РЕШЕНИЕ
№ 1871
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20221110200988 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Н. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-021214/19.10.2021 г., издадено от Началник сектор към
СДВР-Отдел ”Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6
ЗДвП за нарушение чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП. Излагат се доводи, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, нарушения на
материалния закон и необоснованост.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от адв. Соколова, която моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна Началник сектор към СДВР - Отдел ”Пътна
полиция”, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2021 г., около 11.07 часа, жалбоподателката СТ. Н. С.
управлявала МПС – лек автомобил „П. с рег. №................ в гр. С., по бул. „В.
1
В.“ срещу ИААА, с посока от ул. „В.“ към ул. „П.Г.“, със скорост 103 км/ч
при ограничение от 50 км/ч за населено място. Скоростта на автомобила била
установена с техническо средство – ARH CAM S1, № 11743С7, преминало
метрологична проверка с протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2021 г.
На С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 665782/27.08.2021 г. от св. В.А., мл.автоконтрольор при О„ПП“-
СДВР, който жалбоподателката подписала без да изложи възражения. На
същата дата тя попълнила саморъчна декларация по чл. 188 ЗДвП, че лично е
управлявала автомобила.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от Началник сектор към СДВР-Отдел ”Пътна полиция” атакуваното
наказателно постановление, с което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката, като й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, писмени и веществени
доказателствени средства и гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. В.А., който е съставил АУАН.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел,
които са достатъчно подробни и не влизат в противоречие с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
доказателствата от Български институт по метрология се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и
заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните
изисквания. От протокола за проверка се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение, системата за видеоконтрол и радарната
система-скоростомер към нея са преминали последваща периодична проверка
и са отговаряли на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява мястото на нарушението,
разположението на техническото средство, вида, марката и регистрационния
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост - 106 км/ч.
Действително в наказателното постановление е посочена скорост на
управление на МПС 103 км/ч, докато в снимковия материал е отразена
скорост от 106 км/ч., като това се дължи на толеранс от 3% в полза на
жалбоподателката, тъй като допустимата грешка при измерване на скоростта
с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и
+/- 3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест след приспадане на допустимата
грешка от 3 % от измерената скорост от 106 км/ч като толеранс в полза на
нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че
действителната скорост на управление е била 103 км/ч, което е с 53 км/ч над
максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч. за населено
място
Използването на самото автоматизирано техническо средство се
установява и от приложените по делото отчет, снимка и протокол за
използване на АТСС, изготвени съгласно нормативните изисквания към
датата на извършване на нарушението.
От собственоръчно попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от
жалбоподателката се установява, че именно тя е управлявал процесния
автомобил на посочената в обжалваното НП дата.
При така изложените факти съдът формира правните си изводи по
делото.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателката на
състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Същата като
водач на МПС в гр. София при ограничение на скоростта на движение от 50
км/ч за населено място, е управлявала лек автомобил със скорост 103 км/ч.
Скоростта на управлявания от жалбоподателката автомобил е измерена с
надлежно средство за измерване от длъжностно лице на служба за контрол,
като е даден толеранс, компенсиращ, допустимата грешка, поради което от
3
обективна страна съставът на нарушението е осъществен.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателката е съзнавала, че се движи със скорост над допустимата,
съзнавала е общественоопасния характер на деянието и последиците му, а
именно че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но е целяла настъпването им.
Размерът на наложеното на жалбоподателката административно
наказание съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно
определен – за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. С
оглед на това административнонаказващият орган се е съобразил със
законоустановените параметри, поради което съдът няма основание за
промяна на наложеното на жалбоподателя наказание.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а
наказателното постановление е издадено в изискуемата се от ЗАНН форма, от
компетентен орган съгласно представената по делото заповед на министъра
на вътрешните работи № 8121к-13318/23.10.2019 и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., съдържа всички реквизити и ясно и точно описание на
фактите. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. В случая нарушителят следва да се счита за открит по
смисъла на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН считано от датата на
подписване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателката, като
АУАН е съставен на същата дата, поради което са спазени давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН. Няма съмнение относно мястото на извършване на
нарушението, като същото е индивидуализирано в снимковия материал
посредством точни координати, които съответстват на посоченото в АУАН и
НП място. Разминаването при посочване на модела на лекия автомобил в
АУАН и НП е незначителен порок, който не нарушава правото на защита на
жалбоподателката, тъй като автомобилът е индивидуализиран посредством
неговия регистрационен номер и не е налице съмнение относно неговя
собственик. Изрично е посочено и че става дума за лек автомобил, което е от
значение при определяне на приложимото ограничение на скоростта.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
021214/19.10.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР-Отдел ”Пътна
полиция”, с което на СТ. Н. С. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за нарушение чл. 21,
ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5