№ 429
гр. П., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500552 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
321/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20215240100590 Пещерският
районен съд е приел за установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министерство на земеделието, храните и горите чрез
Министъра, че В. С. Г. с ЕГН ********** и И. Т. Г. с ЕГН **********,
двамата от гр. П.,ул. “Х.Д.“ № 2, са собственици на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 02837.503.526 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б. с административен адрес: гр. Б.,“язовир Б.“-
зона „А“, с площ от 1380 кв.м., с трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване - „друг вид застрояване“, с номер
по предходен план 1929 в кв.28, при съседи: 02837.503.9575, 02837.503.531,
02837.503.527, 02837.503.9576 и 62004.12.869.
Осъдил е Държавата чрез МЗХГ, да заплати на В. С. Г. и И. Т. Г.
разноски по делото в размер на 871.88 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Министъра на земеделието чрез К.К. – директор на
Д“АПФСДЧР“ при Областна дирекция „Земеделие“ – гр.П. и пълномощник
на Министъра на земеделието, храните и горите, упълномощен при условията
на чл.32, т.3 с правата по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, с адрес за
1
призоваване Областна дирекция „Земеделие“, гр.П., ул.“Е.Й.“ № 3, ет.4, с
изложени съображения за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
районният съд не се бил съобразил с влязлото в сила решение №
427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на Пещерския
районен съд, в което било прието за установено, че Държавата е собственик
на недвижими имоти, в т.ч. и на процесния имот с кадастрален номер
02837.503.526 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.. Този
имот попадал в отдел 183, част от подотдел „Г“ – частна държавна
собственост и бил с кадастрален № 000100 според цитираното съдебно
решение.Липсвали данни Държавата да се е разпоредила с този имот, поради
което следвало да се приеме, че тя е негов собственик. Освен това
обжалваното решение било постановено преди фактите по делото да са
напълно изяснени, поради което то било и необосновано. Страните доказвали
само изгодните за тях факти, а съдът бил този, който да ги напътва и при
необходимост бил длъжен служебно да събира доказателства, за да изясни
спора. В решението не било коментирано и становището на процесуалния
представител на Държавата, изразено в писмената защита.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.И. Ц.
в качеството му на процесуален пълномощник на ответниците по въззивната
жалба В. С. Г. и И. Т. Г. с искане решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Държавата, представлявана от
Министерството на земеделието, храните и горите, ищците В. С. Г. и И. Т. Г.
са твърдели, че по време на брака си са закупили недвижим имот,
представляващ имот с идентификатор 02837.503.526 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., с административен адрес: Б., “Язовир Б.“ -
зона А, с площ от 1380 кв.м., с трайно предназначение на територията
-„урбанизирана“, начин на трайно ползване“- друг вид застрояване. Твърдели
са, че придобили собствеността по силата на покупко-продажба, изповядана с
нотариален акт № 62, том ІІІ, дело № 459/2016 година на нотариус Г. В., като
продавачи по сделката били М.Я.К. и П.С.С.. От своя страна продавачите се
легитимирали като собственици с нотариален акт № 101, т.1, дело № 89/2007
2
година на нотариус Г. К., който бил издаден въз основа на решение № 2293А
от 06.07.2006 година на ОСЗГ – гр. Б. за възстановяване на право на
собственост на наследници на С.Я.К. върху земеделски имот, представляващ
ливада с площ от 6.495 дка. От това решение се установявало, че за да се
възстанови този имот, е било водено гр.дело № 217/2004 година по описа на
ПщРС. Впоследствие е имало разделяне на имота на три части, като
процесният имот е бил заснет под № 1029 в кв.28 по плана на курорт „Б.“ и
попадал в УПИ I- Индивидуално и обществено вилно застрояване. Ищците са
твърдели, че през 2020 година е било извършено вписване в кадастралния
регистър, като за имот 02837.503.526 като собственик без документ за
собственост била вписана Държавата чрез МЗХГ. Това вписване било
извършено без уведомяване на ищците и било направено въз основа на
някакво съдебно решение по дело, по което нито ищците, нито праводателите
им са участвали. Независимо от това вписването на Държавата като
собственик, макар и без документ за собственост, било пречка за ищците и
създавало правна несигурност. Това пораждало и правният им интерес да
установят, че ответникът не е собственик на описания имот.
Молят да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
Държавата - Република България не е собственик на поземлен имот,
представляващ имот с идентификатор 02837.503.526 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., с административен адрес: гр.Б., “Язовир Б.“ -
зона „А“ ,с площ от 1380 кв.м., с трайно предназначение на територията -
„урбанизирана“, начин на трайно ползване - „друг вид застрояване“, с номер
по предходен план 1929 в кв. 28, при съседи: 02837.503.9575, 02837.503.531,
02837.503.527, 02837.503.9576 и 62004.12.869. Предентират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и
не са ангажирани доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
Решение № 2293а от 06.07.2006 година Общинска служба по земеделие гр. Б.
е признала правото на собственост на наследници на С.Я.К. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ливада с площ от 7.00 дка,
находяща се в курорт „Язовир Б.“ в местност „Топлишка река“, като е
възстановила правото на собственост на наследници на С.Я.К. върху ливада с
площ от 6.495 дка седма категория, находяща се в курорт „Язовир Б.“ и е
отказала възстановяване на право на собственост върху ливада с площ от
0.505 дка с мотив „инженерна инфраструктура“.
На 12.02.2007 година е издаден Констативен нотариален акт № 101/2007
година от нотариус К. с район на действие Пещерски районен съд, с който
М.Я.К. и П.С.С. са признати за собственици на следните недвижими имоти:
1./Поземлен имот с пл.№ 1898 в кв.29 по плана на курорт „Язовир Б.“,
3
общ.Б., незастроен с площ от 4875 кв.м., попадащ в УПИ I - Индивидуално и
обществено вилно застрояване ,при граници: гора,УПИ XIV - Почивна база,
УПИ ХУ,УПИ Х1-1914-ИВЗ,УПИ ХШ-252 и път; 2./ Поземлен имот с пл.№
1929 в кв.29 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ.Б., незастроен с площ
от 1379 кв.м., попадащ в УПИ I - Индивидуално и обществено вилно
застрояване ,при граници: от две страни - път, гора и УПИ VI-1843 -
ИВС; 3./Поземлен имот с пл.№ 1930 в кв.28 по плана на курорт „Язовир Б.“,
незастроен с площ от 241 кв.м. попадащ в УПИ I-Индивидуално и
обществено вилно застрояване, при граници: от страни път, ПИ с пл.№ 253.
С договор за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № 62/2016
година, В. С. Г. е закупил от М.Я.К. и П.С.С. следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 02837.503.526, находящ се в гр.Б., който по
КККР е с адрес: гр.Б., Язовир Б. - Зона „А“, с площ от 1380 кв.м. ,а по титул за
собственост от 1379 кв.м., с трайно предназначение на територията -
Урбанизирана с номер по предходен план 1929 в кв.28, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 702837.503.9575; 02837.503.531; 02837.503.527;
02837.503.9576; 02837.503.576.
Като писмено доказателство по делото пред районния съд е приета и
скица на поземлен имот № 15-519317 от 11.06.2019 година, в която е отразен
имот с идентификатор 02837.503.526, който по КККР е с административен
адрес: гр. Б., Язовир – Б., Зона „А“, с площ от 1380 кв.м. Съгласно скицата
като собственици на имота са записани В. С. Г. и Държавата чрез МЗХГ (няма
документ за собственост).
С писмените бележки на процесуалния пълномощник на ответника пред
районния съд е представено незаверено копие от решение № 427/31.07.2013
г., постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на Пещерския районен съд, на
което жалбоподателят се позовава във въззивната жалба. Следва да се посочи,
че това писмено доказателство на първо място е представено след изтичане на
преклузивния срок по чл.131 от ГПК. Съдът не е чел определение, с което да
го е приел и приобщил към доказателствата по делото, а и представено в този
вид то не отговаря на изискванията за писмен документ, който може да бъде
годно писмено доказателство, тъй като представлява незаверено копие. В
обобщение следва да се приеме, че това съдебно решение не е част от
надлежно събраните по делото писмени доказателства, поради което не
следва да бъде коментирано и въз основа на него не следва да се правят
каквито и да било изводи, в това число и правни.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или
4
недопустимост. Във въззивната жалба са изложени твърдения за
недопустимост на решението на районния съд, но доколкото жалбоподателят
се позовава на липса на анализ на събраните доказателства и извършените
процесуални действия, тези оплаквания касаят съществото на спора, а не
допустимостта на съдебния акт. Освен това мотивите за поддържаната
недопустимост на съдебното решение са доста неясни и им липсва
конкретност, поради което въззивният състав е лишен от възможност да вземе
по-подробно отношение по тях.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и
правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл. 269 ГПК),
като за валидността, допустимостта и правилното приложение на
императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от
приетото с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е
ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл.
260, т. 3 ГПК). Въззивното производство по действащия ГПК се развива при
условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която
извършва, до рамките на търсената защита, определена от въззивната жалба.
Т.е. при липсата на конкретни оплаквания съдът не може да замести волята на
страната и да прави предположения за това от какво е недоволен
жалбоподателят и по какъв начин желае да се защити.
Общото правило за разпределяне на доказателствената тежест пък е
закрепено в чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите твърдения.
Както беше посочено по-горе, въпреки дадената от съда възможност,
ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК. Съдебната практика приема, че неподаването на писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и
обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по
представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването
на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК /В този смисъл - Решение №
27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК/.
Особеното в случая обаче е, че е предявен отрицателен установителен
иск, което означава, че тежестта за доказване на правото на собственост върху
процесния имот лежи върху ответника. Това е така, защото при отрицателния
установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост
на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни
5
придобивни основания. Ако ответникът не докаже придобИ.ето му по някой
от предвидените в чл. 77 ЗС способи, искът подлежи на уважаване,
независимо от това дали ищецът е собственик на вещта. В настоящия случай
ответникът претендира да е собственик на процесния имот по силата на
съдебно решение, което не е представил и не е прието като доказателство по
делото, поради което въз основа на този документ не могат да се направят
правновалидни изводи за право на собственост в полза на жалбоподателя.
Други доказателства, установяващи правото му на собственост върху имота
поради придобИ.ето му по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи не са
представени.
При тези данни следва да се приеме, че тъй като ответникът –
жалбоподател в настоящото производство не е успял да докаже правото си на
собственост, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по въззивната жалба
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на
400 лв. – заплатен адвокатски хонорар, за което са представени писмени
доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 321/11.04.2022 г., постановено по гр.д. №
20215240100590 по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министерство на
земеделието, храните и горите чрез Министъра, да заплати на В. С. Г. с ЕГН
********** и И. Т. Г. с ЕГН **********, двамата от гр. П.,ул. “Х.Д.“ № 2,
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 лв./четиристотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7