Решение по дело №154/2011 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2011 г. (в сила от 28 март 2012 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20117090700154
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  127

гр.Габрово, 06.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на десети ноември  ................. през две хиляди и единадесета година  в състав :        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

         

при секретаря  …..…Е.С................ и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм.Д №154 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Жалбоподателят М.Д.К. *** е обжалвал Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК- СЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ/отм./ за подмяна дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилищна сграда”, намиращ се в УПИ ХІV- 370, кв. 110 по плана на гр. Габрово ІІ етап, І част с административен адрес ул.”*****”№* гр. ********.

В жалбата си М.К. твърди, че оспорената Заповед била неоснователна и незаконосъобразна, като изложеното в нея и в Констативен акт №37/01.10.2010г. на РДНСК Габрово не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Във връзка с изложеното по- горе в РП Габрово била образувана проверка, която да установи цитираните обстоятелства.

Въз основа на изложените в жалбата доводи, доразвити в съдебно заседание и в представена по делото Писмена защита М.К. претендира, че постановената Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК СЦР следва да бъде отменена ведно със законните последици.

Процесуалният представител на Началник РДНСК СЦР оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Претендират се и направените по делото разноски- възнаграждение за юрисконсулт. 

Така депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства- 2 бр. НА и Удостоверение за наследници се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М.Д.К. е собственик на имот ПИ14218.508.396 по КК на гр. Габрово /съответстващ на УПИ ХІV- 370, кв. 110 по плана на гр. Габрово/.

С Констативен акт №37/01.10.2010г. от служители на РДНСК СЦР е установен незаконен строеж, представляващ: Строеж, изграден при съществени отклонения от издадените строителни книжа, съгласно чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ /респ. чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ/отм.//, което прави строежа незаконен. Строежа не е заявен по реда на §184 от ЗУТ.

В хода на извършената проверка от административния орган е установена следната фактическа обстановка :

В имота е изградена масивна жилищна сграда с приблизителна височина 6м., като съществуващите към момента на изграждане две жилищни сгради са включени в обема на новопостроената сграда. Тези сгради са били отразени и в скицата- виза №2711/19.12.1991г. по време на проверката е установено също, че за новите конструктивни елементи колони и плочи и връзката им с конструкциите на съществуващите сгради няма данни да се указани от проектант- конструктор. Покриването на новата сграда е направено с двускатен покрив с покритие от керемиди, като скатовете са към съседните имоти и стрехите навлизат в тях, поради което не са оформени калканни стени, изискващи се при строителство на граница. За строежа е издадено Разрешене за строеж №267/10.10.1992г. с условие, че ремонта следва да е в съответствие с чл. 148 от ППЗТСУ, без проекти, като в него е вписана издадената виза от гл. архитект върху скица №2711/19.12.1991г. същата е със следното съдържание : “Разрешавам подмяна на покривна конструкция вместо керемиди- плосък покрив с бетонова плоча. Да не се завишава съществуващата височина”. Във визата е защрихована едноетажна жилищна сграда, която е съществувала в дъното като е уширено петното до западната граница, т.е. разрешено е уширяване в тази посока и подмяна на покрива с плосък- с бетонова плоча на тази едноетажна жилищна сграда, при условие да не се завишава височината. Разрешение за строеж №267/10.10.1992г. е влязло в законна сила.

В хода на извършената проверка е установено, че при ремонта едновременно е било извършено надстрояване и пристрояване на съществуващата жилищна сграда, при което височината на новия надзид надвишава допустимата в действащите нормативни актове към момента на изграждане, което е нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ/отм./. Това нарушение е дало остнование на административния орган да приеме, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.         

Посочените по- горе обстоятелства, установени при проверката на административния орган са залегнали в КА№37/01.10.2010г., който е съобщен по надлежния ред на М.К.. В законоустановения срок К. е направила своите възражения по КА№37/01.10.2010г., като е заявила, че изложеното в акта не отговаря на истината и че същият е издаден в противоречие на ЗУТ и на съдебни решения, които тя е представила в РДНСК. Същите доводи М.К. *** в представена жалба с искане да се установи дали в цитирани подробно в жалбата документи, издадени от служители на РДНСК, вкл. и КА№37/01.10.2010г. са изложени обстоятелства неотговарящи на действителността. С Постановление от 15.04.2011г. по преписка №2293/2010г. по описа на ГРП е отказано да се образува наказателно производство, тъй като не са установени противоправни действия по изложените в жалбата на К. твърдения. Цитираното постановление е потвърдено с Постановление на ГОП от 19.10.2011г. по пр.пр.№666/2011г. на ГОП.    

 По делото са приложени две съдебни Решения- Решение №100/03.06.1995г. по НАХД№76/1994г. на ГРС и Решение №88/19.04.1999г. по АД№2/1998г. на ГОС. С първото Решение е отменено НП №18/13.05.1998г. на Кмет на Община Габрово за констатирано нарушение на ЗТСУ. Основанията за отмяна на това НП са установени от съда процесуални нарушения, като по този начин състава не се е произнесъл по съществото на спора. С второто съдебно Решение е отменена Заповед №1226/28.11.1997г. на Кмет на Община Габрово, издадена на осн. чл. 160, ал. 1, 2 и 3 от ЗТСУ, като също основанието за отмяна е констатирани от съда процесуални нарушения при проведеното административно производство, без спора да е разгледан по същество. Така представените две съдебни решения по никакъв начин не изменят установената от административния орган фактическа обстановка и обстоятелствата, които са станали известни при извършената проверка.

Налица е осъществен от жалбоподателката строеж, изграден при съществени отклонения от издадените строителни книжа съгласно чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, респ. чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм./, което дава основание строежа да се квалифицира като незаконен.

Строежа не е заявен по реда на §184 от ЗУТ.      

Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав счита жалбата на М.К. за неоснователна, като не споделя изложените в нея доводи за отмяна на постановения административен акт.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на постановената Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК СЦР. Съдът не приема изложените от жалбоподателя доводи за отмяна на постановения административен акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила по изложените по- горе съображения.

При провеждане на административното производство не се канстатират нарушения, които да представляват съществени такива на процесуалните правила и които да водят до отмяна на постановения административен акт. Същият е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и в кръга на правомощията му. Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че жалбата на М.Д.К. следва да бъде оставена без уважение. Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК СЦР е правилна и законосъобразна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля оспорването на М.Д.К. против Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК СЦР, като неоснователно и недоказано.

В съдебно заседание от 10.11.2011г. процесуалният представител на ответника поддържа искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Въпросът за реда за присъждане на разноски не е уреден в чл. 143 АПК, поради което и на основание чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК, а конкретният случай попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 и ал. 5 от ГПК, а именно когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение, ако държавното учреждение или общината са били защитавани от юрисконсулт.

Молителят не е посочил конкретен размер на възнаграждението, предвид на което същото следва да се присъди в размер определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай - при неоценяем интерес размерът на възнаграждението е 150.00 лева.

По тези съображения и на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК молбата за присъждане на разноски, в полза на Началник РДНСК СЦР - ответник по делото, следва да се уважи в посочения по-горе размер.

Предвид изхода на делото М.Д.К. *** следва да заплати на Началник РДНСК СЦР направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №154/2011г. по описа на Административен съд Габрово в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на М.Д.К. *** против Заповед №ДК- 02- СЦР- 30/02.05.2011г. на Началник РДНСК СЦР, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА М.Д.К. *** да заплати на Началник РДНСК СЦР направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №154/2011г. по описа на Административен съд Габрово в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :