Решение по дело №466/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, против предписания по част V от Констативен протокол /КП/ №09-02-214/24.04.2024г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от инспектори в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /РО НЯСС/ - „Юг – Югоизточна България“, офис Хасково, на Г. Д. „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /ГД НЯСС/ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

Жалбоподателят моли за отмяна на акта в обжалваната част. Счита, че предписанията са незаконосъобразни. Оспорва констатациите в констативния протокол, че водният обект „Д. кория“ е „язовир“. Позовава се на възложена от Министерство на отбраната експертиза, изготвена от вещо лице – инженер по хидротехническо строителство, чието заключение било, че водният обект „Д. *“ не е язовир по смисъла на легалната дефиниция на Закона за водите /ЗВ/ , а представлява повърхностно водно тяло – водоем по смисъла на §1, ал.1, т.59 от ДР на ЗВ. Сочи, че предписания по смисъла на чл.190а, ал.1, т.3, във връзка с чл.190а, ал.2 от ЗВ могат да се дават единствено за язовири. След като водният обект „Д. кория“ не отговарял на изискванията за язовир, не следвало по отношение на него да се правят констатациите, описани в цитирания констативен протокол, като същите следвало да бъдат отменени, като незаконосъобразни и постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка моли да се отмени предписанието за назначаване на оператор на язовир /по т.V.1 от КП/. По отношение на част от констатациите в оспорения констативен протокол: „да се насипе, подравни и хоризонтира короната“ /предписание по т.V.2.2.1/ и „да се осигури нормалното експлоатационно състояние на основния изпускател“ /предписание по т.V.2.2.4/, било налице издадено от Председателя на ДАМТН Наказателно постановление №НЯСС-131/06.10.2023г., което било обжалвано пред Районен съд – Харманли и било образувано АНД №665/2023г. по описа на същия съд. По това дело било поискано от страна на Министерство на отбраната изготвяне на заключение от вещо лице, което за нуждите на съдебното производство да определи характера на водния обект. Към този момент производството пред съда не било приключило, поради което било незаконосъобразно даването на нови предписания. На следващо място, жалбоподателят оспорва констатациите в КП, че воден обект „Д. *“ е първа категория строеж по чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Видно било от заключението на експерта, че категорията на обекта била трета. Наред с това, било констатирано, че стената на водоема се отнася към малки язовирни стени. В констативния протокол било посочено, че са изградени два преливника, без да е направено геодезическо измерване за установяване на това кой от двата би работил като преливник. Това представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което било основание за отмяна на констативния протокол като незаконосъобразен. Освен това, след като водният обект не бил язовир, незаконосъобразни били и предписанията за почистване на водния и на въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност. Липсвали и доказателства относно компетентността на издателите на констативния протокол.

По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на предписанията, дадени с Констативен протокол №09-02-214/24.04.2024г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г. инспектор в РО НЯСС „Юг – Югоизточна България“, офис Хасково на ГД НЯСС при ДАМТН /Б. К./, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Инспектор в РО НЯСС „Юг – Югоизточна България“, офис Хасково на ГД НЯСС при ДАМТН /Б. З./, в представено чрез процесуален представител писмено становище моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Акт №2511 за публична държавна собственост, съставен на 05.07.2023г., поземлен имот с [идентификатор] от 52321 кв. м., с местонахождение Област Хасково, Община Харманли, [населено място] *, м.Д. *, вид територия земеделска, НТП водоем, площ 52321 кв. м., стар номер 001162, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-343/06.02.2018г. на И. Д. на АГКК, съгласно скица №15-438025-24.04.2023г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място], е с предоставени права за управление на сухопътни войски, на основание Заповед на Министъра на отбраната ЗС – 2053/30.06.2011г.

Представени са също Акт №2512 за публична държавна собственост и Акт №2513 за публична държавна собственост, съставени на 05.07.2023г., от които е видно, че поземлен имот с [идентификатор] от 826 кв. м., съответно поземлен имот с [идентификатор] от 10230 кв. м., са с местонахождение Област Хасково, Община Харманли, [населено място] *, м.Д. кория, вид територия земеделска, НТП за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, с посочени за всеки от имотите площ и стар номер, като и двата поземлени имота са с предоставени права за управление на сухопътни войски на основание Заповед на министъра на отбраната ЗС – 2053/30.06.2011г.

Съгласно Протокол №8 от проведено на 14.06.2022г. заседание на комисия, назначена със Заповед №РД-14-32/07.06.2022г. на Областния управител на Област Хасково за класификация на язовирите по степен на потенциална опасност на територията на Област Хасково и приложенията към протокола, язовир поземлени имоти: 54448.1.162 /001162/, Област Хасково, Община Харманли, [населено място] *; 54448.1.163 /001163/, Област Хасково, Община Харманли, [населено място] *; 54448.1.164 /001164/, Област Хасково, Община Харманли, [населено място] *, собственост на Министерство на отбраната, е с първа висока степен на потенциална опасност I.1 – разположен над [населено място] *.

С писмо изх. №85-00-215/26.03.2024г. на РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“ към ГД НЯСС в ДАМТН, адресирано до Министъра на отбраната, последният е уведомен, че на 24.04.2024г. от 11.00 часа ще бъде извършена проверка на яз. „Д. кория“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 54448.1.162, 54448.1.163, 54448.1.164 в землището на [населено място] *, общ. Харманли. В писмото са посочени служителите, които ще присъстват при проверката и е определен предмета на същата.

Видно от представения КП №09-02-214/24.04.2024г. е извършена проверка на язовир „Д.*“. В протокола е посочено, че собственик на язовира е Министерство на отбраната. Отбелязано е, че няма оператор на язовирна стена и съоръженията към нея. Описано е, че по време на проверката е извършен подробен обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея. Констатирано е, че короната е проходима, неравна, с локални слягания по цялата дължина. Относно водния откос е отбелязано, че е равен, без видими пропадания и ерозия, в зоната между кота НВРВН и кота корона е обрасъл с единична храстовидна и дървесна растителност. Относно въздушния откос е посочено, че е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност и е невъзможен оглед и обход, с цел установяването на налична ерозия, свличания, обрушвания, мокри петна, филтрация, хлътвания и други неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена. На разстояние 15 м от петата на язовир „Д. кория“ се намира гробищен парк на [населено място] * с площ 8,37 декара, който граничи с отводящия канал на основния изпускател. Относно преливника е отбелязано, че са изградени два преливника в левия и в десния скат във вид на земен канал с приблизително трапецовидно напречно сечение, чисти от растителност. Описани са и направените констатации относно отводящи канали – посочено е, че са изградени след двата преливника – оформени във вид на земен канал. Във връзка с основния изпускател е отбелязано, че е монтиран шибърен спирателен кран DN 200мм, след който тръбата е с по-малък диаметър, свързана е директно към напоителна система и няма свободно изтичане на вода. Не се установило наличието на друг спирателен кран, монтиран на него.

Предвид горното, с КП №09-02-214/24.04.2024г., издаден от Б. К. – главен инспектор в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“, офис Хасково и Б. З. – инспектор в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“ , офис Хасково, в част V са дадени следните предписания: 1. По техническата документация: 1.1. Да се назначи оператор на язовирна стена, който притежава необходимата [жк], умения и практика и с помощта на когото се извършва техническата експлоатация на язовирната стена и прилежащите хидротехнически съоръжения, съгласно Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на техническото им състояние. Срок: 02.12.2024г.; 2. По осъществяване на безопасна техническа експлоатация: 2.1. Да се насипе, подравни и хоризонтира короната. Срок: 02.12.2024г.; 2.2. Да се почисти водния откос от храстовидна и дървесна растителност. Срок: 02.12.2024г.; 2.3. Да се почисти въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност. Срок: 02.12.2024г.; 2.4. Да се премахне връзката към напоителната система или се изгради нова такава, като се осигури нормалното експлоатационно състояние на основния изпускател. Срок: 02.12.2024г. Отбелязано е, че на основание чл.190а, ал.2 от ЗВ, за изпълнението на всички предписания е отговорен собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея.

Констативен протокол №09-02-214/24.04.2024г. е изпратен на Министъра на отбраната с писмо изх. №85-01-602/25.04.2024г. на РО НЯСС Юг-Югоизточна България към ГД НЯСС в ДАМТН. Писмото е получено на 09.05.2024г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01FLQD U.

Жалбата е подадена на 21.05.2024г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице – инженер по хидротехническо строителство Вещото лице дава следното заключение по поставените въпроси:

1. На водния обект, представляващ ПИ с идентификатори: 54448.1.162, 54448.1.163 и 54448.1.164 (микроязовир „Д. *“), има изградени: Преградно съоръжение- земно насипна язовирна стена; Изкуствено езеро (Водохранилище); Облекчителни съоръжения- странични преливници и основен изпускател чрез водовземна стоманена тръба ф 200 под основата на стената, изпълняваща функцията и на водовземане и на основен изпускател.

2. Посоченият в КП №09-02-214/24.04.2024г. обект отговаря на изискванията за язовир, съгласно §1, т.94 от ДР на Закона за водите, защото е водостопанска система, включваща водният обект, язовирната земно-насипна стена, съоръженията - странични преливници, водовземно съоръжение то и основен изпускател, както и земята, върху която са построени.

3. В разпоредбите на §1, т.59 и §1, т.94 от ДР на Закона за водите е ясно разписана разликата между „язовир“ и „повърхностно водно тяло“.

4. Пълненето с вода на водния обект (микроязовир) „Д. *“ се осъществява изцяло или отчасти няколко пъти в годината, което се осъществява от топенето на снеговете и случайните дъждове, паднали върху площта на прилежащите скатове и самата площ на водохранилището (микроязовира).

5. Под основата на тялото язовирната стена на микроязовир „Д. *“ има изградено хидротехническо съоръжение - монтирана стоманена тръба с диаметър ф200 с монтиран спирателен кран. При по-малки язовири, какъвто е микроязовир „Д. *“, обикновено основният изпускател и водовземането става през една тръба и в тази връзка хидротехническото съоръжение - монтирана стоманена тръба с диаметър ф200 с монтиран спирателен кран изпълнява функцията и на водовземане, и на основен изпускател.

6. Водосбор и събирателна деривация са две различни хидротехнически категории. Водосбор е областта (площта), от която се формира оттока на дадена речна система и се нарича водосборна област. Събирателна деривация е съвкупност от хидротехнически съоръжения - водохващания, канали, тунели, дюкер, мост-канал и др., чрез които се осъществява довеждането на вода от водосбор до водохранилището (язовира). За микроязовир „Д. *“ като малък язовир за напояване няма изградена събирателна деривация.

В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения.

Заключението по СТЕ е прието при оспорване от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу административни актове, подлежащи на съдебно оспорване и изхожда от лице правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

КП №09-02-214/24.04.2024г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица при РО НЯСС „Юг – Югоизточна България“, на ГД НЯСС при ДАМТН.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Със Заповед №2010 - 181/23.03.2023г. на Председателя на ДАМТН, /служебно известна на съда , приложена по АНД /К/ 464/2025г. по описа на АС-Хасково/ са оправомощени конкретни длъжностни лица, които да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение, като видно от т.66 и т.68 от същата , сред тях са и издателите на оспорения КП, респ. на процесните предписания.

Предвид горното оплакването в жалбата за некомпетентност на издателите на процесните предписания е неоснователно.

КП, обективиращ оспорените предписания, е в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В КП са посочени фактическите основания за издаването им , като са изложени констатации относно техническата документация, както и за техническото състояние на язовирната стена и другите съоръжения към нея. Волята на административния орган е ясно изразена, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

Непосочването в КП пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу предписанията , не съставлява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 АПК като в случая правото на жалба е своевременно упражнено.

Не се установява при издаване на оспорените предписания да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е надлежна проверка на място, при която е установено техническото и експлоатационно състояние на язовира като жалбоподателят е уведомен за извършването й, съотв. негови представители са присъствали на същата. Предписанията са издадени след изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, съобразно изискването на чл. 35 от АПК.

Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на предписанията, свързано с наличието на висящ спор относно законосъобразността на НП, издадено срещу жалбоподателя за неизпълнение на задължения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Видно е от изложеното в жалбата, че визираното НП е издадено през 2023г. , което сочи,че се отнася за неизпълнени предписания, дадени в предходен период , а предмет на настоящото производство са предписания, дадени през 2024г. т.е. явно се касае за различни предписания, които макар и идентични по съдържание, са с различен срок на изпълнение. Няма пречка при констатирани сходни нарушения на закона, да бъдат издадени последващи предписания като в този смисъл е Решение № 7440/17.06.2024г. по адм. д № 3662/2024г. на ВАС-Трето отделение.

Не са допуснати и нарушения на материалния закон.

Основният спор по делото се свежда до това представлява ли процесният воден обект язовир по смисъла на §1, т.94 от ДР от ЗВ и в тази връзка могат ли по отношение на същия да бъдат давани предписания .

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита, че на тези въпроси следва да се отговори положително.

Според дефиницията по §1, т.94 от ДР от ЗВ, "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. От назначената по делото СТИ се установят елементите на проверявания воден обект „Д. *“, представляващ ПИ с идентификатори: 54448.1.162, 54448.1.163 и 54448.1.164, и изградените на него съоръжения, а именно: Преградно съоръжение - земно насипна язовирна стена; Изкуствено езеро (Водохранилище); Облекчителни съоръжения - странични преливници и основен изпускател чрез водовземна стоманена тръба ф 200 под основата на стената, изпълняваща функцията и на водовземане и на основен изпускател, като вещото лице е категорично, че същият представлява язовир. Според СТИ, яз. „Д. *“ е малък такъв - микро язовир за напояване, като се пълни изцяло или отчасти няколко пъти в годината от топенето на снеговете и случайните дъждове, паднали върху площта на прилежащите скатове и площта на водохранилището. Вещото лице установява също, че за язовир „Д. *“ като малък такъв за напояване, няма изградена събирателна деривация , но изрично уточнява, че не събирателната деривация е критерият, според който да се определи дали един воден обект е язовир. В с.з. вещото лице разяснява, че събирателните деривации по принцип се изграждат на големите язовири, които са за енергодобив, а малките язовири могат да имат събирателна деривация, но с оглед основният обем вода, а в случая този обем се акумулира от дъждовете и снеговете на прилежащата територия на обекта като височината на напоителните язовири е обикновено до 20 м, каквато е и на коментирания такъв и се касае за напояване на малки терени.

Съдът кредитира заключението по СТИ като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Същото кореспондира с приложения към административната преписка Протокол №8 от проведено на 14.06.2022г. заседание на комисия, назначена със Заповед №РД-14-32/07.06.2022г. на Областния управител на Област Хасково за класификация на язовирите по степен на потенциална опасност на територията на Област Хасково. Видно от приложенията към протокола, язовир „Д. кория“, собственост на Министерство на отбраната, е класифициран съгласно чл.141б от ЗВ като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Съгласно вписаното в протокола, класификацията е извършена съгласно данни и информация, предоставени от собствениците и според местоположението на язовирите в КАИС на АГКК.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът достига до извод, че водният обект „Д. *“, находящ се в землището на [населено място] *, представлява язовир. Действително се установява, че на същия не е изградена събирателна деривация, но видно и от дефиницията по §1, т.94 от ДР от ЗВ, събирателната деривация не е единственият белег, по който да се прецени дали даден воден обект е язовир. Като аргумент в подкрепа на последното следва да се изтъкне посоченото в чл.141а, ал.3, т.4 от ЗВ - „…водохранилището не се пълни чрез деривации…“. Установените елементи на водния обект „Д. *“ , респ. изградените на същия съоръжения, го определят като водностопанска система , респ. като язовир по смисъла на §1, т.94 от ДР от ЗВ, независимо, че за същия няма изградена събирателна деривация. Във тази връзка и с оглед степента на потенциална опасност на коментирания язовир „Д. кория“ – първа, висока, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.137, т.1, б.“д“ от ЗУТ вр. чл.2, ал.5, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, е прието, че същият е от първа категория, а твърдението на жалбоподателя, че се касае за строеж от трета категория, е неоснователно.

Предвид горното, не се споделя тезата на жалбоподателя, че процесният воден обект е повърхностно водно тяло – водоем, по смисъла на §1, т.59 от ДР от ЗВ, основана на извършена по негова собствена инициатива експертиза, възложена на вещо лице – инженер по хидротехническо строителство. Тази експертиза, доколкото е възложена от самия жалбоподател, няма как да бъде ценена в съдебното производство. Независимо от последното, следва да се отбележи, че при внимателен прочит на заключенията по частната експертиза на жалбоподателя и по съдебната експертиза, се установява, че двете вещи лица на практика не се разминават съществено в констатациите си, а единствено крайните им изводи са различни.

Гореизложеното сочи, че по отношение на коментирания воден обект, доколкото представлява язовир, непопадащ в изключението по чл.141б, ал.3 от ЗВ, не само могат, но и следва да бъдат давани предписания, в случай на установени нарушения при експлоатацията му.

Според чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Съгласно чл. 7 от Наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. В случая няма спор, че Министерство на отбраната е адресат на посочените норми.

В Глава втора, Раздел I от Наредбата са регламентирани изисквания за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация. Констатираните в случая неравност на короната с локални слягания, наличие на храстовидна и дървесна растителност по водния откос, наличие на гъста храстовидна и дървесна растителност по въздушния откос, непозволяваща оглед и обход, с цел установяването на налична ерозия, свличания, обрушвания, мокри петна, филтрация, хлътвания и други неизправности, застрашаващи сигурността на язовирната стена, установеното по отношение на основния изпускател, както и установената непосредствена близост на язовира до гробищния парк на [населено място] *, представляват отклонение от изискванията за сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях, регламентирани в чл. 46, чл. 47 и чл.48 от Наредбата, и обуславят законосъобразността на дадените по т.V.2 от КП предписания.

Наред с горното, съдът счита, че законосъобразно се явява и предписанието по т.V.1 от КП за назначаване на оператор на язовирната стена, като същото е в съответствие с разписаното в чл.141а, ал.4, изр. първо от ЗВ задължение на собствениците на язовири и язовирни стени и съоръженията към тях . Според чл.141а, ал.4, изр. второ от ЗВ, собствениците не са длъжни да възлагат стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена. В случая обаче, предвид степента на потенциална опасност на коментирания язовир „Д. кория“, а именно първа висока, която степен не се оспорва от жалбоподателя, съдът счита, че правилно е предписано да се назначи оператор на язовирната стена с необходимата [жк], умения и практика, с оглед обезпечаването на техническата изправност и безопасната експлоатация на язовира.

Необходимо е да се подчертае, че всъщност жалбоподателя не оспорва констатациите относно техническото състояние на язовирната стена и другите съоръжения на язовира. Оплакванията му за незаконосъбразност на оспорените предписания му се свързват единствено с възражения относно вида на конкретния воден обект и неговата категория, които възражения, както вече се посочи по-горе в настоящото изложение, съдът не споделя.

Оспорените предписания съответстват и на целта на закона. Законодателят е преценил, че е от особено важно обществено значение спазването на изискванията за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях. Целта на ЗВ е да се предотвратят или намалят вредните последици за човешкия живот и здраве и околната среда, като тази цел се постига именно чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. След като язовир „Д. *“ е класифициран от първа, висока степен на потенциална опасност, неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата против предписанията по част V от КП №09-02-214/24.04.2024г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а на основание чл.143, ал.3 АПК, на ответната страна следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, против предписания по част V от Констативен протокол №09-02-214/24.04.2024г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Г. инспектор и Инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - „Юг – Югоизточна България“, офис Хасково, на Г. Д. „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.