт е забранен любителския риболов и какво
точно му се забранява, след като мястото, където е бил е значително отдалечено
от границите на намиращата се в близост до гр.Бургас защитена местност „Пода“,
а не на последно място води до обективна невъзможност и за съда да установи
тезата на административния орган, въвеждащ забраните относими към това АНП.
Обобщено, издаденото НП е незаконосъобразно,
поради противоречие с нормите на материалния закон и подлежи на отмяна изцяло,
при което е безпредметно обсъждането на чл.28 от ЗАНН, което се извършва само в
случаите на доказано нарушение.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по изложените в
настоящия съдебен акт съображения, поради което следва да бъде уважена. С
потвърждаването на процесното НП районният съд е постановил валиден и допустим,
но неправилен съдебен акт, поради което следва да бъде отменено съдебното
решение. Не се налага извършването на допълнителни процесуални действия за
събиране на нови доказателства и предвид изясняване на спора от фактическа
страна с отмяната на оспореното решение следва да бъде постановено решение по
съществото на спора, с което незаконосъобразното НП да бъде отменено изцяло.
Касаторът не
претендира разноски, поради които такива и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 07.07.2021г., постановено по АНД № 80 от 2021г.
по описа на Районен съд – Карнобат, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-26
от 25.02.2021 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол– Черно
море“ гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и Контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище -
гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.