№ 11246
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110127393 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Б. Г. И. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща сума,
получена от ответника на отпаднало основание – развален договор за депозит от 18.12.2021
г. поради допуснато неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на депозант и ответното дружество, в
качеството му на депозитар, бил сключен договор за депозит от 18.12.2021 г., по силата на
който Б. И. следвало да депозира в [фирма] парична сума в размер от 3000 лева, под
формата на депозит, за закупуване на недвижим имот – апартамент 24, находящ се на адрес:
[адрес]. Съгласно клаузите на т. 3 от договора ответното дружество следвало да уведоми
продавача – собственик на недвижимия имот за получения гаранционен депозит, в
седемдневен срок да предостави на ищеца всички изискуеми документи, удостоверяващи
правото на собственост на продавача и необходими за сключване на окончателния договор
за покупко – продажба, да не предлага имота на трети лица в срок до 20.01.2022 г., както и
да съхранява внесения депозит за времето на действие на договора. Посочва се, че в
изпълнение на задълженията си по последния, на 18.12.2021 г. ищецът депозирал пред
ответника сумата от 3 000 лева, уговорена като депозит, за което обстоятелство била
съставена нарочна разписка, подписана от ответната страна. Излагат се твърдения, че с
внасянето на същата Б. И. гарантирал намерението си да закупи конкретния недвижим имот,
поемайки ангажимент като купувач, за сключване на окончателен договор за покупко –
продажба. Сочи, че при конкретно описани в договора предпоставки този депозит подлежи
на връщане, като същият не представлява възнаграждение на ответника за осъществяваното
посредничество при закупуването на имота. Поддържа, че въпреки надлежното изпълнение
на задължението си, от страна на [фирма] не били изпълнени в срок поетите от него
насрещни задължения, свързани с оказване на посредничество между купувача и продавача
във връзка със сключването на прехвърлителната сделка. Конкретно се посочва, че [фирма]
не е предприело действия за уведомяване на собственика на имота и подавач за сключения
договор и не е осъществил никакъв контакт между страните по бъдещата сделка, не е
предоставил на ищеца документите, удостоверяващи правата на продавача върху имота, а в
период преди 20.01.2022 г. – конкретно на 12.01.2022 г. същият недвижим имот е бил
1
предложен за продажба, чрез публикуване на обява в сайт за недвижими имоти. Изяснява се,
че наред с това [фирма] не е изпълнило и задължението си за предаване на половината от
получената като депозит сума на агенцията на продавача. Поддържа, че неизпълнението на
тези договорни задължения от ответното дружество е направило невъзможно сключването
на крайната сделка по покупко – продажба на процесния имот, поради което договорът
между страните от 18.12.2021 г. бил развален от ищеца. Ето защо, в полза на същия
възникнало вземане от ответника за връщане на дадената като депозит сума от 3 000 лева –
поради отпадане на основанието за това. Посочва се, че с нарочно съобщение от 14.01.2022
г., изпратено по електронната поща ищецът е уведомил ответната страна, че прави отказ от
договора поради неизпълнение на задълженията й по него. С получаването на последното
процесният договор е развален. Наред с това, с изрична покана от 15.03.2022 г., адресирана
до [фирма] и получена от управителя на дружеството на 16.03.2022 г. Б. И. е отправил
искане за връщане на сумата от 3 000 лева, но последната не била възстановена. С тези
съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявения иск. Намира за дължима и
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Отправя искане и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество
на 17.11.2022 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1
ГПК същият не е подал писмен отговор. В депозирано по делото писмено становище от
13.03.2023 г. ответникът [фирма] е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен.
Признава, че между страните е сключен процесният договор за депозит – гаранция с цел
покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който за ответника е възникнало
правото да получи сумата от 3 000 лева, като депозит (гаранция). Оспорва наличието на
договорно неизпълнение от негова страна, посочвайки, че всички необходими документи за
сключване на окончателния договор са изпратени на ищеца в срок - на 10.01.2022 г., като
през цялото време комуникацията между страните във връзка с предстоящото изповядване
на сделката не е прекъсвана. Поддържа, че ищецът, като купувач, многократно е изразявал
притеснения относно осигуряване на паричните средства за закупуването на недвижимия
имот, както и относно предполагаемото застрояване на други имоти до процесния, което
свидетелства, че същият вече е бил раколебан в намерението си за закупуване на имота. Не
оспорва, че с писмо, изпратено на електронната поща на 14.01.2022 г., ищецът е изразил
волята си за отказ от покупката на имота, но намира, че съгласно клаузата на чл. 5 от
договора за гаранция в този случай депозитът не подлежи на възстановяване от ответника,
тъй като развалянето на сделката е резултат от отказа на ищеца. Ето защо, поради липсата на
доказано виновно неизпълнение в полза на ищеца – купувач не се е породило правото на
разваляне на договора. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87
ЗЗД.
Съдът констатира, че в доклада по делото е допусната техническа грешка при
посочване на правната квалификация на предявения иск, като вместо чл. 87 ЗЗД е направена
привръзка с разпоредбата на чл. 89 ЗЗД. Това обстоятелство, предвид предявяване на иска
на основание неоснователно обогатяване, не води до промяна в дадените указания към
страните относно подлежащите на доказване факти и разпределената доказателствена
тежест в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД всеки, който е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието на
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лице, което е отпаднало с обратна сила, т.е. основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува, а от деня, в който същото отпадне.
2
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато основанието съществува при получаването на престацията, но
след това то е отпаднало с обратна сила, каквато безспорно е хипотезата на разваляне на
договорите поради неизпълнение, в който смисъл са и мотивите на Постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното
обогатяване.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти:
твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно получаване от
ответника на претендираната сума в размер от 3 000 лева, като и фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумата, чрез
установяване надлежното изпълнение на договорните си задължения.
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между
ищеца Б. Г. И., в качеството му на клиент – депозант и ответника [фирма], в качеството му
на посредническа агенция – депозитар е сключен писмен договор за депозит /гаранция/ от
18.12.2021 г. за депозиране от клиента в агенцията на сумата от 3 000 лева, представляваща
депозит за закупуване на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор [№] по
КККР на град Б., одобрени със Заповед [№]/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение, осъществено със Заповед [№]/28.04.2009 г. на началника на СГКК-Б.,
представляващ жилище – апартамент 24, находящ се на адрес: [адрес]. Съгласно клаузите на
договора, с депозирането на процесната сума клиентът – депозант гарантира намерението си
да закупи имота и заявява ангажимент за сключване на окончателен договор за покупко-
продажба, предлаган от агенция, представител на продавача и конкретно [фирма] в гр. Б.,
като от своя страна ответникът се задължава да посредничи за извършване на сделката.
Съгласно клаузата на т. 3 от договора с подписването му ответното дружество поема
следните задължения: да уведоми незабавно продавача/собственика на имота за получения
гаранционен депозит; да предостави в седемдневен срок всички изискуеми по закон
документи, установяващи по безспорен начин правото на собственост на продавача върху
процесния имот и необходими за сключване на окончателен договор за покупко – продажба;
в качеството си на посредническа агенция да не предлага имота на трети лица до изтичане
на срока по т. 4 - 20.01.2022 г., уговорен като крайна за сключване на окончателния договор
за покупко-продажба, както и да съхранява депозита за времето на действие на договора.
В клаузата на т. 5 от последния страните са уговорили също, че в случай на отказ от
страна на клиента от сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота в
предвидения срок, депозитът в размер на сумата от 3 000 лева не подлежи на
възстановяване. Съгласно т. 6 това се осъществява при сключването на окончателен договор,
както и в хипотеза на невъзможност сделката да бъде осъществена при уговорените условия
и по причини, независещи от клиента, в т.ч. отказ от продавача.
Между страните не се спори, че в изпълнение на задължението си по договора за
депозит от 18.12.2021 г. като клиент – депозант, на същата дата, ищецът Б. И. е предал на
[фирма] сумата, определена като депозит в размер от 3 000 лева, което се потвърждава и от
приетата по делото разписка за получена сума, подписана от представител на ответното
дружество – обстоятелство, неоспорено от ответната страна. В разписката е посочено, че
сумата представлява „стоп капаро/депозит“ за имот в [адрес].
