Р Е Ш
Е Н И
Е №
гр.Сливен, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в открито заседание, проведено на четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 318 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е
искова молба от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, срещу „Б.
03“ ЕООД и Г.И.Б., в която се твърди, че със Заповед за възлагане на началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, е било възложено да бъде извършена
ревизия на „Б. 03“ ЕООД. Ревизията е приключила с издаден Ревизионен акт /РА/
от 07.06.2013 г., с който са били установени публични задължения в общ размер
на 126 303,15 лв., от които главница 102 545,41 лв. и лихви за
просрочия в размер на 23 757,74 лв. РА е бил връчен на 13.07.2013 г. на Д.
Д. С. в качеството й на управител на дружеството към този момент. Цитираният РА
е влязъл в сила на 27.06.2013 г., като задълженията по него не са погасени,
вкл. и към настоящия момент.
Твърди се, че
публичното вземане, предмет на настоящото съдебно дело, е възникнало въз основа
на следните актове: РА №
*********/07.06.2013 г., НП № СН 102/02.08.2010 г. на НАП, НП № СН 238/05.08.11 г. на
НАП, НП № СН 419/30.11.11 г. на НАП, НП № СН 5076/18.04.2012 г.,СД по
ДДС № 20001142004/14.06.13 г., ДД обр. 6: № 20002082584179/29.08.08 г.,№
20002084041302/31.10.08г., № 20002089491355/28.11.08г.,
№ 20002083545883/02.01.09г., № 20002080360973/23.01.09г., № 20002080518544/30.01.09г., №
20002091037671/26.02.09г., №
20002091770887/31.03.09г., № 20002092484727/29.04.09г., № 20002093315448/26.05.09г.,
№ 20002095277710/30.06.09г., №
200020906818037/23.07.09г., № 200020913556171/30.12.09г., №
200020914066185/29.01.10г., № 200021014691100/27.02.2010г., № 200021019867612/26.11.10г., №
200021016259291/03.05.10г., № 200021016799559/31.05.10г., №
200021017359141/30.06.10г., № 200021017877803/30.07.10г., № 200021018386061/31.08.10г.,
№ 200021019237197/20.10.10г., № 200021019426955/29.10.10г.,
№ 200021019947279/30.11.10г., № 200021020479209/29.12.10г., № 200021000252726/31.01.11г., № 200021100800811/28.02.11г., № 200021101494433/01.04.11г., № 200021102270063/29.04.11г.,
№ 200021102987649/31.05.11г., № 200021104102519/29.07.11г., № 200021104669564/31.08.11г., № 200021104714837/01.09.11г., № 200021105248450/30.09.11г.,
№ 200021105784476/31.10.11г., № 200021100007365/03.01.12
г., № 200021106397201/24.02.2012 г., изпълнителен
лист от 08.10.2012г. по гр.д. №114/2012 г. по описа на РС-Сливен и разпореждане
№ 1224/16.10.2009г. на РУСО-Сливен.
Предвид
изложеното се твърди, че ищецът ТД на НАП - Бургас има качеството на кредитор
спрямо първия ответник „Б. 03“ ЕООД, който се явява негов длъжник.
След установяване
на публичните задължения в особено големи размери и с цел да се осуети
възможността същите да бъдат събрани принудително чрез публична продажба на
активи, ответникът „Б. 03“ ЕООД е продал собствения си недвижим имот в полза на
Г.И.Б., която се явява снаха на управителя - П.П. и съпруга на нейния попечител
и настоящ управител Н.Б.. Покупко-продажбата е била обективирана в нот. акт от
10.02.
Съгласно
процесния нот. акт № 44 от 10.02.
Исковата молба е
връчена редовно на ответниците, като в законоустановения срок всеки от тях е
депозирал писмен отговор. В депозираният отговор от адв. Ж.Д. - повереник на Г.И.
Бакърджева се твърди, че исковете са изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва
се, че сделката е извършена във вреда на публичния изпълнител, тъй като към
дата на изповядване на сделката, ответницата Г.И.Б. е била във фактическа
раздяла повече от 5 години със съпруга си - син на управителя, като от м. юли
20
Депозиран е и
писмен отговор от „Б. 03“ ЕООД, в който се оспорват изцяло исковете като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че действително атакуваната сделка е сключена
след връчване на Заповед за възлагане на данъчна ревизия, но липсва втората
предпоставка, а именно - сделката не е увреждаща интересите на кредитора НАП. Публичното
задължение било обезпечено чрез налагане от публичния изпълнител на възбрана на
недвижими имоти собственост на „Б. 03“,
а именно : недвижим имот находящ
се в ******* представляващ магазин с площ от 62 кв. м; недвижим имот находящ се в *******
представляващ интернет-клуб с площ 120
кв. м и недвижим имот находящ се в ******* представляващ магазин в сутеренната
част на жилищна сграда. Предвид това се твърди, че разпореждането с недвижимите
имоти, предмет на атакуваната сделка не затруднява погасяването на публичните
задължение, тъй като дружеството „Б. 03“ ЕООД притежава и други недвижими
имоти, от които държавата може да се удовлетвори. Твърди се, че в случая
намерението за увреждане не може да бъде презюмирано, тъй като „Б. 03“ ЕООД и Г.И.Б.
не са свързани лица по смисъла на чл. 216 ал. 3 от ДОПК вр § 1 т. 3 от
допълнителните разпоредби на ДОПК. Твърди се още, че към датата на установяване
на публичните задължения с РА от 07.06.
В с.з. ищецът се
представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което уважи същите. Претедира
присъждане на деловодни разноски.
В с.з.
ответниците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който
оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претедира
присъждане на деловодни разноски.
От фактическа
страна се установява следното :
Със Заповед за
възлагане на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, е било възложено
да бъде извършена ревизия на „Б. 03“ ЕООД. Ревизията е приключила с издаден
Ревизионен акт /РА/ от 07.06.2013 г., с който са били установени публични
задължения в общ размер на 126 303,15 лв., от които главница 102 545,41
лв. и лихви за просрочия в размер на 23 757,74 лв.
РА № *********/07.06.2013 е бил връчен на 13.07.2013 г. на Д. Д. С. в качеството й на управител на
дружеството към този момент. Цитираният РА е влязъл в сила на 27.06.2013 г.,
като задълженията по него не са погасени, вкл. и към настоящия момент.
След установяване
на публичните задължения в особено големи размери, ответникът „Б. 03“ ЕООД е
продал собствения си недвижим имот в полза на Г.И.Б.. Покупко-продажбата е била
обективирана в нот. акт № 44 от 10.02.
Съгласно
процесния нот. акт № 44 от 10.02.
Към момента на
сключване на сделката – 10.02.2017г., управител на ответника „Б. 03“ ООД е П.С.П.,
която се явява свекърва на ответницата Г.И.Б. – приобретател по процесната сделка.
Към този момент Г.И.Б. е съпруга на попечителя на П.П. – нейният син Н.П.Б..
Съгласно решение № 604/10.07.2017г. постановено по гр.д. № 2907/2017г. на СлРС
бракът е прекратен с развод по взаимно
съгласие на съпрузите. Решението е влязло в законна сила на 10.07.2017г.
Назначената
по делото СТОЕ в заключение сочи, че пазарната стойност към дата 10.02.2017г.
на описаните в нот. акт № 44 том 1, рег. № 602, дело № 34/10.02.2017г.
недвижими имоти е общо 9 958 лева, както следва :
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.437.655 по КККР на гр.Сливен, находящ се в м. „Башчардак“ с площ 372
кв.м. е в размер на 1 406лева;
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.437.654 по КККР на гр.Сливен, находящ се м.“Башчардак“ с площ
1 954 кв.м. е в размер на 7 386 лева;
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.437.659 по КККР на гр.Сливен, находящ се в м.“Башчардак“ с площ 799
кв.м. е в размер на 1 166лева.
-
Общата стойност на описаните имоти възлиза в размер на
9 958 лева.
Във връзка с
направеното от ответниците възражение за наложено обезпечение от ТД на НАП -
Бургас, по делото е изготвено експертно заключение, съгласно което общата пазарна
стойност на имотите описани в Постановление от 03.02.2012г. /л.193/ за налагане
на обезпечителни мерки, актуална към 10.02.2017г. възлиза в размер на
84 780.00 лева, както следва :
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.514.234.1.12 с адрес ***** с площ от 78.80 лева с пазарна оценка в
размер на 38 560.00лева.
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.514.234.1.13 с адрес ***** с площ от 38.08 кв.м. с пазарна оценка в
размер на 18 640.00лева;
-
поземлен имот с идентификатор
№ 67338.544.214.2.18 с адрес ***** с площ от 55.72 кв.м. с пазарна оценка в
размер на 27 580.00 лева.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество:
Правно основание
на претендираните права:
Предявен е главен
иск с правно основание чл.216 ал. 1 т. 6 от ДОПК и в условията на евентуалност
чл. 216 ал.1 т. 2 и чл. 216 ал. 3 от
ДПОК вр. чл. 135 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК
недействителни по отношение на държавата са сключените сделки след датата на
установяване на публичните задължения, съответно след връчване на заповедта за
възлагане на ревизията, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, извършени във вреда на публичния взискател, по които страна е
свързано лице с длъжника.
Общата предпоставка, предвидена в нормата на чл. 216,
ал. 1 ДОПК - сключване на
договора за продажба след връчване на заповед за ревизия, приключила с
установяване на публични задължения към държавата, съдът намира за установена
по положителен начин чрез представените писмени доказателства.
В конкретния случай, процесната сделка е извършена
след установяване на публичните задължения, във вреда на публичния взискател
със свързано с длъжника лице – роднина на управителя по сватовство първа степен
– ДП § 1, т.3, б. А от ДОПК.
Според
установената съдебна практика наличието на свързаност по смисъла на чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК във вр. с § 1, т. 3 ДР на ДОПК, е налице дори когато длъжник на
държавата е търговско дружество, а родствената връзка е между управителя и
съконтрахента по сделката. Законът предполага в разпоредбата на чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК, че след като страните по една сделка са
свързани по смисъла на закона лица, то те знаят за увреждащото й действие по
отношение на кредиторите.
В случая е налице увреждане интересите на държавата,
тъй като чрез процесната сделка ответникът „Б. – 03“ ЕООД е намалил имуществото
си, респ. недобросъвестния
длъжник е намалил възможностите за
удовлетворяване на кредитора.
Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Налице е и намерение за увреждане /като релевантно е намерението
за увреждане само у длъжника, не и у лицето, с което той е договарял/, тъй като договорът е
сключен след влизане в сила на ревизионния акт, като длъжникът се е разпоредил със свое имуществено
право, с което разпореждане е увредил интереса на публичните взискатели,
намалявайки имуществото си и осуетявайки възможността на публичните взискатели
да се удовлетворят от цената на отчуждения имот.
Длъжникът се е разпоредил с
имота си, като
единствената му цел е била увреждане на публичните взискатели, тъй като не само
е намалил значително имуществото си /договаряйки много по-ниска от пазарната
цена на имота/ и осуетил насочването на принудителното изпълнение върху
имота, но не се
установява длъжникът да е погасил – дори частично, публичните си задължения
/било с евентуално получената по договора продажна цена,
било с друго имущество/.
Предприетите от ответника „Б. – 03“ ЕООД действия към намаляване на
имуществото, след възникване вземането на ищеца, чрез извършената покупко –
продажба с приобретател свързано лице, са увредили кредитора - ищец и следва да се обявят за
недействителни (непротивопоставими) спрямо него на основание чл. чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
В закона няма изискване, че кредиторът първо следва да
се удовлетвори от обезпеченото имущество, а след това да насочи изпълнение към
останалото имущество, собственост на длъжника. Напротив, цялото имущество на длъжника,
съгласно чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите. Също така
следва да се има предвид, че стойността на обезпеченото имущество не е
достатъчна за покриване на цялото задължение, установено с ревизионния акт РА № *********/07.06.2013.
В случая е без значение дали длъжниците притежават друго имущество, с което
да се удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от
относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като бъдат
изплатени задълженията към кредитора.
Предвид гореизложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи. Съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност на искове.
На ищеца, с оглед изхода на
делото и правилата на чл.78 от ГПК, следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в общ размер на 1864лева – юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното,
настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
на основание чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК , по
отношение на Национална Агенция за приходите, с адрес за
призоваване *********, сключената възмездна сделка,
обективирана в нотариален акт № 44, том 1, рег. № 602, дело № 34 от
10.02.2017г. на нотариус Д.Н., сключена между „Б. – 03“ ЕООД с ЕИК ********* и Г.И.Б.
с ЕГН ********** за покупко - продажба на поземлен имот с идентификатор № 67338.437.655 по КККР на
гр.Сливен, находящ се в м. „Башчардак“ с площ 372 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор № 67338.437.654 по КККР на гр.Сливен, находящ се м.“Башчардак“ с
площ 1 954 кв.м.; поземлен имот с идентификатор № 67338.437.659 по КККР на
гр.Сливен, находящ се в м.“Башчардак“ с площ 799 кв.м.
ОСЪЖДА „Б. – 03“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ************
и Г.И.Б. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Национална Агенция за
приходите, с адрес за призоваване ********, сумата в размер на 1935лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Б. – 03“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ************ и Г.И.Б. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на СлОС сумата в
размер на 368.32 лева - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :