О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пазарджик, 21.12.2017 г.
РС Пазарджик,
XXVI граждански състав, в закрито заседание двадесет и първи декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Радина Хаджикирева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3644 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е предявил срещу П.С.К. и С.П.П. – А. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 147 ЗЗД за признаване за установено, че дължат солидарно на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 2403,56 лв. – главница, и 690,27 лв. – договорна
лихва, за периода 28.05.2014 г. – 28.09.2015 г., представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 28.02.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.07.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2608/2017 г. по описа на РС
Пазарджик.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД твърди, че на 28.02.2008 г.
в гр. Пазарджик между третото неучастващо лице „СИБАНК” ЕАД – в качеството на
кредитор и първия ответник П.С.К. – в качеството му на кредитополучател, бил
сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми. Договорът бил
обезпечен чрез поръчителство от страна на втория ответник С.П.П. – А.. По силата
на този договор „СИБАНК” ЕАД отпуснала на кредитополучателя П.К. потребителски
кредит в размер на 15 000 лв., който следвало да се погаси посредством 120
анюитетни вноски, от които 119 в размер на 181,99 лв. и една изравняваща вноска
в размер на 183,99 лв. Кредитополучателят дължал заплащането и на уговорените
такси и комисионни. Крайният срок за погасяване на кредита бил 28.02.2018 г.
Посочил е, че след усвояване на кредита длъжниците не изпълнили задължението за
плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, което на
основание чл. 10, ал. 1 от Договора пораждало правния интерес на кредитора от
съдебно претендиране на паричното вземане. Твърди, че оставащата непогасена
сума по кредита била в размер на 14 760,02 лв., от които 13 473,06
лв. – главница, и договорна лихва в размер на 1286,96 лв. Поддържа, че на
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
28.09.2012 г. между него и третото неучастващо лице „СИБАНК” ЕАД задължението
на ответниците, произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит,
било изкупено от него. Според ищеца ответниците били уведомени за извършената
цесия. Цесионерът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД изрично бил упълномощен от цедента да
извършва уведомяване. Длъжникът П.К. бил уведомен на 09.03.2017 г., а
поръчителят С.П. – А. – на 20.01.2017 г. Твърди, че пристъпил към принудително
събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Пазарджик. Образувано било ч. гр. д.
№ 2608/2017 г. по описа на РС Пазарджик, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед длъжниците подали
възражения. Поддържа, че към момента задължението по договора за кредит не било
погасено.
Към исковата молба са представени писмени
доказателства, които следва да бъдат допуснати като относими за разрешаване на
правния спор. Основателно се явява и искането за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на поставените в ИМ въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от първия
ответник П.С.К., в който изразява становище, че предявеният иск би недопустим,
тъй като със сключването на бланковия договор за цесия от 28.09.2012 г. между „СИБАНК” ЕАД и ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД не били спазени императивните разпоредби на чл. 99, изр. 3 и 4 ЗЗД. Също така намира иска и за неоснователен по изложените по-горе
съображения, както и поради липсата на притезание от страна на ищеца,
удостоверено с някой от посочените в чл. 417 ГПК документи. Възразява, че
Договорът за потребителски кредит не бил приподписан на всяка страница от
кредитополучателя и от поръчителя. Също така бланкетният договор за прехвърляне
на паричния вземания от 28.09.2012 г. бил непълен в § 2, касаещ предмета на
прехвърляне, и § 3, отнасящ се до цената. Оспорва, че липсвали данни цесионерът
да е изпълнил задълженията си по т. 6.2.3 от посочения договор.
В случая въведените от ответника възражения за
недопустимост на предявения иск касаят съществото на спора, като по тях съдът
ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Съдът намира за основателно искането на първия
ответник да бъде задължен ищеца да представи договора за прехвърляне на
вземания, доколкото в представения заверен препис са заличени определени
параграфи. В останалата част, касаеща искането за представяне на договор за
прехвърляне на вземания, от който да е виден длъжникът, изкупеното задължение и
уведомяването от предишния кредитор, следва да се остави без уважение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и
отговор от втория ответник С.П.-А., в който излага съображения за
неоснователност на предявения иск. Възразява, че исковата претенция била
насочена срещу нея при положение, че първият ответник П.К. не е отказвал съдействие
на кредиторите. С отговора на ИМ не са представени доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по
делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В разглеждания случай възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на
което кредитодателят-цедент се е задължил да отпусне на кредитополучателя
кредит в твърдения размер при уговорена възнаградителна лихва и 2) кредитополучателят да е получил
паричната сума, предмет на договора за кредит. За ангажиране отговорността на
поръчителя е необходимо да се докаже, че поръчителят се е задължил спрямо кредитодателя-цедент
да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на претендираното вземане, както
и че искът е предявен в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така следва да се
установи наличието на валиден договор за цесия, по силата на който кредитодателят-цедент
е прехвърлил на ищеца именно това вземане с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, както и че длъжникът е
уведомен за извършената цесия. Всички тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца-цесионер. В
случай, че се установи твърдяното от ищеца право, ответниците трябва да докажат,
че са изпълнили възникналите парични задължения.
Съдът приканва страните към спогодба,
като им пояснява, че постигането на спогодба е най-бързият и най-ефикасният път
за уреждане на правния спор. Разяснява им, че до спогодба може да се достигне и
по време на настоящото производство. Съдът може да я одобри, ако не противоречи
на закона или добрите нрави, като с определение ще прекрати съдебното
производство. В този случай половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Воден от гореизложеното, съдът на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 146, ал. 1 ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание по делото на 16.02.2018 г. от 10:30
ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, на ищеца да се връчи
препис от отговорите на исковите молби на ответниците, като съдът им указва
най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ
към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ДОПУСКА на основание
чл. 146, ал. 4 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на
основание чл. 190 ГПК да представи най-късно в първото по делото заседание
заверен препис на Договора за прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г. (без
заличавания), като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на това процесуално задължение в срок съдът ще приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК, като може да приеме за доказани обстоятелствата,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на първия ответник по чл. 190 ГПК в останалата част.
ДОПУСКА изслушване на
СИЕ със задачи, подробно формулирани в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лв.,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Я.
- Т., която да бъде уведомена.
ПРЕПИС от настоящото
определение, в което е обективиран проект на доклада по делото, да се връчи на
страните.
Съдия: