Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 35 02. 06. 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
шести април, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 319 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на А.М.Т. – гражданин на ***, чрез
процесуален представител адв.Панайотов, срещу Решение №2567/22.11.19г.,
постановено по гр.д.№245/18г. по описа на районен съд Поморие, с което е
признато за установено на основание чл.422 ГПК, че съществува
вземането на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, по
отношение на ответника А.М.Т., в размер на сумата от 1439.53 лева– главница
представляващи неплатени такси за поддържане, управление и фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. приети
с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и сумата 419.03 мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.01.2015г. до 30.11.2017г., както и законната лихва
върху сумата от 1439.53лв. от датата на подаване на заявлението пред РС Поморие
– 08.12.2017г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
Заповед №464/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. дело №822/2017г. на ПРС; въззивникът е осъден да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” сумата от 37,17лв.
представляваща направените в заповедното производство разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата
от 502,43 лева от които 70.43 лева – заплатена държавна
такса и 432.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Пунктуално
се излагат подробни съображения. Според въззивника, при уважаване на иска съдът
не е взел предвид, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от апартамента;
оспорват се изводите на съда, досежно наличието на затворен комплекс, а не на
отделни самостоятелни сгради, в контекста на възражението, че ответникът е
заплатил такса за обслужване на блок „Г“.
На следващо място се оспорват
изводите на съда, че решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г.
били влезли в сила, поради което възраженията на ответника в тази насока били
преклудирани. Твърди се, че поради нарушение от ЕС на разпоредбата на чл.16,
ал.7 ЗУЕС по повод процесното ОС на ЕС, решенията му не са влезли в сила. Със
същите аргументи се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е
преклудирана възможността на ответника да оспорва като нищожни взетите решения
на процесното ОС на ЕС. Излагат се подробни съображения.
Според въззивника съдът не е
обсъдил възражението на ответника, че е заплатил такса за управление и
поддръжка на общите части на сградата, на ЕС на блок „Г“. Оспорва като
неправилен извода на съда, че възраженията за ненадлежно осъществяване на
дейностите по поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на сумата към
етажната собственост, доколкото годишните такси се дължат отнапред за предстоящата
година, а и предвид факта, че извършването на разходите не са елемент от
фактическия състав на предявения иск.
Твърди се, че не е разгледано
възражението на ответника за погасяването на вземането по давност. Излагат се
подробни съображения.
Ответникът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ представя в срока
по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са
правилни и обосновани. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебни разноски.
С отговора се навеждат доводи, че
са изпълнени всички изисквания на действащите правила за оповестяване на
решенията на общото събрание, като в тази връзка се прави позоваване и на
установеното по ч.гр.д. №1123/2019г. по описа на БОС и направените от него
правни изводи. С оглед на това въззиваемата ЕС счита, че ответниците са
обвързани от установения съдебен акт, поради факта, че са страните по делото,
по което същият е постановен. Предвид горното, намира за неоснователно
възражението за ненадлежно оповестяване на решението на ОСЕС от 12.11.2014г.
Според въззиваемата страна, не са
налице предпоставките на чл.75, ал.2 от ЗЗД, поради което ответниците не могат
на това основание да се освободят от задълженията си. Твърди се, че никога не е
съществувала самостоятелна етажна собственост на бл.Г, тъй като обектите, които
се намират в него не отговарят на изискванията за самостоятелно управление.
Етажната собственост на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” се управлява от
едно общо събрание, който факта е установен с влезли в сила решение на РС –
Поморие по гр.д. № 376/2017г., №103/2016, 159/2017, 41/2918г.
Въззиваемата ЕС намира за
неоснователно оплакването, че първоинстанционния съд не е разгледал
възражението за неизвършване на дейности по поддръжка и управление на общите
части на комплекса. Намира, че този факт не е предмет на разглеждане и
установяване по настоящото производство, а следва да е предмет на разглеждане
на иска по чл.40 ЗУЕС. В тази връзка цитира съдебна практика. Навежда доводи,
че уважаването на иска за установяване съществуването на етажни разходи е
обусловено от кумулативното наличие на следните условия: наличие на решение на
ОСЕС за определяне размера на отделните видове разходи и установяване и
установяване качеството собственик на ответника. Сочи, че всякакви други
обстоятелства са ирелевантни по отношение на възникването и съществуването на
задължението за заплащане на етажните разходи от етажен собственик. В тази
връзка цитира съдебна практика. По изложените съображения моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено в атакуваната осъдителна част.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид
твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че с договор за
покупко – продажба, сключен с нотариален акт №*** на нотариус Г.Недина, с район на действие –
район на РС – Поморие, ответникът А.Т. и Е.А.Т. са придобили правото
на собственост на апаратемнт № ***, със застроена площ
56,15кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата равняващи
се на 25.63кв.м.
Не
се спори и видно от представения протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения за избор на управителен съвет,
определен е размер на такса за поддръжка и управление, в размер на 9 евро/кв.м.
без ДДС, взето е решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се
заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка, а за 2015г.
– 3 евро и е приет правилник за вътрешния ред; упълномощен е УС на ЕС да
подпише договор за управление и поддръжка с избрана компания. Не се спори, че
решенията на проведеното ОСЕС са атакувани многократно от различни етажни
собственици, (в т.ч. и по гр.д.№619/19г. на ПРС, до влизане в сила на акта по
което настоящата инстанция спря производството по настоящото дело), но като
краен резултат след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване
на производството по гр.д.№619/19г. на ПРС, горепосочените решения са
стабилизирани.
Не се спори и видно от представените протоколи, на 29.06.2017 г. е
проведено ОСЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в
размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна
вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. В производство по иск
с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение № ІV-27/08.04.2019 г.,
постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени
всички решения, взети на това ОСЕС.
Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс
Поморие“ твърди, че предвид взетото на ОСЕС на 12.11.2014г., изменено с решение
на ОСЕС на 29.06.2017г., ответницата, в качеството си на етажен собственик не е
заплатила и дължи исковите суми, съставляващи 5 евро кв.м. – такса за поддържка
и управление и в размер на 2 евро – за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.08.2017г. – 31.12.2017г., ведно с мораторна и законна лихва. Претендира
осъждането й да заплати тези суми.
Ответникът оспорва исковете. На първо
място излага съображения във връзка със законосъобразността на проведеното на
12.11.2014г. ОСЕС – свикване и провеждане на същото. В тази връзка и доколкото
както вече стана дума тези решения са се стабилизирали, въззивната инстанция
приема, че същите подлежат на изпълнение и не могат да бъдат ревизирани в
настоящото производство.
На второ място, ответникът излага съображения, че ищецът не е
извършвал дейности, касаещи поддръжката и управлението на общите части, поради
което не му се дължат претендираните суми. Във връзка с горните твърдения,
излага други - че етажните собственици на отделните сгради/входове, са провели
самостоятелни общи събрания и са учредили самостоятелни етажни собствености,
които са извършвали дейностите по поддръжка и управление и на тях са били
заплатени сумите, които са били определени на тези събрания. По повод тези
твърдения на ответника са представени Решение №106/2018г. по гр.дело 376/2017г.
на РС Поморие и Решение №73/23.05.2017г. по гр.дело 494/2016г. на ПРС, с които
са отменени решенията, приети на проведеното на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на
блок А, Б, В, и решенията приети на
проведеното на 22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. С тези решения съдът е приел,
че не се касае за отделни самостоятелни сгради, не се касае и за сграда с
повече от един вход, който да обслужва само определени обекти. Поради това е
прието, че в блок Г няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на
ответника за учредяването на ЕС.
За установяване на горните факти се представя фактура №**********
от 07.01.2015г. за сумата 1439,53лв. с основание годишна такса за обслужване за
2015г. за апартамент в ***. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е представил извлечение от
банкова сметка на К.У. за внесена на 24.08.2015г. от
Е.Т. сума в размер на 1081,14 лв., за която
твърди, че са внесени по сметка на управителя на ЕС,
Във връзка с направените от
ответника оспорвания, касаещи извършени от ищеца дейности по управление и поддръжка
на общите части, във въззивното производство са представени писмени
доказателства. За цялата 2015г. година, с изключение
на м. ноември, са представени протоколи за извършени дейности, съставени от
управителя на ЕС Мартин Чолаков, в качеството на „приел“ и И.Г. – представител на
„Феста Хотели“ – АД. Тази протоколи касаят извършени от дружеството „дейности
по управление и поддръжка на общите части от Феста Хотели в полза на Етажната
собственост“, в т.ч. ежедневна охрана на обекта и прилежащите му външни райони,
почистване на общите площи в комплекса и външни райони, общи площи в корпуси А,
Б, В и Г, подмяна на изгорели крушки, в коридори и общи части в корпуси А, Б, В
и Г, абонамент асансьор, почистване на воронки покриви и тераси,
снегопочистване и посипване със сол, подготовка за боядисване, проветряване,
кърпежи и боядисване в коридори общи части, подлепяне на отлепени плочки в
коридори общи части, подмяна на осветителни тела в коридори общи части, обезпаразитяване
и дезинфекциране на коридори, общи части, гараж, тревни площи, боядисване
междинни врати, ремонт настилка тераси, силикониране на фуги общи тераси,
ремонт настилка покриви, ремонт ПВЦ дограма коридори корпуси А, Б, В, Г,
боядисване на стени и тавани в коридори общи части.
В част от протоколите
фигурират и дейности, съставляващи ремонт на парково осветление и подмяна на
повредени осветителни тела, подготовка на комплекса и прилежащата му
инфраструктура и технически съоръжения за зимния сезон, заздравяване на дига
плаж, оформяне на градини външни райони, препарати почистване басейн,
закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги, профилактика на пожарогасители,
ремонт на системи за пожароизвестяване и за контрол на достъп, разходи по
водени дела от етажни собственици, доставка и монтаж на щори, закупуване на
тежести за фитнес зала, закупуване на униформи за персонала.
Представени са и
договори за обслужване на асансьор, договор за дезинсекция и дератизация от
15.04.2016г. – извън процесния период, договор за обслужване на климатици от
04.01.2016г. и 01.01.2017г., с приложения – извън процесния период. Представени
са трудови договори за наемане на работници от „Феста Хотели“ – АД – камериери,
общи работници, контрольор, спасител, чистач плаж.,
За опровергаване твърденията на
ищеца за направени разходи за поддръжката и управлението на общите части, във
въззивното производство е разпитан свидетелят О.У.. Свидетелят заявява, че има наблюдения
върху комплекс „Феста Апартмънтс – Поморие тъй като баща му К.У. притежава определен брой апартаменти в него, а
свидетелят живее постоянно в един от тях. Според свидетеля коридорите, общите части били
повредени и не били обслужвани както се изисква – не били почиствани, ремонтирани,
въпреки че конкретно семейството на свидетеля заплатили около 30000 лева за
поддръжка за предходен период.
През
2015 г. собствениците не били допускани до басейните в комплекса; ограничен бил
прохода и минаването през самата сграда, през нейните коридори; заключени били страничните
врати. Според свидетеля тези ограничения били въведени от „Феста хотели“ АД,
които са един от собствениците. Техните служители твърдяли, че този, който не е
платил, няма да получи чип или карта за минаване през тези врати, а централният
асансьор работел само с карта. През 2015 г. ремонти на общите части, на
коридорите на жилищните блокове от представители на „Феста хотели“ АД не били
осъществявани; ремонти били направени само и единствено в хотелската част и до
апартаментите - тяхната собственост - „Феста хотели“ АД били собственици и на
няколко броя от апартаментите в жилищните блокове.
Поради
това през 2015 г. собствениците се събрали на общо събрание и организирали отделни
етажни собствености, в т.ч. в бл.Г, където е имота на ответника. За
почистването и поправките започнали да се грижат самите собственици и събирали
пари за някои дейности по сметка. Наемали майстори за еднократни действия, там
където е необходимо - ако е счупена дограмата напр.
Според
свидетеля действия по дезинсекция и дератизация в жилищните блокове не са
извършвани – само в ресторанта, който е част от сградата и е собственост на
„Феста хотели“ АД. Дейности по поддръжка
от камериерките на „Феста хотели“ АД са извършвани само където има собственост
на „Феста хотели“ АД - служителите им се грижели за тяхната собственост. На
другите места положението било лошо. Никой от служителите на „Феста хотели“ АД
не е извършвал дейности по управление, поддръжка и ремонт на общи части на
жилищните сгради. Ежедневна охрана се извършвала само на хотела и представлявала
един охранител в пенсионна възраст за цялата сграда. Снегопочистване не било
извършвано, а и всъщност сняг не е имало. Не било извършвано почистване на
воронки на терасите и на покривите. Според свидетеля в апартаментите, които са
собственост на неговото семейство и се намират под тераса, винаги имало теч от
терасите, в следствие на лош хидроотвод, на лош ремонт. В жилищните блокове собствениците
се заели с подлепване на плочките, ремонт на стените. За подмяна на висящ таван
- не е имало такъв проблем, че да се подменя тавана. Поддръжката на т.нар.
градини също се осъществявала само на места, където има собственост на „Феста
хотели“ АД - до централния вход, рецепцията, естакада и на други няколко места.
Според свидетеля в жилищните блокове централна климатизация нямало - имало само
в хотела на рецепция на първия етаж, където собственик е „Феста хотели“ АД.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
Закона, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение на иска
по чл.6, ал.1,
т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС и правилно и законосъобразно по отношение на
иска по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
Съобразно разпоредбите на чл.6,
т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в
решението период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай ищецът се
позовава на решение, взето на ОСЕС, проведено на 12.11.2014г. Въззивният съд не споделя
аргументите на ответника,
касаещи оспорване на законосъобразността на решенията, взети на това събрание, предвид вече направения по-горе
извод за стабилизиране
на тези решения, поради прекратяване на образуваните производства по чл.40 ЗУЕС, в т.ч. и гр.д.№619/19г. по описа на ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика,
която въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д.
№1830/2018 г., I т. о., ТК).
Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно
противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е
ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на
този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност,
се стабилизират и подлежат на изпълнение. Така решенията, взети на ОСЕС на
12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се прилагат по отношение на нея.
В тази връзка следва
да бъде разгледано възражението на ответника, че претендираните разходи за
управление и поддържане на общите части не са били реално направени. Същото е своевременно
направено в отговора на исковата молба. По този въпрос по повдигнат идентичен
казус между настоящия ищец и друг етажен собственик, с Определение
№124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019
г., III г. о., върховният касационен съд
е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато
се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната
собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на
поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали
реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е
извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до
неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при
решаване на делото“.
В процесния случай не се твърди, че е налице жилищен комплекс от
затворен тип по см. на чл.2 ЗУЕС, вр. §1, т.3 ДРЗУЕС, а е налице форма на
организация и управление чрез ОСЕС. Видно от представения протокол, на
проведеното на 12.11.2014г. ОСЕС е взето решение за „избиране“ на „Феста
Хотели“ – АД за компания за управление и поддръжка. Но по делото не са
представени доказателства, че това решение е било изпълнено – че е сключен договор
за поддръжка и управление с посоченото дружество. Поради това не може да се
приеме, че извършените от него дейности касаят и общите части на жилищните
корпуси на сградата, доколкото в тях са посочени разходи за наемане на
обслужващ хотелска дейност персонал, закупуване на съоръжения за почивка и др.
На второ място, легалната дефиниция на §1, т.11 ДРЗУЕС посочва кои
разходи са такива за поддържане и управление – за консумативи и материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на УС, контролните
органи и касиера, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други. От представените по делото
доказателства не се установява заплащането на такива разходи, нито тяхната
стойност. Представеният договор за абонаментно обслужване на асансьор касае 5
бр. обекти – хотели на един от етажните собственици в сградата „Феста Хотели“ –
АД и е за 2014г. – преди процесния период. Независимо от това, дори да се
приеме, че това са разходи, направени за абонаментно обслужване на асансьор,
който се ползва и от собствениците на жилищни обекти, не може да се определи
каква част от заплатените абонаментни такси се припада на ответницата,
доколкото асансьорът обслужва хотела и останалите корпуси на сградата.
Трето - част от протоколите и останалите доказателства удостоверяват
дейности по поддръжка и управление на хотелската дейност на „Феста Хотели“ – АД
– наемане на персонал – камериерки, поддържане на градини, басейн, плаж,
фитнес, охрана на външните площи, които не могат да бъдат включени като разходи
за поддържане и управление на жилищните части.
Четвърто – от показанията на св.У. – постоянно живущ в обект в процесната ЕС
се установява, че дейности по поддръжка и управление на общите части на
жилищната част от сградата не са били извършвани от органите на ЕС - ищец. Това
довело до недоволство сред етажните собственици, като същите „учредили“ самостоятелни
етажни собствености за всеки от корпусите, поели и заплащали разходите и извършвали
действията по почистване, ремонт, смяна на осветителни тела и др. Свидетелят
опровергава твърденията за извършване на посочените в протоколите дейности по
поддръжка на общите части.
Ето защо въззивната инстанция намира, че ищецът не доказа
извършването на разходи по поддържане и управление на общите части за 2015г. По
изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно нормите на
чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото
събрание по определения в чл.50 с.з. начин. Следователно също от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната
вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай претенцията касае 2015г.
За този период, предвид казаното по-горе, е налице валидно взето решение на
ОСЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици – по т.2 от
дневния ред е прието „По изключение за 2015г. във Фонда да се заделят по 3 евро
кв.м. Следователно, предвид това, че обектът,
собственост на ответника има 26.63 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, последният
дължи сумата 76.89 евро или 150.38 лева. Върху тази сума следва да се начисли обезщетение за
забава, в размер на 44.86 лева, считано от 01.01.2915г. до 08.12.2017г.
Възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност е неоснователно – сумата се дължи за 2015г.,
а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 08.12.2017г. – преди изтичане на
давностния срок по чл.111 ЗЗД.
Възражението на ответника, че не
дължи цялата сума, поради това, че имотът е собственост и на съпругата му Е.Т. е неоснователно. Касае се за задължения,
обслужващи текущи нужди на семейството по см. на чл.36, ал.2 СК, поради което е
налице солидарна отговорност на всеки от съпрузите.
Предвид
обстоятелството, че претенциите, предявени по настоящото дело не са
диференцирани, а са предявени като обща сума, въззивната инстанция следва да
извърши диференцирането им. От общия претендиран размер – 1439.53 лева, в който
са включени претенциите за разходи за поддръжка и управление и за ремонт и
обновяване, следва да се извади сумата по втората претенция – 150.38 лева, в
която част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено по
отношение на иска по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
В
останалата част, за сумата 1289.15 лева – по отношение на иска по чл.6, т.10,
вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, решението следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което този иск
следва да бъде отхвърлен.
В полза на въззивника следва да се присъдят
съразмерно с
отхвърлената част от иска, съдебно
– деловодни разноски, съставляващи държавна такса в размер на 37.17 лева и адвокатско възнаграждение,
в размер на 720 лева – по 360 лева за всяка инстанция или общо 757.17 лева. Съразмерно
се дължат 677.63 лева.
В полза на въззиваемата страна се
дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска. При направени разноски от
общо 934.43 лева, от които 864 лева – адвокатско възнаграждение за две инстанции,
70.43 лева – държавна такса, съразмерно се дължат за две инстанции 98.16 лева. Първоинстанционният съд е
присъдил 502.43 лева. Първоинстанционното решение над сумата 98.16 лева, до
присъдения размер от 502.43 лева следва да бъде отменено.
В заповедното производство са
направени разноски, в размер на 37.17 лева – държавна такса. Съразмерно се
дължат 3.90 лева. Първоинстанционният
съд е присъдил 37.17; първоинстанционното решение над сумата 3.90 лева, до
присъдения размер от 37.17 лева следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2567/22.11.19г.,
постановено по гр.д.№245/18г. по описа на районен съд Поморие, в частта, с което е уважен иска по чл.422 ГПК, вр. чл.6, т.10,
вр. вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, за сумата 1289.15 лева – такса за поддръжка и управление за 2015г.; в частта, с която е присъдена мораторна
лихва над сумата 44.86 лева, до 419.03 лева; в частта, с което са присъдени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. №822/17г. на ПРС, над сумата 3.90 лева, до 37.17 лева; в частта, с което в полза на ищеца са
присъдени съдебно – деловодни разноски над сумата 98.16 лева, до 502.43 лева, И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 211, представлявана от
Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.Т. – код
по БУЛСТАТ ********* – гражданин на ***, с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца сумата 1289.15 лева – годишна такса за
2015 година такса за управление и поддръжка на общите части на сградата; както
и за сумата 374.17 лева – мораторна
лихва върху посочената главница за периода 01.01.2015г. – 08.12.2017г.
(представляваща разликата между присъдените от ПРС 419.03 лева и присъдените от
БОС 44.86 лева), ведно със законната лихва върху сумата 1289.15 лева от
08.12.2017г. – подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, за които
е издадена Заповед №464/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №822/2017г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в частта, с което е прието за установено, че ответникът А.М.Т. дължи
на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС, сума, в размер на 150.38 лева – годишна такса за 2015г.
за фонд „Ремонт и обновление“ на сградата, на основание чл.6, ал.1, т.9, вр.
чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, както и 44.86
лева - обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2015г. – 08.12.2017г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Т.
– код по БУЛСТАТ ********* – гражданин на ***, с адрес ***, СУМА, в размер на 677.63 лева – СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ
РАЗНОСКИ ЗА ДВЕ ИНСТАНЦИИ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи
на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.