Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито съдебно
заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Анастасова ч. гр. дело № 12215 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 81491/10.08.2020 г. по описа
на СГС, подадена от длъжника М.Н.А., ЕГН **********
по изпълнително
дело № 20208510401027 на ЧСИ
М.П., рег. №
851 на
КЧСИ, срещу Разпореждане от 13.07.2020 г. на ЧСИ М.П., с което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на 400.00 лв., от които 250.00 лв. – адвокатско
възнаграждение и сумата от 150.00 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
Изложени са доводи за неправилност на
постановеното разпореждане, като е отправено искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят заявява, че не следва да заплати посочените от съдебния
изпълнител такси и разноски, тъй като не е дала повод за образуване на
изпълнителното производство и по никакъв начин не е възпрепятствал взискателя
да упражнява правото си на лични контакти с непълнолетната му дъщеря Н.Н.Л.. Сочи,
че не отказва да предаде доброволно детето, поради което не се налагат каквито
и да било принудителни действия. Напротив представя доказателства за готовност
да съдейства за осъществяване на личните контакти между родената по време на
брака им дъщеря и нейния баща- взискател по образуваното изпълнително
производство. Неосъществяването на личните контакти между взискателя и дъщерята
е поради това, че дъщерята не желае да вижда баща си, а не поради неосигурено
от майката съдействие.
Взискателят по изпълнителното дело Н.Д.
Л., ЕГН **********, заявява, че жалбата е просрочена,
поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобщение
с изх.№ 33647/13.07.2020 г., което е предмет на обжалване е връчено на длъжника
на 24.07.2020 г., а жалбата е подадена на 10.08.2020 г. Поради това жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане. При условията на евентуалност оспорва
същата като неоснователна. По изложено становище, чрез съставените протоколи на
24.07.2020 г., на 10.08.2020 г. и на 28.08.2020 г. се установява, че доброволно
предаване на детето не е осъществено на посочените дати. Това само по себе си е
основание за предприемане на принудително изпълнение. Сочи, че разпоредбата на
чл.528 ГПК е специална и приложима в случая. Именно поради това нежеланието на
детето да се срещне с бащата-взискател в производството не може да бъде
счетено, че другия родител, при когото живее детето- длъжник в производството е
в готовност доброволно да изпълни.
Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата,
която е постъпила в срока по чл.436, ал.1 ГПК-подадена чрез СГС и изпратена
служебно за администриране. С цитираното и обжалвано Постановление №
33626/13.07.2020 г. вв връзка с подаденото от длъжника възражение, ЧСИ е редуцирал
размера на дължимите разноски в изпълнителното дело, като е намалил разноските
за адвокатско възнаграждение от сумата 2500.00 лв. на сумата 250.00 лв. /в
минимален размер/, като съответно е намалил разноските – такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ. Съгласно чл.10, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие -22.06.2020 г. минималният размер на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200.00 лв. Твърдението на
длъжника, че таксите по изпълнителното дело са му неправомерно възложени в
тежест е неоснователно, тъй като съгласно чл. 79, ал.1 ГПК длъжникът следва да
заплати всички разноски по делото, тъй като не са налице специалните хипотези
посочени в т.1, т.2 и т.3 от посочената разпоредба. В случая, чрез действията и
бездействията си длъжника е дал повод за образуване на изпълнителното дело. В
случая ЧСИ е пристъпил към изпълнение спазвайки процедурата на чл.528 ГПК като
изпълнителните способи предприети от него са били извършени, като са били
предварително авансово заплатени от взискателя.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от
съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П.
per. №851 по молба на взискателя Н.Д.Л.
с ЕГН ********** е образувано изпълнително дело с №20208510401027 въз
основа на Изпълнителен лист издаден на 01.07.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на
основание Съдебно решение по ГД № 47535 от 2015 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 84 с-
в/отд., с който е определен режим на упражняване на лични отношения на бащата Н.Д.Л. С ЕГН ********** с детето му Н.Н.Л. с ЕГН **********, срещу длъжника М.Н.А. с ЕГН **********.
На 07.07.2020г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника М.Н.А. с ЕГН **********, която е получена на 08.07.2020
г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общия размер на дълга, а
именно 2 884,00 (две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 00 стотинки) лв.,
от които 2 500,00 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 384,00 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 10.07.2020 г. е депозирано
Възражение с вх. №44553/10.07.2020 г, от длъжника М.Н.А. срещу размера на
разноските. В същото се настоява разноските по изпълнителното дело да бъдат
възложени на взискателя и адвокатското възнаграждение по делото да бъде
редуцирано. Длъжникът също оспорва общата сума на начислените такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
С Постановление с изх.№
33626/13.07.2020 г. претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя по изпълнителното дело е намалено от 2500.00 лв. на 250.00 лв.
На 24.07.2020 г. е изготвен
протокол за предаване на дете, като от него става ясно, че не е осъществен
личния контакт, понеже детето отказва да се вижда с баща си, тъй като се
чувствало обидено и засегнато.
На 26.08.2020 г. е изпратено искане за
съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“. Така на 10.08.2020 г. е направен
повторен опит за осъществяване на личния режим на контакт с взискателя и
детето, който отново е неуспешен.
Разпоредбата на чл.528 от ГПК е
установила различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение
на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай.
Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по
чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за
ефективното изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок
от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да
посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника
съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи
на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и
време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в
кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл.528,
ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие,
включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на
детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на
длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на
дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за
неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
В настоящият случай ЧСИ е изпълнил процедурата по чл.
528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде
детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил
своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение.
В чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, като с разпоредбата са предвидени
изключения, като разноските остават за взискателя, когато: 1. делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство, или т.2. изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; т.3. разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая са изложени твърдения от жалбоподателя за
наличие на третата посочена хипотеза. Чрез изпратената на длъжника покана за
доброволно изпълнение и съставените от ЧСИ протоколи от 24.07.2020 г. и от
10.08.2020 г. се установява изпълнение на изпълнителния способ за изпълнение на
задължение за предаване на дете по реда на чл.528 ГПК. С оглед това, съдът
приема за неоснователни изложените оплаквания за недължимост на разноски по
образуваното изпълнително дело. Фактическите и правни доводи на жалбоподателя
за липса на необходимост от принудително изпълнение, съдът намира за
неоснователни с оглед липсата на доброволно изпълнение на задълженията за
предаване на дете.
От своя страна присъденото адвокатско възнаграждение в
тежест на длъжника е в минимален размер според указанията на чл.10, т.4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е в размер на 200 лв. за образуване на делото и защита и
съдействие по дела с процесния предмет.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 81491/10.08.2020 г. по описа на СГС, подадена от длъжника М.Н.А., ЕГН ********** по изпълнително
дело № 20208510401027 на ЧСИ
М.П., рег.
№ 851 на
КЧСИ, срещу Постановление от 13.07.2020 г. на ЧСИ М.П., с което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на 400.00 лв., от които 250.00 лв. – адвокатско
възнаграждение и сумата от 150.00 лв. такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.