Спорно между страните е обстоятелството налице ли е твърдяната от ищеца форма на
договорно неизпълнение на основните задължения на ответника, в качеството му на
насрещна страна по правоотношението, породено от процесния договор за гаранция от
18.12.2021 г., респ. основанията за възникване в полза на ищеца на правото да развали
договора и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 4 от
законовия текст, предвиждаща, че разваляне на договора не се допуска когато
3
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Безспорно е, а и от разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД следва, че по правило развалянето на
договора има обратно действие, поради което и даденото от страните по него подлежи на
връщане.
От изложеното следва, че възникването в полза на ищеца на потестативното право да
развали процесния договор е обусловено от установяване на качеството си на изправна
страна по процесното договорно правоотношение, което да не е прекратено на друго
основание, наличието на твърдяната форма на виновно неизпълнение от насрещната страна
по договора, както и неизпълнената част от договора да е значителна. Надлежното
упражняване на правото изисква предупреждението за разваляне да бъде обективирано в
писмена форма, обусловена от формата на процесната сделка и да бъде доведено до
знанието на насрещната страна. Наред с това, правото да се развали договорът отпада когато
длъжникът не отговаря за неизпълнението – в случаите, при които последното е в резултат
на забава на кредитора, недоказано съдействие от негова страна или забава на трети лица.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка,
намира за недоказано по делото наличието на твърдяното от ищеца неизпълнение на
договорни задължения от ответника, което да обуслови възникването в полза на Б. И. на
правото да развали едностранно договора между страните.
Изясни се, че съгласно договора за гаранция предоставянето на паричната сума от 3 000
лева като депозит/гаранция за закупуване на процесния имот е с основно предназначение да
гарантира намерението на клиента – депозант да закупи имота, както и, че основните
задължения на насрещната страна – депозитар са уговорени в клаузата на т. 3 от договора,
като едно от тях е незабавно уведомяване на продавача – собственик на имота за получения
гаранционен депозит, с оглед предназначението на сумата да служи като гаранция за по-
нататъшно и окончателно уреждане на продажбените правоотношения между продавач и
купувач.
Договорът за гаранция няма изрична правна регламентация в българското
законодателство, като с последния страните, в рамките на свободата на договаряне,
установена в чл. 9 ЗЗД, уреждат отношенията си във връзка с предадена от бъдещия купувач
на посредника или на бъдещия продавач парична сума, която служи като гаранция за
намерението на купувача да се обвърже валидно с договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Така постигнатото съглашение представлява ненаименован договор, чиято
цел е да се гарантира обвързаността на контрагентите от бъдещата сделка.
Ето защо, вземайки предвид същността на този вид договор, определена от
съдържанието на правата и задълженията на страните, съдът намира, че поетото от
ответника задължение за уведомяване на продавача е съществена част от съдържанието на
сключения договор за гаранция, доколкото именно чрез своевременното узнаване от
насрещната страна по бъдещата прехвърлителна сделка за изразената готовност от купувача
за сключване на прехвърлителната сделка и за проявения интерес към имота, би се
гарантирала по-нататъшната кореспонденция между страните с цел прехвърляне на имота,
което е крайният резултат, към който е насочена посредническата дейност на [фирма],
съгласно договора за гаранция.
В случая обаче, по делото се установява, че продавачът е уведомен и за същия е
съществувала яснота за договора с ищеца и за предоставения от него депозит. За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че процесният договор за гаранция носи подписа и на
представител на третото за процеса лице [фирма], в качеството му на агенция –
представител на продавача на процесния недвижим имот, откъдето следва извод, че още към
този момент 18.12.2021 г., а с това и в уговорения между страните по договора времеви
отрязък – „незабавно“ продавачът е бил уведомен за заявеното от ищеца намерение за
закупуване на имота. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитаната по делото
свидетелка Ж. Нончева И.а – съпруга на ищеца, която в разказа си пред съда посочва, че при
извършване на повторен оглед на жилището – няколко дни след предаване на сумата, на
последния е присъствал и представител на продавача, който именно е представил на И.
договора за гаранция. С оглед изложеното, съдът приема, че продавачът е бил уведомен и по
отношение на това задължение не е налице допуснато от ответното дружество
неизпълнение.
4
Спорен между страните по делото е и въпросът относно изпълнение от страна на
ответника на задължението му по т. 3, б. „б“ от договора - за предоставяне в седемдневен
срок от сключването му на всички необходими документи по закон, установяващи по
безспорен начин правото на собственост върху имота и необходими за сключване на
окончателния договор по покупко-продажба. Съдът, тълкувайки по реда на чл. 20а ЗЗД
волята на страните по сделката, с оглед всички постигнати между тях уговорки и в
съответствие с целта на договора за гаранция, намира, че в случая се касае именно за
документи за собствеността върху имота, като същите тези документи са необходими и при
последващото му прехвърляне.
Между страните не се спори, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства и конкретно извадка от електронна кореспонденция следва, че на 04.01.2022 г.
и на 10.01.2022 г. [фирма] е представило – чрез изпращане по електронната поща на ищеца,
в комуникация, водена с неговата съпруга, следните документи: схема № [№]-04.01.2022 г.
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на гр. Б., представляващ
апартамент 24, находящ се в [адрес], нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № **, том III, рег. № ****, дело № 209/30.05.2017 г. по описа на нотариус А.Д. с рег. №
285 на НК и с район на действие СРС, касаещ придобиване на процесния апартамент 24 от
третото за процеса лице А.З. (бъдещия продавача) и Разрешение за ползване от 27.03.2013 г.,
издадено от ДНСК, касаещо жилищната сграда, в която е построен обектът.
Действително, представянето на тези документи е осъществено след изтичане на
уговорения между страните седемдневен срок, установен в клаузата на т. 3 от договора,
започнал да тече, считано от подписването му на 18.12.2021 г. и изтекъл поначало на
25.12.2021 г. (официален празник и неработен ден през 2021 г.) или най - късно на
29.12.2021 г. – първият работен ден, но и преди твърдяното от ищеца извънсъдебно
разваляне на договора чрез електронно съобщение от 14.01.2022 г. Наред с това, по делото
не се установи непредставянето на тези документи в договорения срок да е станало причина
за несключване на окончателния договор за покупко - продажба на имота. Същевременно
съдът съобрази, че изпращането на скицата на жилището съвпада с момента на издаване на
документа – 04.01.2022 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че с представянето на посочените документи,
безспорно касаещи собствеността върху имота, ответникът – макар и неточно в темпорално
отношение, е изпълнил договорното си задължение по т. 3, б. „б“ от договора за гаранция. В
тази връзка съдът счита за неоснователни твърденията на ищеца за непредставяне на всички
изискани от него документи. Действително, от представената електронна кореспонденция
следва, че със съобщение от 23.12.2021 г. съпругата на Б. И. – свидетелката Ж. И.а е
изпратила в писмен вид изисканите от тях документи, респ. информация, с които тя и
съпругът й биха искали да се запознаят преди нотариалното прехвърляне на имота и в срок
до 10.01.2022 г. Сред тях, съгласно съдържанието на изпратения файл (л. 12 и л. 13 от
делото) са освен схема на имота и акт за собственост, още платежни документи за платени
комунални услуги, данни за фирмата, поела задълженията на етажната собственост,
документ за размера на месечната такса за поддръжка и услугите, които същата включва,
изискване за промяна във всички институции – след сключване на договора за покупко –
продажба статута на имота, водещ се като офис на фирма, информация за резултати от
насрочен търг от частен съдебен изпълнител, касаещ продажба на 3 самостоятелни обекта на
територията на стадион Лазур, с оглед възможността за евентуално построяване на нов
комплекс, което би променило бъдещата цена на закупувания имот. В съобщението до
ответника изрично е посочено, че на така поставените въпроси следва да бъде даден отговор
преди изповядване на сделката. Изяснява се също, че с второ електронно съобщение от
09.01.2022 г. от Б. И., чрез съпругата му, са поставени допълнителни въпроси към [фирма],
касаещи, съгласно приложения файл (л. 15 от делото), размерите на дължимите разходи при
изповядване на сделката и въпроси относно подобрения и обзавеждане в имота, с искане за
отговор в срок до 10.01.2022 г.
