№ 5354
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20221100507729 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7729/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София срещу решение №3539 от 18.04.2022
г постановено по гр.д.№2299/22 г на СРС , 76 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника да се осъди „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София да му заплати на основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД суми от по 100 лева частични искове от 25 000 лева – платени при начална
липса на основание суми от В.П.С. от гр.Раднево , В.К.Б. от гр.Костинброд , В.Й.П. от
гр.Симитли , В.С.С. от гр.Горна Оряховица и В.С.К. от гр.София , които суми са били
прехвърлени с цесии на „Т.К.“ ООД и са били възникнали от 01.01.2015 г до датата на
съответната цесия , ведно със законната лихва от 17.07.2020 г до окончателното заплащане
на сумите .
- и по частна жалба на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София срещу определение №14428 от
07.06.2022 г постановено по гр.д.№2299/22 г на СРС , 76 състав , с което СРС е оставил без
уважение молба на жалбоподателя за изменение на решението си в частта за разноските като
същият е осъден да заплати на „И.А.М.“ АД сумата от 1800 лева юрисконсулски
възнаграждения .
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС .
Въпреки формалното изпълнение на отменителното определение на ВКС вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдия е продължило да бъде , че исковата молба е
1
нередовна , съответно на въззивника не е дадена дължимата защита на правата му от съда .
Производството по първоначалното дело с 83 обективно съединени иска е разделено и
всички дела са разгледани в едно заседание като са допуснати множество процесуални
нарушения от СРС . Отказан е достъп до правосъдие като е определен депозит от 20 000
лева вносим в 7-дневен срок и този срок не е удължен при изрично искане за това . СРС е
проявил негативно отношение и не е допуснал поправка на съдебния протокол . Докладът на
СРС е непълен и неточен , поради което не е настъпила преклузия за събиране на
доказателства , включително ССЕ . Процесните договори за цесия не са нищожни поради
невъзможност да се определи предметът им – същият е ясно определен и касае
съществуващи вземания на физически лица . Освен това тези физически лица са
прехвърлили на ищеца всички свои вземания до датата на сключване на съответния договор
за цесия , включително поради пълна или частична нищожност на договори за кредити
/заеми/ , овърдрафти и пр. СРС не се произнесъл дали са връчени уведомленията за цесиите
.Ответникът не е доказал при условията на пълно доказване , че сумите са му били дължими
и е следвало да ги задържи .
В частната си жалба „Т.К.“ излага доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Юрисконсултските възнаграждения на ответника са определени в прекомерно
голям размер . Действително съдебното производство е продължило повече от две години ,
но това е по причина на действията на съда . Делото не е с фактическа сложност и липсва
злоупотреба с право от ищеца . Всички дела са разгледани в едно заседание , а ответникът е
представил едни и същи отговори и писмени становища . Материалният интерес по искове е
само 100 лева или общо 500 лева .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Действията на СРС са били уместни и законосъобразни , а неправилно е определението на
ВКС . Подобни указания по констатирани нередовности са давали и други състави на СРС .
Не са допуснати нарушения при изготвяне и одобряване на доклада на СРС и при допускане
и заличаване на ССЕ . Претенциите на ищеца са били неясни и нередовни , като ако става
въпрос за плащане поради грешка , то не може да стане при периодични плащания .
Договорите за цесия са нищожни като предметът им не е индивидуализиран и не може да се
уточнява в течение на делото . Цесиите противоречат на ЗЗП като ищецът привлича
потребители , за да изкупува и събира техни вземания . Нормата , че цесионерът има право
да получи документите , от които произтича вземането има императивен характер . Без
предаването на документите не е осъществен фактическия състав на цесията и цесионерът
не е легитимиран като кредитор . Настъпила е преклузия за доказателствените искания на
въззивника . Не е проведена от СРС процедура по чл.193 ал.2 ГПК .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба .
Производството е продължило повече от две години , било е с фактическа и правна
сложност и юрисконсултско възнаграждение от 360 лева не е прекомерно . Исканията на
ищеца са били неясни и са затруднили защитата на ответника . Действително материалният
интерес по исковете е нисък , но исковете са частични и решението по тях ще окаже влияние
2
в други производства .
Въззивната и частната жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на
26.04.2022 г и е обжалвано в срок на 10.05.2022 г /по пощата/ . Определението на СРС по
чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 14.06.2022 г и е обжалвано в срок на 21.06.2022 г /по
пощата/
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението и определението по
чл.248 ГПК на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в
обжалваната част . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че процесните цесии за нищожни поради пълна
невъзможност да се определи предметът им . Договорите за цесия не е са потребителски
договори и не противоречат на ЗЗП . Цесията е надлежно съобщена на ответника от
пълномощник .
От фактическа страна настоящия съд приема следното :
В исковата молба ищецът твърди , че е придобил вземания срещу ответника основаващи се
на неоснователно обогатяване от плащания на физически лица по договори за
потребителски кредити , овърдрафт , кредитни карти и др.в които има нищожни клаузи .
Ищецът представя уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията като
пълномощник на физически лица , включително на В.П.С. от гр.Раднево , В.К.Б. от
гр.Костинброд , В.Й.П. от гр.Симитли , В.С.С. от гр.Горна Оряховица и В.С.К. от гр.София .
Ищецът представя заверени копия от договор за вземания от финансови институции от
17.03.2020 г с В.П.С. , Приложение №1 списък на финансови институции и пълномощно за
съобщаване на цесията от цесионера .
Ищецът представя заверени копия от договор за вземания от финансови институции от
12.03.2020 г с В.К.Б. и пълномощно за съобщаване на цесията от цесионера .
Ищецът представя заверени копия от договор за вземания от финансови институции от
26.03.2020 г с В.Й.П. , Приложение №1 списък на финансови институции и пълномощно за
съобщаване на цесията от цесионера .
Ищецът представя заверени копия от договор за вземания от финансови институции от
02.04.2020 г с В.С.К. , Приложение №1 списък на финансови институции и пълномощно за
3
съобщаване на цесията от цесионера .
Ищецът представя заверени копия от договор за вземания от финансови институции от
26.03.2020 г с В.С.С. , Приложение №1 списък на финансови институции и пълномощно за
съобщаване на цесията от цесионера .
В писмен отговор ответникът е оспорил исковата молба като нередовна , както и като цяло
материалната легитимацията на ищеца поради нищожност на цесията . Оспорени са и
представените от ищеца заверени копия на писмени доказателства , както и наличието на
вземания за неоснователно обогатяване на цедентите-физически лица . Релевирано е
възражение за погасителна давност .
С разпореждане от 02.02.2021 г СРС по гр.д.№31678/20 г /първоначалното дело преди
разделянето / е върнал исковата молба , но това определение е било отменено от ВКС .
С определение от 20.01.2022 г е допусната ССЕ при депозит от 1200 лева . С молба от
14.02.2022 г /по пощата/ ищецът е поискал продължаване на срока за внасяне на депозит за
ССЕ , които изтича на същата дата или за намаляване на размера му . Направил е
доказателствени искания за съдебни удостоверения .
Ответникът е възразил за нередовност на исковете , по доклада и отново е оспорил
представените копия на писмени доказателства с искане за представяне на оригинали .
В о.с.з на 02.03.2022 г съдът е оставил без уважение искането на ищеца за намаляване на
депозита за ССЕ и е отменил допускането на ССЕ . Оставил е без уважение искането на
ответника да се представят оригинали на представените писмени доказателства за
прехвърляне на вземанията . На ищеца са издадени съдебни удостоверения .
С молба от 15.03.2022 г ответникът отново поискал представяне на оригинали на
представените от ищеца документи по цесиите .
С определение от 25.08.2022 г настоящият съд е констатирал , че докладът на СРС е непълен
и е дал указания на страните по доказателствената тежест . Дадена е възможност на страните
за доказателствени искания и е допусната ССЕ .
С молба от 13.09.2022 г до настоящия съд ищецът е поставил допълнителни задачи на ССЕ ,
както и има евентуално искане за допускане на СГЕ .
С молба от 10.10.2022 г до настоящия съд ответникът е възразил за нередовност на исковата
молба . Потвърждава , че е имал договорни отношения с посочените по-горе физически лица
. Отново е оспорил представените копия на писмени доказателства за цесиите с искане за
представяне на оригинали . Иска представяне от ищеца на приемо-предавателни протоколи
към договорите за цесия .
С разпореждане от 18.10.2022 г настоящият съд е дал последна възможност на ответника за
доказателствени искания и му е указал , че с оглед отменителното определение на ВКС няма
да указва на ищеца да отстранява нередовности на исковата молба .
Със становище от 10.11.2022 г ответникът твърди , че няма плащания извършени поради
грешка или на друго основание освен по договори съгласно справка .
4
В о.с.з на 14.11.2022 г настоящият съд е дал възможност на ответника с писмена молба да
опише документите , които иска да бъдат представени в оригинал .
С молба от 16.11.2022 г ответникът е описал кои писмени доказателства като заверени копия
иска да бъдат представени в оригинал .
С разпореждане от 18.11.2022 г настоящият съд е задължил ищеца да представи в оригинал
писмени доказателства .
С молба от 22.12.2022 г ответникът счита , че има разминавания в представени от ищеца
заверени копия .
С молба от 19.01.2023 г ищецът твърди , че част от заверените копия съответстват на
оригиналите , а други не .
Според приетата пред настоящия съд ССЕ на вещото лице Д. Г. , в счетоводството на
ответника са отразени парични постъпления до датата на цесиите , както следва :
-от В.С. 5418,66 лева ;
-от В.Б. 11 293,25 лева ;
-от В.П. 1430,36 лева ;
-от В.К. 10 050,67 лева ;
-от В.С. 5156,83 лева.
След извършени констатации по оригинали в о.с.з на 20.02.2023 г и на 20.03.2023 г съдът е
изключил като доказателства по делото заверени копия от договор за вземания от
финансови институции от 26.03.2020 г не е подписан ръкописно от В.С.С. , Приложение №1
списък на финансови институции и пълномощно за съобщаване на цесията от цесионера .
Относно копия от договор за вземания от финансови институции от 02.04.2020 г с В.С.К. и
Приложение №1 списък на финансови институции и пълномощно за съобщаване на цесията
от цесионера са констатирани различия по отношение на подписите .
Според изслушаната пред настоящия съд СГЕ на вещото лице Л. Г. , в представените
документи за цесиите подписите са положени от В.Б. , В.С. и В.К. . Не са положени подписи
от В.П. .
Според изслушаната пред настоящия съд допълнителна СГЕ на вещото лице Л. Г. , в
представените документи за цесията подписите са положени от В.П. .
От правна страна съдът приема следното :
Решението на СРС е валидно , допустимо , но частично неправилно . При служебна
проверка не се установяват основания за нищожност на обжалваното решение .
Решението на СРС е допустимо . Следва да се отбележи , че първоначалната искова молба
не е била нередовна и не е следвало да бъде оставяна без движение с указания да се
извършват уточнения на основанието на иска .
Решението на СРС е правилно в частта , в която е отхвърлен осъдителният частичен иск за
5
100 лева по отношение на придобито от ищеца вземане на В.С.С. . В о.с.з на на 20.03.2023 г
съдът е изключил като доказателства по делото заверени копия от договор за вземания от
финансови институции от 26.03.2020 г с В.С.С. , Приложение №1 списък на финансови
институции и пълномощно за съобщаване на цесията от цесионера и пълномощно . Не е
доказано прехвърляне на вземане на това лице в полза на ищеца и същият не е доказал да
има визираното процесно вземане от ответника .
В останалата част решението на СРС е неправилно . Цесиите извършени с Договори за
вземания от финансови институции в полза на ищеца са действителни . Същите по т.1 от
Договорите имат за предмет съществуващи определяеми вземания от неоснователно
обогатяване , а възнаграждението е в процент от размера на вземанията . Не се констатира в
договора да са налице неравноправни клаузи или същият да е нищожен на друго основание .
Извън предмета на настоящото дело е да се изследва бъдещото плащане от ищеца в полза на
потребителя-продавач по цесията .
Ответникът е получил надлежно уведомление за цесията , а отделно ищецът е представил
уведомление за цесията и като приложение към исковата молба . Цесионерът е изрично
упълномощен да извърши уведомление за цесията с пълномощно на л.18 от делото пред СРС
. Предаването на документи за вземането от цедента на цесионера не е част от фактическия
състав на цесията и е без значение за основателността на исковете . Ищецът е цесионер и
може да претендира вземанията на основание неоснователно обогатяване на цедентите
спрямо ответника .
С изслушаната пред настоящия съд ССЕ е доказано , че в счетоводството на ответника са
отразени парични постъпления до датата на цесиите , както следва :
-от В.С. 5418,66 лева ;
-от В.Б. 11 293,25 лева ;
-от В.П. 1430,36 лева ;
-от В.К. 10 050,67 лева ;
-от В.С. 5156,83 лева.
С определение от 25.08.2023 г настоящият съд изрично е указал на въззиваемата страна , че
е в нейна доказателствена тежест да докаже , че евентуални плащания от страна на
цедентите са извършени при наличие на основание за това т.е. че не са платени при начална
липса на основание . Вместо да поиска допълнителни задачи към ССЕ и да представи
писмени доказателства за договори за кредит /заем/ - ако са налице такива – въззиваемата
страна е подала становище от 10.10.2022 г , с което концентрира процесуалното си
поведение да твърди нередовност на исковата молба /по който въпрос има задължителни
указания на ВКС/ и да оспорва представени от ищеца писмени доказателства .
С разпореждане от 18.10.2022 г съдът отново е указал на ответника , че няма да дава
указания на ищеца да уточнява исковете си , а ответникът избира какви процесуални
действия на предприеме или да не предприеме .
6
С ново становище от 10.11.2022 г ответникът твърди , че има плащания по договори и
представя справка за подписвани договори за заем . Отново не е направено искане за
допълнителни задачи към ССЕ , с които да се установи , че плащанията по съответните
договори от цедентите са били дължими и при наличие на основание за това .
Следователно в случая ищецът по отношение на исковете за придобити вземания от В.П.С.
от гр.Раднево , В.К.Б. от гр.Костинброд , В.Й.П. от гр.Симитли и В.С.К. от гр.София е
доказал плащания от цедентите в полза на ответника , а ответникът не е доказал , че
плащанията са дължими т.е.основание да задържи в своя полза тези плащания и да не
ги върне на ищеца като цесионер на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Предоставените данни от ответника , че между него и посочените физически лица е имало
подписани договори за парични заеми не представляват пълно доказване , че ответникът
е имал право да задържи плащания в претендирания по настоящото дело размер .
Недоказано е и възражението за давност на ответника , тъй като според ССЕ платените суми
от цедентите са платени след 17.07.2015 г т.е. в 5-годишен срок преди предявяване на иска
на 17.07.2020 г .
Следователно ищецът е доказал , че ответникът неоснователно се е обогатил с плащания от
В.П.С. от гр.Раднево , В.К.Б. от гр.Костинброд , В.Й.П. от гр.Симитли и В.С.К. от гр.София
в претендирания размер на частичните искове . Съответно ищецът е доказал , че е придобил
вземанията за неоснователно обогатяване с договори за цесия / посочените по-горе
Договори за вземания от финансови институции / . След частична отмяна на решението на
СРС исковете визиращи придобити вземания от посочените четири /от общо пет/ лица
трябва да се уважат .
В частта за разноските .
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски по компенсация пред СРС и пред
настоящия съд . При изчисление на разноските юрисконсултското възнаграждение на ищеца
трябва да се намали от 360 лева на иск на 200 лева на иск поради прекомерност .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3539 от 18.04.2022 г постановено по гр.д.№2299/22 г на СРС , 76
състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София да се
осъди „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
суми от по 100 лева частични искове от 25 000 лева представляващи платени при начална
липса на основание суми от В.П.С. от гр.Раднево , В.К.Б. от гр.Костинброд , В.Й.П. от
гр.Симитли и В.С.К. от гр.София , които суми са били прехвърлени с цесии на „Т.К.“ ООД и
са били възникнали като вземания до датата на съответната цесия , ведно със законната
7
лихва от 17.07.2020 г до окончателното заплащане на сумите ; и в частта , с която „Т.К.“
ООД ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София 1800
лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София сумата от общо 400 лева формирана като сбор от
претендираните по 100 лева частични искове от 25 000 лева , представляващи платени при
начална липса на основание суми от В.П.С. от гр.Раднево , В.К.Б. от гр.Костинброд , В.Й.П.
от гр.Симитли , и В.С.К. от гр.София , които суми са били прехвърлени с цесии на „Т.К.“
ООД и са били възникнали като вземания до датата на съответната цесия , ведно със
законната лихва от 17.07.2020 г до окончателното заплащане на сумите .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение , в частта , с която е отхвърлен иска на „Т.К.“ ООД
ЕИК **** гр.София да се осъди „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София да му заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 100 лева частичен иск от 25 000 лева
представляваща платена при начална липса на основание сума от В.С.С. от гр.Горна
Оряховица , която сума е била прехвърлена с цесия на „Т.К.“ ООД и е била възникнала като
вземане до датата на съответната цесия , ведно със законната лихва от 17.07.2020 г до
окончателното заплащане на сумата .
ОТМЕНЯ определение №14428 от 07.06.2022 г постановено по гр.д.№2299/22 г на СРС , 76
състав .
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на „Т.К.“ ООД ЕИК **** гр.София
сумата от 150 лева разноски пред СРС /по компенсация / и сумата от 4230 лева разноски
пред СГС /по компенсация /.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8