Определение по дело №336/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 октомври 2021 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20217200700336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 12.10.2021 г.

 

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 12 октомври през 2021 година в състав:

                                     

                                                                 Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                                                           

като разгледа докладваното от съдията Басарболиева  адм. дело № 336 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по чл.161, ал.1 АПК вр. чл.149, ал.1 вр. ал.3, предл. последно от АПК.

Постъпила е частна жалба от В.В.Ц. ***81 от 29.09.2021 г. по описа на АС-Русе срещу определение от 21.09.2021 г., постановено по адм.д. №336/2021 г. по описа на АС-Русе. С определението е оставена без разглеждане жалбата на В.Ц. срещу  Уведомително писмо /УП/ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г. с Изх. № 01-6500/9653/29.01.2021 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /л.9-л.11 от преписката/ и е прекратено образуваното съдебно производство. В частната жалба, адресирана до ВАС, се иска отмяна на оспореното определение от касационната инстанция. Едновременно, с нея Ц. е направил и искане за възстановяване по реда на чл.161 АПК на пропуснатия срок по чл.149, ал.1 вр. ал.3, предл. последно от АПК за обжалване по съдебен ред на горецитираното УП.

По направеното искане за възстановяване на срока по реда на чл.161 АПК, компетентен за произнасяне е настоящият съд, което той следва да стори преди изпращане на делото на ВАС по подадената частната жалба срещу прекратителното определение.

С определението от 21.09.2021 г., постановено по настоящото дело, съдебно производство по жалбата на В.Ц. срещу горецитираното уведомително писмо е прекратено, тъй като от съда е прието, че оспорването е просрочено. Изводите си съдът е обосновал с установените по преписката факти, които не се и спорят от настоящия жалбоподател, а именно:

Уведомително писмо /УП/ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г. с Изх. № 01-6500/9653/29.01.2021 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, е връчено на жалбоподателя  В. В. Ц., чрез упълномощено лице – В. М. М. на 08.02.2021 г., удостоверено с подпис на пълномощника върху самия документ /л.11 от преписката/.  

Срещу УП В.Ц. е подал жалба по административен ред с вх.№ 94-473 от 22.02.2021 г. до  Министъра на земеделието, храните и горите /л.53-л.57  от преписката/. Тъй като жалбата е депозирана директно пред компетентния горестоящ административен орган, последният е изискал административната преписка по издаване на оспорения административен акт от ДФ “Земеделие“, гр.София с писмо № 94-473 от 24.02.2021 г., като е приложил копие на подадената при него жалба /л.51 и л.52 от преписката/. По повод на това и в изпълнение на задължението му по чл.92, ал.1 от АПК, с писмо с изх.№01-6500/9653 от 04.03.2021 г. по описа на ДФЗ долустоящият орган е изпратил цялата преписка и същата е постъпила в МЗХГ на 05.03.2021 г. - входирана с № 94-473 от 05.03.2021 г. по описа на МЗХГ /л.48-л.50 от делото/. По преписката липсват данни компетентният горестоящ орган да е уведомил жалбоподателя за датата на получаване на преписката по  реда на чл.97,ал.1, предл. последно от АПК.

  Процесното уведомително писмо на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“  е потвърдено при административното обжалване от горестоящия орган – Министъра на земеделието, храните и горите със Заповед № РД-20-49/06.04.2021 г. /л.45-л.47 от делото/. Последната е съобщена на оспорващия с писмо с обратна разписка на 26.04.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне/л.85 и л.86 от делото/.  

След издаване на решението от горестоящия административен орган /горецитираната заповед на министъра от 06.04.2021 г./,  с жалба, подадена чрез ДФЗ и по куриер на 10.05.2021 г., Ц. ***  първоначалния индивидуален административен акт -  Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г. с Изх. № 01-6500/9653/29.01.2021 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФЗ.

При тези данни, настоящият съд е направил изводи за просрочие на жалбата срещу УП. Позовал се е на разпоредбата на разпоредбата на чл.97, ал.1 от АПК, според която в настоящия случай министърът е следвало в двуседмичен срок от получаване на преписката, да разгледа жалбата по административен ред и се произнесе с мотивирано решение. В случая министърът на земеделието, храните и горите е получил в цялост  административната преписка по административното обжалване на уведомителното писмо на 05.03.2021 г. / жалбата се е намирала при него, тъй като е подадено директно до горестоящия орган/. От тази дата е започнал да тече двуседмичния срок за произнасянето му, регламентиран в чл.97, ал.1 АПК, който е изтекъл на 19.03.2021 год., присъствен ден. В законоустановения срок липсва произнасяне на министъра, поради което от крайната дата, на която той е следвало да стори това - 19.03.2021 г., за жалбоподателя Ц. е започнал да тече 14-дневния срок за съдебно обжалване по чл.149, ал.3, предл. последно вр. ал.1 от АПК на уведомителното писмо. Този срок е изтекъл на 02.04.2021 г., присъствен ден. Жалбата до АС – Русе е подадена чрез куриер на  10.05.2021 г., т. е. след срока и се явява просрочена.

Съдът, позовавайки се и на  ТР №6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, е приел, че с последващото късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган - Заповед № РД-20-49/06.04.2021 г. на Министър на земеделието, храните и горите, с която се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване на УП.

 При тези установявания, съдът приема от правното страна следното по отношение на молбата за възстановяване на срока:

Съгласно чл.161, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.

Прекратителното определение на съда е съобщено на оспорващата страна на дата 23.09.2021 г., а молбата за възстановяване на срока е подадена на 29.09.2021 г., с което е спазен 7 –дневния срок по чл.161, ал.1 от АПК.

Оспорващият твърди наличие на втората хипотеза, визирана в нормата на чл.161, ал.1 АПК за възстановяване на срока за обжалване на уведомителното писмо, а именно - поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Настоява се, че неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК – да се уведоми оспорващия за датата на получаване на преписката в МЗХГ, е довело до невъзможност за своевременното упражняване на правото на оспорване по съдебен ред на уведомителното писмо.

Съдът намира, че бездействието на горестоящия орган да уведоми жалбоподателя за получаване при него на административната преписка по повод оспорването по административен ред на процесното УП, не следва да се разглежда като подвеждащо поведение на администрацията, довело до неспазване на срока за съдебното оспорване по чл.149, ал.3, предл. последно вр. ал.1 от АПК на първоначалния административен акт.

Нормата на чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК в случая следва да бъде разглеждана, като се съобрази и нормата на чл.92, ал.2 АПК, а според последната разпоредба, ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. В този аспект, дори да се приеме, че в случая за оспорващия е била налице трудност за проследяване на началния, респ. крайния момент на срока за произнасяне от по-горестоящия орган, то тази трудност е била преодолима. Неуведомяването за постъпването на преписката в МЗХГ не е от естество да въведе жалбоподателя в заблуждение относно срока за произнасяне по преписката, респ. за срока за обжалване на уведомителното писмо. Не е налице пряка причинна връзка между твърдяното поведение на администрацията, за което се твърди, че е въвело в заблуждение жалбоподателя, и пропускането на срока за обжалване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК. Жалбоподателят  е имал възможност, съобразявайки датата на подадената от него жалба по административен ред и след отчитане на 3-дневния срок по чл. 92, ал. 2 АПК, при липсата на уведомяване за получаване на преписката от по-горестоящия орган, да изпрати препис от жалбата до него – чл. 92, ал. 2 АПК, или да потърси контакт и информация от МЗХГ за датата на постъпване на преписката по жалбата му. Според чл. 28, ал. 1, т. 3 АПК при упражняване на своите правомощия административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, а според чл. 28, ал. 2 АПК тази информация се предоставя и чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин. За да се очаква предоставянето на такава информация от страна на администрацията обаче е необходимо поне минимална активност от страна на заинтересования гражданин или организация. Данни за положени от оспорващия усилия в тази насока не се твърди и не се установява по делото да са налице. Нещо повече, жалбата до съда срещу УП е подадено едва след съобщаване на последвалото късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган - Заповед № РД-20-49/06.04.2021 г. на Министър на земеделието, храните и горите, с която се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт.

Оспорващият, подавайки жалбата срещу уведомителното писмо до горестоящия орган, би следвало да не се е дезинтересирал, а да е проявил активност във връзка с установяване движението на преписката или поне приблизително да е изчислил сроковете, в които този орган дължи произнасяне, а от там – при непроизнасянето на министъра  в двеседмичния срок, да реализира своевременно правото си на оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в срока по чл.149, ал.3, предл. последно вр. ал.1 от АПК. Неуведомяването за датата на получаване на преписката в МЗХГ, макар и да е противоправно процесуално бездействие, не следва да се приема, че е довело до заблуждение на страната, а оттам - до невъзможност за упражняване в срок на правото на оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред.

Не е налице соченото от Ц. основание за възстановяване на срока за оспорване на уведомителното писмо. Искането за това се явява неоснователно.

 Мотивиран така и на основание чл.161, ал.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В.В.Ц. *** за възстановяване на пропуснатия срок по чл.149, ал.1 вр. ал.3, предл. последно от АПК за обжалване по съдебен ред на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/9653/29.01.2021 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страната.

 

                                                                                         

                                                                                    СЪДИЯ: