Решение по дело №88/2018 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   №                                                       16.10.2018 г.                                                 гр. Балчик

                                  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Балчик                                                               граждански състав         

на осемнадесети септември                                   през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                   Председател: Цонко Иванов

                                                                                                    Членове:

                                                                                                   Съдебни заседатели:

секретар Радостина Стоилова

прокурор

като  разгледа  докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 88 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.И.Г., с ЕГН: **********,*** 14, срещу К.И.К., с ЕГН: **********, И.К.И., с ЕГН: **********, и И.Г.И., с ЕГН: **********,***, с посочено пр. осн. 537 ГПК.

             Ищецът, чрез пълномощника си адв. Е.С. от АК - Варна твърди, че втория ответник в нарушение на закона по обстоятелствена проверка без да е наследник се е снабдил с н.а. по давностно владение № 185, том 11, д. № 2818/2008 г. вх. р. № 4783/23.12.2008 г. на СВп - Балчик върху дворно място с площ от 748 кв. м, кад. № 53120.502.14, ведно с построената в мястото жилищна сграда с площ от 53 кв. м кад. № 53020.502.14.1 по кад. карта на с.О.. В последствие втория и третия ответници прехвърлят имота на сина си - първия ответник. Твърди родителите му и другите наследници му били казали, че той ще е собственик на имота. Бил съборил старата къща и построил нова, но отложил правенето на документи и другите наследници не му прехвърлили дела си. Моли съдът да постанови решение, с което да измени № 185, том 11, д. № 2818/2008 г., вх. р. № 4783/23.12.2008 г. на СВп - Балчик върху дворно място с площ от 748 кв. м, кад. №53120.502.14, ведно с построената в мястото жилищна сграда с площ от 53 кв. м кад. № 53020.502.14.1 по кад. карта на с. О., че И.К.И. е собственик на 1/36 ид.част. При уважаване на този иск съдът да измени и н.а. 13, том 3 д. 280/09, вх. № 968/14.03.2009 г.  на СВп – Балчик, в смисъл че К.И.К. е собственик на 1/36 ид.част от дворно място с площ от 748 кв. м, кад. №53120.502.14, ведно с построената в мястото жилищна сграда с площ от 53 кв. м, кад. № 53020.502.14.1 по кад. карта на с. О..

Ответниците К.И.К., с ЕГН: **********, И.К.И., с ЕГН: **********, и И.Г.И., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Г. Д., считат, че така предявения иск е недопустим поради факта, че ищецът по настоящото дело е водил дело със същото правно основание за същия имот, за който е завел дело и сега, със страни, същите като в настоящия процес. През 2011 г. е било заведено гр. д. № 454/2011 г. по описа на РС – Балчик, с правно основание чл. 124 ГПК - установителен иск, след което съдебният състав по делото се е произнесъл с решение № 68/23.4.2012 г., с което исковата претенция е отхвърлена. Така постановения съдебен акт е обжалван пред ДОС и е образувано въз.гр. д. № 789/2012 г. по описа на ОС-Добрич. С решение № 485/6.12.2012 г. първоинстанционното решение е обезсилено и дело е върнато за разглеждане от друг съдебен състав, след което е образувано гр. д. № 825/2012 г. по описа на РС - Балчик и е постановено съдебно решение от № 90/20.06.2013 г., обжалвано е от доверителите ми, образувано е въз. гр. дело № 781/2013 г. по описа на ДОС. Последвало е съдебно решение № 481/21.11.2013 г.,  с което е отменено решение № 90/20.06.2013 г. по гр. д. № 825/2012 г. по описа на РС-Балчик и е отхвърлена на М.Г. претенция за изтекла придобивна давност в негова полза, като решението е окончателно без право на обжалване. Недопустимо е предявяването на същия иск на същото правно основание и в настоящия процес. От друга страна считат, че липсва правен интерес на ищеца за завеждане на настоящото дело. Фактите и обстоятелствата са такова каквито са по гр. д. № 454/2011 г. на РС - Балчик и гр. д. № 825/2012 г. на РС-Балчик, които молят да се приобщят към настоящото производство. Претендират разноските по делото.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото прие: Не се спори от страните, че ищецът и вторият ответник са наследници на И.Г. Б.. По искане на ищеца оспорено от ответниците са допуснати и разпитани свидетелите А.И. Б. и Т.И. Б. - братя на ищеца и втория ответник. Свидетелите твърдят, че са отгледани от родителите си и израснали в старата къща построена от кирпич, която паднала след като всеки от тях е поел своя път в живота. Брат им-ищеца е останал в да стопанисва двора, като разчистил и построил нова къща с плоча и покрив. Имали си доверие и всичките брата и сестри му подписали при кмета декларация, че за ищеца остава двора и къщата. Свидетелят Т.Б. твърди, че било грешка, че не разделили нотариално имота от родителите им и сега нямало да може втория ответник да се снабди с „лъжливи“ свидетели с нотариален акт за спорния имот.   

Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение за период от 10 години. В исковата молба М.И.Г. е заявил, че вторият ответник е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот на това оригинерно основание, поради владението му като свой в нотариално производство д. №891/2008г. на нотариус Св. Илчев. Страните по делото не спорят, че приживе наследодателят им И.Г. Б. е притежавал собствеността върху спорния недвижим имот, като след смъртта му това му право е преминало по силата на наследственото правопримество към всеки от неговите наследници. Ако само един от тях осъществява фактическа власт върху наследствения недвижим имот, то се приема, че той владее собствените си идеални части и държи частите на останалите сънаследници, като, в случай, че се позовава на владение и върху техните части, то следва да установи промяната в своето намерение да държи имота като свой. Следователно наследникът, който твърди, че владее целия недвижим имот за себе си, следва да установи, че е манифестирал по отношение на останалите сънаследници своето намерение да държи вещта като своя и да е отрекъл техните права върху имота. Посредством снабдяването на И.К.И. с н. а. за собственост по давност на 22.12.2008 г., собственическите права на ищеца са били отречени, следователно владението му вече не е било трайно и необезпокоявано. На 22.12.2008 г. владението на М.И. е било прекъснато от действията на И.К., като от тази дата е започнало броенето на нов давностен срок. Следва да бъде съобразено дали по делото са събрани доказателства, от които несъмнено да може да се установи кога ищецът е владял за себе си и частите на останалите наследници, защото свидетелите твърдят, че е работел и живеел в гр.Девня. Доказателства липсват, тъй като от свидетелските показания не се установява в кой период ищецът е манифестирал намерението да свои имота за себе си, отричайки правата на останалите сънаследници. Действия предприети за строеж и ремонтни работи в имота, като в показанията си свидетелите безпротиворечиво сочат, че строително – ремонтните работи в имота са били извършвани през периода 1991 г. – 1994 г. Дори да са били извършени само от ищеца, към този момент наследодателката Димитра Б.а е била жива, живяла е в имота и ищецът не е отблъснал нейното владение. Следователно по този начин е създадена единствено облигационна връзка между подобрителя в сънаследствен имот и останалите съсобственици. Ищецът в исковата си молба не твърди на основание чл.79, ал.1 от ЗС, че е придобил от негова страна 1/36 ид. част от процесния имот и че останалите наследници на родителите им също са придобили по 1/36 ид.част, а че вторият ответник е собственик на 1/36 ид.част от процесния имот.

В тази връзка ищцовата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски на ответниците в размер на 500 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от М.И.Г., с ЕГН: **********,*** 14, срещу К.И.К., с ЕГН: **********, И.К.И., с ЕГН: **********, и И.Г.И., с ЕГН: **********,***, претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че И.К.И. с ЕГН**********, е собственик на 1/36 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 53120.502.14, с площ от 748 кв. м, както и на изградената в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв. м, с идентификатор № 53120.502.14.1, с административен адрес с. О., община Балчик, област Добрич, при граници и съседи с идентификатори №  53120.502.13; №  53120.502.124; №  53120.502.15 и №  53120.502.8 по кадастралната карта на с. О., община Балчик, област Добрич.

                ОСЪЖДА М.И.Г., с ЕГН: **********,*** 14, да заплати на К.И.К., с ЕГН: **********, И.К.И., с ЕГН: **********, и И.Г.И., с ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 500 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        

                                                                                                     Съдия: