№ 2191
гр. Варна , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. №
282147/07.04.2021 г., депозирана от Ч. М. АТ. с ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „Стефан Караджа"№ 47,ет. 3, ап. 6 и Н. М. АТ. с ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, ул. „Одрин" № 9, ет. 4, ап. 11 , действащи
чрез адвокат Д.М. Д. от ВАК, против Решение № 261018/22.03.2021г.,
постановено по гр. д. № 10908/2019г. по описа на РС Варна, ГО, 7 съдебен
състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от Ч. М. АТ. с ЕГН ********** и
Н. М. АТ. с ЕГН ********** срещу СТ. СВ. Д., ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ул. Неофит Рилски № 22, ет. 2,
ап. 2 иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реална част с площ от 780кв.м. от имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.5404.4805 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
ИД на АГКК, целият с площ от 1279 кв.м., находящ се в гр. Варна, район
Аспарухово, кв. „Галата”, м-ст Боровец юг, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: 10135.5404.9756, 10135.5404.1724, 10135.5404.2161,
10135.5404.3854, 10135.5404.1726 и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори № №: ПИ 10135.5404.3854, ПИ 10135.5404.1724, ПИ
10135.5404.9756, ПИ 10135.5404.1726 и останалата част от ПИ
10135.5404.4805, основан на твърдения за придобиване на собствеността въз
основа на наследяване от родителите им Марко Колев А., поч. на 09.09.2003г.
и Недка Чанева А.а, поч. 14.12.2013г., а те с договор за замяна по НА № 61, т.
VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на давностно владение
осъществявано в периода 1972г. до м. 03.2019г., вкл. с присъединяване
владението на праводателите им и осъждане на ответниците да предадат
1
владението върху спорната реална част от имота, на основание чл. 108 ЗС.
Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е
необосновано. Сочат, че съдът не е указал на страните кои факти и
обстоятелства подлежат на доказване по делото, като в доклада си съвсем
формално е разпределил доказателствената тежест. Независимо от това, част
от мотивите на постановеното решение били базирани именно на
неустановеност на факти, за които факти, обаче, съдът не е дал указания, че
следва да бъдат доказани и да укаже чия е доказателствената тежест за тях.
Намират за неправилен извода на съда, че за имота, придобит от тях по
наследяване и замяна с Нотариален акт № 61/1979г. не е категорично
доказано да е идентичен с процесната част от ПИ с идентификатор
10135.5404.4805. Сочат, че от допуснатите по делото две СТЕ, в това число
единична и тройна, по делото се е установило по категоричен начин, че
имотът, придобит чрез замяна от родителите на ищците с нотариален акт №
61/1979г. съвпада с имота по НА № 138/1972г., с който праводателят им Илия
Шопов е придобил собствеността върху имота от Дафинка Хараламбиева и
същият представлява ПИ 1725 по КП от 1979г. и по КП- 1996г. - част от който
е процесната реална част от ПИ 4805.
Сочат, че съдът е игнорирал напълно категоричните изводи по двете
експертизи, и е тълкувал превратно един недотам ясно записан отговор на в.л.
Вучков и е игнориран многократно и категорично заявените от него и от
всички останали вещи лица изводи по посочения въпрос за идентичността на
имотите. Намират, че са напълно нелогични изводите на съда относно
неустановеност на местонахождението на имота по НА 4/1972г. В тази връзка
сочат, че съгласно заключенията на вещите лица, северната граница на имота
по НА 4/1972г. е имот на Димитър К. Крачев, вписан в същия нотариален акт.
Според СТЕ и тройната СТЕ това е имот ПИ 1723, вписан в разписния лист
на Неделчо Кръстев Крачев (1991г. - ПИ 2168 - вписан в разписния лист на
Неделчо Кр. Крачев и ПИ 2169 - вписан на Панайот Неделчев Крачев).
Считат, че този извод на вещите лица по двете СТЕ е правилен не само
поради съвпадението на фамилията на собствениците - съседи от север, при
това рядко срещана фамилия, но и предвид вписването на същия този
Димитър Крачев като съсед в официален документ - НА № 489/20.02.1986г.
(за ПИ 1727 - част от имота по НА 4/1972г., с който Дафинка Хараламбиева
Купенова продава на Ангел и Грозданка Апостолови).
Тъй като съдът е изложил съмнения относно северната граница на имота по
НА 4/1972г. - границата с Крачеви - дали Димитър Крачев и Панайот Кръстев
Крачев имат роднинска връзка, но не е дал указания на ищците, че следва да
инициират събиране на доказателства в тази насока, нито е събрал служебно
такива, то въззивниците считат, че е налице допуснато съществено
2
процесуално нарушение, довело до неправилен краен извод на съда.
Предвид изложеното, молят обжалваното решение да бъде отменено, а
вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендират и присъждане на сторените в двете съдебни
инстанции разноски.
Въззивниците релевират и доказателствено искане съдът да допусне повторно
изслушване и на двете СТЕ, приети по делото, с цел съставът на съда да добие
непосредствени впечатления от отговорите им. Поискали са и издаването на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от Община Варна с
удостоверение за трите имена на бащата на Панайот Неделчев Крачев с ЕГН
**********, както и дали баща му е имал братя и ако е имал - какви са
техните имена.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от С.С. Димитро и АЛ. СВ. Д.,
чрез адвокат М.Д. от ВАК. Въззиваемите намират обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано, като счита, че при постановяването
му не са допуснати сочените от въззивниците процесуални нарушения.
Сочат, че в тежест на ищците по иска по чл. 108 от ЗС е било да установят, че
са собственици на имота и че фактическата власт над него се упражнява от
ответниците, като при наличие на спор относно идентичност между
недвижимия имот, предмет на иска, и този, който се владее от ответниците,
ищецът следва да установи тази идентичност.
Сочат, че с оглед твърденията на всяка от страните по делото, съдът е указал
на ищците, че следва да докажат, че са собственици на спорната реална част
въз основа на наследяване от родителите им Марко Колев А., поч. на
09.09.2003г., а те с договор за замяна по НА № 61, т. VII, д. № 2861/1979г., а в
евентуалност въз основа на давностно владение, осъществявано явно и
необезпокоявано с намерение за своене в периода 1972г. до м. 03.2019г.,
както и че спорната реална част се държи от ответника; идентичност на
процесната реална част с имотите по НА № 61/1979г., НА № 138/1972г. и НА
№ 4/1972г. Предвид това считат, че с доклада по делото, съдът е дал указания
на ищците, че следва да установят наличието на идентичност на
претендираната от тях идеална част от имота, поради което и не е налице
непълнота и неточност на доклада и дадените с него указания.
Предвид горното, считат че не са налице основанията по чл. 266, ал. 3 от ГПК
за допускане до събиране на допълнителни доказателства, за установяване на
родствена връзка между посочените от въззивниците лица, а това искане е
преклудирано. Намират, че не е налице и нужда от допълнително изслушване
на вещите лица по изготвените по делото две СТЕ, доколкото отговорите им
са записани правилно в протоколите от съдебни заседания от 23.11.2020г. и
22.01.2021г., а същите не са оспорени от страните/.
3
Въззиваемите сочат, че съдът е достигнал до правилния извод за
неоснователност на предявения ревандикационен иск, като е анализирал
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията по
изготвените две СТЕ. Намират за правилно и обосновано становището на
ВРС, че съобразно разминаванията на вписванията по плановете и
обозначените граници в документите за собственост – НА 3/1972г., НА
138/1972г. и НА 73/1986г. следва, че не е доказано по категоричен начин
процесният имот да е идентичен на този по НА 138/1972, съответно на НА
61/1979г.
В заключение молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като
претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260
ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства
за платена държавна такса.
Относно доказателствените искания на въззивната страна:
Съдът намира, че искането за повторно изслушване на вещите лица не следва
да бъде уважено, доколкото експертите и по двете заключения са били
изслушани пред ВРС, като са отговорили подробно на всички въпроси на
страните. Доколкото страните изрично са посочили, че нямат повече въпроси
по заключенията, както и не са възразили срещу изготвените протоколи, то и
допълнителни въпроси на вещите лица не следва да бъдат задавани, нито
същите следва да бъдат изслушвани отново от настоящия състав.
Съдът намира, че без уважение следва да бъде оставено и искането на
въззивната страна за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с удостоверение за трите имена на бащата на Панайот Неделчев
Крачев с ЕГН **********, както и имал ли е баща му братя и ако е имал –
какви са техните имена. На първо място това искане, направено едва пред
настоящата инстанция, е преклудирано по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Не е налице и процесуално нарушение на съда по смисъла на чл. 266, ал. 3 от
ГПК, доколкото още с доклада по делото ВРС е указал на ищците, че следва
да установят идентичност на процесната реална част с имотите по НА №
61/1979г., НА № 138/1972г. и НА № 4/1972г. Доколкото установената
идентичност от вещите лица е била оспорена в съдебно заседание от
ответната страна, ищците са можели и е следвало да отправят искането си за
издаване на удостоверение в горния смисъл, своевременно пред
първоинстанционния съд.
От друга страна следва да се има предвид и, че обстоятелства, които страната
се домогва да докаже чрез така отправеното искане, не биха могли да бъдат
установени, доколкото евентуалната родствена връзка между Димитър К.
Крачев и Неделчо и Панайот Крачеви не би могла с категоричност да
4
установи идентичност на имотите, разположени на северната граница на
процесния имот, с имота на Димитър К. Крачев, посочен като граница в
НА4/1972г., тъй като наследяването не е единственият способ за придобиване
на вещни права.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 282147/07.04.2021 г.,
депозирана от Ч. М. АТ. с ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Стефан
Караджа"№ 47,ет. 3, ап. 6 и Н. М. АТ. с ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
ул. „Одрин" № 9, ет. 4, ап. 11, действащи чрез адвокат Д.М. Д. от ВАК,
против Решение № 261018/22.03.2021г., постановено по гр. д. №
10908/2019г. по описа на РС Варна, ГО, 7 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците за
повторно изслушване на вещите лица по двете СТЕ, приети по делото, както и
за издаване на съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 1243/2021 г. на ВОС за
06.10.2021 г. от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на въззивниците да се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5