По делото не се спори, че извън вече описаните документи, ответникът е изпратил
електронно съобщение от 10.01.2022 г. до ищеца и съпругата му, в което са посочени
размерите на разходите по прехвърлянето на имота, както и, че не е дало отговор на така
формулираните от тяхна страна въпроси, респ. не е представяло изисканите с тези
5
съобщения документи.
Съдът обаче намира, че липсата на отговор на същите, респ. неизпращането на
допълнително поискани документи и данни, касаещи въпроси, различни от собствеността
върху имота, не представлява форма на договорно неизпълнение, доколкото в договора за
гаранция ясно и конкретно са уговорени задълженията на [фирма] като депозитар и сред тях
не е снабдяването на ищеца с посочената информация.
Както вече се изясни, съгласно т. 3, б. „б“ задължението му касае осигуряване и
представяне на депозанта на документи, установяващи по безспорен начин правото на
собственост върху имота, каквито, макар с допуснато закъснение, реално са били
представени. Тази уговорка между страните не следва да се тълкува разширително и сред
документите да се включват такива, удостоверяващи данъчни или комунални задължения,
респ. снабдяване с информация за съседни имоти, които евентуално ще бъдат построени и
евентуално биха повлияли не на продажната цена, по която ищецът ще закупи имота, а на
бъдещата такава. Отново следва да се почертае, че същността на договора за депозит
/гаранция/, обусловена от правата и задълженията на страните по сделката, касае
гарантиране намерението на купувача – депозант да закупи предлагания от агенцията –
депозитар имот, респ. да спре същия от предлагане на трети лица, към които задължения
няма отношение изисканата от Б. И. и съпругата му информация.
Съгласно клаузите на договора, сред задълженията на [фирма] са и да не предлага
имота на трети лица до 20.01.2022 г. – уговорения краен срок за сключване на окончателния
договор за покупко – продажба, както и да съхранява депозита за времето на действие на
договора. По делото не се установи, пълно и главно, дружеството да е в неизпълнение на
тези задължения. Действително, от представените от ищеца писмени материали и конкретно
разпечатка от интернет страница (л. 23 от делото) следва, че на 12.01.2022 г., а с това и
преди настъпване на определения краен срок за сключване на договора за покупко –
продажба между купувача и продавача – 20.01.2022 г., е била налице активна обява, с която
процесният недвижим имот, находящ се в [адрес] е предложен за продажба, чрез публикация
на обява № [№] на сайта [сайт]. Изяснява се обаче, че тази обява е от агенцията,
представител на продавача – [фирма], без да има събрани доказателства, че ответното
дружество има отношение към последната, респ. агенцията, представител на продавача, да е
действала по негово възлагане/упълномощаване, или от своя страна то да е предложило
имота за продажба чрез друга обява или по друг начин. В договора за депозит от 18.12.2021
г., страни по който са ищецът Б. И., като депозант и [фирма], като депозитар, е предвидено
задължение за последното да не предлага имота на трети лица. Ето защо, ответникът не
следва да отговаря за действия, извършени от трети лица и посочената публикация не следва
да се приеме за проявна форма на неизпълнение от негова страна на това договорно
задължение. Наред с това, по делото не се установи въз основа на обявата и до 20.01.2022 г.
имотът реално да е продаден на трето за процеса лице.
От събраните по делото доказателства не следва и извод, че след получаването на
процесната сума от 3 000 лева от ищеца Б. И. на 18.12.2021 г., чрез своя представител,
ответното дружество се е разпоредило със същата, респ., че е в неизпълнение на
задължението си по т. 3, б. д) от договора да съхранява депозита до края на срока по т. 4 –
20.01.2022 г., още повече, че в случая се касае за парична сума, при която изпълнението на
задължението изисква наличието на конкретните парични средства в патримониума и
държането на [фирма]. Във връзка с тези изводи, съдът намира за необходимо да отбележи,
че това договорно задължение не представлява и основание, по твърдение на ищците,
същите да се откажат от последващата сделка. В показанията си св. Ж. И.а разказва, че от
страна на ответника не са предоставени в цялост и в срок необходимите документи, като
поискани, но непредставени разходни документи за заплащане на данъците на имота,
данъчна оценка, която се издава именно ако същите са платени, разходи за заплащане на
задължения към етажната собственост към енерго - дружествата. Същевременно, в писмо от
14.01.2022 г., адресирано до ответника, свидетелката и ищецът посочват, че се отказват от
закупуване на недвижимия имот поради неизпълнение на задълженията му. Конкретно е
очертано, че част от документите са представени със закъснение от 20 дни, а друга част от
исканата информация, касаеща допълнително поставените от тях въпроси, които е възможно
да не са задължение на дружеството, но са от значение за успешно финализиране на
6
сделката, е останалата непредставена. Наред с това е вписано, че след самостоятелно
проведено проучване са установени и други обстоятелства - по – висок размер на месечната
такса за поддръжка и и управление, както и неотстранен теч от имота, разположен над
процесния. Отправено е искане за възстановяване на депозита или на част от него. Отново
обаче следва да се отбележи, че осигуряването на така описаната от ищеца и от свидетелката
непредставена информация не е сред договорните задължения на [фирма], следващи от
клаузите на т. 3 от процесния договор за гаранция.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказано от ищеца наличието на твърдяната
форма на неизпълнение от ответника, която да е основание за разваляне на договора между
тях. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на подаден в срок отговор от ответника не
е основание за извод, че проведеното по-късно оспорване с депозираното по делото писмено
становище не произвежда правно действие, тъй като с последното от страна на ответника
единствено е оспорена основателността на иска с доводи за надлежно изпълнение на
договорните задължения и не са релевирани възражения, които да се явяват преклудирани,
като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК. Наред с това, при произнасянето си по
същество, дори и при липсата на подаден отговор и изрично оспорване, съдът следва да
обсъди наличието на всички предпоставки, обуславящи възникване на спорното право,
доколкото липсата на депозиран в срок отговор на исковата молба не следва да се
приравнява на признание на подлежащите на доказване факти.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в случая за ищеца не е възникнало правото
да развали договора поради липсата на необходимите предпоставки по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с
оглед на което направеното волеизявление за разваляне, обективирано в исковата молба, а
по твърдения на ищеца (доколкото последното по-скоро съдържа изявление за отказ от
сключване на окончателния договор) и в електронно съобщение от 14.01.2022 г., не е
произвело правно действие. Това води до извод, че в полза на ищеца не е възникнало
твърдяното вземане за сумата от 3 000 лева и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
предмет на проверка в настоящия процес е именно наличието на предпоставките за
възникване на процесното вземане, заявено чрез кондикционен иск – за връщане на
престация, дадена на отпаднало основание – поради разваляне на процесния договор при
наличието на допуснато съществено неизпълнение от ответника. Ето защо, съдът в своята
проверка, предвид и основния принцип на диспозитивното начало – арг. чл. 6 ГПК, е
обвързан от така предявения иск и не следва да обсъжда причините, поради които ищецът се
е отказал от сключването на окончателния договор за покупко-продажба, релевантни при
искова претенция, заявена на договорно основание за възстановяване на депозита, в
частност на основание чл. 6 от договора, каквото в случая не е налице. В допълнение обаче
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи за сключване на
окончателен договор за покупко – продажба, респ. за невъзможност за това по причини,
независещи от клиента.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на иска, право на разноски има само
ответникът. Същият не е претендирал и доказал извършването на такива, поради което и не
следва да му бъдат присъждани. С оглед изхода на делото, сторените от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. И., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] против
[фирма] , с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] осъдителен иск с
7
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000
лева, представляваща сума, получена от ответника на отпаднало основание – развален
договор за депозит от 18.12.2021 г. поради допуснато неизпълнение от страна на ответното
дружество на задължения по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8